ДО Председателя на КЗП

КОПИЕ:

1. Банка Пиреос България АД

   customerservice@piraeusbank.bg
   

Ж А Л Б А

От Петър Петров Ванев

гр. (с.) Русе, ПК 7000, ул. Борисова, ********** тел. *************

е-mail peter@vanev.info

Относно:

Агресивна търговска практика, съчетана с принуда, от страна на Банка Пиреос България АД във връзка с прекратени договорни взаимоотношения за издаване на кредитна карта Visa

Изложение на обстоятелствата по спора:

Съгласно сключен договор на 01.09.2005г. в гр. София между „Банка Пиреос“ АД – Гърция чрез клона си в гр. София и мен, придобих право на ползване на кредитна карта Visa Classic с номер 4117111000752003. Предоставената карта съм я ползвал до 01.11.2007г., на която дата попълних молба за закриване на кредитната карта ( съгласно Раздел III точка 1 параграф 1.9 от договора за издаване и обслужване на кредитната карта). Към тази дата задълженията ми към банката – издател са били в размер на 341,94 лв., които са платени в клон 0135 Стамболийски в гр. София. След заплащане на дължимите суми, картата бе надлежно унищожена.
На 09.12.2008г. във връзка с подававането на документи за кредит Експресо към SG Експресбанк, в клон 0172 Русе Иричек на Банка Пиреос заплатих сумата от 6 лева за издаване на удостоверение, че сметката ми към банката е закрита и нямам дължими суми. Такава ми бе издадена и се намира в кредитното ми досие в SG Експресбанк.

В началото на месец юни 2010г., на адреса ми, посочен в договора с Банка Пиреос от 01.09.2005г. е получено писмо от фирма С.Г. Груп ( S.G. Group ) клон София, в което ме канят извънсъдебно, в срок до три дни, да погася задължение към тях. След като се свързах с тях, разбрах, че се касае за сумата от около 28 лева, която не съм платил на Банка Пиреос. Поех ангажимент да проверя задължението, тъй като знаех, че съм изплатил всички дължими суми към въпросната банка. Посетих клон Иричек в гр. Русе на Банка Пиреос, където служителка на банката ми заяви, че действително от май месец 2009г. (!) имам отчетено задължение в размер на 19 лева, което не е платено и с лихвите е достигнало сумата от 27 лева. На логичният въпрос въз основа какъв юридически факт е изискуемо това задължение, служителката заяви, че не може да посочи, тъй като това не е видно от системата на банката.

Своевременно, на 11.06.2010г. във връзка с изключително влошеното здравословно състояние на мой роднина ми се наложи спешно кандидатстване за кредит – овърдрафт от обслужващата ме банка – SG Експресбанк. След подаването на документите, обслужващият ме кредитен инспектор се свърза с мен и ми каза, че Пиреос Банк са ме въвели като неплатежспособен кредитополучател в Централният Кредитен Регистър на БНБ със задължение от 27 лева. По този начин ми бе блокирано искането за кредит. Тъй като се налагаше спешно заминаване по горепосочената причина, аз нямах време да предприема необходимите процедури за оспорване на възникналото задължение, още повече, че съгласно Договора – Раздел III точка 1 параграф 1.8, задължението първо трябва да се плати преди да се оспори основанието за неговото възникване. Поради тази причина, на 11.06.2010г. в клон Иричек на Банка Пиреос в гр. Русе заплатих сумата от 27,05 лв.

Така, без каквото и да е логично обяснение и правно основание, се наложи следствие независещи от мен причини, да заплатя 27,05 лева на Банка Пиреос 31 месеца след прекратяване на договорните ни отношения, унищожаване на кредитната карта и 18 месеца след като същата тази банка ми е издала удостоверение, че сметката ми е закрита и не дължа никакви суми. С това си действие Банката нарушава чл.68к т.6 от ЗЗП – тя изисква от мен заплащането на сума за услуга, която не съм искал и дори не съм могъл да ползвам.

Допълнително, Банка Пиреос продава моят дълг към друга компания, която от своя страна поставя условия – срочна покана за извънсъдебно изплащане на дължима сума, което се явява принуда да изплатя неясно защо възникналото задължение. Това се явява принуда съгласно чл.68и т.5 от ЗЗП – заплахата със съдебно дирене на задължение, което в така описаната ситуация е невъзможно да възникне.

Също така, чрез неправомерното ми въвеждане като неплатежоспособен кредитополучател в ЦКР на БНБ, Банка Пиреос налага пречки, които не са регламентирани в договорните ни взаимоотношения, към момента на тяхната валидност, следствие които аз не мога да получавам кредити от други банки. Считам, че това обстоятелство също следва да бъде взето предвид при разглеждането на жалбата ми от Вас, тъй като е посочено в чл.68и т.4 от ЗЗП.

Искане на потребителя:

Съгласно чл.1 ал.2 т.3 от ЗЗП имам право да предява законово обоснована претенция към Банка Пиреос АД за нарушаване на потребителските ми права и нарушаване на икономическите ми интереси.

Приложения:

1. Сканиран договор между Банка Пиреос АД и мен от дата 01.09.2005г. – 1 файл

2. Сканирана молба за закриване на кредитна карта от дата 01.11.2007г. – 1 файл

3. Сканирани вносни бележки: от 01.11.2007г. За погасяване на цялото задължение към Банка Пиреос АД / от 11.06.2010г. За заплащане на сумата от 27,05лв. – 1 файл

Уважаеми господин председател, считам, че искането ми ще бъде счетено за законово обосновано и молбата ми ще бъде удоволетворена и ще бъдат предприети необходимите мерки подобни неправомерни действия от Банка Пиреос АД да не се прилагат и към други граждани!

