Из думите на един мим

Снимка: в. Борба

Имало една империя. Родила е много неща, които са останали в наследство за нас и до днес. Едно от тях е още валидно в правото – “Ignorantia non est argumentum” или “Незнанието не е аргумент”. Това е било в древен Рим. И важи и сега.

Да, но явно не и в България. Не и днес. Не и за майките.

Има едно документче в правния мир на нашата свидна република. Именува се Кодекс за социално осигуряване. Там има един член, поред номер 54. Там, в алинея трета, е посочено, че майката, чието дете е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, не полза обезщетение. Или така наречените “детски”. Презумпцията е проста: държавата ти плаща определена сума всеки месец за да те подпомогне в отглеждането на детето в първите години. Ако ти обаче запишеш това дете в ясла, държавата отделя пари, за да му осигури целодневна грижа, занимание, топлина и храна. Това, само по себе си, изключва обезщетението.

По родните ширини, правото е особено понятие и често се бърка с “дължи ми се по право”. Еднакви думи, почти омоними. Но законите са за това, за да се спазват и да се гарантира ред и равнопоставеност. Пред закона.

Така е по света. Почти.

На нашите свидни 110,000 квадратни километра правото обаче явно е с пожелатен характер. И вместо неспазването му да бъде порицано, у нас се организират протести в защита на погазилите го. Че и жалба срещу държавата депозират. Дискримационно било държавата да си иска неправомерно получените пари. Нашите пари, между другото.

Случилото се е печално известно – редица майки са записали децата си на ясли ( където държавата ги поема от към издръжка ), но са пропуснали споменаването на този факт и са продължили да получават държавни пари ( нашите пари, между другото ) за да гледат децата си у дома. Държавата усеща “врътката” и си иска парите обратно. И какво се случва? Ужас и безумна наглост, която няма аналог, в която и да е правова държава – майките, които вместо да върнат парите ( нашите пари, между другото ) подават жалба в Комисията за защите от дискриминация срещу държавата, че си иска парите обратно!

“Майките не са престъпници, а са постъпили така от юридическа неподготвеност.”

Довод в защите на репресираните от държавата майки. Може да звучи логично за чалгаджийското ни съвремение, знам ли.

“Не съм запозната, че съм нарушила закона неволно.”

Безумно. Нарушила си закона ( явно си го осъзнала ), но въпреки всичко държиш да докажеш, че си ощетена. Прощавайте, но явно на тази лекция в следването си по право съм отсъствал. Слушам ги по телевизията, чета ги по вестниците, чета по форуми и коментари – срам ги било, че се наричат българи! Защо? Защото са измамили държавата, но са ги хванали, а толкова други не са ли? Не мога да разбера.

Неосведоменост.

Модерен грях и опрадвание. Те не били осведомени, че трябва да подадат декларация, че детето тръгва на ясла, докато те получават обезщетение от държавата. Интересно. Сигурен съм, че когато трябва да получават нещо са винаги осведомени. Или греша?

Сега остава същите майки да депозират жалба срещу държавата, че градинките са отъпкани от автомобилните гуми на колите на съпрузите им, защото държавата не им е отпуснала пари за гараж. Няма да се учудя между другото. Дотогава ще гледам тъпо. Защото каквото и да кажа от тук нататък ще е грозно, в нарушение на елементари етични правила. И стискам палци държавата да не се окаже в ролята на извиняващ се съдия, който е поискал да накаже виновните.

Защото ако държавата опрости тези задължения на майките ( нашите неправомерно получени пари, между другото ), аз съвсем сериозно ще се замисля да заведа дело. За да изплатят и на съпругата ми обезщетението за тези една година, когато реално тя работеше за държавата, докато детето ни беше на ясла и не го получаваше. Ще бъде неправомерно искане? Кажето го на наглите майки, които накараха държавата да гледа тъпо.

Защото те карат нас – които спазваме законите, да изглеждаме тъпи.

