“Отражението на новините става все по-кърваво и все по-малко човешко!”
2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
точка 2 “Събиране и предоставяне на информация”
подточка 3 “Неприкосновеност на личния живот”
и
5.2. По смисъла на този кодекс информацията "в обществен интерес" не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото"
точка 5 “Обществен интерес”
Етичен кодекс на българските медии източник “Капитал”
Неведнъж из блогосферата, а и не само, са се прокрадвали възмутени слова, роптаещи срещу бликащото насилие от медиите у нас, и по-конкретно телевизиите. Явно това не достига до тях или не мога да го разберат. Въпреки, че съм убеден, че не живеем в свят, паралелен на описаното от Стивън Кинг в “Бягащият човек”, вече започвам да се замислям дали наистина е така.
Разбирам желанието за сензация, тъй като тя продава. Но също така разбирам, че това насреща са хора, живи хора, и най-малкото, което заслужават е уважение в скръбта им – повярвайте ми мили журналисти, никой не иска да става медиен герой заради това, че съпругът му е загинал. Отразете катастрофата и си вървете. Оставете скръбта на скърбящите и си вземете кървящите микрофони в жалките редакции. Изкажете съболезнования, отразете нелепата смърт и бъдете хора, като сведете глава и се качите на лъскавите си микробусчета, и се приберете при вашите семейства. Хората, които сте снимали днес и чиито сълзи са капали върху жадните за сензация потни журналистически дланички, вече си нямат някого, който да се прибере при тях на вечеря. Нямат нужда от вашите микрофони и камери за да го осъзнаят.
Първоначално ми направи изключително лошо впечатление небезизвестната Нова Телевизия ( ако не греша, не мисля, че бяха bTV ), която изпрати явно най-коравосърдечният си репортер на погребението на убитият при сбиване в Студентски град Стоян Балтов. И в денят, в който роднините на момчето го виждаха за последен път, те не получиха само утешителните слова на божият служител. Получиха и ефирно време. От кога отразяването на едно погребение е “в обществен интерес”, че да бъдат не нарушени, а сгазени най-елементарни човешки порядки, да не говорим за журналистическа етика?
Какво ви даде повече като журналисти отразяването с животинско настървение на човешката скръб? Как това утеши кървящите сърца на роднините им? Какво дадохте на простолюдието, което яде зрелища и повръща чужда болка?
Вчера, телевизията, която смятах, че не следва тази линия на поведение – Pro.bg, постави като статуя на журналистическата етика една девойка пред къщата на единият от загиналите двама мои колеги във великотърновското село. Починал, докато е бързал да предотврати престъпление. И това същество обясняваше равнодушно как родните му са отказали да застанат пред камерата, почти изрисува с думи сцената, в която присъства бащата, който се чуди как да обясни на дъщеря си, че мъжът й няма да се прибере никога повече. Епохална сцена от изключителен обществен интерес! bTV отиде след погребението на Стоян Балтов и в лицето на лидерът на жалката журналистика у нас Бареков, осребри сълзите на баща му. Това не се отдаде днес на pro.bg. Но съм сигурен, че ще опитат пак, ако имат тази възможност.
Защото за тях, подобно събитие е като мъничко животинче за голям хищник – малко, и крайно недостатъчно. И нещо, което няма как даже да си спомниш утре. Освен ако не започне да кърви наново. Тогава, като виден вампир ще се впусне отгоре му със сухо гърло някой редактор и подопечен нему кандидат – вампир и ще сучат скръб и болка.
И ще си мислят, че правят новини.
Бягай Бен Ричардс, бягай, камерите ще те снимат…







Да, аз гледайки новините си представям винаги сцената от филма “Смотаняци”.Там на екрана се показваше брояч на убитите и…… Та, все очаквам и в нашите новини да се появи един такъв. Даже си мислих да направя едно демо и да им го предложа, мисля, че ще ударят джакпота с визия.
Ужасно съм възмутен от кръвожадността на българските журналисти, но започвам да си мисля, че все пак това е някакво проявление на типичния български манталитет. Всъщност, това, което забелязвам като страшна тенденция в нашето общество, е дистанцирането от проблемите на другите. “Това на мен не може да ми се случи” е лозунгът, който мотивира не само журналистите, а и повечето хора у нас. Точно затова никой не може да се постави на мястото на страдащия и да изрази съчувстиве. Всичко се превръща в “Биг брадър” и единствената цел е сеирът.
Подкрепям напълно. И мен отдавна ме възмущават новините, в които главните сензации са убийствата и погребенията. Самозабравили са се журналята…
Ясно е, че границата е премината отдавна, но телевизията по презумпция е по-експресивна от останалите медии.
@gregg – така е безспорно, но нима това трябва да им служи като извинение за демонстративното незачитане на какъвно и да е морал и уважение към чуждото нещастие? Действително, печатните медии и радиата разчитат повече на текст ( думи ), за да изкажат, това, което мислят или отразяват, докато телевизията разчита на картинки – кръв, смърт, щети. Положението просто става много грозно и лошото е, че или не се усещат и не им пука, или просто голяма част от хората се наслаждават на такъв тип представяне на новините.
В крайна сметка, отвъд всичките писани закони, кодекси, клаузи и правила, нещата опират до едно просто условие: журналистът да бъде НОРМАЛЕН ЧОВЕК. Преди всичко.
А не дресирана хрътка, озверяваща при горещия мирис на новината.
Това зависи от две неща.
Първо – от това доколко самият журналист е нормален.
Тоест, доколко ги има първите седем години; и доколко устойчива е ценностната му система, за да не се деформира въпреки натиска и изкушенията. За да произвежда стойностна журналистика, един журналист трябва да има стойност сам по себе си. Иначе не става.
И второ (но първо по важност) – от стандартите на професионалната му среда.
От това, което редакторите искат от него; от това, за което колегите му биват хвалени или мъмрени; от акълите и примера, които му дават “старите кучета”; от представата за “успешен журналист” и начините, по които се става такъв.
Иначе казано – от политиката на медиите. От цялостната им политика, не само по отношение на новините.
А тя просто е безсмислено да се коментира. Медиите отдавна са забравили, че освен целта да печелят като търговски дружества имат и задължението да бъдат (или поне да се стремят да бъдат) морален стандарт и коректив.
Точно затова всичко стойностно по актуалните проблеми на деня у нас се пише или от непрофесионалисти, или от журналисти, имали достатъчно акъл и сила да се измъкнат от опеката на бунището, гордо изживяващо се като “четвърта власт”.
Защото едно бунище привлича само боклуци. И не може да произведе нищо друго освен боклуци.
“Четвърта власт” ли?!? Боже Господи!…
ооооо, не, чакай, прекаляваш, вярно е, че хората са много озлобени и може би подобни кадри предизвикват животинско задоволство, но! надявам се у малцина…

