“Съветите се използват за общо благо” Петър Ванев – Pierrot 2007
Има различни професии, съответно различни експерти по тези професии. Има различни ръководители, различни анализатори, различна работна ръка и въобще – различен свят, когато става дума за “Правилен подход към добър резултат”. Винаги, във всяка сфера има видни анализатори, които владеят умението да обясняват изключително достъпно и интересно как да успееш в дадената сфера. Но дали съветите давани по един повод, могат да бъдат използвани и прилагани под друг със същият успех?
Реклама
Какво значи е рекламата? Да се ушие такава дреха за ревюто на една стока, че тя да стане интересна и необходима за един евентуален клиент. Дали това ще е така, зависи безкрайно много от рекламните агенти. Това са познания за нуждите на различните слоеве хора, усет към визуалното представяне и невербалната комуникация с изключително непознати хора. И най-важното : да представиш нещо така, че да бъде възприето като бъдеща неделима част от възприемащият. Образно. Познанията в тази област помагат изключително в една различна обстановка, особено когато се касае за затворени работни и социални кръгове. Да успееш да опишеш собствената си идея в правилните, атрактивни думи, да я обрисуваш с цветовете на шефовете и колектива ( но с твоята четка ) и да им представиш един красив продукт – това е гаранция за успех. Това се нарича “подходящи думи” за да обясниш, че твоете е по-добро, но да не е подмазване разбира се. Същото е и да обясниш на приятеля си, че греши в поведението си като му рекламираш друг подходящ модел на поведение!
Продажби
Още от Дейл Карнеги знам, че за да продадеш нещо “на живо” е необходимо едно – единствено нещо: да накараш човека да го поиска. Нито цената, нито предмета нямат такова значение. Да убедиш ескимоса, че този хладилник на “Краун” е неделима част от негово иглу е просто върхът на айсберга 
Както пее Мелиса Едеридж – “Ако само го поискам…” – трябва да се поиска! Поискай да го продадеш своята гледна точка и ще стане. Защо продажба при едни прости взаимоотношения или непарични служебни контакти има значение? Защото няма нищо безплатно, за което се убедих и сам. Дори и на колегата, който ти иска съвет за да направи едно уведомително писмо, трябва да му се обясни така, че да знае и каже от кого е получил информацията. А това е продажба и пласиране на авторитет. Аз поне така знам да се случва. Дори и термина “да се успееш да се пласираш в работата” е достатъчно ясен – ти продаваш най-важният си продукт: себе си. Единствено е допустимо безкористно и безвъзмездно общуване, съдействие, работа и помощ в а:) семейство, б:) приятели и толкова. За съжаление. Другото е просто излишно мастило.
Управление
Братът на въпросният Карнеги – Андрю, по мои спомени казва, че е избран за директор на най-голямата компания за метали в Щатите, не защото разбира от метали, а защото може да накара тези дето разбират да работят по-добре. Простичкото правило е да можеш “когато трябва” да проявиш умението си ( е, брат ми – трябва да го имаш все пак ) да вземеш ръководно решение. Не да чакаш да те направят шефченце, че да се замислиш как стават тия работи. Като те турят шеф на група от един човек да можеш да я ръководиш тая група. Носенето на отговорност и умението да организираш ( дори и партито за рожденният ден на племенничката ) оставят в другите впечатление, не си мисли, че отшумяват. О не! Този, които е показал, че може да организира партито в петък, да организира командировката, да организира част от екипа да свърши с най-малко излишна енергия и разходи нещо, да направи преместването на Гошо от старата в новата квартира най-бързо и безполезнено, той е човекЪТ!
Може да има и други подобни похвати. Тоест сигурно има и други. Някой сеща ли се?
Добре де, какъв човек съм да сядам да чета из блога все вечер когато най-много ме мързи. Затова ще бъда още по-кратък…добре се е получило това въпросче с рекламата и авторитета. Но (винаги има едно такова) защо да си давам зор да ме оценяват в работата ми? Каква ми е мотивацията да го правя? Както казваше моя взводен едно време : не сме се събрали да се обичаме а да вършим работа. Да хубавият колектив е хубаво нещо и благинка..но ако не искат да работят с мен защо да се насилвам да ги харесвам? Свърши раб. ден – беше ми приятно!
И много добре знаеш, че краят на работният ден при един гаден работен ден е гаден!
Оценката като професионалист е едно – не включва разширеното понятие “личност”, а оценката като личност е свързана с поведението и отношението ти към труда. Аз лично няма да спра да се опитвам да съм личност. Както и ти
Това е болна тема за мен – провалих се. Не успях да накарам колегите си да видят личността в мен – или ако са я видели, била е някаква доста отрицателна личност…
В повечето случаи механизмите на общуване в колектива не се подчиняват на ‘организация’ извън дейността по работа – само шефът е този, чието мнение има значение. Ако той е ОК – проблеми няма. “Рибата се вмирисва от главата” – това си е факт. Обаянието е важна черта за всеки човек – дава сигурност в общуването. Последната е разковничето към успех с колегите… Всички искаме да се харесаме на другите, ама няма как да стане да сме приятели с всеки… Особено ако сме несигурни – ако не можем да разчитаме на другите – това интуитивно се усеща, май…
Добрият колектив е онзи, в който всеки е намерил ‘нишата’, в която може да прогресира и да се развива именно като личност – дори чистачката.
Не мога да се съглася напълно с това. Аз лично не искам да съм в нишата “чистачка” , а да се доказвам и работя в мъжки ( в смисъл силен) колектив.
Дейл и Андрю Карнеги не са братя! Андрю Карнеги е роден 53 години преди Дейл. Иначе и двамата заслужават обърнатото внимание.
С голяма изненада и срам видях, че си прав! От книгите на единият съм останал с такова впечатление…Благодаря