Едно тихо море…

По стечение на обстотелстелствата се случи да отида за 10 дни на море на „Шкорпиловци” /за който не знае – на 40 км южно от гр. Варна/. Имах някакви бегли спомени от преди 10 години, и да ви кажа се потвърдиха до един, освен, че преди имаше повече магазинчета – нали ги знаете, онези мъничките, на главната /или единствената/ улица, от които можеш да си вземеш всичко – от тениски, през нокторезачка и паста за зъби, до задължителните делфинчета с китара по левче.

Дълго време се рових в Мрежата да открия нещо за курорта там и почти ударих на камък. По форумите имах чувството, че пищещите братя и сестри са били на различни места, толкова противополжни им бяха мненията. А в Google Maps открих снимка на Опасния кей, само… Затова без почти некаква предварителна информация, заедно с прекрасната ми половинка се насочихме натам., където щяхме да спим във ведомствени бунгала.

Пристигнахме и аз придобих онова леко трапчиво чувство – като това да се чудиш насред дансинга в клуба на какво има вкус червилото на дамата пред теб, на d?j? vu – нищо не се бе променило. Но водата е невероятно чиста, освен когато морето е бурно разбира се, тогава има излишък на водорасли. Открих, че има и много медузи – от малки и безобидни, то такива по няколко килограма, с различни оттенъци на лилавото и синьото по тях. Плащещи са. Затова сигурно и са рядкост.

Централния плаж се почиства сутрин и вечер и има спасители, така, че там е по – спокойно. Останалата огромна част – километри в двете посоки, е неохраняема, но и има огромни скали например или е много дълбоко, или не е чист плажа. Така, че избора е един. И въпреки това на две метра от теб няма друга хавлия.

След като решихме да посетим заведенията в курорта (не селото Шкорпиловци, то е на 1 км от брега и има един хранителен магазин, май) устанохвихме, че има не повече от десет такива, от които точно две стават за нещо освен за запълване на пейзажа. Едното е на централния плаж и се казва … хаха „Плажа”, а другото е „Мечо ухо”, което е последно посока плажа. Останалите ви предлагат сто и един начина да се натровите платено. Късно за през ноща има и дискотека – на края на почивката станаха две, която освен, че не се чува от 200 метра не знам и какво предлага да ви кажа честно, тъй като предпоследния ден разбрах къде е, и то случайно. Има и лятно кино, на което за два лева всяка вечер дават някой от последните хитови филми. И …. това е, няма нищо друго. А, може би си струва да се отбележи, че няма Wi-fi, но за сметка на това в единствения хотел има малка зала с 10 компютъра. Пише, че има нет, но така и не намерих свободно място.

С две думи място където можете да починете – в буквалния смисъл, но за мен след седмия – осмия ден започва да писва. Едно и същото всеки ден заторомозява май повече от наситеното със разнообразие ежедневие.