Es war einmal – Имало едно време българи в чужбина

“Дали българин навън значи изолиран и самотен?”

Публикацията ми изпрати близка моя приятелка, която живее и учи в Германия. Много пъти е ставало дума за самоизолацията на българите навън и една вечер тя се съгласи да напише нещо по въпроса. Сподели ми, че е много хейтърско, но аз мисля, че е много тъжно. А вие?

Es war einmal…..така започват приказките в Германия…имало едно време…приказките с хубав край, в които накрая всички заживяват щастливо…да,ама не всички приказки са такива…

Имало едно време едни 19 годишни деца, следващи мечтите си…в германия…били весели, пълни с живот и енергия…и с онези чисти детски добродетели, помагали си…събирали се…станали почти като семейство…прекарвали Коледите заедно…биели се с яица на Великден…били почти неразделни…

Es war einmal…в какво ни превърна тази държава? Зашо не мога да издържа и едно събиране, на което сме всички? какво се случи с онези деца? Колко и кога пораснахме? Кое ни промени? Дори и преспективата цяла нощ да гледам сериали ми е по-приятна от мисълта, че ще прекарам няколко часа с вас….а ви обичах като семейство…мразя купоните, на които се гледаме като напознати, и се разделяме на няколко групички в различни краища на стаята….мразя да ви гледам измъчените, негативни физионимии….всички постигнахме, това за което доидохме, нали?! Тогава защо е цялата тази злоба, и завист, и непоносимост….защо подаряваме различни подаръци??? Зашо нямаме какво да си кажем? Пораснахме ли изобщо? Или загубихме всичко човешко, с което дойдохме?

Защо не ми липсвате? Дори за секунда…..защо станахте последните хора, на който бих се обадила ако имам нужда от нещо? Зашо вече не се питаме как ни е минал деня?…и не обядваме заедно,,,ей, какво стана с нас? Липсват ми онези вечери обаче, и детския ни смях…

Съжалявам…понякога, всъшност сигурно е по-лесно, просто когато ви няма не го отчитам като липса, но съжалявам, че се загубихме, като личности….и че на никой вече не му пука за дипломната работа на другия, или за държавния изпит, или за практиката. Съжалявам, че се чувствам по-добре с компа си от колкото с вас….нали казват, че човек най-много трябва да се пази от българите в чужбина….смятам, че доста добре се справяме да се пазим един от друг…просто защото вече нямаме нищо общо…всички сме виновни, позволихме го, или явно нашата приказка е друга…в края всички заживяваме разделени…по своему щастливи…и променени….

Чисти плюсове и минуси на виетнамската инвазия

“Трудовото съгласие е налице – в България има проблем с работната ръка” Снимка: actualno.com
Ето тук вестник “Капитал” прави един много добър анализ на вноса на работна ръка от Виетнам. Освен всичко друго става дума и за ориентацията на държавата като износител на работна ръка. Сигурно имат техни причини и основания да не могат да им осигурят работа там, но те си знаят. По-важното е какво се случва тук. Защо българи остават на улицата и дали от това си струва да се прави на проблем от чисто националистическа гледна точка?
Работата
Тя е еднаква и за чужденците, и за българите. В това спор няма. Техническата подготовка е горе долу еднаква, като може да се наблегне като плюс за нашенците, че са по иновативни. Неслучайно, българите сме известни като хората, които ще намерят хиляда начини да свършим нещо. Само, че един работодател търси сигурност, а един голям работодател използва и голямо планиране. Тоест – няма място за шикалкавене и иновации, иска се конкретно свършена работа. А виетнамеца няма много избор – той е дошъл да печели пари, и отговорността, която носи пред семейството си на хиляди километри не му дава да шава много. А нашенеца – доказано неблагодарен и непостоянен. Работата е нещо оценимо с пари и резултати, това не е толкова трудно да се проумее. Само, че някои хора си мислят, че компаниите са им длъжни да ги вземат на работа при техните условия. А то какво се оказа – хей ти Румъния, хей ти Турция, и няма завод у нас. Пък ти работи баничар в Самоков…
Работодателите
Чух едно мнение, което реално ми запали интереса по тази тема – вноса на работна ръка. Дълги години ние изнасяме работници за не-знам-си-къде-ли-не и не сме правили проблем от това нали? Само сме харчили парите на роднините, които бачкат. Сега поради липсата на тези хора, които работят, ние сме принудени да обърнем палачинката и да търсим. Само, че вече се чуват ропот и недоволство. Защо? Цените у нас скочиха много и респективно изискванията на служителите се повишават. Работодателят не пресматя в нещо друго, а в пари. Тоест – ако за (по-добре) свършена работа трябва да плаща по-малко пари, кое ще го накара да не го направи?! Правилният отговор е нищо! Плюсовете в бизнеса се мерят с пари, а нашите работници могат да предложат основно проблеми. Та, за това, което чух. Защо да инвестирам в един работник – обучение, стажове, езици, като накрая той ще си бие камшика в Испания и ще ми се смее с тройна заплата? Я по-добре да си докарам едно обвързано с железен договор виетнамче, което няма да мръдне. Първият момент реагирах с несъгласие, само, че аз не виждам неговата гледна точка.
Гледната точка
Лоялноста към работодателя не е често срещано явление у нас, за съжаление. Обратното също важи в пълна сила обаче. Но когато шефа ти плаща за да можеш и знаеш, е изцяло негова грешка, че не си е предвидил юридически неустойка за напрените разходи по теб ако се махнеш преди някакъв срок. И че не си търсят правата – защото това са служебни разходи, и оправданието, че си изхарчил парите си нахалос са тъпи. Осъди го, докажи пропуснати ползи и да видим колко души ще се махнат. Не е невъзможно, но много по-сложно. Работника пък съзира повече плюсове в тройната заплата в чужбина и си е прав за себе си, но не бива да се загърбват възможностите, които може да ти предложи една лоялна работа към наша фирма, и то не в кварталната бакалия. Редно е да се разбере, че България вече е част от световният пазар на труда и е редно българските работници да се съобразяват с това. Работодателят има избор и протестите – като в Добрич заради “Калиакра”, бяха реално безмислени – плюсовете и минусите са реални, и там родолюбието не присъства. Редно е да спрат цупенията, и да се разбере, че този твои шеф утре се вдига и отива в Румъния, където ще му работят с 200 и ще са правят пари.

