Из думите на един мим

“Съветите се използват за общо благо” Петър Ванев – Pierrot 2007

Има различни професии, съответно различни експерти по тези професии. Има различни ръководители, различни анализатори, различна работна ръка и въобще – различен свят, когато става дума за “Правилен подход към добър резултат”. Винаги, във всяка сфера има видни анализатори, които владеят умението да обясняват изключително достъпно и интересно как да успееш в дадената сфера. Но дали съветите давани по един повод, могат да бъдат използвани и прилагани под друг със същият успех?
Реклама
Какво значи е рекламата? Да се ушие такава дреха за ревюто на една стока, че тя да стане интересна и необходима за един евентуален клиент. Дали това ще е така, зависи безкрайно много от рекламните агенти. Това са познания за нуждите на различните слоеве хора, усет към визуалното представяне и невербалната комуникация с изключително непознати хора. И най-важното : да представиш нещо така, че да бъде възприето като бъдеща неделима част от възприемащият. Образно. Познанията в тази област помагат изключително в една различна обстановка, особено когато се касае за затворени работни и социални кръгове. Да успееш да опишеш собствената си идея в правилните, атрактивни думи, да я обрисуваш с цветовете на шефовете и колектива ( но с твоята четка ) и да им представиш един красив продукт – това е гаранция за успех. Това се нарича “подходящи думи” за да обясниш, че твоете е по-добро, но да не е подмазване разбира се. Същото е и да обясниш на приятеля си, че греши в поведението си като му рекламираш друг подходящ модел на поведение!
Продажби
Още от Дейл Карнеги знам, че за да продадеш нещо “на живо” е необходимо едно – единствено нещо: да накараш човека да го поиска. Нито цената, нито предмета нямат такова значение. Да убедиш ескимоса, че този хладилник на “Краун” е неделима част от негово иглу е просто върхът на айсберга Както пее Мелиса Едеридж – “Ако само го поискам…” – трябва да се поиска! Поискай да го продадеш своята гледна точка и ще стане. Защо продажба при едни прости взаимоотношения или непарични служебни контакти има значение? Защото няма нищо безплатно, за което се убедих и сам. Дори и на колегата, който ти иска съвет за да направи едно уведомително писмо, трябва да му се обясни така, че да знае и каже от кого е получил информацията. А това е продажба и пласиране на авторитет. Аз поне така знам да се случва. Дори и термина “да се успееш да се пласираш в работата” е достатъчно ясен – ти продаваш най-важният си продукт: себе си. Единствено е допустимо безкористно и безвъзмездно общуване, съдействие, работа и помощ в а:) семейство, б:) приятели и толкова. За съжаление. Другото е просто излишно мастило.
Управление
Братът на въпросният Карнеги – Андрю, по мои спомени казва, че е избран за директор на най-голямата компания за метали в Щатите, не защото разбира от метали, а защото може да накара тези дето разбират да работят по-добре. Простичкото правило е да можеш “когато трябва” да проявиш умението си ( е, брат ми – трябва да го имаш все пак ) да вземеш ръководно решение. Не да чакаш да те направят шефченце, че да се замислиш как стават тия работи. Като те турят шеф на група от един човек да можеш да я ръководиш тая група. Носенето на отговорност и умението да организираш ( дори и партито за рожденният ден на племенничката ) оставят в другите впечатление, не си мисли, че отшумяват. О не! Този, които е показал, че може да организира партито в петък, да организира командировката, да организира част от екипа да свърши с най-малко излишна енергия и разходи нещо, да направи преместването на Гошо от старата в новата квартира най-бързо и безполезнено, той е човекЪТ!
Може да има и други подобни похвати. Тоест сигурно има и други. Някой сеща ли се?

Решенията се вземат под различен предлог и след подходящо обмисляне нали? Нещо те кара да стигнеш до извода, че трябва да предприемеш нещо.
Причините
Няколко са: София става отвратителен град за живеене. Безобразно мръсен и занемарен, и няма индикации да се оправят нещата. За сведение на някой хора, миналото лято видях боклучийското депо до Силистра – беше по-чисто от аптеките из центъра на София, т.е. нещата работят някъде. Не може да няма начин да се поддържа един град чист, но за него се изисква и гражданска отговорност! А тя не включва боклука през прозореца.
Писна ми да отделям по два часа поне на ден в харчене на все по-скъпият бензин, да се надявам да не ме избута някой олигофрен с какъвто и да е автомобил и да стана като брат с майстора на колата ми. Защо да го правя, като мога това време да го отделя на дъщеря ми и да не карам жена ми да бъде единствен родител сега, понеже бащата е някъде в задръстването заради поредната катастрофа по “Цариградско”?!
Писна ми апартаментите и квартирите да са с конкурентни цени на тези в Южен Манхатън или Сохо! При положение, че свободните апартаменти стават все повече, при положение, че си гледаме под юрганите какво го правим вече и няма никакво място да си паркирам колата с размери на кибритена кутия!

