Снимка: в. Борба

Имало една империя. Родила е много неща, които са останали в наследство за нас и до днес. Едно от тях е още валидно в правото – “Ignorantia non est argumentum” или “Незнанието не е аргумент”. Това е било в древен Рим. И важи и сега.

Да, но явно не и в България. Не и днес. Не и за майките.

Има едно документче в правния мир на нашата свидна република. Именува се Кодекс за социално осигуряване. Там има един член, поред номер 54. Там, в алинея трета, е посочено, че майката, чието дете е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, не полза обезщетение. Или така наречените “детски”. Презумпцията е проста: държавата ти плаща определена сума всеки месец за да те подпомогне в отглеждането на детето в първите години. Ако ти обаче запишеш това дете в ясла, държавата отделя пари, за да му осигури целодневна грижа, занимание, топлина и храна. Това, само по себе си, изключва обезщетението.

По родните ширини, правото е особено понятие и често се бърка с “дължи ми се по право”. Еднакви думи, почти омоними. Но законите са за това, за да се спазват и да се гарантира ред и равнопоставеност. Пред закона.

Така е по света. Почти.

На нашите свидни 110,000 квадратни километра правото обаче явно е с пожелатен характер. И вместо неспазването му да бъде порицано, у нас се организират протести в защита на погазилите го. Че и жалба срещу държавата депозират. Дискримационно било държавата да си иска неправомерно получените пари. Нашите пари, между другото.

Случилото се е печално известно – редица майки са записали децата си на ясли ( където държавата ги поема от към издръжка ), но са пропуснали споменаването на този факт и са продължили да получават държавни пари ( нашите пари, между другото ) за да гледат децата си у дома. Държавата усеща “врътката” и си иска парите обратно. И какво се случва? Ужас и безумна наглост, която няма аналог, в която и да е правова държава – майките, които вместо да върнат парите ( нашите пари, между другото ) подават жалба в Комисията за защите от дискриминация срещу държавата, че си иска парите обратно!

“Майките не са престъпници, а са постъпили така от юридическа неподготвеност.”

Довод в защите на репресираните от държавата майки. Може да звучи логично за чалгаджийското ни съвремение, знам ли.

“Не съм запозната, че съм нарушила закона неволно.”

Безумно. Нарушила си закона ( явно си го осъзнала ), но въпреки всичко държиш да докажеш, че си ощетена. Прощавайте, но явно на тази лекция в следването си по право съм отсъствал. Слушам ги по телевизията, чета ги по вестниците, чета по форуми и коментари – срам ги било, че се наричат българи! Защо? Защото са измамили държавата, но са ги хванали, а толкова други не са ли? Не мога да разбера.

Неосведоменост.

Модерен грях и опрадвание. Те не били осведомени, че трябва да подадат декларация, че детето тръгва на ясла, докато те получават обезщетение от държавата. Интересно. Сигурен съм, че когато трябва да получават нещо са винаги осведомени. Или греша?

Сега остава същите майки да депозират жалба срещу държавата, че градинките са отъпкани от автомобилните гуми на колите на съпрузите им, защото държавата не им е отпуснала пари за гараж. Няма да се учудя между другото. Дотогава ще гледам тъпо. Защото каквото и да кажа от тук нататък ще е грозно, в нарушение на елементари етични правила. И стискам палци държавата да не се окаже в ролята на извиняващ се съдия, който е поискал да накаже виновните.

Защото ако държавата опрости тези задължения на майките ( нашите неправомерно получени пари, между другото ), аз съвсем сериозно ще се замисля да заведа дело. За да изплатят и на съпругата ми обезщетението за тези една година, когато реално тя работеше за държавата, докато детето ни беше на ясла и не го получаваше. Ще бъде неправомерно искане? Кажето го на наглите майки, които накараха държавата да гледа тъпо.

Защото те карат нас – които спазваме законите, да изглеждаме тъпи.

Медиите обожават драмите, но дори и това обожание трябва да си има граници

Признавам си, въреки, че не от вчера знам колко малко морал, етика и чувство за реалност има в редица български медии, този път успях да се изненадам. И то не за друго – новини по света имаше колкото искаш. Новини у нас не е като да няма. Но отразяването на “кризата” в Сливен показа и нещо плашещо – медиите у нас искат да има страх. Или не точно те, а зрителите им?

По друг начин не мога да си обясня това, което се случи по екраните и хартията. С малки изключения както винаги. Които знаят какво е да си журналист.