Цяла година пиша глупости из сурат тефтера и сега, в края реших да събера малко от тях за да видя какво ме е вълнувало през изминаващата 2010…

София е блокирана и за да не е само – парцалите почнаха сериозно да валят и тук. Вчера дъждове и огледални пътища при положителни температури, днес пак сняг и минус…После ми говорете, че това с глобалното затопляне и промените в климата било пълни глупост  -  “Без Бареков, Милен Цветков и Азис, цветното в телевизията стана по – малко” Само вестник “Труд” може да поднесе такава “тъжна” новина на читателите си   -   като за първи април от 10 минути имам 10 опита на NMap Xmas Scan да мине през Norton IS….    -    Pharaon&Cleopatra е далеч по – интересна засега от Caesar. Довечера може да бъде дълга нощ…   -   Иван Гарелов обмислял завръщане на екран с предаване стил “Джей Лено”…моля ви, недейте, моля ви…Иване, брате! Купи си вила в планината и недей да излизаш! Пред камината се прави на какъв си искаш, изтече ти времето   -  Добро утре петлета и честит празник!   -  I love the hole world, and all its sights and sounds, Boom De Ah Dah, Boom De Ah Dah, Boom De Ah Dah  -  “Дяволът е оптимист, ако си мисли, че може да направи хората по – лоши”. Карбовски, Отечествен фронт.  -  списание “Правен свят” вече нямало да обръща внимание само на правото, но например и на телевизионните сериали за юристи ( моля? ) и модните марки, които обличат адвокати ( ??? туш … ). За съжаление, това май ще е моментът, в който едно специализирано издание става ширпотреба…браво Радосвете, браво Радев.  -  Титулярният защитник на Гана е брат на титулярният защитник на Маншафта! Накъде отива скапаният футболен свят?!  -  по законът на Мърфи, през работната седмица ще бъде топло и слънчево, а почивните дни – не мога да видя паркинга пред нас от снежната пелена. Това е явно за да не харчим излишни пари събота и неделя по кафета и разходки.  -  хаха, честито – пътят до яслата е почти непроходим, а самата ясла не могат да я изринат, а млечната кухня не се знае дали ще отвори въобще. Хайде един ден домашна   -  много точно определение на положението в някои болници : “произвеждат се пациенти”…   -   мамка ви и отворени шофьори – двама идиоти даже и не ускориха, да не говорим за отбиване, когато зад тях се появи патрулен автомобил с включени сирени и буркани…После да не реват, че са идвали бавно колегите!   -   Коя е най – оборотната стока на дребно в Бургас и региона? Кирките, разбира се…  – Физическото посегателство срещу журналист колко по – различно престъпление е от това върху нежурналист? Набитият журналист и някои измислени герои веднага емнаха, че манталитета у нас бил такъв, че сме били овча нация (?!), журналистите били масово малтретирани и прочие. Хайде моля, защо не ревнахте така като бият полицаите например?  -  Скъпи общинари в Русе – градът на стоте улични езера! Знам, че не Ви интересува, но улиците на градът ни са невероятно непроходими и техниката за почистването им стои на топло вече трети ден. За тротоарите не коментирам, тъй като тях просто ги няма. Хайде да се вземете в ръце, а?  -  Навън въобще не вали като из ведно Хубавото е, че приятелят на адреналинката Яна си е купил камера, че да отморим очите малко…  -  преди малко столчето ми се пораздруса леко – на 5-ия етаж съм и лекото земетресение се усеща   -  За едни 400 милиона евро получаваш най – критикуваната телевизия у нас, не е зле… “Големият” журналист Бареков прави сериозно интервю с адреналинката Яна, в което последователно задава сериозни и морални въпроси “Има ли втора част? “ и “Има ли други мъже в продължението?”. Дъното е достигнато, но Барека продължава да копае…  – “..две жени с леко поведение и тежки досиета..” – полуграмотните драскачи в Стандарт за пореден пък се надскочиха…  -  след ЮАР, наред е Италия : девойка със звучната фамилия Минети ще се пробва за депутат. Да си вземе PR от ЮАР и ще има тандем Минети Мафани, който ще срути държавността от смях   -  в тази водна стихия навън има нещо много зимно, декемврийско, само, че не мога да се сетя какво…

С интерес очаквах не толкова провеждането, колкото предварителните мнения и последващи анализи за Sofia Pride Festival. Поради няколко простички причини, разбира се:

- очакванията от насилствени опити за предотвратяване провеждането на мероприятието бяха много по-слаби от предходната година, когато се стигна до физически опити да се покаже кой е по-мъж. Това говореше за едно любопитно и добронамерено изчакване, което е добре.