Гр. (с.)Русе                                              Подпис:…………. / п / ………….
18.06.2010г.                                                   Петър Петров Ванев

Срам – защото както всеки български град, Русе може да се гордее с немалко и много красиви жени. Наистина част от тях са скрити зад тонове грим, силикон и перхидрол, но красиви. Няколко години Русе излъчваше като Мис невероятно красиви жени – една от най-известните е Росица Иванова. Без никак да е преувеличено българските мъже спокойно можем да се именуваме щастливци, заради красотата на жените, които ни заобикалят.

Съжаление – защото явно темата, която ме провокира да напиша това, явно въобще не осъзнава какво е направила. Не всеки на този свят има щастието да се гледа с гордост и усмивка пред огледалото. Било то гол / гола или не. Било то с грим или без. Но е жалко, когато у вас нямаш огледало за да не се плашиш нощно време като ходиш до тоалетната, да се набуташ и да спечелиш конкурс за красота. Жалко е, че сигурно си и вярва.

Мис Перник след като 2009-та стана Мис България, всички решихме, че журито е било събрано от домове за хора с физически ( главно зрителни ) увреждания и това всъщност е самоирония от страна на Калканджиева. Неуспялата като Мис Алигатор по време на студентската си бригада перничанка демонстрира, че пари и връзки могат дори да изкривяват представите за красота. Не, не ми казвайте, че не е бил нагласен конкурса. Няма да ви повярвам. Visage винаги са били обвити с лека мъгла на съмнение относно изборите си, но пък някак си повечето избирани жени са били наистина красиви. Дали е била държанка на някого или дъщеря на другиму – нямало е значение за публиката, важното е, че е наистина красива. Но пък след Мис Алигатор, кладата на съмнението угасна и се роди в мен твърдата убеденост, че организаторите на Мис Свят нямат и на идея какво се случва с притежателите на правата за регионален Мис у нас.

За бъдещият конкурс Мис България започвам да се плаша. Никога не съм го следил, но пък победителките са въпрос на национална гордост и лице на страната на широко отразяван световен конкурс. Е…тази година любимият ми роден град Русе, в лицето на местната организация на Visage излъчи ТОВА за Мис Русе 2010:

Да, ТОВА в средата. Уплаших се. Прегледах и други снимки, но…се уплаших още повече. Не знам моето момиче, чия дъщеря си или чия любовница. Няма значение. Срам ме е, че ще представяш Русе и ми е жал за теб, че имаш сили да застанеш като победителка. Красотата е дар, на който определено не се радват всички, но пък подобни конкурси са за да се избере най-надарената с красота и чар. Това не си ти мила. Не.

Това е пример за жена, която заслужава да е Мис Русе:

Видимо, ти – анонимна за мен, носителко на титлата Мис Русе 2010, не ставаш за нищо. Дори се носи слух, че софийският зоопарк е отделил извънредно двугодишен бюджет за да те убеди, да се затвориш в клетка. Най-учтиво те моля, да се покаеш, с нотариална заверка да си върнеш титлата и да отидеш да сервират цаца и изветряла бира в най-вървежната бирария в Чукотка. Така ще спестиш срама за всички русенци и може би ще осъзнаеш какво съжаление изпитваме към теб.

Също така, тайничко се надявам, Евгения Калканджиева да реши, че конкурсите за красота не са й силата вече и Visage Model Group да се преименува на Visage Railroad Company или Visage Oil Trader и да спре да излага България пред света. Много се надявам….

Скъпа госпожо Калканджиева…сбогом. Не знам кой и колко е платил за да изберат ТОВА за Мис Русе 2010 и не ме интересува. Но ти, мила ми Евгенийо…спри, вземи си палтото и си иди във вилата да си гледаш семейството. Остави високопланинските хърдъгъдъгъли извън светлината на прожекторите.

Нали сте гледали една много хубава комедия Idiocracy? Филмчето въобще не е ново, и в началото има един брутално некомедиен момент – когато обясняват демографското развитие на обществото. Тези, които са го гледали няма как да не си спомнят горната снимка от началото на филма – двамата костюмари, които работят и се стараят да се доказват в живота, но нямат деца, и двамата диви мърлячи, които въобще не си правят сметка за живота и чиито родословно дърво цъфти като боабаб след тропическа буря. Какъв беше резултатът? Една проститутка и един плиткоумен военен архивар се оказаха най-умните същества на планетата. Голям смях… само, че май ще се окаже документален филм.

И действително има документален филм…

"Компирите са като гнездо картофи – колкото повече ровиш в земята, толкова повече излизат. Те са политическа сила, те са бъдещето, те са онова, което вие не правите! Българките раждат един данъкоплатец, докато Компирите не раждат – те произвеждат народ" Помните ли го това уникално предаване на Мартин Карбовски? Цеца Компирицата с нейните 22 деца, чиито имена и рожденни дни не знае. Много грозна картинка, а единият й син твърдо е решил да става кмет – след още няколко години половината избиратели в селото ще бъдат Компири. Реалност.