Нека си позволя да поправя няколко феноменални грешки:

Криза – това е събитие, което действа отрицателно в различни аспекти от живота на обществото и то с продължителен, а не краткотраен ефект в повечето случаи. Престъплението в Сливен не е криза. Това е престъпление с много висока степен на обществена опастност. Но не е криза. Драма е за взетите за заложници българи, за техните близки и приятели, сериозно изпитание е за колегите, които са били там през цялото време. Но не е криза. Войната в Либия е криза. Земетресението, цунамито и ядрената опасност в Япония – това е криза. Сливен го направиха криза медиите. Какви са им целите? Извън тривиалното “рейтинг” не мога да се сетя друго. В никакъв случай не виждам конспиративни теории за насаждане на страх, предизборни сътресения или нещо подобно. Просто това престъпление не се е случвало – за наша радост, на наша територия с изключение на един автобус преди известно време. Отразяването се превърна в нещо невъобразимо грозно по редица телевизионни канали и вестници. И не говоря за проучването на извършителя и причините, довели това да се случи. Говаря за това КАК бе отразено. Генерализирането е много грешен подход и това се учи предполагам във Факултета по журналистика. “Цялата страна трепереше” – това може да се използва единствено при земетресение на територията на цялата държава. Сливен не беше земетресение за държавата, беше такова за медиите за шир потреба, които упорито отказваха да признаят, че са стигнали дъното и продължават да дълбаят. Не можеш да си позволиш в сутрешен блок, в обеден блок, в централни вечерни новини и помежду ми, да вменяваш състояние на страх, ужас и тревоги на цяла нация. А любимците ми от бТВ явно искаха хората да повярват, че и те са заложници. За да постигнат какво? По-висок рейтинг? По-висока гледаемост, базирана на отразявенето по този начин на такива събития говори изключително лошо за целите на аудиторията.

Експертите – нещо, което изключително ме подразни. От екраните и от хартията заваляха едни “експертни” мнения, на хора, които са членове на фондации по сигурността, по изследване на сигурността, по наблюдение на демокрацията, национални експерти по сигурността и прочие, и прочие, и прочие. Само докато ги гледаш си даваш сметка, че тези хора престъпление и престъпник са виждали отблизо само през 3D очилата в киното. Но на тези хора им бе дадена думата обширно да обясняват колко прозрачен е въздуха, колко мокра е водата и колко празни думи могат да се наредят в 20 минути или една страница. Това е все едно на едно лице, с едногодишен стаж в деловодството на ДАНС например и уволнен поради некъдърност, да му дадеш думата като “бивш служител на ДАНС и експерт по пролемите на тероризма”. И да му гледаш сеира. Само, че те му се радват. Той е там и не обяснява, че вземането на заложници в този случай не е тероризъм в общоприетото понятие, а много тежко криминално престъпление, което още повече, че в случаят е преплетено с личния живот на извършителя. Той говори с едни абстрактни изречения, използва неясни по смисъл понятия и дава компетентно мнение. И какво донесоха тези експерти на зрителите на тези телевизии? Разясниха ли какви са възможните причини това да се случи, обясниха ли какви биха били действията на МВР там? Дадоха ли примери с други, сходни, престъпления по широкия свят – как са действали там например?

Само две, но достатъчно сериозни черни точки на личното ми табло за оценки. Как така имаше медии, които детайлно отразяваха случилото се, но които не те карат да получаваш нервна криза? И още по-притеснителният въпрос – защо има хора, които явно гледат и четат тези медии, които считат, че престъпленията и човешките трагедии са основната душевна храна на българския народ? И ако трябва, те ще ги доукрасят и създадат, за да има какво да излъчват. “The running man” от чичо ви Стивън Кинг. Едно към едно.

Защото колкото тези журналисти са виновни за начините, по които отразяват подобни събития, толкова са и невинни, защото знаят, че има хора, които точно това искат да видят.

Как беше онази поговорка за баницата и това кой е луд…

Изчаках да видя какво ще се появи по медиите като коментар за мача в събота вечер. Изненадах се, длъжен съм да призная. Казвам само медии, в които включвам блоговете, но не и форуми и Канал 3 например, които са поле за изява на много присрастни , и не винаги адекватни хора в случая.

