Бракът е едно от онези неща, които са се утвърдили като нищо друго. Бракът е нещо, което се е утвърждава вече векове наред. Брак трябва да има и много ме хваща яд, когато хора наоколо раждат деца все едно са семки и не помислят за брак, защото не вярват в него.

Лично за мен ако обичаш един човек, трябва да сключиш брак с него. Защото брякът е нещото, което ще те отличи от “гаджетата”. Няма такова нещо като “на семейни начала”. Има женени и неженени, омъжени и неомъжени, семейни и несемейни и никой не е част от семейството, ако не е приел да сключи брак. И заставам твърдо зад думите си. На семейсни начала означава да си никой. После не закони, ами и Господ не може да им помогне, ако решат да се разделят.

Бракът е необходимото добро и зло. Иначе просто става много лесно да се създават и разтурят семейства. Сигурна съм, че ако бракът не съществуваше, днешното общество щеше да е пълен хаос. Просто човек сключва брак, обича половинката си, обаче един ден тая любов отминава и остават уважението и… изкушението. И ако брака го няма, за изкушения става много лесно да се поддаде, но именно брака го спира. Или даже да се изкуши именно бракът е репера, който казва “Сега си изкушен, обаче имаш семейство” или казва “Имаш семейство, сключил си брак, обаче ТОВА е голямата ти любов”.

Без брак всичко би било по-лошо. Всичко.

После идва да кажа за брака и семейството.

Аз викам да ги разграничим – едно да е брак, друго да е семейство. Мисля си, че семейството си е семейство, независимо как е отрегулирано (брак, семейни начала, дългогодишни гаджета и т.н.). Важният момент тук е, че семейството е нещо конкретно и вътре в него промените са изключително бавни и тромави.

По-друг начин стои въпроса за брака. Следва да отбележим, че има няколко вида брак, най-разпространените от които – отрегулиран от църквата и отрегулиран от държавата. Именно брака, семейните начала и т.н. са по-лесно податливи на промени и по-зависими от заобикалящите ги фактори, които им влияят по един или друг начин. Няма голяма “опасност” от промените в брака по същество. Опасната промяна е тази на семейството, ако се започне. Трябва да имаме видими или поне осезаеми, ако не са видими, качествени промени за да променяме нещо.

С оглед на причините, които изброи, “деформацията” на брака е напълно логична. Въпреки това, в твоя подкрепа ще приведа едно изследване, за което четох преди време, че от всички форми на съвместно съжителство, единствено брака се оказва най-стабилната и най-продължителна алтернатива, което според мен ясно говори за наличието на солидни фактори, които все още удържат брака като легитимна регулация на семейството.

Само времето ще покаже. Не функционалните форми малко по малко ще отмрат

По проблема със законовото регулиране на отношенията – тук съм по-скоро съгласен с теб. Хубаво е законите да се съобразяват с действителността, но проблемът е, че не винаги очевидното показва истинското състояние на нещата. Правилното действие е добро анализиране и изследване на проблематиката преди да се предприемат законови мерки, което ме съмнява “нашите там горе” да са го направили