И едно reality show…

И след една комедия и един документален филм, следва и красивият финал – едно предаване по pro.bg – “Размяна на съпруги”. Още когато вървеше американското издание ме привлече това предаване поради чисто човешкото в него. Няма сценарии, няма нагласени разговори, няма глас за кадър, нищо. Две жени си сменят местата. Знаете ли какво ми направи впечатление? Идеята е да се сблъскат две жени със свят, коренно противоположен на техния. И напоследък картинката е следната: мъж и жена, средна класа, около или над средното ниво на интелигентност, хубав апартамент, хубава кола, добри професии, ходят редовно на масажи, клубове и пазар; и от друга страна мъж и жена, тя най-много да е сервитьорка в заведение, което дори и да беше във вашият блок нямаше да разберете, че съществува, на 30 с външност на 50 годишна, той максимум работник в автосервиз на Трабант, с отрицателно ниво на интелигентност и много под средните стандарти на живот. Хм, познахте, какво липсва? Първата двойка – “успялата”, няма деца. Втората…при тях бройката почва от две и досега е стигала до 4 май. Красота…

Идиокрация

Властта на идиотите не е някакъв смешен роман, който ревниво пазите на специално пригоден рафт до клекалото, за да ви развеселява в тежки моменти. Може би това ще се окаже действителност. Така както онзи дебелачко в Idiocracy направи безчет деца на възпълничката си любима и няколко съседки и те не останаха по-назад, издигнаха бирата и безразборният секс в култ и се започна едно роене, роене, роене. И все при същата ценностна система – нещо за пийване, нещо за секс и това е. Някак си ми прилича на Компирите или на част от участниците в “Размяна на съпруги”. И някак си ми се струва, че това не е само по телевизора. Страшно много хора хвърлят титанични усилия да пробиват в живота, да катерят кариерни стълбици с цената на дълги безсънни, безсексуални и безчувствени нощи, като връзката им в живота е с човек със сходни желания и бит. Интелигентни хора, проспериращи в живота и тънещи в луксозна самота в домовете си. Отишли например в София за едни хубави четирицифрени суми, пътуващи някакви си 45 минути минимум до апартаментчето си в лъскавата лизингова кола, живеещи под невероятен стрес на личните си амбиции и в такт с часовника на имагинерният успех. И когато този часовник си припомни чисто биологичната си същност…вече е много късно. Може би.

Всякакви оправдание се носят в ефира за това, защо не се правят деца. Оправдания, които звучат много цинично и егоистично, но всеки има право на лично мнение все пак. Особено ще се касае за създаване и отглеждане на поколение. И именно поради това констатирам следното : голяма част от познатите и приятелите ми, които останаха в София или заминаха за чужбина в преследване на белият заек на Кариерата, се радват на самотата вкъщи и на парите си. За сметка на тези, които предпочетоха да делят следобедната дрямка с любим човек и мъничко любимо човече нейде другаде. Някъде, където зеленина не е дума от резултатите от търсенето по изображения в Google. Някъде, където има и работа, има и време за себе си, има и време за детето. Някъде, където има пълноценен живот. Не, че и в София например не е възможно, но не е за всеки. Но не и за това ми е мисълта. Преследването на личен успех за сметка на създаването и отглеждането на интелигентно и можещо поколение има и един грозен мутирал брат – ниско-интелигентни хора, безоперативно лишени от амбиция за самоусъвършенстване и неспособни на клетъчно ниво да създават можещо и знаещо поколение. Но пък създаващи каквото и да е поколение. О да, създаващи, та пушек се вдига. И на едно родено дете в семейство на мъж и жена, имащи над средната обща култура, като се раждат четири такива, които ще пишат “незнам” и “6те видим”, и ще боготворят секс-животното от торентите баче Кико …какъв ще е крайният резултат? Е, не е трудно да си го представите все пак. Грозно..

Дали всъщност това не е един лош сценарий, плод на ферментиралата бира, удобно разположила се в баварската, ръчно рисувана порцеланова халба до мен? Дали Карбовски не е бил при българско малцинство в друга държава за предаването си? Дали “Размяна на съпруги” всъщност не е един успешен експеримент на продуцентите на воайорската полюция на гражданина “Big Brother”? Дали наистина нашите деца ще израснат в една среда, много странно копираща качеството на първите пиратски видеокасети в началото на 90-те – лоша картина, лош звук, за малко пари?

Ако питате мен – от нас си зависи. За разлика от умните хора, които се мъчат цял живот за да достигнат нещо, глупавите нищо не правят за да не им се случи.

“Отражението на новините става все по-кърваво и все по-малко човешко!”

2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.

точка 2 “Събиране и предоставяне на информация”

подточка 3 “Неприкосновеност на личния живот”

и

5.2. По смисъла на този кодекс информацията "в обществен интерес" не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото"

точка 5 “Обществен интерес”

Етичен кодекс на българските медии източник “Капитал”

Неведнъж из блогосферата, а и не само, са се прокрадвали възмутени слова, роптаещи срещу бликащото насилие от медиите у нас, и по-конкретно телевизиите. Явно това не достига до тях или не мога да го разберат. Въпреки, че съм убеден, че не живеем в свят, паралелен на описаното от Стивън Кинг в “Бягащият човек”, вече започвам да се замислям дали наистина е така.

