Comments on: Жената, науката и свирката – доменната пещ на кариеризма!

By: лепка

лепка — Sat, 12 Jul 2008 05:44:12 +0000

ми и аз не се боря (отстоявам май го наричаш), светът е субективен Пиеро, а в духовното няма насилие.

няма и не може да има…

а за другото насилие което ти или някой друг нарича борба/отстояване – всекиму според собствените му представи за рамки и разрушения…

By: лепка

лепка — Sat, 12 Jul 2008 05:42:51 +0000

ми и аз не се боря, светът е субективен Пиеро, а в духовното няма насилие.
няма и не може да има…

а за другото насилие което ти или някой друг нарича борба – всекиму според собствените му представи за рамки и разрушения…

By: pierrot

pierrot — Fri, 11 Jul 2008 03:56:54 +0000

О, напротив – подценяваш ме за съжаление

Имаш право сега. Значи когато си искаш дължимото, и то се даде като подаяние е нормално да имаш подобно чувство, а и то подклажда чувството за зависимост от него в даващият мъж – дали шеф, баничар или таксиметров шофьор. Не бива да се премълчава това от жената, която приема.
Лично за мен съм придобил негативно впечатление (общо) към жените и възможностите им да отстояват позициите си. Тук изключвам Саша Безуханова и Петя Славова например

By: лепка

лепка — Fri, 11 Jul 2008 01:55:17 +0000

въпросът не е и в начина. всяко искане е свързано с даване и приемане. ако трябва да се чувствам молеща или просеща… ми не бих…
само ако даването ти (ви) ме накара да се усещам аз самата даваща наслаждение и удоволствие с факта че приемам..
ей сега чакам да кажеш ‘ми тва пък каква глупост е”.. )))

By: pierrot

pierrot — Sun, 06 Jul 2008 06:12:39 +0000

praetorian: мерсаж

Лепка: Явно въпросът не е само в искането, а в начина, по който се се иска.

By: лепка

лепка — Sun, 06 Jul 2008 05:53:01 +0000

“…. искайте си го бе жени…”
това с искането си е стара наша женска песен – откак свят светува все това правим (че и в кабала казват че единственото създадено от твореца било желанието да получаваш!). И колкото повече не ни се дава, толкова повече ни се иска…

By: praetorian

praetorian — Sat, 05 Jul 2008 18:36:12 +0000

Кефиш !

By: zelengorova

zelengorova — Sun, 29 Jun 2008 20:20:37 +0000

Недоволни хора има много! Срещала съм ги и продължавам да ги срещам.
Никога не ми е идвало наум да ги деля на мъже и жени.
Явно съм заобиколена от жени, които се чувстват добре в кожата си.
А повече мъже, които не си намират място в нея:))))))
Взаимността в разпределянето на ролите и задачите в семейството е основата върху която то се държи.
Но това важи за всеки съюз – работен или такъв, създаден от еднополови.
Уважение на избора, който прави другият, относно какви задължения да поема, докато върви и по собствения път на усъвършенстване е разковничето на благоприятна атмосфера на взаимност.
Аз мисля, че за всичко това си трябва любов, но само любов не е достатъчна.
Здрав и дългогодишен съюз, според мен, могат да изграждат личности, които се съобразяват с факата, че се променят,
които не спират обмен/да взимат и да си дават/,
както и при необходимост, независимо от трудностите ,
приемат кризите,
за сигнал за предоговаряне на позициите, ролите, потребностите и приоритетите, а не за крах и край.
Вече в тези обмен ,
както жената, така и мъжът привнасят собствения почерк.
И слава богу, защото имат какво да си дадат и на какво да се учат един от друг, както и да се наслаждават на различията, които ти добре си щриховал.
Да приемеш, да обичаш и да се възползваш от различията на партньора,
тези неща съставят подправката, която винаги ще оправя вкусът, ако реалността го вгорчи .
За да се намъкнеш в обувките на другия, пък било мъж в женските или обратно,
се иска обич, смелост и честност към самия себе си,
не само,
за да признаеш резултата от експеримента, но и да позволиш този резултат да те променя.
Чест и почитания!

By: Ина

Ина — Sun, 29 Jun 2008 19:50:17 +0000

Може ли да та цуна?! Ммммуа!
Мерси за хубавите думи.

By: pierrot

pierrot — Fri, 27 Jun 2008 18:10:37 +0000

фен: благодаря!

моята леля: ами не бива. страха трябва да е изместен от надежда, и това има смисъл да гледаш прогнозата за времето. Поздрави!