Голямото нищо

Кристиян Ванев За първи път някой други пише тук и това е малкият ми брат Кристиян. Завършва психология в НБУ и една вечер ми прати едно есе. Написа ми “Чети колко думи могат да се напишат за едно нищо…”. Четох, хареса ми много и решихме да го споделим с вас. Стилът му е тежък малко, но за сметка на това интересен :) Приятно четене!

То не е много малко, нито е много голямо. Думата нищо е силна сама по себе си. Тя “тежи” повече от малко и много и затова е голяма, дори когато е много. Защо трябва да има нищо? Винаги има неща, за които се знае, че са направени от много неща. Някои само от едно нещо. Атома е най-малкото нещо, нали? А какво е нищото? Никой не е виждал нищо. Следователно не е имало умни хора да изследват това неъсществуващо нищо. Не е излишно и смятам за интересно, когато придавам образ на думата нищо. По този начин я правя нещо малко повече от иначе абстрактното й естество.

Ако към червеното прибавя нищо то пак остава червено. Ако върху масата сложо нищо, пак си остава една празна маса. Затова мога най-съвестно да сложа на гърба на тази моя любима дума цифричката нула. Нулата, за жалост няма пустата тежест на нищото, но като че ли най-пасва. Всяко едно друго число би било нещо, стига да назовем какво. Нулата… тя е просто нищо. Ако поискаш в магазин нула кило краставици, ще си останеш с мерака и тъпия поглед от страна на магазинерката. Ако преброиш нула лицеви опори, тялото ти никога няма да разбере “що е то движение?”. Нулата и нищото – като че ли са създадени един за друг! Едното обаче има придадено важно значение, то създава баланс, а другото… то просто не съществува.

Нека разгледам фразата “Нищо не правя!”. Поради граматическата специфика на българския език, подобно на “Нищо не гледам!”, няма как изрeчението “Правя нищо!” да звучи смислено и следователно – да е правилно. Защо? Защото както споменах, не съществува “нищо”, нито като предмет, нито действие, нито като описателно допълнение или просто прилагателно название. Следователно здравия разум следва неговото естествено отрицание. Но защо тогава “Аз не правя нищо!” е по-различно от “Аз нищо не правя!”

Човек формулира мисли, движения, сложни процеси на комуникация или взаимодействие с околната среда, гради опит и съставя обем ( понякога малък, понякога голям ) от използвано време за да осмисли съществуването си, дори без той самия да го желае – феномена е неизбежен! Всеки момент, всяка секунда, всяка стъпка, всяка глътка въздух следва своя естествен ход на продиктуван смиисъл и значение. Тогава къде намира елемента “нищо” място из пищната ни градина от замисъл? Едва ли ние хората, сме измислили тази странна яма от нематериална празнина, която в своето естество би изплашила всяко едно живо създание и би била заплаха за всяка нежива материя. Ако света около нас, този който виждаме, чуваме, помирисвиаме и усещаме е сложен комплекс от неща, за повечето от които знаем дори повече от колкото бихме искали, има ли някъде там, скрит от нашето съществуване сложен комплекс, една дори малка съвкупност от нищо, която да оправдае смисъла на този фундаментален мит ?

Нищото е неизвестно. Никой не го е виждал, никой не е чувал за него. То живее в страната Никъде и се крие ( или по-скоро ние от него ). Като неизвестно е нормално Съзнателното да се страхува от него и да го избягва. Ако всичко до тук ти се струва глупаво, може би е защото си казваш: “Как може някой да изпише толкова за нещо, което няма никакъв смисъл!” И сигурно си прав… за себе си. Замисли се. Защо хората се страхуват от смъртта? Сигурно защото тя е неизвестна. Може би защото няма никой, който да се е върнал от нея за да разкаже. Но тя е важна, не просто защото слага край на живот – знае се, че нея просто я има. Придаваме значение на неща, от които не разбираме нищо за да си мислим, че сме повече от едно просто нещо, без да осъзнаваме силата на празнината която създаваме, разпръсквайки Нищо навсякъде. А то е заразно. И погубва като вирус други нематериални и абстрактни чудеса, запленяващи нашето съществуване – надежда, утеха… любов.