Писна ми в парковете и градините да става като в 76 след спирката на Окръжна болница рано сутрин – пренаселено и лудница. От както се роди дъщеря ми си обърнах на не-знам колко градуса виждането за живота, и определено не останах очарован от това, което видях. Което си е и основната причина – не искам детето ми да расте тук. Не и в тези детски градини, тези училища, тази липса на време за себе си и ние за него.Просто ми писна.
Затова, ако успеем да съберем багажа, да дойде камиона, да успея да прехвърля всичко в службата, и живи и здрави в понеделник ( 4-ти август ) ще съм на новото работно място в Русе. Писна ми да се мъча като грешен дявол в София, и да няма време даже да погледна дали оставям нещо зад себе си.
Затова – довиждане София и здравей Русе!

“Една прекрасна Борисова градина” Петър Ванев – Pierrot 2008

Неведнъж е ставало дума за това, колко е отвратително да съжителстваш с други хора. Неведнъж съм споменавал тук, дискутирал другаде или просто разсъждавал на глас, колко единицата вреди на масата, именно с това, че е малка и анонимна частица. Било това в етажната собственост, било то в службата или в градският транспорт. Анонимника е такъв човек, който разчита на вълната от такива като него за да остане непокътнат. Но има такива, които въобще не им пука! Те не виждат общото като такова, а като вещ-втора употреба. Това са идиотите.
Обща дефиниция за общото
Ами то е общо, тоест споделя се от всички. Редно е да се уважава и поддържа. Има си контролни и санитарни органи, които контролират ползването на общото от общността и поддържат чистотата. Но най-вече – има общност, която го ползва и използва така, че да бъде ползвано от тези след нея. Единиците трябва да мислят като отбор – ако ти омажеш в изпражнения пейката, на която си седял, аз как да я ползвам нормално? Гаден пример, но е така. Принципно навсякъде имат проблеми с този факт – и в Щатите, и в Англия, и в Япония дори. Но навсякъде се опитвам да променят нещата към все по-добро, нещо което се забелязва и тук все по-често. Напук на повечето нагласи аз смятам, че българите си стъпваме на краката като хора. Като държава – това е производно на първото, но се случва по-бавно а и аз не съм Стефан Чолаков, че да съм компетентен Това е тема, на която ще отделя отделно място – зависимостта от развитието на обществето и държанието на индивида. Но смятам, че малко по-малко нещата си идват по местата, повече хора почват да се замислят на действията си и отговорността, която носят за действията си. И тъкмо когато решиш, че лъчът светлина в тунела не е от експреса за Бургас – снимката горе. Какво да коментирам?
Идиота цапа, където може…
Исках друго да напиша, че прави, но все пак се старая да спазя културен тон тук. Не бяха едно или две места с този проблем из Борисовата градина в неделя. Нека разбия проблема на части: 1. Все едно някой е пуснал от самолет торба с боклук – разхвърляно в добре оформен и загладен кръг! Мятано е без свян всичко – бира, цигари ( това проклятие на парковете! ), опаковки на разни неща, хартийки и може би още нещо. Любопитно ми е този дебил, който си е метнал бутилката бира в тревата до пейката в парка така ли прави у тях? Естествено, че не. Любопитно ми не се ли е замислил въобще това зад него, че не е както трябва? Къде е грешката? Според мен профилът на идиота е 17-годишен, нед**бан, с няколко джойнта или нещо по-тежко и малкото пари, които е успял да скатае ( открадне от техните е тежка дума ), верен на групата и предател към обществото. Грубо разбира се. Този човек не е стимулиран да прави така, той е оставен да го прави и не е санкциониран. Което път впоследствие май се тълкува като пасивна стимулация на негативно поведение? 2. Нямаше непрепълнено кошче. Нямаше просто едно нормално такова – тоест почистено, празно, в което да си метнеш боклука. Централна алея. Това стимулиране ли е на немарливостта? Това неизпълнение на служебни задължения ли е? 3. Защо не почистих като съм толкова отговорен би попитал някой хейтър или отговорен читател? Правилно, замислих се. Едно, че адски ме подразни и друго, че никой не го беше направил досега. И отидох и го снимах, без даже да преместя бутилката. От най-чисти и егоистични хигиенни навици – само заченах мисълта си, какъв ли човек може да е оставил тези неща така? Като човек, сблъскал се професионално с доста неприятна част от обществото си представих доста гадни неща – наркотици, болести и прочие. Най-вероятно грешах, но не пожелах да рискувам. Догнуся ме наистина. Може и да съм сгрешил…Моя работа е аз да не преча на другите по този начин и когато мога да коригирам такова поведение, но не и този път. Целите зелени алеи бяха такива.

