Из думите на един мим

Снимката е от © 2001-2007 avtora.com.

Снимката може да се разпространява свободно, стига да бъде посочен този сайт – avtora.com за източник с линк.

Няма как да бъде изпуснат този албум.

Два месеца след примиерата му – на 28.09.2007г. в клуб Black Box. Вокално инструменталния ансамбъл, именуващ се по настояще „Светльо & The Legends“ в състав лицата Светослав Витков, Венци Мицов, Чавдар „Чаво“ Вълчев, Борислав Рашков, Владимир Мигин а.к.а „Вегън Екстремиста“, Александър „Сашо Райграса“ Борисов и Петър Александров, изнася един невероятен спектакъл в този си албум. Ако „Хиподил“ почнаха с „Гроздобер“, където звучаха грубо и невъздържано – рок еквивалента на „Амнистия“ (тази рап-рожба на Русенско-добричката любов), сега звучат като стари бунтари на по бира в малък клуб. Албума от една страна си е техен, но звучи по – тежко и интелигентно. Не се смейте, човек и в простотията инсталира капчица разум. От няколко дни това се върти по плеърчето ми и дивея по улиците като изтърван.

Сега няма да се смеете. Все пак музикалната ми култура е в пред-хоспитализационен период, така, че съм извинен. Освен този албум, имам още едни парчета, които като стил нямат нищо общо, но предизвикват в мен странно умиление… та:

Amanda Lear – Enigma ( благодарности на рекламната агенция на Kinder за това, че тази песен не ми излиза от главата)

Despina Vandi – Thelo ( ако някой си помисли, че е поредното сиртаки, да я чуе първо и да се извини. Едно от малкото наистина качествени клубни парчета от Гърция според мен. Специални благодарности за това парче на Георги Неделчев ).

и Marlene Dietrch с Lili Marlen. За това последното недейте да ме питате – просто се сетих за него като излизах от университета и ми влезе в главата, от там на харда и после на плеъра. Абе дълга и широка.

Хайде, приятно слушане тази седмица!

Вчера се засякох на басейна с група деца, които имаха урок. Аз по принцип съм толерантна личност, старая се да гледам и през очите на другите, както и да възприемам детските постъпки като такива. Е, да гледаш и слушаш десетина момчета – на не повече от 9 години, в съблекаляната сами – без родители или възрастни роднини, си е истинско предизвикателство за нервната система.

Какво ми направи впечатление или по – скоро ме удиви толкова, че да ме изкара извън нерви?

Държанието помежду им. Езика им. Основната им тема. Неприкриваната агресия. Чудя се дали да сложа и килограмите им – половината бяха лоени тресящи се топки, а другата с нормално телосложение, но реших, че това е безмислено. А ако някой родител, познал детето си изроптае – да се замисли, защото знам какво и защо го пиша.

Първото, което ми направи впечатление бе момчетата не се закачаха като деца, а действително проявяваха симптоми на агресия помежду си. И аз съм бил дете, ама такава злоба не помня. Пардон, помня – ама него го наказаха пред всички на една родителска и повече не гъкна. Тоест те не играеха, те не се биеха, те предпазливо проучваха като заплашат или ударят някого, как той ще реагира и как другите ще оценят постъпката. Правеха си скала на допустимото насилие направо. След това тези „мамини англечета“ (ще ви кажа после) започнаха да си комуникират помежду си, при което чух толкова обидни квалификации, че наистина ми стана гадно. Не неудобно, и аз псувам. Гадно – това са деца. Това е момче на 9 години, което се обръща и съвсем умишлено псува на майка и използва обидни квалификации към друго дете, което осъзнава какво му се казва в лицето и отвръща с нескрито желание да покаже, че е по – Голям. Комуникация е понятие, което е галантен израз на простотията, която струеше в тази съблекалня. Ако беше съблекалня на младежи на футболен отбор щях да ги разбера. Езика, който използаха е точно онзи, който кара бабите да скачат в движение от тролея на „Цариградско“ виейки в безсилие. Елементарен, използвайки шаблонни изречения. Държат да вкарат в употреба някой вулгарен термин за да се почувстват големи. Държат да се покажат мъже, ама от ония с прокъсаните кожени якета от „Илиенци“, гадните дънки и мръсни маратонки, дето псуват на спирката. Или в компютърните зали ( там поне изглеждат по – добре). Основната тема – говореха за бой и за компютри. Някой изненадан? Не. Добре. И аз не съм. Ама не си говореха как ще се пребият за простотия, или, че не знаят как се играе еди – коя си игра.