Разбирам желанието за сензация, тъй като тя продава. Но също така разбирам, че това насреща са хора, живи хора, и най-малкото, което заслужават е уважение в скръбта им – повярвайте ми мили журналисти, никой не иска да става медиен герой заради това, че съпругът му е загинал. Отразете катастрофата и си вървете. Оставете скръбта на скърбящите и си вземете кървящите микрофони в жалките редакции. Изкажете съболезнования, отразете нелепата смърт и бъдете хора, като сведете глава и се качите на лъскавите си микробусчета, и се приберете при вашите семейства. Хората, които сте снимали днес и чиито сълзи са капали върху жадните за сензация потни журналистически дланички, вече си нямат някого, който да се прибере при тях на вечеря. Нямат нужда от вашите микрофони и камери за да го осъзнаят.

Първоначално ми направи изключително лошо впечатление небезизвестната Нова Телевизия ( ако не греша, не мисля, че бяха bTV ), която изпрати явно най-коравосърдечният си репортер на погребението на убитият при сбиване в Студентски град Стоян Балтов. И в денят, в който роднините на момчето го виждаха за последен път, те не получиха само утешителните слова на божият служител. Получиха и ефирно време. От кога отразяването на едно погребение е “в обществен интерес”, че да бъдат не нарушени, а сгазени най-елементарни човешки порядки, да не говорим за журналистическа етика?

Какво ви даде повече като журналисти отразяването с животинско настървение на човешката скръб? Как това утеши кървящите сърца на роднините им? Какво дадохте на простолюдието, което яде зрелища и повръща чужда болка?

Вчера, телевизията, която смятах, че не следва тази линия на поведение – Pro.bg, постави като статуя на журналистическата етика една девойка пред къщата на единият от загиналите двама мои колеги във великотърновското село. Починал, докато е бързал да предотврати престъпление. И това същество обясняваше равнодушно как родните му са отказали да застанат пред камерата, почти изрисува с думи сцената, в която присъства бащата, който се чуди как да обясни на дъщеря си, че мъжът й няма да се прибере никога повече. Епохална сцена от изключителен обществен интерес! bTV отиде след погребението на Стоян Балтов и в лицето на лидерът на жалката журналистика у нас Бареков, осребри сълзите на баща му. Това не се отдаде днес на pro.bg. Но съм сигурен, че ще опитат пак, ако имат тази възможност.

Защото за тях, подобно събитие е като мъничко животинче за голям хищник – малко, и крайно недостатъчно. И нещо, което няма как даже да си спомниш утре. Освен ако не започне да кърви наново. Тогава, като виден вампир ще се впусне отгоре му със сухо гърло някой редактор и подопечен нему кандидат – вампир и ще сучат скръб и болка.

И ще си мислят, че правят новини.

Бягай Бен Ричардс, бягай, камерите ще те снимат…

“Оставих им личната карта и им казах да пратят акта. Това е.”

Избраният за ръководител на община Сливен в Република България Йордан Лечков пред вестник “24 часа”.

Знаете, разбира се, за какво става дума. За едно безумно клиширано нарушение по ЗДП. Само, че тук не е толкова нормално, тъй като онзи, който закова първият пирон в ковчега на Клинсман и Матеус преди 16 години, сега показа голям хубав среден пръст на полицията. Този, който е избран да ръководи областен град и да бъде отговорен политик и фактор в българският футбол, ясно показа как ( според него ) трябва да се държат тези под него – нормалните хора. Кметът на Сливен, Йордан Лечков, показа какво значи да се държиш като дерибей, като в едни отдавна забравени времена.

“Аз ли съм най-големият бандит, че мене сега….”

Това, господин Лечков, е доста глупаво. Има закони, които важат за всички. Има полицаи, които следят за спазването на различните закони. На служителят на Пътна Полиция не му е работа разплитането на случаи с източване на ДДС или еврофондове, че да е длъжен да чува тази реплика.

Огледалото на безочието

Лицемерието и наглостта обаче на господин Кмета на Сливен са достатъчни. Няма да коментирам под каквато и да е форма действията на колегите, нито на Лечков тогава на пътя, поради простата причина, че не съм бил там. Така се старая да се разгранича от доста други словоблудци, които редят мастило под формата на “така не можело да реагират полицаите, така и така е трябвало да се направи…”. Дървени философи, които са социално активни на електронна хартия само… Предостатъчно такива има за нашите скромни 111 хиляди квадратни километра, че да се бутам и аз.

Истината, която на много малко места бе точно показана е според мен следната – -“Уважението към полицията не се печели със законодателни промени.” Росен Босев, Капитал, 23.03.2010г. Съгласен съм, че уважение се заслужава, печели и гради. Но има една категория хора, които са длъжни и да го демонстрират. Към тази елитна група хора спада и въпросният футболист. Който се държи по брутално най-грубият начин. Като онзи друг Мъж от преди няколко дни, който се е направил на някакъв, като преби една жена и се скара на журналистката, която го интервюираше, че го питала много. Жалка работа. Един кмет, който се държи като безсмъртен герой от сиво криминале от годините на Лъки Лучано. Ама Господарю на Сините Камъни, Лъки Лучано го отсвириха…

Уважението към полицията не е задължително, ако тя не го заслужава. Това не го коментирам, но моят ежедневен принос е именно да се заслужава. Но един кмет, който хвърля личната си карта на проверяващите го полицаи и казва да му пратят акта ( нещо, което той сам заявява ), не заслужава да бъде кмет. Заслужава да остане в паметта ни с един кадър от преди 16 години и толкова. Малък човек, който въпреки показателният медиен шум, намери цялата наглост на света да подпре палци на петлетата на пластмасовите револвери на кръста си и да покаже един голям мръсен среден пръст на държавата, като каза, че е ангажиран с нещо си.

Големият Лечков!

Дали кметът на Сливен ще понесе каквато и да е административна или наказателна отговорност? Това не съм аз човекът, който го решава. Но, дали аз одобрявам това, което той демонстративно направи – не. Как да очакваме нормалните граждани да уважават полицията при положение, че един кмет влезе в новините с показното си презрително отношение към нея? От моето си място в инкубатора на Матрицата, мога само да се протегна и да сваля палец, в отговор на средният пръст на един кмет, който се изпика демонстративно на държавата.

Днес е понеделник. Поредният понеделник. Ден с доста сив десктоп, с достатъчно гонещи се снежинки и палаво пощипващ студ. Днес обаче на календара има роза. А защо тази роза е там?

Моля не четете тази статия ако сте тъпи феминистки!

Нямам нищо против жената да има специален ден на годишният календар. Жената е съставен елемент на половината човечество, така, че е нормално. Виж, мъжът няма ден. Това не е нормално. Нещата нещо са се объркали ми се струва…

Какво е жената? Човек. Преди доста години…хм, май доста-доста ще да са, ама това е друга тема, мъжо е търчал като изоглавен из степите да гони мармоти за да им вземе шоколада….не бе, май бяха мамути ама както и да е, местил е разни дебели каменни менхири насам-натам и се е потил без да си сложи Rexona 24/7.  А женорята е търчяла да прави застройката на праисторическото шкембе, зобила е дечурлигата с цицено мляко, шетала е напред – назад. И това е то. Ама това е отдавна бре хора. Сега има нова версия. Сега единствената разлика между онова мъж и жена, и сегашните такива е, че и сега жената не може за половин работен ден да разтовари два тира кашони, и ние не можем да родим и кърмим деца. Те това е то. Въпреки, че май има жени, където могат ТИР по – бързо от глутница гладни римлянчета да изпразнят, ама…

Промени в ТТ-данните на жени и мъже от преди сто хиляди години и сега няма много – много. ( ТТ-данни е ясно за мъжете, които сме били в казарма, останалите да се числят прецакани. ) Сега обаче жените се чувстват много прецакани от Ейуа ( онази мама с дървото от Аватар )  и се борят последният един век да си изравнят с мъжете. Ето им тира, давайте, ама чакайте да се доизкажа.

Ако това съотношение между силите е било нормално за преди стоте хиляди години, сега не е. И това е така, защото все пак, поради някаква грешка на Архитекта, ние се развиваме. Но това не важи явно за всички, защото все още има мъже ( наричани за кратко “Тапири” бел. ред. ), които без да са обременени в това отношение от религии или традиции, си пошляпват жените, мачкат си ги, унижават си ги и въобще не им пука от това, докато си пият анасонлийката с айранчето. Но и както и тогава, и сега има жени ( наричани “Простакеси” бел. ред. ), които безропотно мятат съставките на шопската в една купа, чистят като изоглавени и гледат децата самосиндикално. Ама жената, като едно нетипично малцинство ( понеже демографски е доказано, че има повече жени отколкото мъже по глобуса ), се бори за равнопоставеност. Доста лицемерно, следва да отбележа, тъй като най-брутално се чуват женски вопли, че са третирани само като сексуални обекти, но това не им пречи да си носят възкъсите поли с изглед към белите прашки и ходейки да клатят каквото и да имат зад петте подплънки на сутиена. Жените реват за еднакво отношение към тях в службата, ама скришом ходят и правят свирки на шефовете за да не ги товари с повече работа и да могат петък да си тръгнат в 16.00. Напълно шизофренично също така, жените се борят могъщо за правото да гледат децата си качествено по женски ( каквото и да значи това ) и същевременно подписват петиции срещу бездарните мъжородители. Нещата май опират до това кой – какво заслужава, а?

Когато една жена се държи развратно и размахва липсващите краища на минижупчето за да се опита да скрие подаващият се палаво етикет на прашките, то аз ще се държа с нея като сексуален обект. Когато една жена виждайки, че има работа, не се крие зад въздългият си маникюр и не се спъва в нереалният си педикюр, то аз ще се отнасям с нея като колега, без да мисля за секс. Когато една жена седне да говори с мен на масата, без да си вади и прибира зърната, то и аз ще си говоря с нея без да я зяпам през отвореният си цип.

В тази връзка – винаги ми е било странно, когато жените се оплакват колко са им некадърни мъжете, колко ги тормозят и ядосват, колко бездарно се отнасят към най-елементарни житейски задължения. Мили жени, аз ли съм Ви ги избирал тези мъже, че да съм длъжен да Ви слушам тъпите оплаквания ?!? Вратата не я ли знаете къде е, че аз да се налага да Ви я посочвам?

По повод днешният ден – една жена не бива да разчита на един ден, за да се чувства жена. На осми март всяка година, мъжете следва да почитаме присъствието на истинските жени, които ни карат да се чувстваме живи като мъже. Не бива жените да просят внимание, а да го заслужават, така както и ние мъжете. В никакъв случай не опрощавам или оневинявам тапирите, които ме карат да се налага да правя задължителен десетминутен увод преди всеки разговор с жена, в който да показвам, че не съм свиня с косми по гърдите. Но не тези свине празнуват днес.