Ако нещото е плюса , то нищото със сигурност би било минуса. Нищото разгражда. Оръжието му е невидимо, но то е винаги там и се храни от други минуси и целта му е да стане колкото се може по-голям и смислен минус. Смислен. И както ние даваме смисъл на нещата, в които ние влагаме малкото ни подарено време, така даваме смисъл и на нищото, за да сложим в баланс нематериалната обвивка на нашето съществуване.

Всичко трябва да бъде премерено, нали ? Всичко трябва да има своята значима, но равнопоставена тежест. Наречи текста безсмислен и няма да си далеч от истината, защото и аз самия го описвам като такъв, тъй като разсъждавам за нещо без смисъл но със значение. И колко важно е това значение зависи от теб самия, след като прецениш, вглеждайки се в отражението на продукта на своите собствени полюси!

Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас в \"Свежо\"
Leave a comment

6 Comments.

  1. Офтопик: честит ти нов фотографски блог, ще го включа и него в четеца. Наскоро си купих нов фотоапарат, защото имам голямо желание да снимам и ще видим докъде ще стигне това мое ново увлечение :)

  2. Разкошно есе, браво на колегата!
    Сетих се за Джани Родари:
    “Имаше една нула, кръгла като О.
    тя не бе сторила никому зло,
    но щом я видеха, пиюяха числата…
    “Извинявайте, бързам, ще закъснея…”
    Да не би случайно да ги видеха с нея.
    Но ето, че срещна един ден числото Едно.
    Което не беше с много стойност и то…
    …..”
    Изведнъж всички числа рязко си променят поведението. Започват всячески да ухажват новата двойка, защото виждат че:
    “Десетица се бе получило!”

    Толкова сме свикнали с парадоксите в битието и езика ни, че вече ги приемаме за даденст.
    Типичен пример за парадоксален израз -
    “Нищо не казва” .
    Това есе отваря теми за природата на парадоксите.
    Аз мисля, че те са онези “Дежа вю” в “Матрицата”, които напомнят, че именно ние даваме имената и създаваме образа на реалността. Тя всъщност е само в главите ни …:))))))
    Чест и почитания!

  3. Благодаря! Радвам се, че ти е харесало ( макар и написано леко трудносмилаемо ) ! Парадоксите наистина са леко объркваща, но според мен доста интересна тематика, дали защото са конфликтни или просто неясни, макар и доста прости в повечето случаи. Идеята , че посредством нещо елементарно, се отключва по психолингвистичен модел дадена отрицателна или положителна нагласа винаги ме е карала да се замислям за това, колко сложни са всъщност простите неща в живота и обратното!

  4. Ръкавицата е хвърлена:)))))))
    Ще посветя няколко материала на парадоксите и ще ти свирна – да стане дебат.
    Само дето темата е сериозна и изисква време, а напоследък хич го нямам.
    Не се оправдавам, а се оплаквам.
    Приятно ми е, че се запознахме!
    Ще се обадя…
    къде?

  5. Дебат ? Винаги съгласен за нещо полезно и интересно, особено интересно. Може и да не е полезно, стига да е достатъчно интересно, че да опрвдае липсата на не дотам полезната страна – там съм. То полезното е относително. :) За сега сигнализирай тук, като ( надявам се ) скоро ще си дооправя мой личн блог и ще си имам моя си арена за мисли. На мен също ми е приятно ;) . До скоро !

Leave a Reply


[ Ctrl + Enter ]

Spam Protection by WP-SpamFree Plugin

Здравей! Чувствай се свободен да коментираш тук, но моля те уважавай българският език, достойнството на другите и правото им на лично мнение! Успешен ден! ВАЖНО! Коментари на шльокавица са обидни и няма да бъдат публикувани!

Trackbacks and Pingbacks: