Из думите на един мим

Пат. Какво мога друго да добавя? Щеше да е невероятно смешно, ако не беше брутално трагично. Изписа се много електронно мастило по тази тема, но ме сърби и аз да добавя някой и друг ред…

До колкото можах да стигна до първоизточника на цялата мила родна и демократична ученическа картинка, то това е Facebook, където открих мноооого групи “За по-дълга ваканция”. Обединяващото в тях е нетърпящото възражение изказване, че те ( учениците ) заслужават по – дълга ваканция. В една новинарска емисия видях ученици да твърдят, че малкото дни не им позволяват да си прочетат книгите, които са им дадени за домашно. Няма да коментирам. Не можели да си починат. Няма да коментирам.

Ще си позволя да копирам няколко случайно подбрани изречения от случайно подбрани такива групи :

“ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН ЗА ПРОТЕСТ В МОМЕНТА Е НИКОЙ ДА НЕ ХОДИ НА УЧИЛИЩЕ ОТ 3 ДО 7 ЯНУАРИ!!! ПРАТЕТЕ ГО НА ВСИЧКИТЕ СИ ПРИЯТЕЛИ, НЕКА ОТ МОН ДА ЗНАЯТ ЧЕ НЕ МОГАТ ДА НИ ПОБЕДЯТ ТОЛКОВА ЛЕСНО!!!!”

“Vijdam vav forumite, kak staroto pokolenie – Komunistite, osujdat ostro postpukite ni i izbivat sobstvenite si komplexi na mylchanie prez godinite… Neka NE budem kato tqh!!!Edni stari dartofelnici,koito samo govorqt , no ni6to ne pravqt za razlika ot nas!!!!”

“аз също не съм от много години ученичка но имам син на 12 г и също казвам малка е ваканцията при това учение и напрежение децата наистина трябва да я почувстват”

“Не мислите ли,че не е чесно спрямо нас (учениците) да ни орежат толкова много ваканцията? На 3ти повечето от нас още няма да са изтрезняли след 31.12,а те искат да учим?!”

“iiskame sii wakanciqTaa bee ;@ kwo sii misLiTee..che kaTyy nii qq namaLiTee sh xoim na daskaLoo xaxaxa ;d ..ncncnc po-dobre q oweLicheTee.. ;]”

“-Протеста ще е пред МОН, не пред народното Събрание. – kfo e tfa MON?”

“be Xora.. Vie Ook ma tam nali sa nravili nqkakva Organizaciq Emi v Neq.. Zega gi manipolirat da po4vame daskalo ot 1 septemvrii .. bee xora.. stegnete se ne re6avame niee da seki iska.. Po Dylga vakaniciq i az. iskam ama tva e .. [ gadno e ]”

“ma mn qsano wee i osvem tova neka vseki da otide pred daskalo na 03.01.2011 i ne vliza v 4as sled koeto da zastane do daskaloto si i da produlji da pie ;dd”

—————————————————————————————————————————-

Сега. Прочетохте ли ги? Вгледахте ли се в заглавната снимна? Да, там където са подчертани грешките и въпреки това е публикувана? Какво прави впечатление? Неграмотност? Невъзможност за изказване на мислите си? Безумни, политически обвързани, изречения? Изкривени приоритети?

Колкото и да не бих бил съгласен с думите, които ще кажа, ако бях ученик, все пак – дванадесет години от живота си човек отделя на опити да балансира между секс, алкохол, компютърни игри и училище. Безспорен факт. Фактът, че знам “какво направих миналия петък в спалнята на купона” въобще не може да се сравнява с това, че “не знам въобще какво е направи Калоян пред Одрин”. И колкото и да се правим на възрастни. Малкото изключения, които не са си мислели за това, моля да замълчат. Животът на един ученик е завзет от колкото се може повече секс, напиване ( ако няма да се прави секс ), смях и забава ( ако се е объркал и е пил преди да прави изненадващо секс ).  Училището винаги е било, е и ще бъде на второ…извинявам се, четвърто място. Пето, ако броим творенията на Blizzard. Въпреки това, навремето се учеше. Нямаше час, в който да не беше правен опит за рекорд по чупене на простомерите, но въпреки това – с пищови или без, контролните се правеха, пишеха си се двойки, родителите идваха на родителски срещи и ни държаха сметка, учителите имаха някакъв авторитет и имаше значение кое училище си завършил. Сега двойки не се пишат, че може и да прекъсне ученикът и ще се наруши делегираният бюджет, родителите след 7 клас на децата си въобще не изявяват желание за посещение на училището, като ли да държат сметка, учителите мишкарят из коридорите, колкото да не ги стъпче някой, а името на училището се изписва с броя на купоните / побоищата / готините момичета.