“Не всички са бастуни и приятели на баче Кико” Петър Ванев – Pierrot 2008

Исках да разбера защо най-известните и красиви жени пишат, говорят и показват други красиви жени, а известните и преуспели мъже – също? Почти никой не коментира мъжете – какви сме, какво си мислим, какво правим реално и от какво имаме нужда. В списания от порядъка на “Плейбой” се налага какво трябва да има един мъж за да е плейбой. Добре де, това са единици, а останалите? Кучетата ни яли…
Мъжът на лов, жената – също
Коментирали сме защо жената се конти, а мъжът – поръсва със злато и баварци. Коментирали сме и защо самоизграждането на нормалният мъж включва членска карта за футболният клуб, големият президентски стол от Офис УанСуперстор и достатъчно пари, че да пие един път месечно “Бушмилс” със содичка в “Буда Бар”, а женското израстване се гради на семейство, среда, оценяване. Но извън това – колко мъже са красиви и колко жени? Лошият факт ( поради скромното обстоятелство, че пишещият тези редове след внимателен преглед с микроскоп категорично установи, че е мъж ) е – жените са повече. Ловният характер на мъжът предполога да е снабден с достатъчно голямо и здраво ласо ( новата Х шестица или Бентли Континентал, боядисано в убийсвено резеза ), да е твърд – тоест да каже: “Ще ти купя колие от шопара до Най-най, ама ще ми духаш до заранта и ще ти го нацепя като американски мак на краш-тест”, и да знае къде да ловува. Щото ако отиде с макларъна и костюма от новата колекция на Армани пред сладкарницата зад Горубляне, най-много да забърше някое мазно и гадно мазутно петно. Тоест никъде не се включва красив външен вид! Боли го фара нашият лиричен герой, че с новите дрешки изглежда като пуснато на свобода кокершпаньол, изнасилен преди това от орда ротвайлери-педали. Лошото е, че “дамите” се гласят като за първа брачна вечер преди да отидат до супера в “Лозенец” не търсят потвърждение за красотата си, а нейната капитализация. Или монетаризация както е модерно Така красотата се обезценява…
Химическата красота и бирената фасада
Истински красивите са толкова редки екзепляри вече, че ги прибират в едни такива големи и черни камиони, тип джип, че не можеш да ги видиш. Загледах се днес като един истински myth-buster по хората, които минаваха покрай кафето, където си четох спокойно новото издание на Максим и си поддържах щерката заспала. Жени по потници и спортни гащи, жени по официални тоалети, жени в анцузи, жени в дънки с колички. Общото беше, че им пукаше как изглеждат, и дори онази с късите гащи на спонсора на Илиенци си беше оправила косата. Тоест – има някакво желание да изглежда добре. Изключения винаги има, разбира се, и те биват от 40-килограмови полу-умрели от наркотиците хеви-метъл-рейв-не-знам-какво си, до 110-килограмови тетки от кварталната бакалия. Тях не ги броя. Интересното е, че жените имат дори минимално вродено желание да се поддържат. А ние? Людете от мъжки пол какъв го имаме? Бирените бутилки на масата пред нас са свидетелство за високо социално положение и шести постоянен ( бременен мъж сиреч ). Дънките трябва да са с номер по-големи, щото ние не слабеем, а се окръгляваме. Стърчащите косми под мишците са свидетелство, че не е цивилна чистачка от близкото военно поделение, а истински натурален мъж. Мъже си купуват големи коли, щото имат малки пишки, а жените – малко коли, че да не им е проблем паркирането, докато бързат да си отиват с оня с малката пишка. Онези “красавци” дето си бръснат и ушите, и “не вземат” никакви добавки, и се блъскат по фитнесите за да се получи смешна картинка накрая ли са измерителят за мъжка красота? Че тези не го вдигат бре! И не щото не могат, ами щото много блъскат Съжалявам – изгладеният фитнес-маниак не ми е по вкуса, а и на повечето истински жени, които познават. Бесни чекиджии! Обаче те са хората, които се “водят” красиви. Единствено защото те правят нещо за тялото си. Онези `лапета, които като се събудят влизат да видят как е срал тази сутрин Дейвид Бекъм просто ги оставям сами да се наказват…
Така обаче не мога и да си обясня категорично – грозни ли сме мъжете изцяло или не ни пука? Жените ли са по-красиви или по-им пука? Бирата има ли значение или не? Май лошата новина е вярна – мъжката красота е подценана, а женската – надценена…

