“Да си част от впряга наречен брак” Петър Ванев – Pierrot 2008
Канех се да пиша няколко реда, когато приеха измененията в Семейният кодекс и особено онази част за “съвместното съжителство”, но поради чисто юридически причини не го направих. Просто не бях убеден доколко аз тълкувам материя, която от една страна не съм практикувал, и от друга – че просто не бях напълно убеден в правотата на взетите законодателни промени, тъй като за мен семейството е люлка на живота, спокойствието, развитието и щастието, и узаконяването на “липсата на брак” ми бе странна. След това се появиха поредните дискусии, свъзрани с това – но вяло някак си. После Ганчо Русев написа една убийствена статия за хомосексуалистите, брака и осиновяването и от дискусията там в мен се породиха още няколко неща за изказване. Е, дойде им времето да ги напиша. Ще се радвам да получа и Вашата оценка за изложеното от мен. И не се плаша от минуси, стига да сочат към плюс.
Нека изясним “семейство” що значи. Общоприето е в психологията, че семейството е основана на брака или кръвно родство малка група, чиито членове са свързани с отношения на взаимна грижа, помощ, отговорност и общо битие. Това е базата от доста време, и в нея например никъде не се изключва хомосексуалните двойки да се “сватосват”. Но от известните видове семейства, най-разпространеният такъв – “нуклеарното” ( или ядреният ) тип семейство се характеризира с 8 типа семейни роли – мъж и жена ( съпрузи един за друг ), баща и майка ( родители за децата ), деца ( за родителите си ) и сиблинги ( един за друг ). Тук се вижда, че така разпределени ролите показват защо ТОВА значи семейство и ТОВА е в основата на хармонично развитие на обществото. При Ганчо бе изведено заключението, че нормалните семейства не са гарант за нормално поколение, което е вярно, защото такъв гарант не е възможно да съществува. Развитието на децата се основава на родители, които искат детото им да се развива, информират се как може да стане това и се стараят да го правят. Защото всеки ( или почти ) иска детето му да успее. Разпадът на семейството като такова е абсолютно нормално на фона на видоизменянето на самата представа в обществото за него – през род, групово семейство, семейство от двойки, патриархално семейство, моногамно семейство и настоящият матриархат. Лошото според мен е, че на жената, на която е отредено биологически да е репродуктивната единица на биологичният вид “хомо еректус”, не й се правят деца а кариера, което просто води до разпад. А сега, вместо да се положат усилия да се стимулират хората да укрепят обществото като сключват брак, като си говорят и правят секс ( 99% от разводите започват с премълчани истини и пропуснатото чукане ), да се стимулират да правят деца и да се образоват, за да отгледат едни работоспособни и интелигентни бъдещи членове на това общество, държавата признава, че брака го няма, а има “съвместно съжителство”. Да има го “де факто”, но защо “де юре”? Работата на законите е да върви с крак със съвремието и да не изпуска нещата извън контрол. Една от причините според мен хората да избират да не сключват брак е именно свободата и агрегатното състояние на независимост, а принуждавайки ги да обявават този си факт на съжителстване и слагайки законови рамки се унищожава разликата с брака. Не напълно разбира се, но в основата си. Което не ме прави привърженик на този вид съжителстване, просто уважавам чуждото мнение.
Според мен съвремието се приема от една група хора като време, когато жената отлита свободна ( била ли е вързана ? ), децата са нещо, което трябва да се развива, но “почти” ( тоест има съпричастност, но няма качествени действия ), а мъжът трябва да се бори да си върне това, което му е отнето ( кое? ракията и салата?! ). Това са абсолютни простотии. Колкото повече информация имаме, толкова по-страхливи ставаме да не объркаме нещо и не предприемаме нищо. Колкото повече се поблазним от парите и блясъкът на живота, толкова повече преставаме да живеем, а имитираме. Аз съм привърженик на брака. Привърженик съм да работя и да ми е гадно, но да има защо. Не бива да се забравя, че “брак” произлиза от църковно-славянското “боркь”, което значи “взимам”, а “съпруг” и “съпруга” значат “впряг”. Хората са го измислили – не е леко. Остава в мен убеждението, че се бяга от това задължение…
Да прав си, че се бяга от това задължение, но хората си имат различни причини или може би тези причини са предтекст за бягането, т.е оправданията са несериозни. Така или иначе както чета по българските и чуждите сайтове брака вече се смята за отживелица, все повече двойки живеят без него. Може би е на лошо, но времената станаха такива…
Именно – времето е такова, и налага своите привички, една от които е “съвместното съжителство”. Факт е, че трябва да се върви с крак с действителността, но не винаги тя ни сочи правилният път и трябва да се коригира. Тук е момента, в който следва да се погледне малко по-напред от утре и да се прецени кое е по-стабилно и полезно. Според мен след години ще берем адски много ядове с чисто демографски и социален смисъл, но дано греша. Виждам и много хора, които уважават и поддържат семейната институция и на дела, не само на думи…
Така, първо – благодаря ти за добрите думи по мой и по адрес на статията
После идва да кажа за брака и семейството.
