С интерес очаквах не толкова провеждането, колкото предварителните мнения и последващи анализи за Sofia Pride Festival. Поради няколко простички причини, разбира се:

- очакванията от насилствени опити за предотвратяване провеждането на мероприятието бяха много по-слаби от предходната година, когато се стигна до физически опити да се покаже кой е по-мъж. Това говореше за едно любопитно и добронамерено изчакване, което е добре.

- призивите за толерантност бяха многократно по-звучни тази година, и от дипломати и сериозни политически фигури. Това говори за ангажираност със социалното явление дискриминация.

- 26.06 е обявен за международен ден на толерантността и правата на човека, и исках да видя дали ще бъде само в един нюанс това събитие. Защото правата на човека и толерантност са за мен малко различни неща – едното е юридически и етичен стълб, необходим за нормално човешко поведение, а второто е поведение, което се заслужава.

Предварителните материали и прогнози бяха много постни, като не ми е ясна причината за това, особено на фона на дълбокомислените анализи после. Когато си готов да държиш аналитични речи е редно да можеш и да прогнозираш. От медиите, които следя се прокрадна една миловидна пасивност към предстоящото и на последващ етап – провелото се събитие. Констатира се, че ще се проведе нещо / че се е провело, дали ще има безредици / не, нямаше, и така събитието според мен си остана само като малко по-цветен ден на смачкания лист от календара, показващ дните на поредния месец от поредната година.

Дали предизвика засилване на толерантността в нашето общество?

Дали призивът за спазването на правата на човека бе ясно изразен и чут?

Дали проведеното мероприятие ( дума, която между другото може да се използва в изречения, без в тях да присъства “ДС”, “МВР” и прочие ) оправда прогнозите и постигна целите?

Очакванията за насилствено вмешателство от страна на националистически параполитически формирования не се оправдаха, което наистина е добре, извинявам се за повторението. В България това са сдружения от хора, които не преследват идеали и цели, а май само финансиране. Нямаше атака и от каквито и да е други страни – хората гледаха. Нямаше насилие, тъй като насилието ражда насилие, а в насилието няма истина. Каквато и да е тя, според този, който я търси.

Призиви. За Толерантност. За Права на човека. Така разбрах аз анонсите на събитието. Но както посочих по-горе това са две различни понятия. Като понятия и прилагане имат множество допирни точки, но по същество на улицата това са понятия, отстоящи на съвсем различни тротоари. Поради една проста причина. Едното е изначално Право на Човека, а другото е поведение, зависещо от културата на конкретната личност и общество като цяло, и от поведението на претендиращият да бъде толериран. Доколкото правата на човека са сборник от законови, морални и обществени постулати, в които всеки от нас би следвало да е възпитан, да знае и да спазва, то с толерантността в двадесет и първи век нещата не стоят толкова просто. Докато Правата на Човека са безценни, то Толерантността си има етикет с точно фиксирана цена, която трябва да бъде заплатена. И тя, между другото, въобще не е висока и обществото, в неговата цялост, няма никак да обеднее от нейното заплащане. Прост пример: Иван не харесва въобще как съседът му Георги е нетолерантен към неговото лично пространство, като надува честичко вечер Axell Rudi Pell, но пък Иван не плаща цената на толерантността, тъй като хич не лишава Георги от възможността да усети по безкрайно надутите децибели потта на димитровградските ма`анета. Петър пък е толерантен и слуша любимата си келтска музика със слушалки и съседът му Николай след първата културна забележка вече не се опитва да срути блока с Brithney Spears. Не е много нали? Да, но от Чили, през Испания и България, та чак до Япония е модерно да се говори за толерантност плюс нещо много лошо. Да се изисква толерантност. Съжалявам, но това не е къшей ръчен хляб, че да го дам току – така. Съвременната толерантност изисква някак си да зачитаме правата на различните във всяка една форма пред правата на нас, обикновените. Е, който е съградил и който поддържа тази линия на поведение е леко казано на грешната гара. Человешкото съзнание не приема различието толкова лесно. Но е невъзможно да го приеме, когато му го сложиш с табела “ПРИЕМИ!”. Ето да вземем предвид всички, които искат да са различни в своята сексуална наклонност. Те искат да са равни. Аз лично познавам хомосексуалисти и ги толерирам и приемам, въпреки личното ми мнение, тъй като те не ми набиват сексуалността си в очите. Секса нали беше домашно явление на общуването, защото някак си на мен не ми е разрешено да парадирам, че съм хетеросексуален? Последното за мен означава да правя секс с жена на публично място или нещо близко до това, тъй като целувката е проявление на приятелство. Образно. Моите познати хомосексуалисти си държат секса в тях, а пред мен и другите са нормални хора. И аз ги приемам като такива, толерирам тяхното желание и не накърнявам техните права. Но вижте, ако се появят по розови кожени прашки пред дъщеря ми по телевизора и въртят крака като ударени от мълния, борейки се за толерантност…не, няма да го толерирам. Защото аз не правя така пред другите. Същото важи разбира се и за всички останали, които се чувстват дискриминирани и нетолерирани – самото желание да си толериран не е достатъчно в нашето време. В нечие друго време, на друго място – може би. 6 милиарда души по това бедно въртящо се кълбо чакъл нямат време да толерират, само защото трябва. Така си мисля аз, разбира се.

