Решенията се вземат под различен предлог и след подходящо обмисляне нали? Нещо те кара да стигнеш до извода, че трябва да предприемеш нещо.
Причините
Няколко са: София става отвратителен град за живеене. Безобразно мръсен и занемарен, и няма индикации да се оправят нещата. За сведение на някой хора, миналото лято видях боклучийското депо до Силистра – беше по-чисто от аптеките из центъра на София, т.е. нещата работят някъде. Не може да няма начин да се поддържа един град чист, но за него се изисква и гражданска отговорност! А тя не включва боклука през прозореца.
Писна ми да отделям по два часа поне на ден в харчене на все по-скъпият бензин, да се надявам да не ме избута някой олигофрен с какъвто и да е автомобил и да стана като брат с майстора на колата ми. Защо да го правя, като мога това време да го отделя на дъщеря ми и да не карам жена ми да бъде единствен родител сега, понеже бащата е някъде в задръстването заради поредната катастрофа по “Цариградско”?!
Писна ми апартаментите и квартирите да са с конкурентни цени на тези в Южен Манхатън или Сохо! При положение, че свободните апартаменти стават все повече, при положение, че си гледаме под юрганите какво го правим вече и няма никакво място да си паркирам колата с размери на кибритена кутия!
Писна ми в парковете и градините да става като в 76 след спирката на Окръжна болница рано сутрин – пренаселено и лудница. От както се роди дъщеря ми си обърнах на не-знам колко градуса виждането за живота, и определено не останах очарован от това, което видях. Което си е и основната причина – не искам детето ми да расте тук. Не и в тези детски градини, тези училища, тази липса на време за себе си и ние за него.Просто ми писна.
Затова, ако успеем да съберем багажа, да дойде камиона, да успея да прехвърля всичко в службата, и живи и здрави в понеделник ( 4-ти август ) ще съм на новото работно място в Русе. Писна ми да се мъча като грешен дявол в София, и да няма време даже да погледна дали оставям нещо зад себе си.
Затова – довиждане София и здравей Русе!
Хм, сигурно много ти е дошло до гуша, за да предприемеш такава стъпка. Предполагам, че за това решение е допринесла дъщеря ти, с която искаш да бъдеш повече време и да гледаш, как расте – разбираемо е. И на мен от време на време ми се доревава от мърсотията в София и често подбони на твоята мисли се въртят из главата ми, ама повече като мечти – далечни, красиви и несбъдваеми. Че нали и мъж от София си взех, та съвсем.
Но чета из нета – доста хора предприемат стъпки като теб…
Успех!
Попътен вятър и на добър път
Браво!
Поздравление за прозрението и способността за добра организация!
Русе е прекрасен.
Малко и там се натовари движението,
но след София нищо не може да ти изплаши окото.
И аз съм на път да завлека “Софиянеца” натам.
Да видим дали ще успея?
На добър път!
Благодаря за пожеланията!
И става все по-хубаво! А личният рай е там където си го направиш в крайна сметка…
Таня: още при завършването на Академията с жена ми коментирахме отиване в Русе, но отлагахме. Може би за да опитаме и видим как е, знам ли. Но с времето видях как повече взема от мен този град и начина на живот. Не всеки е за София.
Светла:бях преди три седмици за да говоря за новото работно място и няма да крие, че е просто приказно в Русе
Еееее, а как можа да не се сетиш да дойдеш в Пловдив? Най-хубавия град просто…
И Андрей това каза, ама….:)
Има три града – Русе, Пловдив и Бургас! Това си е мое лично мнение разбира се, но обожавам тези градове…
Ами добре дошъл
Respekt!
))) Chakame vi ! 
)))))
Добре дошъл обратно в Русе, Ванев!
Ще ти хареса
Винаги съм знаел, че рано или късно ще започне бавен отлив на хора от столицата към големите ни градове. Всеки по собствени причини, но повечето свързани с нещата, които си изложил по-горе.
Завидна смелост, поздравления
Макар че човек като е подреден, умен и си разбира от работата, няма значение колко често сменя местожителството, навсякъде ще се справи!