Изненадах се, защото за първи път полицията не бе виновна за журналистите. Нямах време да изслушам Сашо Диков и Крум Савов, но надали съм пропуснал нещо. Всички сме свикнали привържениците да са репресирани, майките с деца – безпричинно бити, полицаите да сме превишили правата си и да сме били жестоки с нормалните и мирни хорица. Или поне сме свикнали само това да се появява по медиите. И това е официален тон на всички медии. Те са давали поле за изява на “жертвите”, тъй като “мъчителят” е държавен орган, който е явно виновен по презумпция. Защото, няма какво да се лъжем – за повечето журналисти “лошата новина” е добра новина. А в добре свършената работа от полицията няма нищо интересно.

Сега обаче не е точно така. Което говори малко или много за положително развитие на две неща : за първи път, полицията показа, че няма да търпи вечно олигофренията на трибуните, и медиите показват, че новина може да бъде и набит полицай.

За първи път…

Да, безпрецедентно решение – да се изведе цял сектор, но и ситуацията не беше нормална. Убеден съм, че на ръководителите на мероприятието от страна на МВР не им е било лесно да го вземат, именно поради последствията от страна на медии и общество. Но какво щеше да стане ако бе останала агитката и второто полувреме, след като изкърти огради, седалки и павета?

За първи път МВР не си мълча и показа защо е действала така. Точно, кратко и подкрепено с видео. Което няма как да бъде оборено. Видяха го всички по телевизията, видяхме го тези, които бяхме на живо на стадиона. И на журналистите им се наложи да реагират на новата обстановка и да прозрат, че едно такова събитие се провокира единствено и само от агитките. Само. Всичко останало е следствие. Видях спортен журналист, който за първи път слизаше до полицаите в едно такова събитие и гледаше невярващо какво се случва. Първият коментар в неговата медия се появи чак днес следобед, което показва, че не е бил подготвен за ситуация, в която трябва да обясни, че публиката е тази, която чупи стадиона, замерва полицаите с факли и започва безредиците.

Привържениците и полицаите се прибрахме у нас. Кръвта по стадиона остана. Изкъртени парчета бетон с размер на диня останаха. Интервюта с агитката на ЦСКА … няма. Те потънаха. Изчезнаха. Иначе гласовитият и възпълничък персонаж, смешно носещ прякор на фашистки ръководител, който не слиза от екраните, днес го няма. Да не би…да не би да няма какво да каже?

За да няма забележка, че съм скрито пристратен или нещо подобно, съм длъжен да уточня, че съм служител на МВР.

Дано подобни изцепки да останат в миналото, въпреки, че едва ли. Дано подобно поведение от страна на медиите да не остане в миналото. Дано някой висш ръководен кадър от БФС да излезе и да си свърши работата относно лицензирането на стадионите, въпреки, че едва ли.

MR.MUNA JABUR admin@bavarian.com.cn;

До:undisclosed-recipients:;

Hello Dear

My Name is Mrs. Muna Jabur an Iraqi, I am the wife of Late Prof. Dr. Karim Jabur Alghazi, He is the Directorate of Financial

control bureau till his death, I have been sick for 3 and half years now , I am now receiving treatment in one of the Hospitals

in Iraq,

My cancer has effected my heart ,I am not worried about my illness but worried about my son and US$5million that we

inherited from my husband which he deposited in Thailand where my son is currently now seeking asylum as a refugee.

I will like you to assist my son to invest this fund in your country to the glory of allah. I will give you full details regarding

the transaction as soon as you get back to me. Have a nice day and may allah bless you.

Yours Sincerely,

Mrs. Muna Jabur

Kindly reply to my email

mrs.munajabur@muslim.com

Идва от администраторски пощенски адрес на пощенска кутия bavaria.com … от Китай. Нищо подозрително. Идва от MR.MUNA JABUR, но пък започва с MRS.MUNA…Малка грешка в половете, нищо пододозрително. Пари в Тайланд, “тя” е от Ирак. Нищо объркващо. 5 милиона и ти? Нищо изненадващо.

Защо пиша това ли, след като всички знаем, че е спам? Всъщност, един човек, който винаги ме е вдъхновявал – Тишо, написа невероятен роман именно на тази база – “Душа Назаем”. Та, защо пиша това? Ами…заради простото правило, че щом нещо се предлага, значи има кой да го купува, а в случаят – щом се изпращат подобни съобщения, то има кой да им отговаря.

Почти същото като телефонните измамници у нас. Ще има овце, ще има и вълци..