След къмпинг “Смокиня”. Невероятен плаж! Боби Димитров във flickr

Имало едно време едни истински плажове. Една пенлива морска вълна, която се разбивала с нежен тътен в краката на невинно печащият се турист. Покрай тези плажове имало достатъчно на брой хотели, комплекси и бунгала, а летовниците пият бира и боцват рибка, докато смеха им се блъска в безкрайната морска шир. Имало едно време…Днес зелените поляни са заменени от сиви бетонни скали, пясъчната ивица е набодена като игленик от чадъри и изтласкана до критичният минимум от десетки басейни. Горските пътечки, видели не една или две любовни трепети, са видоизменени в циментови пътеки, по които минават влакчета, яхнати от щури деца и опиянени от отпуската родители. Е, това го има навсякъде, би казал някой домоуправител в “Младост”, какъв му е проблема? Но моля Ви се, какъв проблем – Несебър има над 350000 легла за туристи. А къде е градът ?!

Нормален процес в природата е, когато едно пространство бъде запълнено да последва процес на изпразване, с оглед неговото запазване и възстановяване. Нашето любимо море си е там, но трябва да се качиш на 11-ият етаж на хотела за да го видиш. Никой никога не обсъди реално въпроса ( или поне аз не съм бил там! ) – защо са ни толкова много спални на ниски цени и кошмарна инфрастуктура, като можем да имаме наполовината като бройка, но на увеличена цена и запазена природа? Но вече и на нашата улица изгрява слънцето, ако мога да си позволя някаква надежда. Малка, но надежда. При всичкото нищоправене последните години, сега с дълго чаканият закон за устройство на черноморското крайбрежие нещата влизат в рамки, може би закъснели, но факт. Да знам, че някой биха реагирали гневно на това, с изречения от порядъка на „Като съм вир вода вече, за какво ми е чадър!?“, но няма да са напълно прави. Това е малко песимистичен поглед на нещата, и е отказ да се съобразим с действителността. А всеки гражданин е достоен член на групата, като оценява дори и малкият напредък, а не го затрупва с многото пропуски.

Сега предстои да бъдат премахнати всички незаконно изградени обекти разположени по морският плаж. Към това така обширно и невероятно мощно звучащо словосъчетание са приобщени и временните постройки. Основно те. Това включва всякакви паянтови закусвални, кръчмета с много съмнителни гозби вътре и замърсяващи пясъка кафенца. Плажът ще бъде чист. Ще видим за колко обаче, защото разпоредбите не ловят вече получилите разрешение. Нарушителите били стотици, дори и повече. Ще бъдат. Дори и закъсняла, една санкция има смисъл, стига да се прилага. Хубавото е, че има и разпоредба да се рекултивират изоставените строителни площадки. Хотели няма да събарят за сега. Тях липсата на клиентела и печалба ще ги остави на безпощадните ветровете на икономиката да ги отвее. Малко по – малко…

Много е важно всяка инициатива да не бъде прекъсната от невероятната липса на вяра. А че тя липсва, това е научно доказано, това е епидемията на нашите географски предели. Приложението на закона няма да бъде само формално, а ще бъде реално. Срока поставен за изпълнение е много преди същинският сезон да започне и няма да дава възможност да се използват известни от миналото процедурни хватки за спасяване на кожата. Или сезона. Дано скъпи приятели. Дано това лято видим поне един чист плаж. Малко, но качествено.