Не съм завършил толкова отдавна, че да не помня. Но също така помня, че последната година в гимназията беше такова четене, което ако го направи някой съвременен ученик ще колабира първия месец. Да, ама аз със 5,75 бях на 75 място, а сега? Пускат в 50 (!!!) университета с тройки. Какъв стимул не разбрах…

Гротеско е това, което се случва навън. Днешните ученици са паметник на неграмотността и в голямата си част – и на дебилщината. Но колкото и да са виновни, те въобще не обръщат внимание – на жалкият начин, по който се изразяват; на липсата си на елементарна култура, което даже не им прави впечатление. На родителите им е по – лесно да счупят цимента и да си заровят тиквените си глави там и да не се бъркат в “развитието” на децата си.

Но сега, когато нещата вече ексалират до съвсем ново ниво : те искат по – дълга ваканция, защото а) я заслужават б) не мога да се напият в) депутатите имат по-голяма г) някаква по-висша и неизказана причина. Имате право на четири верни отговора.

И сега, във всичките репортажи се изказват политици и ученици, като се надпреварват кой по – напред да каже това, което му тежи на сърцето. И никой не се съобразява с обстоятелстовото, че “ученически протест за по – дълга ваканция за напиване” звучи толкова абсурдно, че е смешно да се коментира дори. Това, че се случват обаче е плашещо. И никъде не се чу родител, който да обясни защо детето му е на улицата да протестира. Никъде не се чу силен глас, който с властен тон да каже, че това е абсурд, и ученици, които са на челно място в Европа по неграмотност нямат право да претендират за подобни неща.

Едни коментари по медиите, едни кратки репортажи и напоителни коментари из facebook. И главите в земята. За родителите. Децата им са си забиви ученолюбивите тикви в казанчето, докато са повръщали от учене…

Снимна:  БГНЕС

Нищетата другиму не е повод да му се подиграваш или надсмиваш. Недоимъкът му не е повод за отвращение. Но мързелът и озверяването – са.

Признавам, че България не преминава през втората прожекция на Златния Симеонов Век, и това води след себе си съответните финансови несгоди. Постоянното оплакване обаче няма да оправи нещата или поне така аз си мисля. Работа все пак има – за Русе има 223 свободни позиции в jobs.bg например само за този месец, другаде не съм се ровил. Стига да има желаещи да работят. Не сме само ние в криза, ако това е до някаква степен успокойтелно. Но пък умеем както ние си знаем да се посрамваме.

Ето, на този феномен “бананов гладник” е посветена настоящата публикация.

В условията на криза, немска фирма инвестира 130,000,000 евро за да направи хранителни магазини у нас, където да се продават стоки на достъпни цени. И при отварянето им, пуска многозначителна промоция – “Банани за 0,69 стотинки!” и “Бира за 0,49 стотинки!”. И сутринта пред вратите се ширва една белокоса армия от гладни и неоправдани пенсионери, странно съчетани с неотстъпващо им сборище от люде в активна трудова възраст, които си купуват банани и олио. Имат право разбира се, но аз пък не ги разбирам.

Трябвало ли е да се блъскат така, както само български пенсионер може, за да влязат точно днес? Промоцията е 4 дни.

Необходимо ли е да има приети в болница хора, смазани от тълпата, за да се зачудим в коя година сме – 1997 или 2010? Някак си банани има и в другите хипермаркети и цените не са убийствено по-големи. Струва ли си срамът да се блъскаш като куче сред 2000 души за да си купиш олио с 50 стотинки по – евтино?

