Нов прочит на лошото образование

“Образование е свързано с парите. Поне в повечето случаи…”

Трудно е напишеш дори два интересни реда за нещо, което е предмет на обществени и политически дебати не от вчера. Трудно е да се извлече универсална поука от лошото образование и всеобхватно приложим стимул да се образоват хората. Но една китайска поговорка ( а те са мъдри хора, да знаете! ) ми даде една насока, и аз ще опитам.

“Ако искате една богата година, посадете зърно.
Ако искате десет богати години, посадете дървета.
Ако искате сто богати години, образовайте хората!

Материалният свят
Нищо ново под слънцето – с всяка изминала година ние ставаме все по-големи материалисти, и всеки от нас би могъл да извади сто и един довода в подкрепа на това твърдение. Само, че когато има действие, има и противодействие, тоест – когато има урбанизация, засилване значението на материалното и загуба на лично значимото за сметка на кариеризма, то се проявява и обратното. Много хора напускат големите градове за да имат време за себе си и за семйствата си, като това в никакъв случай не е за сметка на трудовата дейност. Тук трябва някъде да има и връзка с образованието, нали така?
Образованият човек е поне малко по-богат, по-сигурен и подготвен
Тази максима търпи изключения, както всички подобни. Но е общовалидна по принцип. Образованият много по-лесно може да се ориентира на пазара на труда, много по-лесно може да оцени минуси и плюсове от конкретна ситуация, много по-лесно може да избере в какво да инвестира времето и парите си, по-правилно може да разпредели личното си време и отговорности и да потърси вариант за справяне с проблемите. Доброто образование поставя много по-малко въпросителни и много повече възможности.
Къде е уловката? Не може да няма такава, нали?
Да, има. След като не може да се намери друг стимул, то е редно да се обяснят възможностите за реализация, да се стимулира едно дете да е подготвено и образовано за да има възможност да стане това, което иска. Учителят следва да е съвременен и находчив, и паралелно родителите да дават примери за поведение, което да може да поведе децата по правият път. Лошото образование се дължи и на неправилни социални модели ( нехаещ учител и родител / апатичен и асоциален ученик ), на лоши примери за подражание и липса на стимул – “Защо да се учи?!”. Защото в крайна сметка, всеки от нас е започнал работа за да има основно какво да яде и да живее. Ето стимул. Щом другото не работи, то нека се покаже, че образованието значи работа, умения и по-добри възможности за оцеляване. А когато един човек учи със стимул, то той после реализира наученото. Когато учи насила, той ще живее така.
А в крайна сметка, кой друг, ако не ние, ще плаща лошите сметки на децата си, нали?

БНТ се изложи: четенето на шльокавица!

“Четене значи грамотност нали? Не и за БНТ!”

Тъкмо преди няколко седмици споделих добри впечатления от новинарския екип на Канал 1 и начина им на представяне на новините, и попаднах на нещо, което ме озадачи наново. Явно едни хора се опитват да градят, а други се чудят как да се изложат. Четене, книги, литература и за финал – официализирана шльокавица!
Конкурсът на Канал 1
Предполагам сте чули или чели за тази инициатива на Канал 1? Те нещо са се взели да избират нещо си на века, хидядолетието или въобще за България. Лошата организация, недостатъчното популяризирани и лошото изпълнение им вредят определено. Идеята за любим роман на българите е интересна и заслужава своето място под слънцето. Не веднъж се е коментирало, че масово не се четат книги и не са разбира въобще каква е ползата от такъв вид обща култура. За съжаление, съдейки по други подобни инициативи, те първо, че не вадят реален краен резултат ( тоест наистина предпочитания роман и известна книга ), води до адски субективно избиране на база някакви детски внушения и елементарен патриотизъм. Отсега мога да предрека, че романЪТ ще е “Под Игото”. Което за мен говори за две неща – липса на база за сравнение ( съвременната българска литература е толкова слабо позната, че въобще нямам думи! ) и ясни вътрешни критерии. Творбата на Вазов наистина е уникална по своята значимост, но дали е любимият роман на всеки българин?
Писането и шльокавицата
В своят сайт БНТ сочат, че искат да повишат интереса към четенето и да ангажират широк кръг от обществото и медиите. Само да помисля на глас – четенето значи литература, писането на книги значи правилен български език, а самата употреба на понятието литература значи грамотност, нали така? Литературният български е невероятно красив език, има си думи със славянски корен за почти всичко, като все пак се усеща полъха на турският и латинския, но не е преобладаващ. Тоест, когато правиш конкурс за книги, четене и литература, се предполага, че си достатъчно грамотен и с прилично ниво на владеене на езика ни, нали?
ЗАЩО ТОГАВА АДРЕСА НА КОНКУРСА Е НА ШЛЬОКАВИЦА?!
http://4etene.bnt.bg