Затова днес поздравявам всички Жени, които се държат като хора, а не като просякини на внимание на мръсният ъгъл на ЦУМ. Поздравявам всички онези, които карат нас – мъжете, да разбираме, че внимание, любов, секс и приятелство следва да се заслужават, а не получават даром. И им пожелавам да не се пускат по тънката плоскост на феминизма, който се състои в интелектуална мастурбация за хиляди жени, които се борят по най-жалките начини измислени от човека, за внимание, като ръсят сексистки лозунги и тайничко оплакват русокосите силиконки. Поздравявам Жените, които не търпят тапири, които не търсят дивиденти от всяко пипване на циците им, и които не жалят сили за да се доказват в работата си. Поздравявам Жените, които се държат като нормални хора, а не търсят оправдание в пола си за собствените си грешки!

Истински Жени, честит празник и се радвам, че Ви има, защото животът без Вас би бил не разноцветна пролетна дъга, а сив зимен следобед!

България е една невероятно красива страна, в която голяма част от хората са си наврели страхливите очички между седалищните бузки и виждат истината, единствено като им се стовари със силата на шестместен асансьор на главата. И това само докато си спомнят колко са страхливи и отново си наврат нослетата на онова място.

Не, шегувам се. Всъщност нещата не са толкова зле. Те са си направо ужасни и абзацът горе е романтично-брутален опит да омаловажа колко недалновиден и страхлив е един голям процент от населението.

Трябваше ли да да пропадне един шестместен асансьор с дванадесет ( !!! ) души на борда, за да се установи, че имало предписание за ремонти / смяна и да се заговори за това, че не е редно да се тъпчат хората като сардини вътре? За щастие нямаше пострадали, но следващият път може и да има. И post factum ще се търсят предшестващи събитието виновни лица и ще се вземат мерки това да не се случва за в бъдеще. Все post factum активност. Управата на болницата определено си проси нещо с неизпълнението на подобни разпоредби, ако е имало такива, но защо никой не потърси вина в хората, които са го причинили? И аз съм се возил в тези асансьори и не съм пропадал, но сме били под 6 човека. Тези, които уж са жертви, не трябва ли да бъдат най-малкото укорени за това си безобразно тъпо поведение? Сигурно няма и да бъдат, и отново фокусът на обвинителната камера на общественото мнение ще бъде върху държавата, общината, пожарната, болницата и прочие.

Това може и да има връзка с един много интересна пандемия у нас …то може и да не е вирус, ами просто хоби. Става дума за абсолютно изкривеният “обвинителен уклон” в средностатистическият българин, който се къпе в шизофреничните медийни потоци от безумия по темата. Убеден съм, че никой няма публично да се запита дали и дванадесетте души, качени в асансьора за шест човека, не е виновен. Всички плебейчета ще бъдат заети с ромонът на злобата срещу анонимната и голяма държава по дървените им каски. Защото плебейчето знае, че е много по-лесно и безопасно да рипа срещу Царю, отколкото срещу конкретен човек, който има име и може да те срещне на улицата. Въпреки, че някой да чу имената на хората, причинили пропадането на асансьора?

Сега всички post factum ще мрънкат и стенат тихо под поредният стихиен и злобен натиск на криворазбраната общественост, как ще се проверяват всички асансьори, как ще има наказани длъжностни лица. Може би действително някой ще се замисли, че извън модерните кооперации и бизнес-сгради, асансьорите са от детските години на Мусолини, но това не е проблем на общината, държавата, МВР и прочие, и прочие. Има етажна собственост, ама тя не е актуална, когато трябва да се събират и дават пари за подобни неща нали? И лека полека, от място на място, хора ще говорят с хора, и ще им обясняват, че това може да се случи и на тях, и е редно да съберат пари и да си купят нов асансьор и да заменят старият с корабните въжета на Америко Веспучи и двигател като на дирижабъл. И post factum ще си гледат напред. Защото трябва да се случи нещо – някой да се размаже, да пропадне, да се срути нещо, за да мислим за напред.

Само, че вместо да се поучават от грешките си ( обществото е едно ), българчетата плебеи се мятат във вихъра на слюноотделянето по държавните прозорци и на пиянският рефрен “Това на мен не може да ми се случи”. И късметлииски оцелелите дванадесет човека някой ден ще са нетолкова късметлии други дванадесет човека. Но тогава пак някой друг анонимен ще носи отговорност, post factum ще търсим объркани решения, които никой няма да приложи и ще кимаме съжалително за обществените гладиатори – камикадзета, докато си тръгваме от нашият си Колизеум.

Дайте да си поговорим сега за това, което се именува “образователна реформа”. “Реформа” идва от reform, което пък първично произлиза от революция, но се използва за генерална промяна на публични услуги. “Образователна” предполага нещо свързано с образованието или образователният процес, нали така? Това го слушаме знаете ли от колко години? Да, знаете разбира се. Все се говори за едни абстрактни неща, които някак си нямам спомен да са ме вълнували докато съм бил субект на образователната система, или докато съм бил “образоваща се самоходна бойна единица”.

Дали крайната цел на образо…реформата е да се реформира крайният продукт?