Ако болестта на двадесети век бе синдрома на придобита имунна недостатъчност, която погуби не една голяма личност, то болестта на двадесет и първи век предполагам, че ще бъде синдрома на насилствено придобита толерантна недостатъчност.

Жените преди 200 години са се борили докрай да бъдат толерирани като равни и сега, 200 години по-късно, не малка част от тях работят, учат, възпитават, ръководят и политиканстват не по-зле от мъжете. Те са си извоювали правото да бъдат равни. В тази връзка, феминистките могат да отидат в музея да хапнат едно KFC. Отметка просто. Какъв и къде е генералният проблем и други … обществени групи да не могат? Да се бориш за толерантност може би е по-трудно от колкото да претендираш за права като нетолериран? Защо аз да дарявам толерантност на тези, които протестират, че са нетолерирани и в крайна сметка, всеки път, са по-толерирани от мен? За какви равни права на човека се борим, като борците стават по-равни от другите след протестите си?

Дали толерантността има цена в този случай? Препатилият български народ е казал преди много време “Насила хубост не става”. Колкото и архаично да звучи, така е и сега.

Аз го разбирам по следния начин: да толерираш различните означава те да толерират твоето право да бъдеш нормален. А не да изкривяваш личните ми представи за нормално, като претендираш да те приемам публично, че си различен. Остави ме сам да преценя, съобразно твоето поведение, колко нормален си. И сам да платя цената на бъде толерантен.

Колко от Вас НЕ СА чували епични разкази и сравнения между делнични и битови случки тук и “нейде там на Запад”? Малко предполагам. Лично аз ги слушам от около 20 години.

Интересното е, че тези истории продължават да се пишат и говорят с един патос, присъщ на време, в което нямаш избор – тоест ТИ не можеш да избираш дали и ТИ да живееш така. Да, но това време вече го няма.

Винаги съм си чудил колко лицемерно може да бъде подобно сравнение. Познавам хора, които ронят сълзи, способни да накарат водоскокчето Ниагара да прелее, за това, че в САЩ докато са били на бригада е било невероятно чисто, а тук не е. И казвайки това, отварят прозореца на колата и си мятат пълният пепелник в тревата. Виждал съм хора, които коментират как в метрото в Париж всичко било културно и няма блъсканица, но когато дойде мотрисата се мятат с неописуемо озлобение да покорят вратата и заветната седалка. Виждал съм хора, които твърдят, че на Запад е добре защото полицията се уважава и тя те уважава, но в следващият момент, когато пътен полицай ги спре защото някак си са карали с “леко” по-висока от разрешеното скорост, те започват по най-долен и махленски начин да му държат сметка “Защо ме спирате сега?” и любимото ми “Няма ли престъпници, че с мен се заядохте?”. И прочие, и прочие.

Изводът за мен през годините е, че няма как да искаш обстановката около теб в страната да е нормална ( или “като на Запад” ), докато ти се държиш по напълно противоположен начин или просто се навеждаш когато се държат така с теб. Не става.

Има желание, нали така?

И то не е невъзможно да се сбъдне. Повярвайте ми. Но малко или много зависи от съзнателният избор, който ние правим – дали сме готови на нещо, за да го постигнем? А това, което можем да направим е да изберем. Когато избираме да комуникираме с хора, които се държат нормално и адекватно, когато избираме да пазаруваме в чисти магазини с отзивчиви и усмихнати служители, когато избираме да не премълчаваме просташки постъпки на близки или непознати, когато избираме да не казваме “Не ми е работа”. Да, времеемко и идеалистично е това упражнение, но какъв ще е резултата?

Много просто – започваме да избираме в каква среда да живеем. И когато целта ти е “нормална” среда, то ти лека полека започваш да я достигаш. Прост пример – защо трябва да търпиш гадното отношение на продавачките в един магазин, като на същото разстояние от дома ти има друг, в който няма да те напсуват и да кажат не може като поискаш да смениш един продукт с друг, просто защото така си решил? Защо трябва да сядаш на заведение, в което сервитьорът се държи като човек, комуто дължиш хиляда лева от седем години и не му вдигаш телефона? Защо трябва да търпиш отегченото и некомпетентно отношение на някаква кредитна инспекторка, като има толкова други?

Въпросът е да направиш избор.

Но и да има самоучастие.

Не е трудно да поздравяваш без причина или да отвръщаш на непринуден поздрав, нали? Не е трудно да направиш път на вратата или да благодариш на този, който ти е направил път, нали? Не е трудно да казваш “моля” или “ако обичате”, нали? Не е болка за умиране петте метра, които ще изминеш до кошчето за боклук, вместо да си метнеш фаса в пясъчника, в който играе и твоето дете, нали? Не е трудно като видиш знак за ограничение на скоростта, просто да го спазиш, нали? Не е невъзможно, когато работата ти е да обслужваш, да комуникираш с хора да го правиш културно, въпреки всичко, нали?

Да, да, извинявайте знам, че го знаете. Знам, и че сигурно го прилагате. Но и тайно подозирам, че предпочитате да качите снимка на неправилно паркирал автомобил в MMS емисията на вестник “Дневник” защото сте в час със социалните мрежи и така изразявате “гражданска позиция”, но не и да отидете и да направите забележка, че трябва да слизате на улицата заради него? Може би пък публикувате в блога си/вестника/facebook/twitter недоволен коментар за гнусното обслужване в Billa например, но същата вечер пак отивате да си купите Ариана и кренвирши от там и си траете? Някак си подозирам, че на маса можете да изпишете с думи невероятно произведение за премеждията на примерният шофьор насред войната по пътищата, но се качвате на седем бири да карате, и то при ограничение 80 със 140 и рядко давате предимство на родители с деца, като мен, нали? Не? Може би хората, които правят това нямат интернет. Може би всички с адекватно гражданско поведение стоят офлайн и не си губят времето да отправят критики и съвети, които самите те не спазват. Въпреки, че има блогъри и журналисти, за които лично мога да гарантирам, че това, което пишат отразява нещата,с които те не са съгласни, защото те НЕ СЕ държат така наистина.

Но проблемът не е само on-line. Скимтенето на незадоволените е повсеместен. Но въпреки това смятам, че има шанс нещата да се оправят, тъй като все повече хора минават от приказки на действия. И въобще не им пука, че не всички го оценяват или ги гледат странно с тяхното културно поведение.  Важно е, че имат желание и вземат участие в промяната. И да се спре да се говори само как трябва да бъде, ами да се вземе и да направи нещо в тази посока…

Да, да, знам, че вие правите нещо, аз пиша за останалите…

Знаете ли, много се чудех как да започна и как да завърша настоящата публикация. Защото може и да греша тотално, а може и да съм прав.

Затова, ще започна с един цитат…

“..чух едно момче да се оплаква, че не го били приели в механотехникума и сега трябвало да учи в Английската…”

Марияна от Hotbullshot , в коментар под статуса ми в бука.

и ще завърша с един (почти) измислен монолог:

“

     Знаеш ли, навремето да влезеш в техникум беше равносилно да учиш в италианският лицей сега. Защо ли? Ами защото излизаш с професия – ако ти се е учило, ще знаеш какво да работиш и винаги ще си намериш работа, ако ти се работи. Стават работяга, ама как да станеш началник, като не си ринал кал? Да знаеш, че винаги ще има повече вождове от колкото индианци, ама то така не става тази работа. Не можеш в един ТЕЦ да набуташ само директори нали? Трябва някой да проверява котела все пак. Не може само капитани по корабите да има – някой трябва да наглежда мотора. Не може само мениджъри по телевизиите – някой трябва да им оправя образа все пак. Един добър ресторант е почти 50 на 50 добра кухня и добро обслужване, ама си трябва готвач преди всичко.               

     Та…после дойде ерата на икономистите и университетите почнаха да снасят трудносмятащи, но лесно правещи стопански анализи тъпигьосчета. Чертаха едни невероятни планове с молив по екраните на компютрите и се маеха на зелени въображаеми реки от пари. Ама кой да ги изкара тези пари – никой не пита.

      После дойде време да си оправят бакиите и се наложи да има юристи, нищо, че имаме три пъти повече юридически факултети от Франция. Не се хили, това ми го каза една българка, която работи в централата на France Press докато летях за Париж, знам ги аз тези работи. И сега куцо и сакато става юрист, защото е модерно. Нищо, че има адвокати, които пускат жалби по досъдебни производства по реда на ГПК, нищо…

     Последно време обаче е модерно да се учат “мениджърски” специалности – “Управление”, “Контрол”, “Мениджмънт” и прочие. Все лицеи за вождове! Не ме разбирай погрешно – винаги ще има нужда от вождове, все някой трябва да кара влака. Още по римско са го сметнали, като са правили Колизеума – 98 процента правостоящи, 2 процента седнали. Прави са били. Ама понеже е срамна работа у България да си бачкатор, ние все седнали се тикаме да бъдем. Детето за шеф ще го изучим, молим ти се. Ще може да шпреха езика на Шекспир, да цитира Волтер както той го е написал и да пее Лили Марлен в оригинал. И като го питат какво да прави на момента, на какъв език ще го каже като не знае? Нали го знаеш вица за онези чужденци, `дето се опитали да се оправят с катаджиите на пет езика? Е…. Не че са лошо нещо езиците, ама виж сега – не пречи да си инж точка и да знаеш езици нали? Даже е много полезно. Всеки се юрка да учи езици, международни отношения, европейстика, човешки ресурси, а никой не иска да се учи как всъщност се работи. Много акъл, много нещо.

      И какво става сега? Имаме повече езикови гимназии отколкото бакалииници. Имаме по два университета на областен град. Колко от тях ще произвеждат обаче хора с професии и колко от тях ще пускат хората да си търсят връзки, че да почнат като офис-мениджъри ( по старому “секретарка” )? В племето на Винету, всеки се пробва да стане добър ловец, и избират само можещият за вожд, а у нас какво – всеки може да се пробва за вожд, пък когото изберат за ловец.

     Сега ще видиш, че ще си влязат в нормалното русло нещата – хората нямат хляб и ще пренебрегнат болните амбиции на комплексираните си родители и ще потърсят признание в работата си, като си намерят истинска такава. И ще видиш как бившите техникуми ще станат пак актуални, как “занаятчийските” специалности по университетите ще станат интересни, и как хората ще почнат да учат за това, което могат. И ще спрем да внасяме виетнамци да ни боядисват корабите по реката, защото сега само мениджъри кандидатстват за това място….

    Не, не мечтая. Просто местата в борда на директорите свършиха май…

“

Яйцето или кокошката? Да ви видя моля, защото се говори, че жените у нас били сребролюбиви курви, а пък те говорят, че мъжете били прости селяни….

Кое е първо –

“Василеса Прекрасна маде ин БГ” – простите, изрусени силиконки, с акъл, колкото песен на Азис, и речников запас от архива на Пайнер, с невероятни сексуални умения и имащи срок на годност пет – десет години, които имат единствена цел – П.А.Р.И., или

“Иля Мурумец маде ин БГ” – косматите, нахални, елементарни, здрави люде, дето плющят шкембета преди работни обяди, върхът на животецът им е да се похвалят със уникалната свирка на Василеса ( виж по-горе ) и да домъкнат безвкусно облеченият си задник в новата А осмица ( може и Х петичката или Бентлито ). Където пак се вози Василесата.

Дали “Иля” е виновен за появата на “Василеса” заради парите си

или

“Василеса” е виновна за появата на “Иля” заради желанието си за пари?

Нали я знаете тази приказка? В Ада обичали нас, българите, защото не сме им влияели на щатната бройка пазачи. Колкото и да ми се иска това да не е така, любимо занимание на мнозина люде от двете страни на Хемус Планина се оказва да киснат с влажен поглед в чинията на другарчетата. Вирусът ChujdaPanizaKiriz.exe е неуловим за доста антивирусни програми и след инсталацията му се активират разни спам -приложения като antiDSpropaganda.exe, OnepravdanAlways.exe и plebsRiOt.exe, и прочие и прочие подобни вкиснати застройки за пилешката супа за душата българска.

Добре де, не ни ли писна, се пита в задачата?

Лошото е, че плебса почна да се оглежда много в паниците на богатите и да ги обвързва с едни ДС-та, с едни конспирации, да ги вкарва в едни такива филми, че самите те да не могат да се познаят. Последният такъв случай е статия за така нареченият “Италиански лицей” в Горна Баня – не било редно така. Все деца на милионери и началници учели там, синовете и дъщерите на пастирите не ги приемали. Ами ако те такива чеда учеха там, то нямаше да е това училище между впрочем, ама кой ли да си зададе този въпрос? Да, както в дискусията във facebook бе отбелязано от Фил – училището е общинско и не би следвало да е така, но в много страни самата държава създава и поддържа елитарни образователни единици, където да се “коват ръководните кадри на държавата”. На който не му харесва класовото разделение в съвремието, има пълното право да иде в Магадаскар и да си направи там FarmVille патладжанена нивичка. Хич няма да го бърка някакъв си лицей, в някакви си Горни Бани.

Не му ли писна на плебса да наднича злорадо иззад рамената на полуграмотни журналисти в прашасалите папки с печат “Комитет за Държавна Сигурност” ( нищо, че почти няма журналист, който да е чувал за това “Комитет за” отпред ) и да коментира? Имам чувството, че хорицата истеризираха и май им се иска и те да са били някакви там. Аз също имам досие там, тъй като в яслата и детската нееднократно съм афиширал острието на капитализма, скрито под потурките ми, на наборките с корделите. Ама не са ме интересували другите. Има достатъчно неща, свързани с моят си живот, с животът на моите роднини и приятели, с моята работа, върху които да се вълнувам и с които да съм ангажиран, че да си обременявам погрешно позиционираният бъбрек между раменете с подобни нещица, касаещи даже хора, които не познавам.

Ама нищо хубаво не гледаме да знаете…

Това пък ми е другото чудно – няма така някой да се позарадва за нечии успех, да се изкефи искрено за постижението на някого, да се усмихне за нещо направено от друг. Само членове на АПК “Критуването му е майката” село Долно Нанагорнище щъкат из родината, заедно с PR-ите от “Завист ВсеБалканска” село Ляв Баир. Не е като да запретнеш ръкавите на потника и да си измиеш клеясалите чинии у вас на мивката, ама ще коментираш от къде мафиотът – бизнесмен Хикс Игреков има кухня Versace.

Така де, знам, че нищо ново не казвам, ама то взе да писва навсякъде завист и злоба, все писатели на “Война и Война” ( то Толстой се е объркал да знаете ) и доброволчески отряди за БутачитЕвКазаняБългарски….

Една публикация при GaN доста ме заинтригува, също колкото и създадената от него група в контактощепсълът на социалният живот у нас, фацебук – тук. Абсолютно безконфликтно написана, тя предизвиква доста…разнородни чувства и мнения, което е напълно нормално. Със скромните възможности на моето дигитализирано перо ще пусна малко мастило в словоредна форма, и ще обясня защо подкрепям казаното от другарчето.

Права или неправа?

Нека да започнем от бруталната реалност – тютюнопушенето си е вредно, както и да го погледнем. Всички сме се начели за катранченцето, братчето му никотинчо, техните екранизации от Горан Тютюнбрегович – “Бял Дроб, Черен Дроб” и прочие апокалиптични работи. Спор няма. Странно е, че никой дума не обелва за барутът, с който са обвити и също се пуши. Още по-странно е, че всички знаят и плюят онези гадни лепилари – римляни ( евроинтегрирани ромчета ) по гарите, където дишат лепило, ама си пушат същото това лепило от цигарите. Въобще, гадна работа, както и да го погледнеш, ама има една особеност – въпрос на избор е. Каквато и да е зависимост да има към цигарите, тя не е непреодолима, каквото и да казват доста люде сред кълба дим. Обаче има едно мъничко условие, което някак си никъде, никой и по никакъв повод не го споменава – тютюнът вреди също толкова, колкото и алкохолът. Ама май алкохол още може да се пие публично?

Тогава атаките срещу нас – пушачите, не са ли лицемерни на фона на безпаметното бързо напиване на нашего народа?

Вредата от пушенето за пасивните пушачи е доказана и не търпи каквито и да е спорове. Но нали затова в много от заведенията ( уж всички, ама уж само – за фасон така ) е разделено? Защо голяма част от непушачите се врат по масите с пепелници? Нали искат чист въздух? Имат избор. Ааа…компанията. Виж, това е друго. Компанията обаче май също е въпрос на избор. Без да се хваля,аз, както и не малко от приятелите ми, сме доста внимателни в това отношение – къде и как да пушим. Това включва и избягването на онова прословуто галантно хвърляне на горящата цигара в големият, пълен с хартийки, контейнер или нежното скриване на димящият фас в градинката, за по-аромат така. Тоест, старая се не вредя на другите.

Но съдейки по общественото настроение и медийната кампания, пушенето е доста по-вредно от алкохола например. Да ме прощават родните алкохолици, ама аз понеже не пия твърд алкохол вече доста години и може и да не ги разбирам, видиш ли и затова така да се изказвам. Та, на тях нищо не им правят, освен, че им вдигат цената на анасонлийката, ама те извън София масово жулят едни вина и ракии, дето се правят у казани извън административната карта на митницата, така, че цената в магазина е за случайните минувачи май. А за цигарите, понеже аз тровя себе си, и явно нямам воля да ги спра сам, ще ми бъде забранено официално да тровя другите. То аз и сега гледам да не пуша в помещение с непушачи, питам дали може да запаля и прочие. Тоест давам възможност да ми кажат НЕ, което приемам без проблем, колкото и да ми се пуши.

И за това съществува закономерният въпрос:  защо като се забранява нещо толкова вредно, защо не се забранят всичките вредни работи? Защото някак си съм убеден, че голяма част от възрастните, които се подписват под петиции за прекратяване на пушенето на публични места, гузно си траят като им се прибере ученика с вмирисани на качак дрехи, аха хайде да не изпадам в подробности.

Въобще, пушачите нарушаваме правата на непушачите. Поставен така въпросът – ние, които по своя воля и наши си причини, сме избрали кафето ни да върви с тънък папирос, безправни ли сме?

В началото на 2010 година, реших да пренеса на българска територия един експеримент, който видях в блога на Richard Wiseman . Полакомих се за едно сравнение и публикувах в два отделни материала, питанки към мъже и жени – как определят с три думи изминалата 2009-та година?

Надявах се на повече престрашили се да отговорят и въпреки това съм много благодарен на тези, които посочиха трите думи, които за тях описват една дълга – дълга година.

Цел?

Целта е простичка – посредством един хубава интернет страница, създаваш така популярните облачета от думи. И сред тях изплуват най-често срещаните думи. Е, какво се получи? И може ли да се търси сравнение с резултатите от първоначалната идея на Wiseman?

Резултати за жени

Дамите, посетили блогът ми, са наблегнали на няколко думи:

“щастие” и “надежда” – хубавите неща, които се случват е добре да бъдат помнени и изтиквани на преден план, защото ако почнем да наблягаме на лошото, няма да е на добре. А оптимизмът е задължително качество, ако искаме да сме щастливи.

“бебе” – децата се множат, което е повече от хубаво! Ще има повече деца, с които да си играе моята принцеса, а и въобще си е много добре – дълги години се говореше за отрицателен прираст у нас. Всичко зависи какви деца ще пораснат, надявам се добри хора

“приятели”, “любов” – продължаваме с емоциите при дамите. Честото посочване на “приятели” означава, че те са истински такива. Нещо,за което всеки мечтае. А “любов”…това е двигателят, поне за мен, в един живот. Човек се отваря за живот посредством сърцето си, а това, че дамите обичат и биват обичани, означава, че са намерили Мъжът

“страх” – един психолог казва, че ако не те е страх, никога няма да се пристрашиш. И въпреки това си остава болезнено чувство…

Жените при Wiseman са дали много по-противоречиви и нееднозначни отговори. Откроява се фактът, че негативното е по-силно залегнало – стрес, тъга и отчаяние. Присъстват, разбира се, любовта, промяната и надеждата, но някак си остава усещането, че изминалата 2009-та носи повече отрицателни емоции и спомени.

Резултати за мъже

 А мъжете, престрашили се да оставят няколко думи, са наблегнали на:

“промяна” – мъжете също се променят. Общо взето, застоят е вреден, а промяната често значи развитие. Дали винаги промяната е към по-добро?

“приятели” – в трудни моменти това са хората, на които разчитаме извън дома. Хората, на чиито рамене се осланяме в трудни моменти. Но дали посочването на приятели следва винаги да се приема с положителен знак? Не случайно присъства и думата “предателство”, тя дали не е именно в тази насока?

“любов” и “бебе” – сред мъжете също има нови родители и е нормално това събитие да отбелязва цяла година. Приема се, че мъжете по-трудно избутват любовта на преден план, но явно не е така у нас.

“криза”, “трудна” , “работа”– явно при мъжете проблемите през изминалата 2009-та са повече или поне са оставили по-силен отпечатък. Действително не беше лесна година, но за сметка на това новата ще е още по-трудна май. Любопитно ми е, защо мъжете придават по-голямо значение на тези факти, за разлика от жените?

Допитването с по-международен характер при Wiseman показва, че промяната е залегнала по-силно при мъжете там. Но също така се открояват щастието и надеждата, което означава, че “силният” пол не се е отказал да променя животът към един по-щастлив негов вариант.

А Вие какво мислите за резултатите за мъжете и за жените? Какви са разликите в отговорите при двата пола според Вас?

Изключително погрешно е да се вкарва употребата на марихуана и хероин под един знаменател

Ако сте си мислили, че Холандия е най-разкрепостената страна по отношение на наркотиците, е време да си промените мнението. Първо, защото самата страна на лалетата започна да навлиза в полета на консерватизмът и да не й харесва етикетът “нарковаканционно селище” или “рай за проститутките”. Ограниченията, които вече са въведени и тези, които от 2011 предстоят да се въведат, са именно в тази посока – краен резултат от един експеримент, започнат през 1976г., който май не е най-успешният. Мотивите на холандските законодатели тогава, че когато един проблем не може да се разреши силово е по-добре да се рамкира законово не е лишен от смисъл, но дали е правилен? Е, сега явно считат, че вече не е.

2010 – атаката на чешката спринцовка

Дали има връзка със започналите ограничения в Холандия или няма – това е съвсем друг въпрос. Чехите направиха нещо революционно за законодателната рамка на ЕС – не само повториха действията на холандските си колеги от преди тридесетина години, но и почти утроиха разрешеното количество наркотик. В Ниската земя също е разрешен хероинът, но там най-масово се употребява марихуаната, за което свидетелстват и множество обобщаващи доклади и проверки. Въпреки, че разрешеното там количество – 0,5 грама хероин, си е направо една доза, то на чешките брегове на Дунав вече се говори за 1,5 грама, което е много по-различно понятие. А чехите добавят към разрешителното и екстази ( MDMA ) и LSD, все едни халюциогени и стимуланти, чиито ефект се дискутира и проверява от много, много години из лаборатории из целият свят. Общото обаче е, че превантивно се вземат предпазни мерки, като те са обявени извън закона.

Медицинско явление, не криминално

Обяснението, че употребата на наркотици е само медицински проблем на употребяващият, е изключително нелепо и жалко. Най-малкото заради нелегалните огромни парични потоци, които генерира трафикът и търговията с наркотици. Най -малкото заради сериозното присъствие на “гладни” наркомани сред списъците на извършителите на престъпления, най-често дребни такива, но най-масови и осезаеми сред обществеността. В никакъв случай не бива да се оставя настрана още един ефект, който не само се усеща, а направо поразява групата хора, именуваща се общество – почти пълното разрушаване на човек, следствие употребата на наркотиците. И докато в този показател марихуаната и стимулантите могат да се поставят с някаква относителна въпросителна, то хероинът … той няма положителна страна. Доколко наистина употребата на наркотици е само медицински проблем и при лична употреба следва да остане извън сферата на наказателното съдебно преследване? Според мен отговорът е, че медицината може да бъде намесена само за лечението, но не и като оправдание за разрешение.

Последствия?

Тепърва ще се измерва, преценява и обобщава резултатът от решението на чешкият парламент. Самите чехи отдавна са тръгнали по една полулегална и развлекателна плоскост – създават представа за много по-разкрепостена страна в сексуално отношение от която и да е друга в ЕС, и въобще в Европа. Но смесицата с наркотиците може да им изиграе изключително лоша шега. Дали са премислили нещата добре? Със сигурност, тъй като те са всичко друго, но не и глупав народ, и са наясно, че след едно такова решение ще предизвикат множество ответни реакции, голяма част от които осъдителни. Но философията на холандците, че щом не можеш да се бориш качествено с порок като наркотиците, е по-добре да го узакониш, не смятам, че е обществено полезна. Това не е проституцията, за чието легализиране съм писал преди. Пазарът на плът, наречен така от организации, съставени от девствени стари моми, носи един, единствен минус – характерно протриване при прекаляване. Много отдавна са измислили презервативите, че да говорим за масово разпространение на болести. И докато пристрастяването при секса си е чиста човещинка, то пристрастяването към ефектите от наркотиците си е чист проблем. Много от организациите, играещи в защита за отборът на наркотиците, изтъкват, че алкохолът и цигарите са много, много по-смъртоносни. Да, сигурно е така на база общи смъртни случаи. Я свалете цените на наркотиците да видим какво ще стане. Правителството в Прага няма да плати никаква политическа цена за решението, само ще пожъне дивиденти. Добре премислен ход е да се прехвърля отговорността върху главите на потребяващите наркотици, тъй като индивидуалният проблем не е предмет на политическа дискусия, а резултат от неправилно поведение. Например. Безспорно всеки носи подобие на глава с мозъчен пълнеж на тънка стойка между раменете си и сам решава дали да се хвърли презглава в блатото на веселите прахчета, хапчета и спринцовки. Блато, което се оказва предълбок леген с плаващи пясъци. Последната част от оправданието на властите е, че така ще се намали наказателното преследване към индивидуалните потребители, за сметка на “големите” разпространители. Хей, умници! Вие сте много широко скроени към милионите бъдещи туристи и преливащи реки от гостуващи портфейли, пълни с евро, но дали така свободно ще разсъждават, когато въпросът опре до употребата от вашите собствени деца? Сигурно според чешкото разбиране, няма никакъв проблем осемнадесет-годишната ти дъщеря да се прибере с грам и половина хероин у вас…. Опа, те не ме чуват, защото са си заровили ушичките дълбоко в пясъците на толерантността…

Кратък послеслов: интересно и обезпокоително е, че в коментарите на това събитие в България, се споменава, че е крайно време и ние да “изпреварим” останалите “захлюпени” държави и да развържем примката около врата на наркоманите. Хм, много съм любопитен за тези коментиращи – колко приятели имат, които са хероинозависими, и до колко одобряват това, което се случва с тях?

Говоренето е национален спорт. Говоренето е нещо много интересно – хем правиш нещо по въпроса ( коментираш го ), хем нищо не правиш ( защото не искаш ). Разбира се, не със всички е така – има и такива, които хем нищо не правят, хем си мълчат като заврени зетове в дом на чеченска девойка. Има и правещи, но те говорят малко. Защо ли? Ами защото правят нещо.

Ерата на кабела

След като първо великият мислител, да се свети името му, Зюмбюлев, ни обрисува интернет пишещите като влечуги и потенциални убийци, се появи и бившият голям, сега портиер нейде, Кеворкян, който каза, че сме обществено зло. Въобще говорещите в интернет сме голяма напаст, въпрос на национална сигурност. Милите….

Но не само в интернет говорим нещо, да де, пишем, но то е същото. Но в не малко случаи, това са опити да се анализира нещо направено, да се набележат цели, които да се изпълнят, да се коментира процесът на извършване на нещо. Това не важи за зоопарка в Мрежата – тролчета, хейтърчета и прочие жалки биологични видове. Колкото и да е голяма арената на словоблудците тук, някак си успяваме да си я оставим за тях, докато на живо не е точно така…

Порой от празни думи

Мила родна картинка – пълно е с професионалисти! Критикува се яко, не се говори. Майката му е критикуването – нищо, че си неграмотен тоалетчик, ти разбираш от политика ( разбира се ), корупцията в МВР ( е как ), уреденото ни футболно първенство ( вътре си яко в играта ), екология ( нали редовно си мяташ боклука през балкона, как няма да знаеш ) и прочие национално – болни теми. ваИ ако през периодът на така именуваният “преход” ( аз прехождах само из годините, не знам за вас ) празнословието не можеше да намери много пробойни, то да речем, че сега сме “демокрация” и … става страшно. Нещо не им се работи на хората. Освен като оратори може би.

“Ето Ви микрофон господине!”

Сигурно у нас се мрънка повече от колкото в най-изпадналите от корабът на цивилизацията държавици. Няма значение за какво – мрънкането е важно. А като забъркаш древната рецепта с мрънкане, плюене по всичко живо, мързел и неграмотност, се появяват портите на щастливият живот. Да де, ама не точно. Мен не ме бъркат собствените им проблеми на такива недоклатени хорица, но те някак си станаха много. Навсякъде. И търсят микрофон за да си изкажат недоволството. Все нещастни, все незадоволени, все изнудвани, все се качили на грешната ракета. Дори медиите взеха да отразяват само какво са казали хората нейде. А кой ще отрази кой – какво прави?!?

Опит за цитат

Тъй като не помня къде съм си го записал преди толкова години, ще се опитам да го дам по спомен: “Аз не виня обстоятелствата за това, което са. Нагаждам се към така съществуващите, а ако не мога – променям ги.” Хърбърт Уелс. Не случайно е умен човекът….

"Седя и мисля, и по едно време видиш ли паднах – изтръпнаха ми нозете….” 

Сидях си аз пред Тошинката ( от Тошко де, да не се маете – ТоШиБа, капиче? ) и се чудя – “Какъв път да хвана с моят виден блог никакъв?”. Неграмотейковци всякакви с блогчета има, ама аз нещо не ми се чини да съм такъв. Я да взема да си направя политическо блогче. Ще стана политически блогър, или по народному “политгър”.

Решил съм такова, да атакувам политгърчестата сфера, защото малко има такива. Малко, малко, колко да са малко – доста хорица се изживяват като такива, ама аз не съм точно такъв. Всеки пише за семейства, дава акъл наляво, нагоре и навсякъде, как къде и какво да се прави. Всеки се явява общкрит ( обществен критик, не се прайте че не вдявате сега ) и съди я общини, я мойте любими такова, телекомуникационни дружества, я съвестните шофери, дето се катерят по параваните, тоест тротоарите. Ама така политкоментаторите са нещо мънинки на фона на общото блогосферище.

Мислех си аз – то у нас никак даже не е трудно да си политиканстваш. Я ги виж – повечето люде, дето пишат за това, нивга не са видили политик на живо, камо ли да са участвавували из политиката. И аз съм тъй, въпреки, че веднъж видях плакат с авто-такова…подпис, на Генерала, и то се брои като на живо нали? Повечето политиканствуващи не са имали и минимален досег с вземането на отговорни решения, та туй то политиката де, ама на слова ги вземат, че и превземат даже. Не, последното беше тъпо, повтарят май…Та азе съм вземал многоотговорни решения да знайте – един път реших най-накрая да си поискам ресто в кварталният женоебник, ама те ме набиха. Имам воля обаче такова. Гледам мнозина люде роптаят срещу корупцията из политиката, рисуват едни такива апокалиптични ( въх ква дума – из речника на сложните думи из българският език я намерих картинки, ама те щото не са им предлагали сигур, затова. Мене редовно ме подкупват – я с шамаро, я с метличка, я с нежен поглед на бакалийката. Я съм корумируем, аха. Ама те такива са железни – отказват и без да са им предложили, затуй толкоз лесно плюят. Само се чудя как си бършат телевизорчетата от толкова слюноотделяне, ама…не бе Пешка, мониторчетата бе…Те значи нищят на нишковидни нишки раздумките между хората, ама те къде ли са се заседявали с тях се чудя…Аз видиш ли, всяка вечер си комуникирувам с разни Янета, Бойковци, Воленовци и прочие. Само да мина лимиту на кайсиевата и съм в жицата с тях. Не моат ми вземат думата да знаиш. Тез лепетии къде са тръгнали да ми бистрят думите на опозиционерите из парламенту, те самите те не могат си ги избистрят сигур такова. Много са ми любопитни сега като вземат да съдят бюджетите, образованието и милицията. Те милите бюджет имат колкот мама им даде, образоват се колкото да изкарат европейстиката и да работят из тъмна азиятска зарзаватчийница, и храчат по родните милиционери, без даже да се замислят какво ще чинат те зимъска като ги юрнат да ловят крадците. Ама съдят там нещо си, слова да видиш, леят се като огнени стрели над слънчасала тръстика! И лумтят ли там огньовете на общественизма, на политиканизма, на активността видиш ли…

Ама като се замисля аз такова, политгърче няма май да ставам. То сложно видиш ли. Не е като за мен. Аз сакам вместо да приказвам много, да взема някоя работа да свърша. Кат не ми изнася корупцията няма да давам я! Кат не ми харесват как политиканстуват политиканствуващите – няма да си дам двете кебапчета с руйно пелинче за тях, а за други люде. Като ми се чини да променям общественият строй такова, ще взема да се науча първо аз да турям каруцата правилно, аз да си туря ред из мойто домакинство ( да взема да покажа кой е мъжо у къщи и да изляза изпод масата, че Бероето ще се маризят с Нафтата, кви са тез сапуни по кабела, ольоскаха ми мокетчето ! ), па после да оправям такова държавата видиш ли. Толкоз неща се случват по село, какви казуси има по мегдана да решаваме с маалата, има работа да се върши. Я не моа така лесно да словоблудствам, не бива да харчим думите нахалос я…

И да постскриптна малко – да не ми се разсърдят тез люде, дет са сериозни и отговорни, и творят видиш ли не само на слова, а и по телевизор се пъчат, по вестници думи редят, въобще будят активно и качествено такова. Те са малко, знаят се, правилно правят, а и надали ми улизат у блогчето, ама аз да си им кажа такова.