Из думите на един мим

GaN-калпазан ( ама има рима друже, извинявай, не се сдържах… ) ме покани на една игра. Имаме различно мнение принципно по въпроса – аз съм “за” такива игри, тъй като за мен е полезно за самата блогосфера. Четох, че тази игри са измислени за да се наливат линкове към блоговете, което лично мен не ме вълнува. По ми е интересно да видя примерно кой какво чете, и това ме привлече в тази игра. Стига да не се прекалява, аз съм за. Значи сега ме призоваха да споделя нещо за библиотечката, или поне скорошните попълнения в нея. Ето:
Три книги прочетени наскоро:
1.Валентин Фъртунов – “Vox Dei” : взех си я с очакване за хубав български криминален роман, но май ми идва прекалено български.
2.Тери Пратчет – “Тъмната страна на слънцето” : намерих я на една тараба на “Плиска”, а никога не я бях виждал даже. Не я четох така лесно, затова може би ще се наложи нов прочит. Не ми е като другите.
3.Джефри Арчър – “Синовете на съдбата” : много силно написана книга, само, че сюжетът за подобен роман е прекалено накъсан и се налага да се връщаш да видиш за кои герои става дума.
Кои три книги си купих наскоро:
1.Пол Зюсман – “Изгубената армия на Камбиз” : има идея в книгата и те държи до края, без да претендира за супер качество. От любимите ми приключенски книги, има нещо в стил “Индиана Джоунс”…
2.Кристофър Найт и Робърт Ломас – “Ключът на Хирам” : историческо разследване с много препратки към исторически източвици и случки, също невероятно любима тема.
3.Alexis de Tocqueville – “Democracy in America and two essays on America” : по предварителна информация това е настолна книга на всеки политик в Щатите, подобно на Кисинджър и негова “Дипломация”, само че много по-рано. Парадокс е, че авторът е французин, и това може би му придава една странична опорна точка при писането. Много ценена там книга, което я прави своего рода интересна и тук – каквито и да са американците, това е сериозна литература…
Кои три книги бих препрочел: ( което бе редно да е “Кои книги би си купил”, но това е друга тема..)
1.Александър Литвиненко – “Взривяването на Русия” : четох, но имах чувството, че нещо не съм разбрал. Геополитически анализ, документални сценки. Не съм я дочел, затова я слагам тук…
2.Елизабет Костова – “Историкът” : с огромно удоволствие бих я изчел отново, и ще го направя. Изключително пътешествие из Балканите в търсене и чоплене на историята, и фактите. Показва изключително познание на манталитет, традиции и ценности на народите. Самата тя има връзка с България.
3. Стефан Цанев – “Български хроники” : според мен е задължително четиво, от една страна защото е супер леко и се минава много бързо, от друга – защото в невероятната ирония и чувство за хумор на автора, прозира съжаление, че не познаваме историята си, и той се стреми да поправи тази грешка…
А прехвърлянето на топката? Ами…Мария Василева a.k.a. apiеceofme, Таня Джекова a.k.a. K.I.S.S. и Филип Стоянов a.k.a. inj. Интелигентни хора са, и ако не се сърдят, че ги включвам в подобни занимания, ще се получи интересно четиво и при тримата.