Из думите на един мим

Нали сте гледали една много хубава комедия Idiocracy? Филмчето въобще не е ново, и в началото има един брутално некомедиен момент – когато обясняват демографското развитие на обществото. Тези, които са го гледали няма как да не си спомнят горната снимка от началото на филма – двамата костюмари, които работят и се стараят да се доказват в живота, но нямат деца, и двамата диви мърлячи, които въобще не си правят сметка за живота и чиито родословно дърво цъфти като боабаб след тропическа буря. Какъв беше резултатът? Една проститутка и един плиткоумен военен архивар се оказаха най-умните същества на планетата. Голям смях… само, че май ще се окаже документален филм.

И действително има документален филм…

"Компирите са като гнездо картофи – колкото повече ровиш в земята, толкова повече излизат. Те са политическа сила, те са бъдещето, те са онова, което вие не правите! Българките раждат един данъкоплатец, докато Компирите не раждат – те произвеждат народ" Помните ли го това уникално предаване на Мартин Карбовски? Цеца Компирицата с нейните 22 деца, чиито имена и рожденни дни не знае. Много грозна картинка, а единият й син твърдо е решил да става кмет – след още няколко години половината избиратели в селото ще бъдат Компири. Реалност.

И едно reality show…

И след една комедия и един документален филм, следва и красивият финал – едно предаване по pro.bg – “Размяна на съпруги”. Още когато вървеше американското издание ме привлече това предаване поради чисто човешкото в него. Няма сценарии, няма нагласени разговори, няма глас за кадър, нищо. Две жени си сменят местата. Знаете ли какво ми направи впечатление? Идеята е да се сблъскат две жени със свят, коренно противоположен на техния. И напоследък картинката е следната: мъж и жена, средна класа, около или над средното ниво на интелигентност, хубав апартамент, хубава кола, добри професии, ходят редовно на масажи, клубове и пазар; и от друга страна мъж и жена, тя най-много да е сервитьорка в заведение, което дори и да беше във вашият блок нямаше да разберете, че съществува, на 30 с външност на 50 годишна, той максимум работник в автосервиз на Трабант, с отрицателно ниво на интелигентност и много под средните стандарти на живот. Хм, познахте, какво липсва? Първата двойка – “успялата”, няма деца. Втората…при тях бройката почва от две и досега е стигала до 4 май. Красота…

Идиокрация

Властта на идиотите не е някакъв смешен роман, който ревниво пазите на специално пригоден рафт до клекалото, за да ви развеселява в тежки моменти. Може би това ще се окаже действителност. Така както онзи дебелачко в Idiocracy направи безчет деца на възпълничката си любима и няколко съседки и те не останаха по-назад, издигнаха бирата и безразборният секс в култ и се започна едно роене, роене, роене. И все при същата ценностна система – нещо за пийване, нещо за секс и това е. Някак си ми прилича на Компирите или на част от участниците в “Размяна на съпруги”. И някак си ми се струва, че това не е само по телевизора. Страшно много хора хвърлят титанични усилия да пробиват в живота, да катерят кариерни стълбици с цената на дълги безсънни, безсексуални и безчувствени нощи, като връзката им в живота е с човек със сходни желания и бит. Интелигентни хора, проспериращи в живота и тънещи в луксозна самота в домовете си. Отишли например в София за едни хубави четирицифрени суми, пътуващи някакви си 45 минути минимум до апартаментчето си в лъскавата лизингова кола, живеещи под невероятен стрес на личните си амбиции и в такт с часовника на имагинерният успех. И когато този часовник си припомни чисто биологичната си същност…вече е много късно. Може би.

Всякакви оправдание се носят в ефира за това, защо не се правят деца. Оправдания, които звучат много цинично и егоистично, но всеки има право на лично мнение все пак. Особено ще се касае за създаване и отглеждане на поколение. И именно поради това констатирам следното : голяма част от познатите и приятелите ми, които останаха в София или заминаха за чужбина в преследване на белият заек на Кариерата, се радват на самотата вкъщи и на парите си. За сметка на тези, които предпочетоха да делят следобедната дрямка с любим човек и мъничко любимо човече нейде другаде. Някъде, където зеленина не е дума от резултатите от търсенето по изображения в Google. Някъде, където има и работа, има и време за себе си, има и време за детето. Някъде, където има пълноценен живот. Не, че и в София например не е възможно, но не е за всеки. Но не и за това ми е мисълта. Преследването на личен успех за сметка на създаването и отглеждането на интелигентно и можещо поколение има и един грозен мутирал брат – ниско-интелигентни хора, безоперативно лишени от амбиция за самоусъвършенстване и неспособни на клетъчно ниво да създават можещо и знаещо поколение. Но пък създаващи каквото и да е поколение. О да, създаващи, та пушек се вдига. И на едно родено дете в семейство на мъж и жена, имащи над средната обща култура, като се раждат четири такива, които ще пишат “незнам” и “6те видим”, и ще боготворят секс-животното от торентите баче Кико …какъв ще е крайният резултат? Е, не е трудно да си го представите все пак. Грозно..

Дали всъщност това не е един лош сценарий, плод на ферментиралата бира, удобно разположила се в баварската, ръчно рисувана порцеланова халба до мен? Дали Карбовски не е бил при българско малцинство в друга държава за предаването си? Дали “Размяна на съпруги” всъщност не е един успешен експеримент на продуцентите на воайорската полюция на гражданина “Big Brother”? Дали наистина нашите деца ще израснат в една среда, много странно копираща качеството на първите пиратски видеокасети в началото на 90-те – лоша картина, лош звук, за малко пари?

Ако питате мен – от нас си зависи. За разлика от умните хора, които се мъчат цял живот за да достигнат нещо, глупавите нищо не правят за да не им се случи.