Пат. Какво мога друго да добавя? Щеше да е невероятно смешно, ако не беше брутално трагично. Изписа се много електронно мастило по тази тема, но ме сърби и аз да добавя някой и друг ред…

До колкото можах да стигна до първоизточника на цялата мила родна и демократична ученическа картинка, то това е Facebook, където открих мноооого групи “За по-дълга ваканция”. Обединяващото в тях е нетърпящото възражение изказване, че те ( учениците ) заслужават по – дълга ваканция. В една новинарска емисия видях ученици да твърдят, че малкото дни не им позволяват да си прочетат книгите, които са им дадени за домашно. Няма да коментирам. Не можели да си починат. Няма да коментирам.

Ще си позволя да копирам няколко случайно подбрани изречения от случайно подбрани такива групи :

“ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН ЗА ПРОТЕСТ В МОМЕНТА Е НИКОЙ ДА НЕ ХОДИ НА УЧИЛИЩЕ ОТ 3 ДО 7 ЯНУАРИ!!! ПРАТЕТЕ ГО НА ВСИЧКИТЕ СИ ПРИЯТЕЛИ, НЕКА ОТ МОН ДА ЗНАЯТ ЧЕ НЕ МОГАТ ДА НИ ПОБЕДЯТ ТОЛКОВА ЛЕСНО!!!!”

“Vijdam vav forumite, kak staroto pokolenie – Komunistite, osujdat ostro postpukite ni i izbivat sobstvenite si komplexi na mylchanie prez godinite… Neka NE budem kato tqh!!!Edni stari dartofelnici,koito samo govorqt , no ni6to ne pravqt za razlika ot nas!!!!”

“аз също не съм от много години ученичка но имам син на 12 г и също казвам малка е ваканцията при това учение и напрежение децата наистина трябва да я почувстват”

“Не мислите ли,че не е чесно спрямо нас (учениците) да ни орежат толкова много ваканцията? На 3ти повечето от нас още няма да са изтрезняли след 31.12,а те искат да учим?!”

“iiskame sii wakanciqTaa bee ;@ kwo sii misLiTee..che kaTyy nii qq namaLiTee sh xoim na daskaLoo xaxaxa ;d ..ncncnc po-dobre q oweLicheTee.. ;]”

“-Протеста ще е пред МОН, не пред народното Събрание. – kfo e tfa MON?”

“be Xora.. Vie Ook ma tam nali sa nravili nqkakva Organizaciq Emi v Neq.. Zega gi manipolirat da po4vame daskalo ot 1 septemvrii .. bee xora.. stegnete se ne re6avame niee da seki iska.. Po Dylga vakaniciq i az. iskam ama tva e .. [ gadno e ]”

“ma mn qsano wee i osvem tova neka vseki da otide pred daskalo na 03.01.2011 i ne vliza v 4as sled koeto da zastane do daskaloto si i da produlji da pie ;dd”

—————————————————————————————————————————-

Сега. Прочетохте ли ги? Вгледахте ли се в заглавната снимна? Да, там където са подчертани грешките и въпреки това е публикувана? Какво прави впечатление? Неграмотност? Невъзможност за изказване на мислите си? Безумни, политически обвързани, изречения? Изкривени приоритети?

Колкото и да не бих бил съгласен с думите, които ще кажа, ако бях ученик, все пак – дванадесет години от живота си човек отделя на опити да балансира между секс, алкохол, компютърни игри и училище. Безспорен факт. Фактът, че знам “какво направих миналия петък в спалнята на купона” въобще не може да се сравнява с това, че “не знам въобще какво е направи Калоян пред Одрин”. И колкото и да се правим на възрастни. Малкото изключения, които не са си мислели за това, моля да замълчат. Животът на един ученик е завзет от колкото се може повече секс, напиване ( ако няма да се прави секс ), смях и забава ( ако се е объркал и е пил преди да прави изненадващо секс ).  Училището винаги е било, е и ще бъде на второ…извинявам се, четвърто място. Пето, ако броим творенията на Blizzard. Въпреки това, навремето се учеше. Нямаше час, в който да не беше правен опит за рекорд по чупене на простомерите, но въпреки това – с пищови или без, контролните се правеха, пишеха си се двойки, родителите идваха на родителски срещи и ни държаха сметка, учителите имаха някакъв авторитет и имаше значение кое училище си завършил. Сега двойки не се пишат, че може и да прекъсне ученикът и ще се наруши делегираният бюджет, родителите след 7 клас на децата си въобще не изявяват желание за посещение на училището, като ли да държат сметка, учителите мишкарят из коридорите, колкото да не ги стъпче някой, а името на училището се изписва с броя на купоните / побоищата / готините момичета.