Тоест – като вкараме месото, дали ще излезе качествен щпек. Образно, да ме прощавате за черният хумор на Тапанчев. Крайният продукт на образованието не е заплатата на учителите, нали? Също така, ако се не лъжа, не са и цените на кроасаните, чипсовете и киндерчетата. Може би и не са матурите, с техните безкрайно сложни оценъчни формули и криворазбрани и променливи критерии. Ако не се лъжа, крайният продукт е образована единица. А когато се решава генерално някакъв проблем, не е ли редно да се подходи първо от към неговата гледна точка? И всичко останало, колкото и не-маловажно да е, да се нагажда към него? Малко известно, за жалост, е ,че добрите китайски генерали навремето са нагаждали атаката си съобразно това кого атакуват, а не с какво атакуват. А ние атакуваме неизвестен противник с ръждясало въоръжение, да ме извинявате за примера.

“Черната овца” на Ахат или Дъ Лош Ученик

Ако се замислим, ученикът у нас е събирателен образ на неимоверно количество лоши качества, но като ги сложим всичките на десктопа, той не става по-чист, нали?

Учениците били алкохолици, твърдение на пресата. Сигурно е така, предишните поколения ученици никога не са пили алкохол, никога не са се крили по градинки да пушат. Учениците били сексуално неадекватни и агресивни. Така е сигурно, защото като те тресе хормона на 16-17, не си хич адекватен, а мислиш само за дупенцето на Деничка от другият ред, а това какво бил направил палавника Ръдърфорд с неговото малко английско космато атомче си е изцяло негов проблем. Учениците били ужастни ужаси по граматика видите ли. Ами то трябва да стоиш малко покрай родителите, за да разбереш защо Кирил, Методий, Паисий и сие биха се метнали от нос Калиакра вкупом, овързани с шал на ЦСКА София…Въобще, учениците са днешните призраци на бъдещите ни страхове. Страхове, които ние избутваме с йезуитски мотиви някъде в сенките на собствената си невъзможност да проумеем, че учениците днес се вълнуват и нервират, на същото онова, на което и повечето от нас преди години, когато сме били на тяхно място. Забавление.

Някакво брутално впечатление ми прави, че това, какво искат учениците, се приравнява на желанието на абсолютната нула да се затопли. Техните желания никак не се извеждат на челно място, защото на никого не му пука за това. Всеки иска да излезе завършено въплъщение на малкият британски лорд, а не разпусната емо-команда.

Никак не смятам, че е редно да се тъпчат главите на учениците по архаични методи, които са невъзможно за възприемане от поколение, което расте със все повече повече електроника и технически възможности. Никак не смятам, че литературата трябва да се реформира, а родителите да покажат на още малките деца какво значат книгите, защото училището няма да ги научи. Редно е да се подхожда много по-индивидуално към всеки един ученик, така както никога досега, защото стремежът им към самоизтъкване и самоосъзнаване ни е напълно непознат. Резонно е да не се осъждат страстите им и увлеченията им по “тънката” част, защото ние не сме били по-различни, просто сме пораснали и ни е трудно да върнем лентата. По цял свят се търсят начини да се направят училището и университетът интересни места, където да бъде развиван стремежът на учениците и студентите не да събират просто знания, а да трупат бъдещи възможности. А ние коментираме заплати и калории. Не и днес, това не е ефективен подход.

Та какво ще рече това понятие "образователна реформа"? Ще се прави образованието интересно, или ще се образоват и очовековечават учителите, или ще се налива разум? Или…дистанционно ще се говори за проблемите…

Снимка: http://cybernetnews.com/

След няколко месеца като ползвател на Opera 10, от която първоначално останах изключително доволен, сега дойде ред да се върна към Firefox, от която избягах след като една от последните версии даде много сериозни проблеми, и то не само при мен. Тъй като съм далеч от каквото и да е ниво на технически грамотен потребител, ще си изпиша моите ламерски съображение, поради които отново тичам на гърба на Лисицата из необятните интернет ширини.

Клавишни комбинации – на Операта ме докарваха до инфаркт. Това е една от основните причини да я оставя в историята – пиша мейл и хоп, натиснал съм някой бутон, който те връща десет страници назад в браузъра. Това, което си писал … няма значение. Също важи и за чата във facebook и прочие. Пък да не говорим, че някои не работят – с вградените бутони “напреди” и “назад” в мишката само понякога успявам да върна страница под Опера. Под новата FF работят безотказно и тези проблеми останаха в миналото.

Връзки – разглеждаш си една страница и хоп, нито една връзка по страницата не работи. Ей така. Трябва да я презаредиш. Постоянно се случва, което е изключително неприятно.

Сигурност – понякога Опера ми е отваряла страници, за които след като клинка нещо по тях ми светва антивирусната, че имаме нападение и да вдигам гарда…Norton Internet Security има toolbar за FF ( и за IE само ), който позволява това да не се случва като не те пуска в подобни сайтове. И си върши работата доста добре. Помага и при търсенето в Googlе, като показва дали за някои от резултатите има докладвани проблеми. При Опера не може. Минус.

Добавки – по навик от Лиска се пробвах и на добавките на Опера, а то се оказа, че това са widgets и стоят отделно от основният екран. Неудобно е да следиш времето например, нещо основно при мен. Opera Mail компенсира RSS и mail – добавките на FF, и то доста добре, но да си ограничен в добавянето не ми хареса.