Не казвам, че това, което се е случило из нашите магазини, е изолиран по геофрафски принцип, случай. Но озлобяването заради едната промоция сочи, че нещо генерално е сбъркано и то не само в съотношението заплащане – цени.

Какво ги мотивира да отидат там и да пазаруват като за последно? Още повече, че от днес, хипермаркетите в градовете, където има Lidl, също свалиха много цените за да са конкуретни. Аз също не съм богат, но не бих отишъл да играя пого заради едното шоколадче за 0,69 стотинки.

Какво ги мотивира да отидат и да се излагат така – да загубиш няколко часа в блъскане, тъпкане, псуване, за да си купиш едни банани за 0,69 стотинки?!

Малките цени или малките хора?

Имало един телефонен разговор. В него опитът за диалог протичал що – годе така:

“Добър ден. Ние сме от държавния строителен надзор и Вашата пристройка е незаконна.”

“Мараба. Не те разбрах?”

“Ами построили сте незаконно етаж / пристройка / магазин и е необходимо да бъде съборен.”

“Нещо бъркаш. Иде зима, ние сме град на Юнеско, ти нещо се гъбаркаш.”

“Мисля, че не ме разбрахте. Строителството Ви е незаконно. Има закони и правила в тази държава.”

“Не бе, това го знам, ама какво от това бе? Не мога да те вдяна накъде биеш…”

“Прощавайте, незаконно е…Как не можете…”

“Ей, какво незаконно? Я виж Слънчев Бряг какво е? В моето етажче ли се огледа мамка му…”

“Съжалявам господине / госпожо. Трябва да пристъпим в такъв случай към принудително изпълнение, тоест да го премахнем.”

“Тоя пък…Това е геноцид. Да, геноцид. Аз ще протестирам.”

Да спазваш законите в България явно е много трудно.

Много по – лесно е да правиш каквото си знаеш и после да протестираш, че има геноцид ( ?!? ) срещу теб.

Само по себе си това действие е безумно нагло и говори за изключителен недостатък в опитите на останалата част от българите да направим България действителна част от цивилизацията.

Така беше с майките, които “не били осведомени, че трябвало да кажат, че детето им ходи на ясла и си прибирали неосведомени помощите”. Които са и мои данъци между другото, мили майки, но моята жена не получаваше помощи, когато дъщеря ми тръгна на ясла. Докъде бях стигнал…Да, за ощетените майки. Протестираха ли? Искаха ли амнистия (?) от Президента? Казаха ли, че държавата ги ощетява? Три пъти “да”. И най – безцеремонно казваха, че Държавата трябва да им опрости греховете. Шах без пешка.

Сега тази неописуемо гротеска картина за останалите съвестни граждани се повтаря. Аз като спазващ законите и правилата гражданин съм силно притеснен. Не мога да проумея с каква наглост аз няма да спазя закона и ще застана пред камерите за да обвиня ( !!! ) Държавата в незаконни действия. Безочливо, нагло и безумно грубо за останалите изрядни българи е това, което правят жителите на Несебър.

Не съм запознат разбира се, с документацията, внесена в АС – Бургас, но каква нужда има от това, след като самите протестиращи не отричат, че строежите са им незаконни?!

Извинявайте Несебър, но нещо има смущения по линията и не мога да ви разбера.

“Колко години още?!”

Да си пусна телевизора е много рядко явление, а да гледам забавни предавания на живо по българска телевизия е още по – невероятно. Просто Мрежата ми е повече от достатъчна. Но явно не съм изтървал много, тъй като тези дни се загледах в текущите "reality shows” по bTV и NTV. И какво да видя? Същите муцуни като предходни години. Нищо ново. Особено на музикалната сцена.

