Из думите на един мим

“Зад всяка добра бира стои по една добра жена. Факт – мениджър в “Шуменско” Петър Ванев – Pierrot 2008

Много ще ми е трудно да не напиша нещо, което вече е било написано от някой, дори пък и той да е беден бангладешки колумнист. Изключително ще е да изтъкна факт, върху който не са построени планини от диалози и спорове. Почти невъзможно ще е да изразя позиция, която да не е изразена, атакувана, защитена, обрулена като праскова след циганска атака и поникнала наново като Белград след войната ( с две думи – като молба във вогонската администрация! ). Но ще се опитам…Не пиша за да се подмажа на някой жени, а защото аз ги уважавам. За разлика от някой жени, които не се.
Семейството, детето и шопската салата
Не мога да отрека, че част от мъжкото в мен понякога е извисявало глас в искане да не ставам от компютъра, да поискам една запотена биричка и едно хубаво мезе докато зяпам някое филмче и леко се почесвам по косматата си предница. И в интерес на истината съм го правил. Искало ми се е да се изживея като някой долен киевски общак на кило фалшива “Кремльовская”, който на задна прашка прави бурен секс в някой ъгъл и помни само това. И това съм го правил – единственият плюс на “Студентски град”. Както и в интерес на истината съм прал и простирал, мил съм чинии, готвил съм, сменял съм памперски, измивал съм пода и други подобни нещица. Всеки мъж го е правил нали? Че защо тогава се мислят някой мъже за по-голяма работа?! Един 15 сантима ( това на две ракии, иначе е 11 ) не те правят ПО-голям. Те си имат два пъти по толкова. Твърдо съм за това жената да е равнопоставена и да не търпи дискриминация, там където е излишна. Стига разбира се, да не се прекалява с това.
В едно семейство според мен, разликата между мъжа и жената следва да е единствено в следните неща: кой как пикае, кой ще го ражда, и кой къде ще се позиционира при задната прашка. Съжалявам, друго не се сещам. Драги жени, други преференции ще трябва сами да си ги договорите. Другари ( това като рап песните – “Girls, fellows..” ), свирката на полувремето на финалата за Купата на България ще трябва да си я заслужите. Няма женска и мъжка работа у домакинството. Аз чистя по-добре от жена ми, а тя 4-ти курс в Академията разглоби две реотанови печки и направи една. Факт. Това важи и за детето – то се гледа от родителИ. С “И” накрая. Жената в интерес на истината го кърми само. Другото е въпрос на разпределяне на свободното време и работата.
Заблудата “ТЯ” е некадърна!
Днес прочетох в “Капитал” , че на жените нещо не им тича в науката. Що така? Ами съмнявали са се в успеха. Това, ще да ме прощавате, не е повод за дискриминация. Това се нарича “самоизолация от успеха”. Всеки заслужава толкова, колкото си пожелае. Тотото затова е тото, щото не се вписва в класациите. Жената трябва да мине същият път, по който трябва да мине и мъжа за да успее. “Не, не е вярно – мъжете никой не ги задиря и не им гледа в деколтето, докато ги изпитва” – чувам глас по кабела. Ам`чи да, така е. Ама на изпита ми, докато аз говоря, професора гледаше в деколтето на оная на първия чин и въобще не ми чу съжденията, а накрая рече “Хей го де септември!”. Така, че сайлънс! Майка ми е доктор на науките и е направила едно единствено нещо за да постигне това – работа му е името. Баща ми я подкрепя – това е опората. Затова си мисля, че за да успее жената в живота някой му е нужна много малка доза съмнение, самоизолация и нерешителност, защото иначе ще бъде център-скамейка половин живот. Другата половина я отпиши, за нея даже не си струва да се говори. Опрадават се със отглеждането на децата си – ами значи имате кофти мъже, които не ви помагат. Решим проблем не е редно да бъде изтъкван като генерална пречка за постигането на нещо, което може да се опише като един от стълбовете на личността – работата. Това се нарича оправдание.
Жената може да работи, може да постигне много – изключителни умове има в двата пола ( това май беше орган, който е биологично характерен за човека, не за мъжа? ). И както оная тенекия в рекламата на Джони каза – “Трябва само да направиш едно, единствено нещо”. Да го поискат. Стига оправдания, стига страхове. Тъпите овчари ще са си тъпи овчари докато има овце. Искайте си го бе жени…

“Българска грешка – покрит с пръст прах Ролс” Петър Ванев – Pierrot 2008

Целият преход в голяма част от българите се наслагва от медии, политици и недотам компетентни познати, че у нас – видиш ли!, тия олигофрении се случват щото сме тъпи и чеп за зеле не става от нас, а по останалата част на света ( онази – “бялата” ) живеят на бял мрамор, парфюмират се с чиста розова есенция и животът им е безгрешен
като Гонзо пред вратата на ЦСКА. С годините вече се получи поредната народна черта, която издава колко сме вдлъбнати българите – нашите грешки не са вследствие на нещо друго, освен на типичната българска корупция ( мързел, некадърност, протакане – каквото и да сложите, ще е вярно ). А дали е така?
За грешките
Грешки се случват, защото нещо не е изпълнено как трябва според мен, а не защото едни ченгета да се видели с други ченгета и са спретнали интрига на мен – горкият горски. Има инцидентни, има умишлено предизвикани, има и такива, които се тълкуват в наказателното право като небрежност. Инцидентните грешки се дължат на толкова невероятно стечение на обстоятелствата, че и думата инцидент не може да го опише. Колкото и да е взаимосвързан света, все някой трябва да духа супата, както каза великия мислител ( що не мълчат тези футболисти?! ) Любо Пенев a.k.a. Uncle`s Boy. Умишлено предизвиканите грешки се именуват С.а.б.о.т.а.ж., и това не е заглавие само на песен на Beastie Boys. Тук се намесват корпоративни интриги, пазарна политика или чисто чукане на жената на съседа. Каквото и да е – умисъл има в цялата супа. А нежбрежните грешки са плод на недоглеждане, недобре свършена работа и лоша подготвка. Образно, както е казал добрият герой Александър Борисович Турецки – “Предпазливостта е заешко чувство, добрата подготовка – вълча добродетел”. Това са основните. Странно….никъде няма като причина: “Грешка в предаването, щото си тъп, небръснат, пъпчив и збръчкан бугарин”. Брях.
Маде ин би-джи?
Сетих се за доста примери значи. Ами почваме от гадните цени на петрола и респективно повишаващите се цени на другите продукти ( тук правителството, Президента и нощният управител на “Кама Сутра” са виновни ) – там се оказа, че целият свят се гърчи в същата мъка, ама това, че ние сме зле е грешка на нашето правителство и ние просто правим хипер голяма истерия от това. По строежите в България се контузват и мрат строители, рутят се стени и падат кранове ( тук арменският поп, глашатая на “Биад”, строителният министър и Наско от “БТР” имат вина ) – гледам аз опулено как в Щатите умират трицифрен брой хора само от падащи кранове (!), но хората не са седнали да реват и да закриват фирми и харчат безсмислено държавни пари за да не постигнат нещо, а просто кимват съчувстващо и се опитват да не се повтаря. Тя Природата като иска да ти го нафърфори, на теб ти остава да си купиш шал на ЦСКА и снимка с афтограф на Дучето и да се чувстваш тотално нафърфорен. Жестоките убийства, ненормалните шофьори и нарко-ушенцата превърнаха новинарските емисии в рекламни канали на лудницата ( или погребалните бюра, зависи от това кой е платил повече ) и ако гледаш това три дни подред си сигурен, че у нас престъпността е дума, която в другите страни е архаична, споменавана в песните на Еминем ( причините са две – лошото МВР и лошите хора…тоест всички, невинни няма ). Само ще вметна едно клише – на минутка в САЩ ( на където търчат хиляди всяко лято! ) убиват един чиляк. Убиват, не умира. Убиват. Във Франция почти удвоиха полицията, ама то е сигурно заради многото нови кръстовища…
Уникална простотия
Не мога да си обясня по никакъв начин и от къде произлиза тази несвързаност с останалият свят, която цари в масовите приказки – медии и между хората. Има интернет – осведомявайте се! Има логика – прилагайте я! Колкото зле е у нас, толкова зле е и в двора на простият френски пастир, ама там се опитват хората да изплуват, а ние тук ако можем да се замозапалим, че да ни е най-добре, цена няма да имаме. Ако погледнем и видим, че света е едно голямо село, може би няма да се сърдим, че си викаме “селяни” и грешката ще е опит, а не повод за разпъване на кръст.