Из думите на един мим

Снимка: в. Борба

Имало една империя. Родила е много неща, които са останали в наследство за нас и до днес. Едно от тях е още валидно в правото – “Ignorantia non est argumentum” или “Незнанието не е аргумент”. Това е било в древен Рим. И важи и сега.

Да, но явно не и в България. Не и днес. Не и за майките.

Има едно документче в правния мир на нашата свидна република. Именува се Кодекс за социално осигуряване. Там има един член, поред номер 54. Там, в алинея трета, е посочено, че майката, чието дете е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, не полза обезщетение. Или така наречените “детски”. Презумпцията е проста: държавата ти плаща определена сума всеки месец за да те подпомогне в отглеждането на детето в първите години. Ако ти обаче запишеш това дете в ясла, държавата отделя пари, за да му осигури целодневна грижа, занимание, топлина и храна. Това, само по себе си, изключва обезщетението.

По родните ширини, правото е особено понятие и често се бърка с “дължи ми се по право”. Еднакви думи, почти омоними. Но законите са за това, за да се спазват и да се гарантира ред и равнопоставеност. Пред закона.

Така е по света. Почти.

На нашите свидни 110,000 квадратни километра правото обаче явно е с пожелатен характер. И вместо неспазването му да бъде порицано, у нас се организират протести в защита на погазилите го. Че и жалба срещу държавата депозират. Дискримационно било държавата да си иска неправомерно получените пари. Нашите пари, между другото.

Случилото се е печално известно – редица майки са записали децата си на ясли ( където държавата ги поема от към издръжка ), но са пропуснали споменаването на този факт и са продължили да получават държавни пари ( нашите пари, между другото ) за да гледат децата си у дома. Държавата усеща “врътката” и си иска парите обратно. И какво се случва? Ужас и безумна наглост, която няма аналог, в която и да е правова държава – майките, които вместо да върнат парите ( нашите пари, между другото ) подават жалба в Комисията за защите от дискриминация срещу държавата, че си иска парите обратно!

“Майките не са престъпници, а са постъпили така от юридическа неподготвеност.”

Довод в защите на репресираните от държавата майки. Може да звучи логично за чалгаджийското ни съвремение, знам ли.

“Не съм запозната, че съм нарушила закона неволно.”

Безумно. Нарушила си закона ( явно си го осъзнала ), но въпреки всичко държиш да докажеш, че си ощетена. Прощавайте, но явно на тази лекция в следването си по право съм отсъствал. Слушам ги по телевизията, чета ги по вестниците, чета по форуми и коментари – срам ги било, че се наричат българи! Защо? Защото са измамили държавата, но са ги хванали, а толкова други не са ли? Не мога да разбера.

Неосведоменост.

Модерен грях и опрадвание. Те не били осведомени, че трябва да подадат декларация, че детето тръгва на ясла, докато те получават обезщетение от държавата. Интересно. Сигурен съм, че когато трябва да получават нещо са винаги осведомени. Или греша?

Сега остава същите майки да депозират жалба срещу държавата, че градинките са отъпкани от автомобилните гуми на колите на съпрузите им, защото държавата не им е отпуснала пари за гараж. Няма да се учудя между другото. Дотогава ще гледам тъпо. Защото каквото и да кажа от тук нататък ще е грозно, в нарушение на елементари етични правила. И стискам палци държавата да не се окаже в ролята на извиняващ се съдия, който е поискал да накаже виновните.

Защото ако държавата опрости тези задължения на майките ( нашите неправомерно получени пари, между другото ), аз съвсем сериозно ще се замисля да заведа дело. За да изплатят и на съпругата ми обезщетението за тези една година, когато реално тя работеше за държавата, докато детето ни беше на ясла и не го получаваше. Ще бъде неправомерно искане? Кажето го на наглите майки, които накараха държавата да гледа тъпо.

Защото те карат нас – които спазваме законите, да изглеждаме тъпи.