- призивите за толерантност бяха многократно по-звучни тази година, и от дипломати и сериозни политически фигури. Това говори за ангажираност със социалното явление дискриминация.

- 26.06 е обявен за международен ден на толерантността и правата на човека, и исках да видя дали ще бъде само в един нюанс това събитие. Защото правата на човека и толерантност са за мен малко различни неща – едното е юридически и етичен стълб, необходим за нормално човешко поведение, а второто е поведение, което се заслужава.

Предварителните материали и прогнози бяха много постни, като не ми е ясна причината за това, особено на фона на дълбокомислените анализи после. Когато си готов да държиш аналитични речи е редно да можеш и да прогнозираш. От медиите, които следя се прокрадна една миловидна пасивност към предстоящото и на последващ етап – провелото се събитие. Констатира се, че ще се проведе нещо / че се е провело, дали ще има безредици / не, нямаше, и така събитието според мен си остана само като малко по-цветен ден на смачкания лист от календара, показващ дните на поредния месец от поредната година.

Дали предизвика засилване на толерантността в нашето общество?

Дали призивът за спазването на правата на човека бе ясно изразен и чут?

Дали проведеното мероприятие ( дума, която между другото може да се използва в изречения, без в тях да присъства “ДС”, “МВР” и прочие ) оправда прогнозите и постигна целите?

Очакванията за насилствено вмешателство от страна на националистически параполитически формирования не се оправдаха, което наистина е добре, извинявам се за повторението. В България това са сдружения от хора, които не преследват идеали и цели, а май само финансиране. Нямаше атака и от каквито и да е други страни – хората гледаха. Нямаше насилие, тъй като насилието ражда насилие, а в насилието няма истина. Каквато и да е тя, според този, който я търси.

Призиви. За Толерантност. За Права на човека. Така разбрах аз анонсите на събитието. Но както посочих по-горе това са две различни понятия. Като понятия и прилагане имат множество допирни точки, но по същество на улицата това са понятия, отстоящи на съвсем различни тротоари. Поради една проста причина. Едното е изначално Право на Човека, а другото е поведение, зависещо от културата на конкретната личност и общество като цяло, и от поведението на претендиращият да бъде толериран. Доколкото правата на човека са сборник от законови, морални и обществени постулати, в които всеки от нас би следвало да е възпитан, да знае и да спазва, то с толерантността в двадесет и първи век нещата не стоят толкова просто. Докато Правата на Човека са безценни, то Толерантността си има етикет с точно фиксирана цена, която трябва да бъде заплатена. И тя, между другото, въобще не е висока и обществото, в неговата цялост, няма никак да обеднее от нейното заплащане. Прост пример: Иван не харесва въобще как съседът му Георги е нетолерантен към неговото лично пространство, като надува честичко вечер Axell Rudi Pell, но пък Иван не плаща цената на толерантността, тъй като хич не лишава Георги от възможността да усети по безкрайно надутите децибели потта на димитровградските ма`анета. Петър пък е толерантен и слуша любимата си келтска музика със слушалки и съседът му Николай след първата културна забележка вече не се опитва да срути блока с Brithney Spears. Не е много нали? Да, но от Чили, през Испания и България, та чак до Япония е модерно да се говори за толерантност плюс нещо много лошо. Да се изисква толерантност. Съжалявам, но това не е къшей ръчен хляб, че да го дам току – така. Съвременната толерантност изисква някак си да зачитаме правата на различните във всяка една форма пред правата на нас, обикновените. Е, който е съградил и който поддържа тази линия на поведение е леко казано на грешната гара. Человешкото съзнание не приема различието толкова лесно. Но е невъзможно да го приеме, когато му го сложиш с табела “ПРИЕМИ!”. Ето да вземем предвид всички, които искат да са различни в своята сексуална наклонност. Те искат да са равни. Аз лично познавам хомосексуалисти и ги толерирам и приемам, въпреки личното ми мнение, тъй като те не ми набиват сексуалността си в очите. Секса нали беше домашно явление на общуването, защото някак си на мен не ми е разрешено да парадирам, че съм хетеросексуален? Последното за мен означава да правя секс с жена на публично място или нещо близко до това, тъй като целувката е проявление на приятелство. Образно. Моите познати хомосексуалисти си държат секса в тях, а пред мен и другите са нормални хора. И аз ги приемам като такива, толерирам тяхното желание и не накърнявам техните права. Но вижте, ако се появят по розови кожени прашки пред дъщеря ми по телевизора и въртят крака като ударени от мълния, борейки се за толерантност…не, няма да го толерирам. Защото аз не правя така пред другите. Същото важи разбира се и за всички останали, които се чувстват дискриминирани и нетолерирани – самото желание да си толериран не е достатъчно в нашето време. В нечие друго време, на друго място – може би. 6 милиарда души по това бедно въртящо се кълбо чакъл нямат време да толерират, само защото трябва. Така си мисля аз, разбира се.

