Да, ама какво да направя, като ми е много по-удобно да ходя облечена в панталон? Освен това, така поприкривам дебеличките си крачка… тоест, стремя се към естетика (тук въздъхвам).

Всичко опира до това – дали е Мъжко да си с нечисти нокти и изпотени подмишници, или е Дамско да си със сключени ДЕБЕЛИ вежди и изрязан до дъно маникюр…

Как се е променила идеята за Мъжкото и Дамското, доколко е приемлива промяната и долкоко не – това наистина е интересно, но не мисля, че мъжете губят мъжките си позиции или че женските такива се изземват от гейовете.
Просто цивилизацията има пагубен ефект и хората се приспособяват.

Епилираните мъже с полиран маникюр също могат да се държат достатъчно мъжки и да са кавалери джентълмени. Това не ги прави гейове.
Спортуващите дами, подтригани почти нула номер могат да изглеждат ужасно крехки във вечерна рокля и с грим…

Възрастовата граница също е определяща – късо-подтсриганите момичета или дългокосите момчета с широки дънки и лакирани нокти искат да бъдат приемани заради емоционалната и интелектуалната си същност, а не заради Мъжки или Женски ‘сексапил’ в старовремския му вариант (закопчани якички и разкопчани ризи), макар да съм сигурна, че не са по-малко привлекателни или по-неуки в сексуално отношение…

За професиите – налага го самият живот, но не мисля, че жените-професионални водопроводчици/строители са преобладаващ брой, нито пък е нарастнала групата на мъжете-учители…

Ин и Ян са едно цяло.
Това което най-вече правят е,
че се допълват,
което не е статично положение,
а тъкмо обратното – бясно движение.
Също толкова бясно, колкото се върти “колелото” на живота, в спирала и в посока напред към бъдещето.

И ако случайно имам някаква бегла предства за това какво е феминизъм,
то това е фикция с антикварна стойност.
Винаги се намират привързани хора към антики,
за това са измислени музеите,
придружаващите ги истории за любопитните туристи,
както и високите парични стойности на потънали в прах знамена,
обезжизнени, за да не плашат,
и омотани около плашила, за да пазят нивата.

На моята малка планета има толкова място за един мъж, колкото място заема и една жена.
И смятам за прекрасен мигът в който те двамата се гледат в очите,
без да се интересуват кой на къде е гледал преди малко,
с копнеж, че това ще им помогне занапред да погледнат в една посока.

И ако случайно се окаже, че говоря за “феминизъм”,
простете, неволно се е получило.

PS Не уточнявам на коя глава.