Из думите на един мим

“Какво да правя с тези съвети?!” Петър Ванев - Pierrot 2008

С времето се променят много неща – природата се изменя, животински видове се адаптират към новата обстановка, слънцето остарява. Неминуемо сред тях сме и ние хората – изменяме се. Едни го наричат еволюция, други инволюция, а трети просто казват „Времето ще покаже“. С времето се променят и нещата около нас – за добро или за лошо. Едно от тях са съветите, които даваме и тези, които получаваме.

„Това, което ни задоволяваше вчера, днес е недостатъчно, а утре е изоставане.“

Не става дума за неоспоримите истини, или именувани другояче – поговорки. Говоря си аз тук за съветите, които се дават на децата, на роднините и приятелите. Има някои, които следва да се видоизменят, и вместо това, което чуваме днес ( или същото, което сме и чували преди петнадесет лета ) да чуваме това, което ще ни трябва за утре.

„Приятел в нужда се познава“

Един такъв съвет, който всеки от нас е получавал по няколко пъти е „Не се доверявай прекалено на хората! Не знаеш кой какво ти мисли! Не се откривай никога напълно пред другите!“. Или различни по своята същност и вид речеви упражнения на тема „Страх от предателство“. Наистина, това не звучи остаряло и днес, защото хората вместо към една сияеща нирвана и самоусъвършенстване вървим уверено към едни пепелища на незадоволеността и мнителността. Но днес същият съвет – след инсталиране на нужният ъпгрейд на версия 1.002 ( благодарение разбира се на несметното количество доброволен и безвъзмезден труд на разработчиците от живот.ком, лоши_приятели.нет, уърлд_уайд_уеб.инфо и разбира се – много_работа_плюс_напрежение_равно_на_отчуждение.еу ) става друг. Би следвало вече да чуваме – оценявай откровенността на другите. Оценявай оказаното ти доверие и му се отплащай безгранично. Търси истината зад думите на хората и техните очи, и не ги изпускай. Бъди внимателен към прекалено мнителните и награждавай с добри думи, и дела искрените.

Най – красивото огледало за Нарцис са били неговите очи

Бидейки искрени към другите ще получаваме същото и към нас. Или в повечето случаи. По мое наблюдение не може да се говори за недоверие в едно общество, където доверието е дума, с двузначен превод. То хем говори за добри резултати от съвместната комуникация, но и говори за непремерена откритост, което пък се тълкува като емоционална слабост. Тинтири-минтири. Каквито искаме да сме ние в другите очи, така следва да ги гледаме и ние. Като се държиш като афганистански партизанин на разпит, нали не очакваш да се държат с теб като с най–редовният и щедър клиент на „Тоба.Ко“?! Доверявайте се, и въпреки предателствата, приемете, че има Видовден, и предателят ще бъде предаден и той. А вие гледайте напред…