Подръжка на страници – колкото и да си я харесвам Операта, за съжаление се натъкнах на доста страници, които извеждат съобщение, че браузърът ми не е сред поддържаните или че за да ползвам пълните възможности на сайта, трябва да съм с друга програма. Да не говорим, че автоматичното обновяване при някои страници е проблемен момент – fb, новинарски агенции, RSS четец, тъй като F5 ми стана любим бутон. Минус…

Приложения по сайтове – създава доста странни проблеми Операта в това отношение. Ето например favit има опция за влизане с facebook профил и съчетаване на емисиите, и аз реших да пробвам. Да, ама не – под Опера ми се сринаха и двата сайта, като нямах достъп до момента, в който преинсталирах програмата. Подобно важеше и за още едно или две места, където имах интерес, но сега не мога да се сетя точно кои бяха. Минус.

Общо взето програмата не е никак лоша, но само интегрираните пощенски клиент, четец за емисии и бързина не са основание да й остана вечен привърженик…

“Само две, други няма….”

Няма спор – каквото и да се случи у нас на телевизионният тезгях, всички ще говорят само за две телевизии. Само две, при положение, че някак си не са толкова. Понеже от много време ми е втръснало от изопачени новини по Двете Големи, от безумно глупава и беззъба журналистика, и разбира се – никакви интересни предавания вечер, сега ще си изхабя мастилото за да напиша какво? Нещо, което май всички говорим, но и всички подминаваме.

Защо само две?

Прави болезнено впечатление, че навсякъде в коментарите за телевизиите се набляга на Двете Големи – за техни новини, за техни предавания ( по модерно “шоута” ), за техни филми, за техни продукции в реално време ( е, “риалититата” как…), за техните големи водещи и прочие, и прочие…Хем се коментира от “реномирани специалисти”, че трябва “плурализъм” на телевизионният фронт, хем всички са отсвирили всичко освен втора и трета програма и се захласват по дебилоподобните Иван и Андрей и тотално сбъркалият се Милен Цветков. Само примери. Навсякъде коментарите се въртят около един придобил митичен профил човек – Красимир Гергов, който бил завладял – видите ли, цялата телевизия у нас. Е, ако го е направил – браво на него, но аз не го виждам да води предавания, не го виждам да коментира новините, не го виждам да продуцира филми. За мен той е някой там някъде, но не го свързвам с телевизията, която гледам. И затова не мога да разбера как хората искат нещо ( разнообразие при телевизиите ), но не могат да натиснат копче, различно от 2 или 3 ( по подразбиране на доставчиците )? Наистина ли мислят, че има само две телевизии, както едно време – Канал 1 и Ефир 2, другото е краден от доставчика XXL между 0100 и 0600? Дали си мислят, че има само две телевизии или до толкова им стига светът?

Навици или какво?

Любопитно ми е поради каква причина тези две телевизии завземат основният дял от този пазар? Защо повечето хора гледат и коментират като обучени зомбита само тях? По навик или какво? Наистина, има много, които са с програмна схема на ниво предучилищна, водещи без каквото и да е ниво, и филми от ерата на “Господи, в какво се забърках?!” ( сещате се, нали? ), но има и такива, които държат достатъчно добро ниво и се развиват постоянно – и от към новини, и от към предавания, и от към филми и реални формати. Лично за мен продуктът, който предлагат и bTV и Nova, не отговаря по какъвто и да е критерии на амбициите им. Ето преди дни посъветвах един приятел да обърне на новините на pro.bg например, или Европа, вместо по навик на втора, и той после ми пише – “Я, то освен криминалните и политическите новини, имало и друго у нас…”. За филмите няма да коментирам, тъй като в началото на 2010, bTV излъчва “за първи път у нас” Transporter 1…нямам думи. Те не са ли чували, че има HBO или Cinemax, например? Къде са тръгнали с филми от първата световна да пробиват…Публицистиката и на двете телевизии куца, като доживял старини, ветеран от балканската война. Темите им се изчерпват преди да ги преброим до три, а качеството на материалите пък даже не мога да намеря думи да го опиша. Върхът на тяхната журналистика е да отидат на погребението на загинала от катастрофа и да питат роднините “Е нали държавата е виновна?”…Извън това се въртят едни и същи предавания, от едни и същи продуцентски къщи, с едни и същи лица, и вече съм убеден, че те си правят тези предавания за тях самите, зрителите сме някъде извън света им. И двете телевизии се ожениха групово за чалгата и навсякъде експертно мнение дават профанизирани перхидролки, които трудно пишат и казват със затруднение думи с повече от 7-8 букви. За тях има само цици и пишки, с извинение, кое налага да го сервират в национален ефир?

Общо взето…

Тези дни прочетох един коментар, в Капитал ако се не лъжа, в който човекът пише “От както спрях bTV и Nova се успокоих и ми е много по-добре.” Това дали някой го чете? А дали някой въобще го интересува? Защото, каквото и да си говорим, каквото и да мислим, каквито и виждания да имаме, скоро ще започне n-тия епизод на предаването на социалният български воайор, и цялата страна ще получава оргазми, ще реве и ще се смее вместо тях и на тях, защото нямат желание да се променят животът и на йота от това, което е – дълбоко сиво. Общо взето имаше една икономическа мисъл, която гласеше нещо подобно, че каквото и търсенето, такова и предлагането. Е, ако е така, да са ви честити Иван и Андрей тогава…