Медиите обожават драмите, но дори и това обожание трябва да си има граници

Признавам си, въреки, че не от вчера знам колко малко морал, етика и чувство за реалност има в редица български медии, този път успях да се изненадам. И то не за друго – новини по света имаше колкото искаш. Новини у нас не е като да няма. Но отразяването на “кризата” в Сливен показа и нещо плашещо – медиите у нас искат да има страх. Или не точно те, а зрителите им?

По друг начин не мога да си обясня това, което се случи по екраните и хартията. С малки изключения както винаги. Които знаят какво е да си журналист.

Нека си позволя да поправя няколко феноменални грешки:

Криза – това е събитие, което действа отрицателно в различни аспекти от живота на обществото и то с продължителен, а не краткотраен ефект в повечето случаи. Престъплението в Сливен не е криза. Това е престъпление с много висока степен на обществена опастност. Но не е криза. Драма е за взетите за заложници българи, за техните близки и приятели, сериозно изпитание е за колегите, които са били там през цялото време. Но не е криза. Войната в Либия е криза. Земетресението, цунамито и ядрената опасност в Япония – това е криза. Сливен го направиха криза медиите. Какви са им целите? Извън тривиалното “рейтинг” не мога да се сетя друго. В никакъв случай не виждам конспиративни теории за насаждане на страх, предизборни сътресения или нещо подобно. Просто това престъпление не се е случвало – за наша радост, на наша територия с изключение на един автобус преди известно време. Отразяването се превърна в нещо невъобразимо грозно по редица телевизионни канали и вестници. И не говоря за проучването на извършителя и причините, довели това да се случи. Говаря за това КАК бе отразено. Генерализирането е много грешен подход и това се учи предполагам във Факултета по журналистика. “Цялата страна трепереше” – това може да се използва единствено при земетресение на територията на цялата държава. Сливен не беше земетресение за държавата, беше такова за медиите за шир потреба, които упорито отказваха да признаят, че са стигнали дъното и продължават да дълбаят. Не можеш да си позволиш в сутрешен блок, в обеден блок, в централни вечерни новини и помежду ми, да вменяваш състояние на страх, ужас и тревоги на цяла нация. А любимците ми от бТВ явно искаха хората да повярват, че и те са заложници. За да постигнат какво? По-висок рейтинг? По-висока гледаемост, базирана на отразявенето по този начин на такива събития говори изключително лошо за целите на аудиторията.

Експертите – нещо, което изключително ме подразни. От екраните и от хартията заваляха едни “експертни” мнения, на хора, които са членове на фондации по сигурността, по изследване на сигурността, по наблюдение на демокрацията, национални експерти по сигурността и прочие, и прочие, и прочие. Само докато ги гледаш си даваш сметка, че тези хора престъпление и престъпник са виждали отблизо само през 3D очилата в киното. Но на тези хора им бе дадена думата обширно да обясняват колко прозрачен е въздуха, колко мокра е водата и колко празни думи могат да се наредят в 20 минути или една страница. Това е все едно на едно лице, с едногодишен стаж в деловодството на ДАНС например и уволнен поради некъдърност, да му дадеш думата като “бивш служител на ДАНС и експерт по пролемите на тероризма”. И да му гледаш сеира. Само, че те му се радват. Той е там и не обяснява, че вземането на заложници в този случай не е тероризъм в общоприетото понятие, а много тежко криминално престъпление, което още повече, че в случаят е преплетено с личния живот на извършителя. Той говори с едни абстрактни изречения, използва неясни по смисъл понятия и дава компетентно мнение. И какво донесоха тези експерти на зрителите на тези телевизии? Разясниха ли какви са възможните причини това да се случи, обясниха ли какви биха били действията на МВР там? Дадоха ли примери с други, сходни, престъпления по широкия свят – как са действали там например?