Ако болестта на двадесети век бе синдрома на придобита имунна недостатъчност, която погуби не една голяма личност, то болестта на двадесет и първи век предполагам, че ще бъде синдрома на насилствено придобита толерантна недостатъчност.

Жените преди 200 години са се борили докрай да бъдат толерирани като равни и сега, 200 години по-късно, не малка част от тях работят, учат, възпитават, ръководят и политиканстват не по-зле от мъжете. Те са си извоювали правото да бъдат равни. В тази връзка, феминистките могат да отидат в музея да хапнат едно KFC. Отметка просто. Какъв и къде е генералният проблем и други … обществени групи да не могат? Да се бориш за толерантност може би е по-трудно от колкото да претендираш за права като нетолериран? Защо аз да дарявам толерантност на тези, които протестират, че са нетолерирани и в крайна сметка, всеки път, са по-толерирани от мен? За какви равни права на човека се борим, като борците стават по-равни от другите след протестите си?

Дали толерантността има цена в този случай? Препатилият български народ е казал преди много време “Насила хубост не става”. Колкото и архаично да звучи, така е и сега.

Аз го разбирам по следния начин: да толерираш различните означава те да толерират твоето право да бъдеш нормален. А не да изкривяваш личните ми представи за нормално, като претендираш да те приемам публично, че си различен. Остави ме сам да преценя, съобразно твоето поведение, колко нормален си. И сам да платя цената на бъде толерантен.

Колко от Вас НЕ СА чували епични разкази и сравнения между делнични и битови случки тук и “нейде там на Запад”? Малко предполагам. Лично аз ги слушам от около 20 години.

Интересното е, че тези истории продължават да се пишат и говорят с един патос, присъщ на време, в което нямаш избор – тоест ТИ не можеш да избираш дали и ТИ да живееш така. Да, но това време вече го няма.

Винаги съм си чудил колко лицемерно може да бъде подобно сравнение. Познавам хора, които ронят сълзи, способни да накарат водоскокчето Ниагара да прелее, за това, че в САЩ докато са били на бригада е било невероятно чисто, а тук не е. И казвайки това, отварят прозореца на колата и си мятат пълният пепелник в тревата. Виждал съм хора, които коментират как в метрото в Париж всичко било културно и няма блъсканица, но когато дойде мотрисата се мятат с неописуемо озлобение да покорят вратата и заветната седалка. Виждал съм хора, които твърдят, че на Запад е добре защото полицията се уважава и тя те уважава, но в следващият момент, когато пътен полицай ги спре защото някак си са карали с “леко” по-висока от разрешеното скорост, те започват по най-долен и махленски начин да му държат сметка “Защо ме спирате сега?” и любимото ми “Няма ли престъпници, че с мен се заядохте?”. И прочие, и прочие.