Завоалирана проституция – бТВ втора част

“Проституцията е начин на живот. Какво ново?!” Снимка: lifestyle.ibox.bg

Позволявам си да продължа дискусията, започнала в блога “Как не се” от Филип – wattie, вчера относно репортажа на Миролюба Бенотова в бТВ наречен “БГ Плът”. Този път нямаше “чиста” проституция – имаше шоубизнес, успех в живота и красота. Ако снощи за мен не бе шок и ужас, то сега направо се смях от безсмислието на материала!
Дефиниция на противоправността на проституцията
Насилствено принуждаване. Това е, няма други. Тоест, посоченият репортаж не се занимаваше с противоправността, а с наложеното в речта понятие “проституция” – “чрез секса и визията се пласира една жена в обществото”. Тихомир Безлов – участник в репортажа, спомена, че търговията с плът при манекенките е табу за правоохранителните органи. Нормално – те се занимават с противоправни деяния. Предстои даже легализиране на секса срещу пари у нас, която няма да промени противоправността на принудата за проституция и трафика на хора. Тоест?!
Секса продава
Това е безспорна истина от хиляди години, която настъпва изключително последните години, поради разширените възможности за информиране и комуникация. Тоест – каква е целта на материала, излъчен по телевизията?! Щом има богати мъже, които искат да имат плиткоумна жена, но с перфектни цици, дупе и устни, то ще се намерят и такива жени. Какво чудно? Ивайла Бакалова си го призна! Така наречените “мутреси” не са български патент, и единият от гостите го каза – това е “свалка с много пари”. “Репортажът” показа супер луксозни коли – с които е пълна всяка централна софийска уличка и много, много манекенки. Тоест – търсещ и предлагащи. Какво ново?!
Целта на репортажа?
Ако снощи не бяхме наясно – видно от дискусията при Марфи в “Как не се”, не можахме да разберем каква е целта на репортажа. Защото все трябва да има нали? Обвиняване на проститутките за неморално поведение (нямаше), обвинение на полиция и държава, че толерира или просто не притеснява ангажираните в тази сфера (нито дума), рекламиране на плюсовете от това, да си продаваш тялото (може би малко снощи, днеска – хич!) – нямаше насоченост, нямаше разследване, нямаше извеждане на нещо ново. Какво, мътните ме взели, искаше да каже журналистката с този репортаж в две части?!
Простете и помогнете, че нещо не мога да се сетя…

Добавка: след поправка от Марти, се извинявам на Филип – наистина не бях погледнал от кого е първата публикация :)

