Из думите на един мим

“Мечтата на софийският шофьор.” Всеки си има мечти…Петър Ванев - Pierrot 2008

Когато сядаш в ъгъла с чаша топла бира, леко усукваш на фльонга косъм интимност и вятъра на безумието минава като средиземноморски бриз през гладкият като морска скала мозъчен бряг, изпадаш в едно леко състояние на уединение, в което се сещаш за децата, жинЪтЪ и собственият си задник. И понеже виждаш всичко в едно постоянно кафяво - почти като стоножка с разтройство или просто мокета рано сутрин близо до очите ти, започваш да мечтаеш. Ето за какво например…
Деца без цигарен дим, алкохолни изпарения и тъпи бащи
Сериозно си мечтая да не виждам празногледи майки, с грим като на етруска царица при първата брачна нощ. Мечтая си около тия майки да няма чаши бира и водки докато “си играят” с децата, които ядат камъни от градинката или блъскат другите деца. А ако може да не бълват гнусни кълба цигарен дим в лицата на ококорените като невръстни шимпанзета бебета, които да се чувстват като в клип от ранното творчество на Микаеле Джаксон…Просто цена няма да имат. Мечтая си, ако майките са безотговорни и тъпи, то поне бащите им да не са опулени като мармозетки безгласни букви в семейството, и да могат - ако искат де, да коригират отвратителното поведение на жените си, които приличат на изхвърлени на бунището плашила. Мечтая си мъжете под чехъл да не се усмихват нежно, когато жената каже “Мен като ми се доработи, щъ е нещу от къщи, щото не ми съ бачка многу…”, а да се сетят, че този тон и половина цимент на техният гръб днеска значат двете кутии шарена Карелия в дробовете на жената и щерката.
Празни пътища, учтиви шофьори и внимаващи пешеходци
Уф! Както се вижда на снимката - направо мечта! Мечтая си тъпаците, които леко привеждат главица като бик в атака, присвиват очички като японец със запек, и натискат газта както син ултрас главата на чорбар в китно дворче в “Сухата река”, и преминават на толкова късно жълто, та чак червено, да не ме карат да бия спирачки и пия валериани после. Мечтая си да не се налага да подтискам разни вълни на насилие и канибализъм, когато карам по “Цариградско”, магистрала Хемус или локалното. Мечтая си като видя пернишки голф да не получавам сърцебиене, сравнимо със спечелена “Шампионска лига”. Мечтая си когато бамбито пред мен даде ляв мигач да не завива рязко от крайна лява в крайна дясна без да заподозре даже, че има и други будали на пътя.
Връзките на кубинките, в службата, в канцеларията…
Колко хубави неща могат да ти се случат ако нямаш връзки в тоя прогнил кошер, пълен със заблудени светулки вместо пеперуди, и с миризма на пълнен пъпеш с бира наречен живот ако си без връзки? Мечтая си да не се налага да търся хора, че да си поръчам нормален климатик, а не такъв дето ще ми хвърля семена на търтеи като натисна ЖЕГА. Мечтая си да мога спокойно да си пусна една молба в някоя администрация, без да изкарам вуйчо владика или братовчед по осемнайста линия в районната здравна инспекция. Мечтая си да отида спокойно на хубаво българско море, без да се налага да правя свирки на някой познат за да ме вкара в мизерна дупка до ММЦ-то. Мечтая си като работя и покажа, че заслужавам поощрение и повишение да не се налага да съм човек на брата на сестрата на лелята на етървата на шуринайката на лелинчото на шефа.
Въобще МЕЧТИ! А кервана си върви. Да продължа ли да мечтая или да взема да свърша нещо,а? А ти мечтаеш ли си?