Изводът за мен през годините е, че няма как да искаш обстановката около теб в страната да е нормална ( или “като на Запад” ), докато ти се държиш по напълно противоположен начин или просто се навеждаш когато се държат така с теб. Не става.

Има желание, нали така?

И то не е невъзможно да се сбъдне. Повярвайте ми. Но малко или много зависи от съзнателният избор, който ние правим – дали сме готови на нещо, за да го постигнем? А това, което можем да направим е да изберем. Когато избираме да комуникираме с хора, които се държат нормално и адекватно, когато избираме да пазаруваме в чисти магазини с отзивчиви и усмихнати служители, когато избираме да не премълчаваме просташки постъпки на близки или непознати, когато избираме да не казваме “Не ми е работа”. Да, времеемко и идеалистично е това упражнение, но какъв ще е резултата?

Много просто – започваме да избираме в каква среда да живеем. И когато целта ти е “нормална” среда, то ти лека полека започваш да я достигаш. Прост пример – защо трябва да търпиш гадното отношение на продавачките в един магазин, като на същото разстояние от дома ти има друг, в който няма да те напсуват и да кажат не може като поискаш да смениш един продукт с друг, просто защото така си решил? Защо трябва да сядаш на заведение, в което сервитьорът се държи като човек, комуто дължиш хиляда лева от седем години и не му вдигаш телефона? Защо трябва да търпиш отегченото и некомпетентно отношение на някаква кредитна инспекторка, като има толкова други?

Въпросът е да направиш избор.

Но и да има самоучастие.

Не е трудно да поздравяваш без причина или да отвръщаш на непринуден поздрав, нали? Не е трудно да направиш път на вратата или да благодариш на този, който ти е направил път, нали? Не е трудно да казваш “моля” или “ако обичате”, нали? Не е болка за умиране петте метра, които ще изминеш до кошчето за боклук, вместо да си метнеш фаса в пясъчника, в който играе и твоето дете, нали? Не е трудно като видиш знак за ограничение на скоростта, просто да го спазиш, нали? Не е невъзможно, когато работата ти е да обслужваш, да комуникираш с хора да го правиш културно, въпреки всичко, нали?

Да, да, извинявайте знам, че го знаете. Знам, и че сигурно го прилагате. Но и тайно подозирам, че предпочитате да качите снимка на неправилно паркирал автомобил в MMS емисията на вестник “Дневник” защото сте в час със социалните мрежи и така изразявате “гражданска позиция”, но не и да отидете и да направите забележка, че трябва да слизате на улицата заради него? Може би пък публикувате в блога си/вестника/facebook/twitter недоволен коментар за гнусното обслужване в Billa например, но същата вечер пак отивате да си купите Ариана и кренвирши от там и си траете? Някак си подозирам, че на маса можете да изпишете с думи невероятно произведение за премеждията на примерният шофьор насред войната по пътищата, но се качвате на седем бири да карате, и то при ограничение 80 със 140 и рядко давате предимство на родители с деца, като мен, нали? Не? Може би хората, които правят това нямат интернет. Може би всички с адекватно гражданско поведение стоят офлайн и не си губят времето да отправят критики и съвети, които самите те не спазват. Въпреки, че има блогъри и журналисти, за които лично мога да гарантирам, че това, което пишат отразява нещата,с които те не са съгласни, защото те НЕ СЕ държат така наистина.

Но проблемът не е само on-line. Скимтенето на незадоволените е повсеместен. Но въпреки това смятам, че има шанс нещата да се оправят, тъй като все повече хора минават от приказки на действия. И въобще не им пука, че не всички го оценяват или ги гледат странно с тяхното културно поведение.  Важно е, че имат желание и вземат участие в промяната. И да се спре да се говори само как трябва да бъде, ами да се вземе и да направи нещо в тази посока…

Да, да, знам, че вие правите нещо, аз пиша за останалите…

Знаете ли, много се чудех как да започна и как да завърша настоящата публикация. Защото може и да греша тотално, а може и да съм прав.

Затова, ще започна с един цитат…

“..чух едно момче да се оплаква, че не го били приели в механотехникума и сега трябвало да учи в Английската…”

Марияна от Hotbullshot , в коментар под статуса ми в бука.

и ще завърша с един (почти) измислен монолог:

“

     Знаеш ли, навремето да влезеш в техникум беше равносилно да учиш в италианският лицей сега. Защо ли? Ами защото излизаш с професия – ако ти се е учило, ще знаеш какво да работиш и винаги ще си намериш работа, ако ти се работи. Стават работяга, ама как да станеш началник, като не си ринал кал? Да знаеш, че винаги ще има повече вождове от колкото индианци, ама то така не става тази работа. Не можеш в един ТЕЦ да набуташ само директори нали? Трябва някой да проверява котела все пак. Не може само капитани по корабите да има – някой трябва да наглежда мотора. Не може само мениджъри по телевизиите – някой трябва да им оправя образа все пак. Един добър ресторант е почти 50 на 50 добра кухня и добро обслужване, ама си трябва готвач преди всичко.               

     Та…после дойде ерата на икономистите и университетите почнаха да снасят трудносмятащи, но лесно правещи стопански анализи тъпигьосчета. Чертаха едни невероятни планове с молив по екраните на компютрите и се маеха на зелени въображаеми реки от пари. Ама кой да ги изкара тези пари – никой не пита.

      После дойде време да си оправят бакиите и се наложи да има юристи, нищо, че имаме три пъти повече юридически факултети от Франция. Не се хили, това ми го каза една българка, която работи в централата на France Press докато летях за Париж, знам ги аз тези работи. И сега куцо и сакато става юрист, защото е модерно. Нищо, че има адвокати, които пускат жалби по досъдебни производства по реда на ГПК, нищо…

     Последно време обаче е модерно да се учат “мениджърски” специалности – “Управление”, “Контрол”, “Мениджмънт” и прочие. Все лицеи за вождове! Не ме разбирай погрешно – винаги ще има нужда от вождове, все някой трябва да кара влака. Още по римско са го сметнали, като са правили Колизеума – 98 процента правостоящи, 2 процента седнали. Прави са били. Ама понеже е срамна работа у България да си бачкатор, ние все седнали се тикаме да бъдем. Детето за шеф ще го изучим, молим ти се. Ще може да шпреха езика на Шекспир, да цитира Волтер както той го е написал и да пее Лили Марлен в оригинал. И като го питат какво да прави на момента, на какъв език ще го каже като не знае? Нали го знаеш вица за онези чужденци, `дето се опитали да се оправят с катаджиите на пет езика? Е…. Не че са лошо нещо езиците, ама виж сега – не пречи да си инж точка и да знаеш езици нали? Даже е много полезно. Всеки се юрка да учи езици, международни отношения, европейстика, човешки ресурси, а никой не иска да се учи как всъщност се работи. Много акъл, много нещо.

      И какво става сега? Имаме повече езикови гимназии отколкото бакалииници. Имаме по два университета на областен град. Колко от тях ще произвеждат обаче хора с професии и колко от тях ще пускат хората да си търсят връзки, че да почнат като офис-мениджъри ( по старому “секретарка” )? В племето на Винету, всеки се пробва да стане добър ловец, и избират само можещият за вожд, а у нас какво – всеки може да се пробва за вожд, пък когото изберат за ловец.

     Сега ще видиш, че ще си влязат в нормалното русло нещата – хората нямат хляб и ще пренебрегнат болните амбиции на комплексираните си родители и ще потърсят признание в работата си, като си намерят истинска такава. И ще видиш как бившите техникуми ще станат пак актуални, как “занаятчийските” специалности по университетите ще станат интересни, и как хората ще почнат да учат за това, което могат. И ще спрем да внасяме виетнамци да ни боядисват корабите по реката, защото сега само мениджъри кандидатстват за това място….

    Не, не мечтая. Просто местата в борда на директорите свършиха май…

“