Из думите на един мим

Този път ще представя две музикални събития за мен, за Вас може би отдавна известни и вече ежедневие. Но, по – добре късно да ги открия, отколкото да тъна в невежеството си.
Първо Ви представям една хърватско – словенско – кубинска група – “Кубизмо” ( Cubismo ). Оказа се, че същите са вече ветерани – вече дванадесета година разнасят неувяхващата слава на онова заведение в Хавана, като го смесват с хип – хоп, рок и етно. Бях изключително изненадан, че даже не бях чувал за тях, но едното ми музикално гуру – Дон Вито, сподели, че тяхна музика не е официално представяне в България никога. Проверка в Google потвърди донякъде тези думи. Разбрахме, че техен диск струва 10 Евра в Белград, но не сме намерили кой да го купи ( on-line дистрибуцията куца за момента… ). Да се свали техен албум или песен от нета се оказа невъзможно – тотална липса. Аз имам 10 парчета и смятам да ги споделя с Вас в моята музикална кутия. Значи, групата свири тихична хаванска музика, леко примесена с джаз, като това им е основата. От там следват невероятни импровизации и гостуващи звезди. Трудно можеш да разбереш, че слушаш наши почти-географски съседи, докато не се включи Шабан Байрямович …

След това попаднах на победителката през 2006г. в американският Music Idol – “America`s got tallent” – Бианка Раян ( Bianca Ryan ). Оказа се след като се разрових в нета, че е доста известна – втори минус за мен. Значи девойката е родена след Българоското Лято – 1.09.1994г. във Филаделфия, и решава да се пробва в AGT , където просто ги разбива всичките с гласа си. Трудно е да се прецени дали прилича на Марая Кери отначало, или на вокал на госпъл хор. Дано не са прави като твърдят, че след пубертета гласа се изменя – въпреки, че всички знаем, че е така. Сега Раян е експлоатирана невероятно – в краят на 2007г. привършва турне в 30 града в Щатите, и много рядко прелита океана за да пее. Вторият й албум се казва “Защо не може да е Коледа всеки ден?” и е на пазара от миналият ноември. Дано успее да съхрани гласа си и себе си, защото на 11 да влезеш като звезда в американският шоубизнес в повече случаи означава на 20 да си завършена емоционална развалина и маша в ръцете на продуцентите. Стискам й палци!

Приятно слушане!

Ходещи анаболни комплексарчета, които освен, че виждат голи жени по – често и от Васил Къркеланов, се радват и на завиден социлален просперитет и уважение. В неговите най – чисто финансово измерими класификации. Дали защото са лош спомен от “ерата на анцунзите” или защото е онази с крака, като телеграфен стълб и устните на Анджелина, му е първа приятелка?

Момченцата с късите фланелки през демекври, скрити под плътни пуловери и модни якенца с пухче на яката, са непреходен еквивалент на манекенките – залагаш на това, че изглеждаш като хондата на съседа, а си с двигател на алекото на дядо си. Винаги арогантни, рядко сговорчиви – освен за някаква модна тема, например новата фотосесия на Рони Колман или Любо Лежанката. При цялото ми уважение към билдърите, просто има една прослойка от тях, които ама са много жалко-смешни.

Още от ученици осъзнават, че нищо друго няма да направят със себе си освен да изваят тяло на Аполон след като е прекалил със стероиди. Професията не се брои, защото в повечето случаи тя не удоволетворява личността на мускулната маса, но му носи някакви пари, с които си осигурява дрешки и химия. Започват да се групира с други подобни нему лица от различни училища и се правят силови бригади например. Почти винаги тренира нещо, в което няма шанс да му развалят физиономията – като в бокс, затова фитнес например. На следващият етап – висшето образование, задължително се записва нещо където има жени и той може да стои гъзарски на купона в Студград, леко подпрял тръбите на парното с чаша зелен “Флирт”, и от време на време поклащайки се колкото да не го вземат за интересен интериорен елемент. Току ако пуснат мъжко по касетофона – Борис Дали или Азись се тая, то помръдне повече – да си личи. Ако се заговори с някой започва да излива някакви разсъждения, в които агресията е основополагаща. За каквото й да става дума. Винаги се перчи, прегръща другите в опити да ги смачка, хили се високо, иска да е винаги център на вниманието и винаги е бесен полов атлет на думи ( Роко Силфреди се е учил от него, мамка му комплексарска!). А да, обича грубите похвати в секса, те са някак си задължителни за имиджа му на сръбски позьор от долнопробен клуб например. В работата си се държи като случайно и насила попаднал там, защото това е времето, в което той не е в силата си – да ходи бавно по тротоара, да гледа предизвикателно в киното, да си го търси “във клуба”.

И вечер докато си прави упражненията за бицепс, подпрян на крехката пружинка в буксониерката хвърля поглед на културният клип на Джордан и вика “Те така ше си турна якичката утре на жим’бима!”, подхилква се тихо и стиска зъби!Въобще смешна сянка е това, защото е толкова празна, че се чудя как не е литнала.

Ах, тази чаша!

Сутринта нета се влачи като лада петица по баир, то сигурно тролеят няма да те изчака на спирката, свалката с кафеджийката няма да сполучи, щото тя ще носи флателка с надпис “Man sucks”, после шефа ще те гледа лошо най – веротно защото се мята като луд на банкета когато пуснаха новата песен на Кристина Агилера. Довечера благоверната пак няма да ти пусне ( “Аналгина” пак няма да подейства ) и най – вероятно телешкото варено ще е студено рагу.

Приятелю, на теб не ти е наполовина празна чашата – направо ти е спукана.