Не съм завършил толкова отдавна, че да не помня. Но също така помня, че последната година в гимназията беше такова четене, което ако го направи някой съвременен ученик ще колабира първия месец. Да, ама аз със 5,75 бях на 75 място, а сега? Пускат в 50 (!!!) университета с тройки. Какъв стимул не разбрах…

Гротеско е това, което се случва навън. Днешните ученици са паметник на неграмотността и в голямата си част – и на дебилщината. Но колкото и да са виновни, те въобще не обръщат внимание – на жалкият начин, по който се изразяват; на липсата си на елементарна култура, което даже не им прави впечатление. На родителите им е по – лесно да счупят цимента и да си заровят тиквените си глави там и да не се бъркат в “развитието” на децата си.

Но сега, когато нещата вече ексалират до съвсем ново ниво : те искат по – дълга ваканция, защото а) я заслужават б) не мога да се напият в) депутатите имат по-голяма г) някаква по-висша и неизказана причина. Имате право на четири верни отговора.

И сега, във всичките репортажи се изказват политици и ученици, като се надпреварват кой по – напред да каже това, което му тежи на сърцето. И никой не се съобразява с обстоятелстовото, че “ученически протест за по – дълга ваканция за напиване” звучи толкова абсурдно, че е смешно да се коментира дори. Това, че се случват обаче е плашещо. И никъде не се чу родител, който да обясни защо детето му е на улицата да протестира. Никъде не се чу силен глас, който с властен тон да каже, че това е абсурд, и ученици, които са на челно място в Европа по неграмотност нямат право да претендират за подобни неща.

Едни коментари по медиите, едни кратки репортажи и напоителни коментари из facebook. И главите в земята. За родителите. Децата им са си забиви ученолюбивите тикви в казанчето, докато са повръщали от учене…

Снимна:  БГНЕС

Нищетата другиму не е повод да му се подиграваш или надсмиваш. Недоимъкът му не е повод за отвращение. Но мързелът и озверяването – са.

Признавам, че България не преминава през втората прожекция на Златния Симеонов Век, и това води след себе си съответните финансови несгоди. Постоянното оплакване обаче няма да оправи нещата или поне така аз си мисля. Работа все пак има – за Русе има 223 свободни позиции в jobs.bg например само за този месец, другаде не съм се ровил. Стига да има желаещи да работят. Не сме само ние в криза, ако това е до някаква степен успокойтелно. Но пък умеем както ние си знаем да се посрамваме.

Ето, на този феномен “бананов гладник” е посветена настоящата публикация.

В условията на криза, немска фирма инвестира 130,000,000 евро за да направи хранителни магазини у нас, където да се продават стоки на достъпни цени. И при отварянето им, пуска многозначителна промоция – “Банани за 0,69 стотинки!” и “Бира за 0,49 стотинки!”. И сутринта пред вратите се ширва една белокоса армия от гладни и неоправдани пенсионери, странно съчетани с неотстъпващо им сборище от люде в активна трудова възраст, които си купуват банани и олио. Имат право разбира се, но аз пък не ги разбирам.

Трябвало ли е да се блъскат така, както само български пенсионер може, за да влязат точно днес? Промоцията е 4 дни.

Необходимо ли е да има приети в болница хора, смазани от тълпата, за да се зачудим в коя година сме – 1997 или 2010? Някак си банани има и в другите хипермаркети и цените не са убийствено по-големи. Струва ли си срамът да се блъскаш като куче сред 2000 души за да си купиш олио с 50 стотинки по – евтино?

Не казвам, че това, което се е случило из нашите магазини, е изолиран по геофрафски принцип, случай. Но озлобяването заради едната промоция сочи, че нещо генерално е сбъркано и то не само в съотношението заплащане – цени.

Какво ги мотивира да отидат там и да пазаруват като за последно? Още повече, че от днес, хипермаркетите в градовете, където има Lidl, също свалиха много цените за да са конкуретни. Аз също не съм богат, но не бих отишъл да играя пого заради едното шоколадче за 0,69 стотинки.

Какво ги мотивира да отидат и да се излагат така – да загубиш няколко часа в блъскане, тъпкане, псуване, за да си купиш едни банани за 0,69 стотинки?!

Малките цени или малките хора?

Имало един телефонен разговор. В него опитът за диалог протичал що – годе така:

“Добър ден. Ние сме от държавния строителен надзор и Вашата пристройка е незаконна.”

“Мараба. Не те разбрах?”

“Ами построили сте незаконно етаж / пристройка / магазин и е необходимо да бъде съборен.”

“Нещо бъркаш. Иде зима, ние сме град на Юнеско, ти нещо се гъбаркаш.”

“Мисля, че не ме разбрахте. Строителството Ви е незаконно. Има закони и правила в тази държава.”

“Не бе, това го знам, ама какво от това бе? Не мога да те вдяна накъде биеш…”

“Прощавайте, незаконно е…Как не можете…”

“Ей, какво незаконно? Я виж Слънчев Бряг какво е? В моето етажче ли се огледа мамка му…”

“Съжалявам господине / госпожо. Трябва да пристъпим в такъв случай към принудително изпълнение, тоест да го премахнем.”

“Тоя пък…Това е геноцид. Да, геноцид. Аз ще протестирам.”

Да спазваш законите в България явно е много трудно.

Много по – лесно е да правиш каквото си знаеш и после да протестираш, че има геноцид ( ?!? ) срещу теб.

Само по себе си това действие е безумно нагло и говори за изключителен недостатък в опитите на останалата част от българите да направим България действителна част от цивилизацията.

Така беше с майките, които “не били осведомени, че трябвало да кажат, че детето им ходи на ясла и си прибирали неосведомени помощите”. Които са и мои данъци между другото, мили майки, но моята жена не получаваше помощи, когато дъщеря ми тръгна на ясла. Докъде бях стигнал…Да, за ощетените майки. Протестираха ли? Искаха ли амнистия (?) от Президента? Казаха ли, че държавата ги ощетява? Три пъти “да”. И най – безцеремонно казваха, че Държавата трябва да им опрости греховете. Шах без пешка.

Сега тази неописуемо гротеска картина за останалите съвестни граждани се повтаря. Аз като спазващ законите и правилата гражданин съм силно притеснен. Не мога да проумея с каква наглост аз няма да спазя закона и ще застана пред камерите за да обвиня ( !!! ) Държавата в незаконни действия. Безочливо, нагло и безумно грубо за останалите изрядни българи е това, което правят жителите на Несебър.

Не съм запознат разбира се, с документацията, внесена в АС – Бургас, но каква нужда има от това, след като самите протестиращи не отричат, че строежите са им незаконни?!

Извинявайте Несебър, но нещо има смущения по линията и не мога да ви разбера.

“Колко години още?!”

Да си пусна телевизора е много рядко явление, а да гледам забавни предавания на живо по българска телевизия е още по – невероятно. Просто Мрежата ми е повече от достатъчна. Но явно не съм изтървал много, тъй като тези дни се загледах в текущите "reality shows” по bTV и NTV. И какво да видя? Същите муцуни като предходни години. Нищо ново. Особено на музикалната сцена.

Преди време четох една публикация, ориентирана именно към липсата на нови лица и толерирането на западната развлекателна индустрия. И се рекох, че всяка страна предлага на масовата публика, това което е най-лесно смилаемо, затова у нас водопадите от чалга – ( – музика, обличане, манталитет ) нямат и намерение да спират. Затова срамните факти, че в “сериозните” сутрешните блокове се канят чалгари да коментират актуални теми, или фолк-простакесите дават съвети на майките, или това, че човекът, изпял може би най-добре за последните 20 години народни песни с модерен аранжимент и неговия невероятен джаз – състав ( Станислав Трифонов ) направиха чалга – конкурс, въобще няма да го коментирам. Интересувам се какво друго се предлага на пазара с марка “Произведено в България”. Освен Стара Планина, защото тя освен за планина, за друго явно няма да мине. И … някак си ми е трудно да се ориентирам в болезнената празнота, която откривам. Модерната българска музика например явно се разпространява така, както например Амнистия ( после DRS – Dob Rich Squad ) преди 15 години – на касетки и от ръка на ръка. Защото тогава хората бяха известни заради това, което правят, а сега май са известни заради това, че са известни. Или греша?

Освен PopCore TV, която изтиква няколко нейни изпълнители, другите явно са забравили за българската ( поп ) сцена. Дори и там обаче, поп – изпълнителите ( след малко ровене в Мрежата ) се оказаха тъпи преписвачи от стари гръцки хитове. Уникална поп – музика, няма що.

