Comments on: За синдромите

By: yoalbo

yoalbo — Fri, 30 May 2008 04:07:54 +0000

От мен пък не синдром, а най-силният аргумент (ЗА и ПРОТИВ): “М-ми-и, то няма как да’й тъй…” или иначе казано: “Фръкна, не фръкна – коза беше” (заб. под ‘фръкна’, разбирай ‘хвръкна’)

By: zelengorova

zelengorova — Thu, 29 May 2008 18:57:55 +0000

Ето един материал за синдрома:
“Разделяй и владей, пък нека другите се карат”
http://pinchoftaste.blogspot.com/2008/05/blog-post_29.html

By: pierrot

pierrot — Mon, 26 May 2008 14:57:12 +0000

Фактът, че са толкова “комерсиални” не ги прави по-малко болезнени, нали? Просто се задълбочават, а не се работи да се подобрят.
Не съм в никакъв случай съгласен с теб, че ако се на техните места ще крадем повече, най-малкото защото аз мога да се нарека пример. Не плюенето само ни е национална черта, а и генерализирането – от едно малко нещо си вадим необосновани изводи за всичко.
Животът е гаден, но това не значи да спрем да се опитваме да го подобрим, нали? Тук има и други хора, които освен да говорят вършат нещо.

By: :)

:) — Mon, 26 May 2008 14:10:24 +0000

Най-интересното е ,че в България всеки разбира от всичко … Всеки критикува другия , а не обръща внимание на себе си . Може би животае такъв ? Плюем , плюем политиците и чиновниците , но ако ние сме на техните места – за което всеки трезвомислещ мисли как да искара прехраната за смейството си , ще крадем дори повече от тях. А и примерите които даваш са много “комерсиални” вече .

By: Таня

Таня — Mon, 26 May 2008 12:02:16 +0000

Моля, моля – аз имам особено отношение към такава ситуация и винаги ми се набива в очи – има една поговорка “когато сочиш някого обвинително с пръст, не забравяй, че останалите три сочат навътре – към теб самия”.

И затова ако някога критикувам някого за нещо се опитвам винаги да си представям и тази гледна точка.

Що се отнася до найлоните – аз пък откакто видях твоята снимка се замислих, защо да не отида аз да ги махна. Когато съм минавала покрай тях, обикновено е било за работа /не са точно срещу нашия блок/ и няма как да тръгна да се боря с тях. Но ето че някой взел, че ги махнах – с учудване установих съвсем скоро

В това да се казват неща, няма нищо лощо, стига да не си оставаме само с казването.

By: zelengorova

zelengorova — Sat, 24 May 2008 07:04:24 +0000

Сетих се за един много симпатичен синдром, чиито прояви са разнообразни.
Понякога са траги-комични, понякога смайващо креативни.
Синдромът „От нищо – нещо”.
Може човек да се позабавлява и на тая тема.
От друга страна, смятам, че “файда” може да има от всичко, което се прави добре.
А ти си пишеш добре, така че,
“прави си каквото трябва, пък да става каквото ще!”
Поздрави

By: pierrot

pierrot — Thu, 22 May 2008 18:40:11 +0000

Случаен: аз поне доста често се старая да претворявам делата на думи. Но всеки има право на мнение разбира се, и донякъде ще си прав да ме критикуваш – ето например на благородният ми защитник Таня ( благодарско! ) й обещах да садим дръвчета, ама не успях, така, че верно не съм сто-процентов изпълнител.
Таня – видя ли, че са махнали полиетиленовите платна от онези бодили пред вас? Явно моята снимка беше епилог – аз се върнах да ти махна след твоят коментар ( ето още един пример как се опитваме да приведем думите в действия

By: Albinos

Albinos — Thu, 22 May 2008 18:37:38 +0000

Аз предлагам към колекцята ти да добавим и Синдрома на овчедушието – най-разпространения в България от много години.

By: Таня

Таня — Thu, 22 May 2008 14:38:07 +0000

Хм, ето че пак срещнах любимата ми ситуация: “анализиращ критикува друг, че прави същото”… От това няма измъкване Минава, пуска някоя гениална мисъл и се чувства удовлетворен от това, че е внесъл ред в живота на другите, които е срещнал по пътя си – случайно преминаващият човек…

Ама не за това ми беше мисълта. Преди време и аз се ядосвах, на подобни неща. Сега си мисля, че те неслучайно се случват и ще се повтарят, докато си научим уроците, които те идат за да ни поднесат.

И това, че си пишем по блоговете, драги ми случаен, не означава толкова че искаме да нравоучителстваме и назидаваме, колкото да споделим гледната си точка с някой, който търси отговори на подобните въпроси.

By: Случайно преминаващ

Случайно преминаващ — Thu, 22 May 2008 14:03:08 +0000

Пропуснал си да споменеш синдарома “Аз АНАЛизирам” … У всеки един българин дреме геният на психо-аналитик, уви от това словоблудство файда няма …