Не вярвам да казвам нещо, което да не сте видели или чули около Вас. Не съм си и помислял да влизам в ролята на родител на тези гамени. Опитах се да си припомня при мен какво беше на тези години. Играх си, хабих разни емоции за простотии, бягах насам натам, четох книги, но никога не съм псувал и никога не съм изпитвал агресия към други деца на моята възраст. Но…

Същите тези „мамини синчета“ как излязоха от съблекалнята продължиха да се държат така, и бяха посрещнати с любов от родителите си. Те въобще не реагираха на това, което аз виждам. Това е и една от причините да не се опитам да реагирам като по – възрастен и да направя забележка. Нито щяха да ме разберат, нищо щяха да се опитат дори, а на всичкото отгоре панаира ще е в кърпа вързан.

Същите тези деца ще бъдат попитани от репортер „Какво значи селянин?“ и ще отговорят „Простак, как какво“. Нали се сещате за кое предаване става дума?

Сигурно не е лесно да си родител. Скоро и аз ще го разбера. Но “Това” им държание… мога за норматив да Ви напиша един въображем сценарии на растежа на едно от тези момченца. Няма да има нищо красиво в това, което ще кажа. Няма значение, че са на 9 – племеничката ми е на 12 и разсъждава като студент по философия на защита на дипломна работа. Но си носи духа на годините. Тези разсъждават като докери и се държат като квартални гамени.

Скритата агресия у децата се проявява в повечето случаи стократно като пораснат.

А откритата агресия? Като тази?

Това е победителката в английско реалити – “X Factor” и се казва Лиона Люис.

Поразително ми напомня на някого това лице, ама не мога да се сетя на кого. Въпреки, че на пръв поглед комбинацията от грима и тъмната кожа оставят един такъв ефект на вбесен съпруг, но това в кръга на шегата.

Дамата освен и красива, е и доста гласовита, но чак пък по – добра от Марая Кери ( мнение на сайт за музика ) в най – добрите й години?! Не мисля. Гласа и е смесица между Марая Кери, Селин Дион и Андреа Кор. Изключително топъл, емоционален и изразителен. А има песни – като „Better in time“, в които очакваш да чуеш Usher да припява. Иначе си прилича с първия албум на Алиша Кийс, но е малко по – динамичен.

И тъй като моето въображение е неделима част от възприемането ми на музиката, ще кажа, че в един изискан бар в една пресечка на Пето Авеню, целия в дърво, барман с риза и елек, забръсващ чашите бавно и гледа насмешливо на живота, докато ти и прекрасната дама до теб си поръчвате питието, гледайки в ъгъла големия роял с ритмично поклащащия се пианист ( разбира се, че от Ню Орлиънс!), въпросната Люис би се вписала невероятно в дълга вечерна рокля, и с дискретна панделка на отментата си коса!

Приятно слушане!

Хайде на гости. Не? Защо? Неудобдно ти е?

Неудобство? Кое е неудобно? Неудобно е да си обуеш гащите през главата. Но не и за отношения.

Защо е неудобно да поканиш някого на гости? Какво показваш като поканиш някого на гости?

Дали поканата за гостуване е нещо повече от обикновена среща или допускане до лично пространство на някого?

Какво е една среща на кафе? Обличане, придаване на приличен вид ( несигурно събитие ), среща, разговори, прибиране в Твоята Крепост.

А респективно – какво е покана за гости у дома? ( За много хора това би се сторило доста странно като въпрос, но наблюденията ми в София и Русе показват, че хората се отчуждават един от друг постепенно, а това е нормално продължение… )

Дали едно гостуване е допускане до лично пространство или просто среща? Разбира се не говоря за Онези Следобеди, които от чаша „Станимашка малага“ и разговори за живота с близко семейство, прерастват в многобройни чаши Много-Бързо-Вървяща-Бира и страсти на играта на канаста. Говоря за онези срещи, които поради студения вятър навън или вкусния вишнев сладкиш у вас заместват типичните срещи навън между познати и приятели.

Колко често каните хора у вас на гости? Колко често правите нещо специално за гостите – дори и онова : да споделите от Онези резерви със силистренска кайсиева или невероятните шоколадови трюфели?

Допускам, че поканата за гости, вървящите ръка за ръка намерение на домакина да направи уютен дома и притеснението на госта да не се изложи, са изместват от повсеместното свиване на семействата в техните си черупки и онова озлобяване, което не допуска външни елементи у дома. Но пък и има много семейства, които разчитат точно на приятелите си за да не станат сиви елементи на житейския натюрморт.

Широко скроеният човек не би се притеснил да покани някого на гости, но притеснения и свит човечец би го възприел като вмешателство една ли не. Дали вече за част от порастналите хора интернет, кафетата и чалга храмовете ( няма такова словосъчетание !!! ) не са изместили гостуването и интересните разговори?

Закон за етажната собственост. Управителен съвет на етажната собственост. Къде по – дяволите отиде съседа?! Просто съсед?

Дребния и злобен чичка, с тънките очила на инспектор от данъчното, още пърпорещ с бялата Лада ( наточена много ясно ) вече не е просто господин Иванов, а е заместник – председател и отговорник за парната и ВиК инсталация в блока. Много държи да му говорим на Вие вече. А залитащата към алкохолен руски акцент стара мома, карикатура на бедната Крюела, твърдяща с цялата си наглост в събота сутринта, че Закона й дава право като главен счетоводител на етажната собственост да влиза във всеки апартамент, се разхожда в нашето село като кметски наместник. Защото вход с 90 апартамента въобще не е блок. Малко село. Или един ареал на доста странни биологични видове с управителен съвет от други биологични видове. Толкова управителен, че половината жертви във входа не искат и да чуят за общо събрание и избори – толкова са отвратени. А аз като й се опънах един път – дамата съвсем сериозно ми поиска да заплатя подмяна на цялата изгнила тръбна инфрастуктура на мазите, защото капело от някъде и тъй като аз съм на първия етаж, значи съм аз!?!, тя в момент на паника ми предложи да стана касиер на входа. Главен. Защото има още 4. Лудост?

А сега домсъвета ще налага и глоби. До 5000 лв. Може в някой входове това да оправи нещата. Но при нас ясно виждам едни такива жалби в общината, едни жалби до районното… Лошава работа.

Като оставим настрана материалните мотиви, изразяващи се в различни проявления на неоснователно обогатяване, защо е са толкова озлобени отношенията в един вход? И не питам за това какъв наем да се събира от магазинчето до входа. Някой съседи се опъват на това да плащат на чистачката, защото „й било много“. Нали можете да се сетите кой е първи да псува, че било мръсно обаче? Много била таксата за асансьор. Няма да плащаме. Ама постоянно се чува – „баси колко е мръсен тоя асансьор и мамка му, колко дрънчи“. На такъв съсед с удоволствие ще му се разпиша с трите си ръце за глоба. Ако може и депортиране … Един съсед от петия ежат си разтоварва багаж пред входа и аз съвсем нормално го поздравих и попитах дали иска да му помогна. Е така ме изгледа все едно искам да мърсувам с дъщеря му. И друг път, с друг съсед ми се е случвало ( не онова с дъщерята за съжаление… ).

Сериозно, знам, че всеки от Вас се сблъсква с такива индивиди всеки ден, но не сме ли вече нормални хора? Редно ли е държавата да приема закони за да регулира как се отнасяме към входа си и съседите си? Явно тоталната невъзможност да се грижим за „стените на собствените си домове“ е принудила държавата да влезе и в законова форма в тези отношения..