И къде им е сцената на съвременните български музикални звезди?

Как къде – телевизионните предавания. Голяма част от хората, ако можеха да мислят, щяха да ги запомнят не като певци, а като участници. Шесторки, осморки, байландисване и превземане на фортове. Някак си, без да съм им постоянен зрител, не мога да си представя подобен род предаване без сълзите на Тити Папазов, без кимащата глава на Любо от “ТЕ”, без журито с Нешка Робева, без ( инак обичаните ) втръсналите песни на Васил Найденов, или мълчаливото присъствие на иначе невероятно надарената Марияна Попова. А водещите от типа на Георги Мамалев просто не търпят коментар. Въобще, баба ми е много щастлива от тези предавания. По радиото въртят това, което е в Top 50 на Billboard или MTV, но не и свежи, актуални песни. Дори и чужди, та какво да говорим за наши?! Едни от най-големите хитове на това лято бяха португалски и френски парчета, които родната масова публика дори и не чу. Българско присъствие – това какво беше? Румънците не просто избиха рибата, ако позволите този израз, те направо ни показаха колко никак няма да ги стигнем. Тошко Колев гонеше хамериканците, а ние не можем един километър мътна вода да преплуваме…

Групи, като Deep Zone Project, Mary Boys Band, Мастило и малко други, останаха единствените които произвеждат нещо автентично и родно, дори и замешано с английска подправка. Но и тях ги няма никъде напоследък. Трябва ли да я докараме до там, някой приятел да сподели на стената си във Facebook, споделено от негов приятел клипче във Vbox на български изпълнител, за да разберем, че има въобще такива хора?

И какво се оказва, по мое скромно мнение? Няма никой на небосклона. Звездите са “зведи”, до толкова, че да си говорят самички пред камера, запис от който разговор се гледа с широки празни очи от гладна и жадна публика. Добре, че е импровизаторът Дидо Неделчев, че да се посмеем малко. Нещо българското се изгуби. Това, че Ку-Ку Бенд спряха да свирят пред 30,000 души “Йовано, Йованке”, означава ли, че българската музика е умряла? Трябва ли да чакаме по цяла година Ъпсурт или Румънеца и Енчев да изкарат “рап” песен, която да тананикаме и пускаме по колите? Въпрос на вкусове разбира се.

Въпросът, къде отидоха Невена Цонева и Тома ( спечелили музикални конкурси ) е повече от риторичен май. Нали Големите, от младостта на бабата на Живков, са още силни. Пък и погледът на българските медии не е мръднал и на йота от там.

Много са и минаха много наситено откъм преживявания. Като се започне с невероятна отпуска, окончаваща с тихо море, премине през дъждовни два дни, след които се роди първата ми домашна лютеница и се свърши с безумен ремонт. Вече на винервурста му викам винервайс и … не, не е смешно. Общо взето наситен off-line живот.

И като резултат милият G Reader е спрял да събира емисии отдавна, а тук не съм писал от 3 месеца.

Хайде отново да се качвам на влакчето

ДО Председателя на КЗП

КОПИЕ:

1. Банка Пиреос България АД

   customerservice@piraeusbank.bg
   

Ж А Л Б А

От Петър Петров Ванев

гр. (с.) Русе, ПК 7000, ул. Борисова, ********** тел. *************

е-mail peter@vanev.info

Относно:

Агресивна търговска практика, съчетана с принуда, от страна на Банка Пиреос България АД във връзка с прекратени договорни взаимоотношения за издаване на кредитна карта Visa

Изложение на обстоятелствата по спора:

Съгласно сключен договор на 01.09.2005г. в гр. София между „Банка Пиреос“ АД – Гърция чрез клона си в гр. София и мен, придобих право на ползване на кредитна карта Visa Classic с номер 4117111000752003. Предоставената карта съм я ползвал до 01.11.2007г., на която дата попълних молба за закриване на кредитната карта ( съгласно Раздел III точка 1 параграф 1.9 от договора за издаване и обслужване на кредитната карта). Към тази дата задълженията ми към банката – издател са били в размер на 341,94 лв., които са платени в клон 0135 Стамболийски в гр. София. След заплащане на дължимите суми, картата бе надлежно унищожена.
На 09.12.2008г. във връзка с подававането на документи за кредит Експресо към SG Експресбанк, в клон 0172 Русе Иричек на Банка Пиреос заплатих сумата от 6 лева за издаване на удостоверение, че сметката ми към банката е закрита и нямам дължими суми. Такава ми бе издадена и се намира в кредитното ми досие в SG Експресбанк.