Само две, но достатъчно сериозни черни точки на личното ми табло за оценки. Как така имаше медии, които детайлно отразяваха случилото се, но които не те карат да получаваш нервна криза? И още по-притеснителният въпрос – защо има хора, които явно гледат и четат тези медии, които считат, че престъпленията и човешките трагедии са основната душевна храна на българския народ? И ако трябва, те ще ги доукрасят и създадат, за да има какво да излъчват. “The running man” от чичо ви Стивън Кинг. Едно към едно.

Защото колкото тези журналисти са виновни за начините, по които отразяват подобни събития, толкова са и невинни, защото знаят, че има хора, които точно това искат да видят.

Как беше онази поговорка за баницата и това кой е луд…

Изчаках да видя какво ще се появи по медиите като коментар за мача в събота вечер. Изненадах се, длъжен съм да призная. Казвам само медии, в които включвам блоговете, но не и форуми и Канал 3 например, които са поле за изява на много присрастни , и не винаги адекватни хора в случая.

Изненадах се, защото за първи път полицията не бе виновна за журналистите. Нямах време да изслушам Сашо Диков и Крум Савов, но надали съм пропуснал нещо. Всички сме свикнали привържениците да са репресирани, майките с деца – безпричинно бити, полицаите да сме превишили правата си и да сме били жестоки с нормалните и мирни хорица. Или поне сме свикнали само това да се появява по медиите. И това е официален тон на всички медии. Те са давали поле за изява на “жертвите”, тъй като “мъчителят” е държавен орган, който е явно виновен по презумпция. Защото, няма какво да се лъжем – за повечето журналисти “лошата новина” е добра новина. А в добре свършената работа от полицията няма нищо интересно.

Сега обаче не е точно така. Което говори малко или много за положително развитие на две неща : за първи път, полицията показа, че няма да търпи вечно олигофренията на трибуните, и медиите показват, че новина може да бъде и набит полицай.

За първи път…

Да, безпрецедентно решение – да се изведе цял сектор, но и ситуацията не беше нормална. Убеден съм, че на ръководителите на мероприятието от страна на МВР не им е било лесно да го вземат, именно поради последствията от страна на медии и общество. Но какво щеше да стане ако бе останала агитката и второто полувреме, след като изкърти огради, седалки и павета?

За първи път МВР не си мълча и показа защо е действала така. Точно, кратко и подкрепено с видео. Което няма как да бъде оборено. Видяха го всички по телевизията, видяхме го тези, които бяхме на живо на стадиона. И на журналистите им се наложи да реагират на новата обстановка и да прозрат, че едно такова събитие се провокира единствено и само от агитките. Само. Всичко останало е следствие. Видях спортен журналист, който за първи път слизаше до полицаите в едно такова събитие и гледаше невярващо какво се случва. Първият коментар в неговата медия се появи чак днес следобед, което показва, че не е бил подготвен за ситуация, в която трябва да обясни, че публиката е тази, която чупи стадиона, замерва полицаите с факли и започва безредиците.

Привържениците и полицаите се прибрахме у нас. Кръвта по стадиона остана. Изкъртени парчета бетон с размер на диня останаха. Интервюта с агитката на ЦСКА … няма. Те потънаха. Изчезнаха. Иначе гласовитият и възпълничък персонаж, смешно носещ прякор на фашистки ръководител, който не слиза от екраните, днес го няма. Да не би…да не би да няма какво да каже?

За да няма забележка, че съм скрито пристратен или нещо подобно, съм длъжен да уточня, че съм служител на МВР.

Дано подобни изцепки да останат в миналото, въпреки, че едва ли. Дано подобно поведение от страна на медиите да не остане в миналото. Дано някой висш ръководен кадър от БФС да излезе и да си свърши работата относно лицензирането на стадионите, въпреки, че едва ли.

MR.MUNA JABUR admin@bavarian.com.cn;

До:undisclosed-recipients:;

Hello Dear

My Name is Mrs. Muna Jabur an Iraqi, I am the wife of Late Prof. Dr. Karim Jabur Alghazi, He is the Directorate of Financial

control bureau till his death, I have been sick for 3 and half years now , I am now receiving treatment in one of the Hospitals

in Iraq,

My cancer has effected my heart ,I am not worried about my illness but worried about my son and US$5million that we

inherited from my husband which he deposited in Thailand where my son is currently now seeking asylum as a refugee.