разбира се, че в нашата супер бедна държава народът разчита на биологическото решение по въпроса за конкуренцията, но освен това има някакво стадно чувство, чиято роля не е само плъзгане по повърхността на проблемите или скриване на топло сред овчето бездушие, а и демонстрация не необходимостта ни един от друг – излизам от темата – но кой си е представял, че сади сам зеленчуците, които иначе купува, сглобява сам колата, която кара, строи сам апартамента, който обитава, прави операция сам на детето си и роднина, вместо да го остави в ‘калпавите’ ръце на медицината и т.н., не можем един без друг, така че да забравим, че някой се забавлява с мъката на съседа.
и да се върнем към журналистите – крайно време е прокуратурата да ги(журналисти, програмни директори, медии, телевизии) вкара в съда, имат и законово основание и им е ЗАДЪЛЖЕНИЕ по закон, ха
колко от вас го знаят
не ви е работа
а тези, на които е, си трайкат, дори и да ги сезираш (сигнализираш) писмено по законовия ред
ЗАЩО!
(когато започнем да поставяме удивителни вместо въпросителни, значи просто няма време за отговори, а и кой отговаря на риторични въпроси)
Браво за статията!
Журналистите трябва да знаят, че не са недосегаеми, и с действията си отговарят пред обществото, освен пред собствената си съвест, а нарушаването на общите правила е наказуемо, т.е., за това се плаща. Ако държавата не съумее навреме да им събере дълга и да ги накаже, то обществото ще го направи с юмруци и ритници – рано или късно.
това е
Поредният добър постинг,приятелю!
Можеш да видиш тази моя статия, която мисля,че се вписва с мнението ти http://ruslantrad.wordpress.com/2009/12/16/news-suchinqvane/
@Зелен Бетон: “За да произвежда стойностна журналистика, един журналист трябва да има стойност сам по себе си” – с това изречение казваш ужасно много, поздравления! Четвъртата власт става злоупотреба или гавра с власт вече…
На теб също ще отговоря с цитат от публикацията, която даваш – “Връзката заблуда-съчиняване-журналистика, е смущаваща.”. Медиите вече разчитат на слухове за да правят новини. Дори да не са чути от тях, това няма значение. Същото е и с насилието и трагедиите – те правят новини от тях, тъй като не са техни.
@Руслан: благодаря ти друже
@Гери: извинявай, но коментарът ти преди първият емотикон е изключително … несвързан и не по темата. А за последният абзац – права си безспорно!
хахахаха

)))))))))
затова съм използвала и прости кратки изречения като къси пасове, за да не разсейвам стегнатата ти мисъл
-Рапорт даден!
(хубавото е, че и други се навъртат и четат, в тях ми е надеждата, кис-кис)
о, не, далеч съм от мисълта да защитавам телевизиите и начина на създаване на новини за тях. Просто отбелязах факт, който сякаш остава пренебрегван. От друга страна пък масата търси сензация, клюката, човешкото страдание, което и този път не се е случило на тях, бигбрадърското надникване в живота на другите.
извинявай, не се изразих точно
не съм имал предвид, че ги защитаваш, просто отбелязвах същият факт 
А и като се замисля над думите ти…именно масата е тази, която гледа вечер подобни новини, така че да се съобразяват с морални ценности, изповядвани от малцинството зрители не е “логично” за нашите си медии.
Страхотна публикация.
Благодаря че ми отвори очите за нашата журналистика
Първо се извинявам за дългия коментар, но много ми се е насъбрало.
Явно не гледаш новините на пробг. Те са стожерите на този тип новини. Всяка катастрофа, всяко самоубийство, всеки труп е надлежно и натуралистично отразен.Ако кадрите с кръв и разстроени роднини не са ти достатъчни – те пускат подходящ музикален фон за засилване на драматизма. Ако и това не ти е достатъчно оператора и монтажиста също са се постарали с много близки планове и разкадровк в такт с музиката. Освен това те най-стриктно следват максимата “if it bleeds – it leads”(ако има кръв е пръв).
А що се отнася до телевизиите, те не могат да стъпят и на малкия пръст на вестници като 24 часа, труд, стандарт, телеграф и ко.
Само, че никога не трябва да забравяме, че колокото повече снимки на трупове и натуралистични описания на убийства и изнасилвния има толково по-висок е рейтинга на медията. Според мен няма да е зле, когато видите някой ваш близък да проявява интерес към тези неща, да попитате защо го прави. Смятам, че би било полезно и за него и за нас. За да се справиш с проблема трябва да го разбереш.
Накрая два интересни линка по темата:
http://e-vestnik.bg/6584
http://www.vbox7.com/play:94eda7ef