В началото на месец юни 2010г., на адреса ми, посочен в договора с Банка Пиреос от 01.09.2005г. е получено писмо от фирма С.Г. Груп ( S.G. Group ) клон София, в което ме канят извънсъдебно, в срок до три дни, да погася задължение към тях. След като се свързах с тях, разбрах, че се касае за сумата от около 28 лева, която не съм платил на Банка Пиреос. Поех ангажимент да проверя задължението, тъй като знаех, че съм изплатил всички дължими суми към въпросната банка. Посетих клон Иричек в гр. Русе на Банка Пиреос, където служителка на банката ми заяви, че действително от май месец 2009г. (!) имам отчетено задължение в размер на 19 лева, което не е платено и с лихвите е достигнало сумата от 27 лева. На логичният въпрос въз основа какъв юридически факт е изискуемо това задължение, служителката заяви, че не може да посочи, тъй като това не е видно от системата на банката.

Своевременно, на 11.06.2010г. във връзка с изключително влошеното здравословно състояние на мой роднина ми се наложи спешно кандидатстване за кредит – овърдрафт от обслужващата ме банка – SG Експресбанк. След подаването на документите, обслужващият ме кредитен инспектор се свърза с мен и ми каза, че Пиреос Банк са ме въвели като неплатежспособен кредитополучател в Централният Кредитен Регистър на БНБ със задължение от 27 лева. По този начин ми бе блокирано искането за кредит. Тъй като се налагаше спешно заминаване по горепосочената причина, аз нямах време да предприема необходимите процедури за оспорване на възникналото задължение, още повече, че съгласно Договора – Раздел III точка 1 параграф 1.8, задължението първо трябва да се плати преди да се оспори основанието за неговото възникване. Поради тази причина, на 11.06.2010г. в клон Иричек на Банка Пиреос в гр. Русе заплатих сумата от 27,05 лв.

Така, без каквото и да е логично обяснение и правно основание, се наложи следствие независещи от мен причини, да заплатя 27,05 лева на Банка Пиреос 31 месеца след прекратяване на договорните ни отношения, унищожаване на кредитната карта и 18 месеца след като същата тази банка ми е издала удостоверение, че сметката ми е закрита и не дължа никакви суми. С това си действие Банката нарушава чл.68к т.6 от ЗЗП – тя изисква от мен заплащането на сума за услуга, която не съм искал и дори не съм могъл да ползвам.

Допълнително, Банка Пиреос продава моят дълг към друга компания, която от своя страна поставя условия – срочна покана за извънсъдебно изплащане на дължима сума, което се явява принуда да изплатя неясно защо възникналото задължение. Това се явява принуда съгласно чл.68и т.5 от ЗЗП – заплахата със съдебно дирене на задължение, което в така описаната ситуация е невъзможно да възникне.

Също така, чрез неправомерното ми въвеждане като неплатежоспособен кредитополучател в ЦКР на БНБ, Банка Пиреос налага пречки, които не са регламентирани в договорните ни взаимоотношения, към момента на тяхната валидност, следствие които аз не мога да получавам кредити от други банки. Считам, че това обстоятелство също следва да бъде взето предвид при разглеждането на жалбата ми от Вас, тъй като е посочено в чл.68и т.4 от ЗЗП.

Искане на потребителя:

Съгласно чл.1 ал.2 т.3 от ЗЗП имам право да предява законово обоснована претенция към Банка Пиреос АД за нарушаване на потребителските ми права и нарушаване на икономическите ми интереси.

Приложения:

1. Сканиран договор между Банка Пиреос АД и мен от дата 01.09.2005г. – 1 файл

2. Сканирана молба за закриване на кредитна карта от дата 01.11.2007г. – 1 файл

3. Сканирани вносни бележки: от 01.11.2007г. За погасяване на цялото задължение към Банка Пиреос АД / от 11.06.2010г. За заплащане на сумата от 27,05лв. – 1 файл

Уважаеми господин председател, считам, че искането ми ще бъде счетено за законово обосновано и молбата ми ще бъде удоволетворена и ще бъдат предприети необходимите мерки подобни неправомерни действия от Банка Пиреос АД да не се прилагат и към други граждани!

Гр. (с.)Русе                                              Подпис:…………. / п / ………….
18.06.2010г.                                                   Петър Петров Ванев