I will like you to assist my son to invest this fund in your country to the glory of allah. I will give you full details regarding

the transaction as soon as you get back to me. Have a nice day and may allah bless you.

Yours Sincerely,

Mrs. Muna Jabur

Kindly reply to my email

mrs.munajabur@muslim.com

Идва от администраторски пощенски адрес на пощенска кутия bavaria.com … от Китай. Нищо подозрително. Идва от MR.MUNA JABUR, но пък започва с MRS.MUNA…Малка грешка в половете, нищо пододозрително. Пари в Тайланд, “тя” е от Ирак. Нищо объркващо. 5 милиона и ти? Нищо изненадващо.

Защо пиша това ли, след като всички знаем, че е спам? Всъщност, един човек, който винаги ме е вдъхновявал – Тишо, написа невероятен роман именно на тази база – “Душа Назаем”. Та, защо пиша това? Ами…заради простото правило, че щом нещо се предлага, значи има кой да го купува, а в случаят – щом се изпращат подобни съобщения, то има кой да им отговаря.

Почти същото като телефонните измамници у нас. Ще има овце, ще има и вълци..

Пат. Какво мога друго да добавя? Щеше да е невероятно смешно, ако не беше брутално трагично. Изписа се много електронно мастило по тази тема, но ме сърби и аз да добавя някой и друг ред…

До колкото можах да стигна до първоизточника на цялата мила родна и демократична ученическа картинка, то това е Facebook, където открих мноооого групи “За по-дълга ваканция”. Обединяващото в тях е нетърпящото възражение изказване, че те ( учениците ) заслужават по – дълга ваканция. В една новинарска емисия видях ученици да твърдят, че малкото дни не им позволяват да си прочетат книгите, които са им дадени за домашно. Няма да коментирам. Не можели да си починат. Няма да коментирам.

Ще си позволя да копирам няколко случайно подбрани изречения от случайно подбрани такива групи :

“ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН ЗА ПРОТЕСТ В МОМЕНТА Е НИКОЙ ДА НЕ ХОДИ НА УЧИЛИЩЕ ОТ 3 ДО 7 ЯНУАРИ!!! ПРАТЕТЕ ГО НА ВСИЧКИТЕ СИ ПРИЯТЕЛИ, НЕКА ОТ МОН ДА ЗНАЯТ ЧЕ НЕ МОГАТ ДА НИ ПОБЕДЯТ ТОЛКОВА ЛЕСНО!!!!”

“Vijdam vav forumite, kak staroto pokolenie – Komunistite, osujdat ostro postpukite ni i izbivat sobstvenite si komplexi na mylchanie prez godinite… Neka NE budem kato tqh!!!Edni stari dartofelnici,koito samo govorqt , no ni6to ne pravqt za razlika ot nas!!!!”

“аз също не съм от много години ученичка но имам син на 12 г и също казвам малка е ваканцията при това учение и напрежение децата наистина трябва да я почувстват”

“Не мислите ли,че не е чесно спрямо нас (учениците) да ни орежат толкова много ваканцията? На 3ти повечето от нас още няма да са изтрезняли след 31.12,а те искат да учим?!”

“iiskame sii wakanciqTaa bee ;@ kwo sii misLiTee..che kaTyy nii qq namaLiTee sh xoim na daskaLoo xaxaxa ;d ..ncncnc po-dobre q oweLicheTee.. ;]”

“-Протеста ще е пред МОН, не пред народното Събрание. – kfo e tfa MON?”