БНТ се обърна към блоговете и спря кръвта в новините

“Канал 1 влиза в час” Снимка: Уикипедия

Тази вечер гледах новините на БНТ и останах приятно изненадан от 2 неща: кадри от катастрофи и разрушения почти няма, и споменаването на публикации в блоговете.Какво говори това?
Извън общата картина за БНТ, е похвално, че държавната телевиция не споделя практиката на двете водеки такива да е с новинарска емесия като реклама на “Doom 3″. Неведнъж е ставало дума в Мрежата за “кървавите” новинарски емисии, които отвращават нормалният зрител. Тази вечер не видях такова нещо! Интревюта със свидетели ( с полицаи липсваха обаче…) и с лекари. Коментираха се причините за случилото се, но фокуса на камерата не стоя на катастрофата. Същото бе и за урагана Айк в Тексас – показаха се естествено картини от наводненията, но бе наблегнато на изказване на Буш и на спасителните екипи, общо взето на това какво се върши. Качествен обзор на събитие, картина с малко следи от насилие – за сравнение, бТВ щяха да намерят кръвта от шофьора на автобуса от катастрофата в “Красна поляна” и да стоят с камерата там. И на важното : не се иззеха функциите на разследващите органи и не се “издаваха” присъди и не воляха обвинения, както обичат да правят други. Обективно беше.
Блоговете, училищата и Канал 1
Бях приятно изненадан, когато видях в репортаж за значението на училището като възпитателен орган и неговият социален аспект, да се включват и публикации от блогове . И то при посочване на източника с интернет адрес! Нещо, на което доста вестници още не са научили. Репортажът бе развит, а самите извадки от блоговете бяха вкарани като допълнително мнение на обществеността, на отделни граждани. Качествено направено! Голяма грешка би било, ако една тема се развива само на цитати и примери, без грам самоучастие. Бил съм водещ в радио и мога да го заявя. Втора червена точка за БНТ.
Това са само две отметки, но ми направиха добро впечатление. Показаха съвременно мислене в една закостеняла иначе структура. Дали е знак за подобрение на самата телевизия? Ще видим…

Телевизионно-социална дискриминация

“Това си е дискриминация, не онова…” Петър Ванев – Pierrot 2008

Дискриманицията най-общо е противоправно предпочитане и толериране на лице или група лица пред други на основание техен определящ признак. Това Ви е известно. Чуват се през годините различни случки, основно с етнически аромат. Има и корупционна дискриминация, но това е друга тема. Има и един друг, грозен случай на неправомерно толериране и подпомагане. Телевизионната дискриминация.

Ролята на журналистите

Освен отразяването на обективната действителност, журналистите имат и разледващи функции. Разбира се, не същите като на МВР, но сходни – целта е показване на допуснати нередности, визуализиране на действителната обстановка и евентуално – изобличаване на допусналите това да се случи. Много, ама много рядко реално това се случва. Причините са много и не са географски определими, има ги и на други, по – развити местенца. Но защо тук разследващата журналистиката е под нивото на река Дунав? Отдавам не малко значение и на изключително ниската обща култура на част от гилдията, която инак много уважавам и още по – ниските критерии залагани от техните ръководители. Разследването е преди всичко интелектуален труд, и никой не е казал, че това е лесно.

Социалното неравенство

Огромната илюзия, в която за съжаление тъне част от българската журналистика, и респективно нейната аудитория, е невероятната социална несправедливост в полите на Стара Планина. Наистина не сме цъфнали и вързали, но ако почнат да се изреждат ситуации в други държави извън т.нар. „трети свят“ просто ще разберем, че социалната изолация и проблеми са 50 на 50: държава – общество. И в „големите“ осем имат невероятно тежки проблеми, свързани със социалното разделение, но там това е работа основно на министерствата, не на журналистите. И все си мисля, че когато там се развива темата за социално неравенство се има впредвид умишлено нарушаване на социалните права на един човек, неговото семейство или група от лица. А тук?

„Евтините сензации“

Любима тема на родните „журналя“ ( да ме прощават професионалистите! ) са многодетните семейства! Самотна майка, в повечето случай циганка, с деца като за половин рота, в една или макс две стаи. Тема убиец! Викат се общински работници, социални комисии и се започва една кампания да уредим горката майка със спалня! Днес гледах една българка с осем ( да мили майки – 8 деца!, в една стая! ), която е пред изгонване от дом за настаняване. Къде е интригата? Наистина, осем деца са си осем деца, ама аз що не съм си направил толкова?! Защото не мога да ги гледам, много просто! Да ме прощава, ама има разни добри каучукови изделия, които помагат в края на крайщата. Била настанена и преди в общинско жилище, ама не си плащала. Ами защо общината да е длъжна да издържа неразумни семейства?! Защо държавата трябва да е постоянен гарант, че като се освиниш в личният си живот, ще има кой да ти плаща сметките и да ти носи хамбурски саламец през ден?!

Такива „репортажи“ по-скоро ме отвращават и настройват против такива хора, не че не съм принципно против. Аз мога да работя, да плащам сметки и да се мъча да гледам детето си, могат го и го правят адски много хора. Защо трябва подобен екземпляр, който не се пази сам, да е толериран и преди мен? И то заради журналистически натиск? Защото няма какво да се кривим – никой общински или социален работник, още повече ръководител, не е иска да е в устата на хората и журналистите с подобен казус, и бърза да им затвори устите. А жилище за мен?