Ако така си мислиш в началото на деня, то гаранция, че той така й ще завърши. Защо ли? Ами защото си тъп, черноглед торен бръмрар. Тъп – защото малко се иска да проумееш, че песимизма е страх да поискаш и да си повярваш; черноглед ще си докато не почнеш да гледаш света такъв какво искаш да бъде, а не да се пулиш в говната. И да, торен бръмбар ще си, докато не почнеш да гледаш препятствията очи в очи, а не да ги заобикаляш надупен, бутайки жалкият си животец. Факт е, че животът не използва розово мастило като пише на дъската на живота, но пък ако поискаш винаги можеш да вземеш перото от неговата ръка. Повярвай ми – няма да се дърпа много.

Аз доста трудно преминах от думи в действие – що се касае до увереност и оптимизъм, и смея да твърдя, че сега ми е доста по – леко. За да искаш да си щастлив, трябва да знаеш, че щастието има една основна черта в характера – то се появява, когато освен желано е и търсено. Оптимистът успява, защото бидейки директен, честен и уверен, има много по – голям шанс да сполучи. А песимистите ( както в първият абзац ), рядко са толкова успешни, защото те вътрешно са демотивирани, несигурни и рядко действат директно. Иска се и реакциите на другите хора да не те плашат, а да те стимулират да си вярваш и действаш. Желаните резултати се постигат освен когато ги желаем, а и когато си вярваме и сме убедени, че ще се случат.

Ако все пак продавачката на кафе не ти се усмихне ( изми ли си зъбите? ), а те изгледа като стреснат изхождащ се женски доберман – приеми, че снощи е практикувала нов вид секс и още я боли, и не губи вяра – и утре е ден. В разрез с великата мисъл смятам, че добрите намерения не водят към Ада, а към титулярният състав в отбора на оптимистите и успяващите, и ще перифразирам една реклама – “А Вие усмихнахте ли се?”

Леко отклонение, надявам се – последно. Значи, не ми върви на теми, и втора поред ми прави някакви проблеми – последната не излизаше цялата, сложна е явно с тези цветове и бесни проблеми под ИЕ. Въобще лош избор. Започвайки да спазвам някой съвети ( Пешо – все пак се старая да има поне прилична визия моят блог избрах тази тема, и се надявам да не ми се налага да я сменям и да допада на този които минава от тук. Поне тези години

Офтопика свърши.

Като се сетих за този образ, не си го представях за мъже. Да, ама не.

Образът е много смешен, изключително жалък, и притежава неописуемо гротески словоред. От кой ли булевард идва?

Изначално нямаше нищо странно в чалгата – това беше стила на мутрите, песните на босовете и баладите на новата младеж. Такъв свят беше тогава. Беше просташко, с по две думи се описваха цели любовни връзки, и с по една – сексуални желания и алкохолни безметежни нощи. И това беше, нямаше други действия на лирическият герой. А тогава учениците искаха да карат черни баварци с тъмни стъкла, а ученичките – да ги плющят на капака на бавареца. Но както става с всичко в този свят, и чалгата еволюира. И от чалга се прекръсти на фолк, сиреч народно. Грам не виждам, което му е народното в краденето на сръбско-гръцко-турски песни, но сигурно съм дълбоко невеж в дълбините на естрадната порнография – сиреч “чалготека”. Друг път ще се блъскам главата с този термин. Стана поп-фолк. То сигурно щото тъжния образ на поп сцената – Владко Ампов, се наведе и пристана в Димитровград. Лошо няма.

Само, че докато ние пораснахме и спряхме да слушаме за “баджаци-матраци”, то от стил чалгата се превърна в начин на живот. И стана страшно, грозно и повсеместно. После защо тийновете не знаят кой е тоя със статуята на Попа, ама знаят на Василка кога е концерта!

Преди време по никакъв начин не можеше да разбереш кой слуша чалга, за разлика от феновете на death metal групите например. Но с годините това се промени, и със стремежа на чалгата да стане популярна музика и нейните изпълнители да имат положителен социален образ, слушателите мутираха и те. Модерно е да се носят крещящо несвързани дрехи, които да те правят разпознаваем. Разпознаваемите хора са или “Звездите” или “Никой” – Мики Рурк или Нищо Никакъв мога да ги разпозная с точността на шампион по дартс. Какво пък чак толкова ги отличава от другите хора? Стила им? Липсата на стил по – точно. Няма как да объркате комбинацията от дрехи, носеща заряд на последна колекция дрехи за коминочистачи, и провлаченото мляскане на дъвка – за низши и висши форми на homo chalgatropolis. Музиката възпитава, но “Ч” възпитава един кръчмарски манталитет, театралничене “Син Сити у лево първата маса” и въобръжение, колкото на Евгени Минчев деколтето. Също така нищо друго не може да изкара от мода високите кожени ботуши, от носенето им със затъкнати дънки ( с орнаменти като китайски храм ), и обрисувани със различни пошли рисунки. А, и тока не е като на Кели Озбърн, а тънка безвкусно изкована колонка. Другото, което отличава homo chalgatropolis от мислещите същества е липсата на каквато и да е идентичност, граничеща с грозота. Все пак трътлеста ученичка, с вид на рекламно лице на 60/40 ( свинско/телешко ), с гол пъп, и розава фланелка с щампа да се поклаща нежно под ритъма на “Все го лапам на неподходящи” е просто идентичност в простотията. А и докато си чакаш дългото кафе преди работа и чуеш зад теб писклив глас да се провиква “Ама муцка, видя ли какво направиха наш’те по Пинка снощи?!” (който не знае – Pink е сръбският еквивалент на Планета, и е истински турбофолк канал) направо се питаш кои са наш’те и кои сме ние?!

А понеже споменах и мъжките представители, за тях ще поговоря друг път…