“be Xora.. Vie Ook ma tam nali sa nravili nqkakva Organizaciq Emi v Neq.. Zega gi manipolirat da po4vame daskalo ot 1 septemvrii .. bee xora.. stegnete se ne re6avame niee da seki iska.. Po Dylga vakaniciq i az. iskam ama tva e .. [ gadno e ]”

“ma mn qsano wee i osvem tova neka vseki da otide pred daskalo na 03.01.2011 i ne vliza v 4as sled koeto da zastane do daskaloto si i da produlji da pie ;dd”

—————————————————————————————————————————-

Сега. Прочетохте ли ги? Вгледахте ли се в заглавната снимна? Да, там където са подчертани грешките и въпреки това е публикувана? Какво прави впечатление? Неграмотност? Невъзможност за изказване на мислите си? Безумни, политически обвързани, изречения? Изкривени приоритети?

Колкото и да не бих бил съгласен с думите, които ще кажа, ако бях ученик, все пак – дванадесет години от живота си човек отделя на опити да балансира между секс, алкохол, компютърни игри и училище. Безспорен факт. Фактът, че знам “какво направих миналия петък в спалнята на купона” въобще не може да се сравнява с това, че “не знам въобще какво е направи Калоян пред Одрин”. И колкото и да се правим на възрастни. Малкото изключения, които не са си мислели за това, моля да замълчат. Животът на един ученик е завзет от колкото се може повече секс, напиване ( ако няма да се прави секс ), смях и забава ( ако се е объркал и е пил преди да прави изненадващо секс ).  Училището винаги е било, е и ще бъде на второ…извинявам се, четвърто място. Пето, ако броим творенията на Blizzard. Въпреки това, навремето се учеше. Нямаше час, в който да не беше правен опит за рекорд по чупене на простомерите, но въпреки това – с пищови или без, контролните се правеха, пишеха си се двойки, родителите идваха на родителски срещи и ни държаха сметка, учителите имаха някакъв авторитет и имаше значение кое училище си завършил. Сега двойки не се пишат, че може и да прекъсне ученикът и ще се наруши делегираният бюджет, родителите след 7 клас на децата си въобще не изявяват желание за посещение на училището, като ли да държат сметка, учителите мишкарят из коридорите, колкото да не ги стъпче някой, а името на училището се изписва с броя на купоните / побоищата / готините момичета.

Не съм завършил толкова отдавна, че да не помня. Но също така помня, че последната година в гимназията беше такова четене, което ако го направи някой съвременен ученик ще колабира първия месец. Да, ама аз със 5,75 бях на 75 място, а сега? Пускат в 50 (!!!) университета с тройки. Какъв стимул не разбрах…

Гротеско е това, което се случва навън. Днешните ученици са паметник на неграмотността и в голямата си част – и на дебилщината. Но колкото и да са виновни, те въобще не обръщат внимание – на жалкият начин, по който се изразяват; на липсата си на елементарна култура, което даже не им прави впечатление. На родителите им е по – лесно да счупят цимента и да си заровят тиквените си глави там и да не се бъркат в “развитието” на децата си.

Но сега, когато нещата вече ексалират до съвсем ново ниво : те искат по – дълга ваканция, защото а) я заслужават б) не мога да се напият в) депутатите имат по-голяма г) някаква по-висша и неизказана причина. Имате право на четири верни отговора.

И сега, във всичките репортажи се изказват политици и ученици, като се надпреварват кой по – напред да каже това, което му тежи на сърцето. И никой не се съобразява с обстоятелстовото, че “ученически протест за по – дълга ваканция за напиване” звучи толкова абсурдно, че е смешно да се коментира дори. Това, че се случват обаче е плашещо. И никъде не се чу родител, който да обясни защо детето му е на улицата да протестира. Никъде не се чу силен глас, който с властен тон да каже, че това е абсурд, и ученици, които са на челно място в Европа по неграмотност нямат право да претендират за подобни неща.

Едни коментари по медиите, едни кратки репортажи и напоителни коментари из facebook. И главите в земята. За родителите. Децата им са си забиви ученолюбивите тикви в казанчето, докато са повръщали от учене…