Аз викам да ги разграничим – едно да е брак, друго да е семейство. Мисля си, че семейството си е семейство, независимо как е отрегулирано (брак, семейни начала, дългогодишни гаджета и т.н.). Важният момент тук е, че семейството е нещо конкретно и вътре в него промените са изключително бавни и тромави.
По-друг начин стои въпроса за брака. Следва да отбележим, че има няколко вида брак, най-разпространените от които – отрегулиран от църквата и отрегулиран от държавата. Именно брака, семейните начала и т.н. са по-лесно податливи на промени и по-зависими от заобикалящите ги фактори, които им влияят по един или друг начин. Няма голяма “опасност” от промените в брака по същество. Опасната промяна е тази на семейството, ако се започне. Трябва да имаме видими или поне осезаеми, ако не са видими, качествени промени за да променяме нещо.
С оглед на причините, които изброи, “деформацията” на брака е напълно логична. Въпреки това, в твоя подкрепа ще приведа едно изследване, за което четох преди време, че от всички форми на съвместно съжителство, единствено брака се оказва най-стабилната и най-продължителна алтернатива, което според мен ясно говори за наличието на солидни фактори, които все още удържат брака като легитимна регулация на семейството.
Само времето ще покаже. Не функционалните форми малко по малко ще отмрат
По проблема със законовото регулиране на отношенията – тук съм по-скоро съгласен с теб. Хубаво е законите да се съобразяват с действителността, но проблемът е, че не винаги очевидното показва истинското състояние на нещата. Правилното действие е добро анализиране и изследване на проблематиката преди да се предприемат законови мерки, което ме съмнява “нашите там горе” да са го направили
Прав си, че бракът и семейството са две различни понятия, но според мен бракът е освен юридически или духовно, чисто емоционално нещото, което категорично свързва двама души. Защото не само споделянето на юридическата свобода и църковната воля, а и чисто вътрешната нагласа да допуснеш “завинаги” друг човек в живота си и признаването му пред други е нещото, което като е разликата. Това разбира се не се отнася за всички.
А незачитането и омаловажаването на самият брак като институция и споделяне на съзнание, и битие, абсолютно логично води и до неговото по-интимно тълкуване – семейството.
Пиеро, няма начин да бъда по-съгласна с теб. Просто няма начин.
Бракът е едно от онези неща, които са се утвърдили като нищо друго. Бракът е нещо, което се е утвърждава вече векове наред. Брак трябва да има и много ме хваща яд, когато хора наоколо раждат деца все едно са семки и не помислят за брак, защото не вярват в него.
Лично за мен ако обичаш един човек, трябва да сключиш брак с него. Защото брякът е нещото, което ще те отличи от “гаджетата”. Няма такова нещо като “на семейни начала”. Има женени и неженени, омъжени и неомъжени, семейни и несемейни и никой не е част от семейството, ако не е приел да сключи брак. И заставам твърдо зад думите си. На семейсни начала означава да си никой. После не закони, ами и Господ не може да им помогне, ако решат да се разделят.
Бракът е необходимото добро и зло. Иначе просто става много лесно да се създават и разтурят семейства. Сигурна съм, че ако бракът не съществуваше, днешното общество щеше да е пълен хаос. Просто човек сключва брак, обича половинката си, обаче един ден тая любов отминава и остават уважението и… изкушението. И ако брака го няма, за изкушения става много лесно да се поддаде, но именно брака го спира. Или даже да се изкуши именно бракът е репера, който казва “Сега си изкушен, обаче имаш семейство” или казва “Имаш семейство, сключил си брак, обаче ТОВА е голямата ти любов”.
Без брак всичко би било по-лошо. Всичко.