Преди време четох една публикация, ориентирана именно към липсата на нови лица и толерирането на западната развлекателна индустрия. И се рекох, че всяка страна предлага на масовата публика, това което е най-лесно смилаемо, затова у нас водопадите от чалга – ( – музика, обличане, манталитет ) нямат и намерение да спират. Затова срамните факти, че в “сериозните” сутрешните блокове се канят чалгари да коментират актуални теми, или фолк-простакесите дават съвети на майките, или това, че човекът, изпял може би най-добре за последните 20 години народни песни с модерен аранжимент и неговия невероятен джаз – състав ( Станислав Трифонов ) направиха чалга – конкурс, въобще няма да го коментирам. Интересувам се какво друго се предлага на пазара с марка “Произведено в България”. Освен Стара Планина, защото тя освен за планина, за друго явно няма да мине. И … някак си ми е трудно да се ориентирам в болезнената празнота, която откривам. Модерната българска музика например явно се разпространява така, както например Амнистия ( после DRS – Dob Rich Squad ) преди 15 години – на касетки и от ръка на ръка. Защото тогава хората бяха известни заради това, което правят, а сега май са известни заради това, че са известни. Или греша?

Освен PopCore TV, която изтиква няколко нейни изпълнители, другите явно са забравили за българската ( поп ) сцена. Дори и там обаче, поп – изпълнителите ( след малко ровене в Мрежата ) се оказаха тъпи преписвачи от стари гръцки хитове. Уникална поп – музика, няма що.

И къде им е сцената на съвременните български музикални звезди?

Как къде – телевизионните предавания. Голяма част от хората, ако можеха да мислят, щяха да ги запомнят не като певци, а като участници. Шесторки, осморки, байландисване и превземане на фортове. Някак си, без да съм им постоянен зрител, не мога да си представя подобен род предаване без сълзите на Тити Папазов, без кимащата глава на Любо от “ТЕ”, без журито с Нешка Робева, без ( инак обичаните ) втръсналите песни на Васил Найденов, или мълчаливото присъствие на иначе невероятно надарената Марияна Попова. А водещите от типа на Георги Мамалев просто не търпят коментар. Въобще, баба ми е много щастлива от тези предавания. По радиото въртят това, което е в Top 50 на Billboard или MTV, но не и свежи, актуални песни. Дори и чужди, та какво да говорим за наши?! Едни от най-големите хитове на това лято бяха португалски и френски парчета, които родната масова публика дори и не чу. Българско присъствие – това какво беше? Румънците не просто избиха рибата, ако позволите този израз, те направо ни показаха колко никак няма да ги стигнем. Тошко Колев гонеше хамериканците, а ние не можем един километър мътна вода да преплуваме…

Групи, като Deep Zone Project, Mary Boys Band, Мастило и малко други, останаха единствените които произвеждат нещо автентично и родно, дори и замешано с английска подправка. Но и тях ги няма никъде напоследък. Трябва ли да я докараме до там, някой приятел да сподели на стената си във Facebook, споделено от негов приятел клипче във Vbox на български изпълнител, за да разберем, че има въобще такива хора?

И какво се оказва, по мое скромно мнение? Няма никой на небосклона. Звездите са “зведи”, до толкова, че да си говорят самички пред камера, запис от който разговор се гледа с широки празни очи от гладна и жадна публика. Добре, че е импровизаторът Дидо Неделчев, че да се посмеем малко. Нещо българското се изгуби. Това, че Ку-Ку Бенд спряха да свирят пред 30,000 души “Йовано, Йованке”, означава ли, че българската музика е умряла? Трябва ли да чакаме по цяла година Ъпсурт или Румънеца и Енчев да изкарат “рап” песен, която да тананикаме и пускаме по колите? Въпрос на вкусове разбира се.

Въпросът, къде отидоха Невена Цонева и Тома ( спечелили музикални конкурси ) е повече от риторичен май. Нали Големите, от младостта на бабата на Живков, са още силни. Пък и погледът на българските медии не е мръднал и на йота от там.

Много са и минаха много наситено откъм преживявания. Като се започне с невероятна отпуска, окончаваща с тихо море, премине през дъждовни два дни, след които се роди първата ми домашна лютеница и се свърши с безумен ремонт. Вече на винервурста му викам винервайс и … не, не е смешно. Общо взето наситен off-line живот.

И като резултат милият G Reader е спрял да събира емисии отдавна, а тук не съм писал от 3 месеца.

Хайде отново да се качвам на влакчето