Из думите на един мим

“Отражението на новините става все по-кърваво и все по-малко човешко!”

2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.

точка 2 “Събиране и предоставяне на информация”

подточка 3 “Неприкосновеност на личния живот”

и

5.2. По смисъла на този кодекс информацията "в обществен интерес" не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото"

точка 5 “Обществен интерес”

Етичен кодекс на българските медии източник “Капитал”

Неведнъж из блогосферата, а и не само, са се прокрадвали възмутени слова, роптаещи срещу бликащото насилие от медиите у нас, и по-конкретно телевизиите. Явно това не достига до тях или не мога да го разберат. