Из думите на един мим

Има момент, в който пишейки в първи род, единствено число не си най - важният в изречението.
Имаше дни, когато слушах Spice Girls, а сега се унасям в мисли на Nightwish.
Имаше дни, когато се сърдех за щяло и нещяло на другарите, и се правех на разглезена госпожица.
Имаше дни, когато спокойно ставах в 1200 и пиех бира [...]

[Read more →]

“Географска идентичност” Петър Ванев - Pierrot 2008
Има една особеност на живота в нашата мила Столица, на която някак си вече ми идва да й обърна внимание, а не само да я заобикалям като бултериер - шизофреник в тъмна улица. Има нещо, което винаги ми е бъркало животеца от както записах пустото висше и си взех [...]

[Read more →]

Редица сгради от бившият соцблок имат един основен проблем, що се отнася до облик - как да избягат от усещането, което създават старите комунистически строежи? Няма значение голям или малък град, столица или полузабравена провинция - онези сиви монолитни паметници на еднотипността са винаги там. Особено популярни бяха за фон на картички - батко ми [...]

[Read more →]

“Къде ли са въпросите от читатели?!” Петър Ванев - Pierrot 2008
“Не ми става. Дали е щото пия ябълков сок?”. “Тя ме заряза, какво да направя?”. “Нормално ли е да пия по 7 бири на 11 години?”. “Чувствам се тъп. Дали ако споделя с Вас ще бъда освен тъп, чисто прост?”. Я у лево!
Убеден съм, че [...]

[Read more →]

“Бележката на урбанизацията” Петър Ванев - Pierrot 2008
Нямам усещане за елитарност за блока, в който живея, нито пък за първи път чувам за идиотите, които обитават тази сграда. Предпочитам идиоти пред селяни поради изкривеният смисъл, който софианци вкараха в него. Затова не се и учудвам на простотиите, които се случват в него, а и от [...]

[Read more →]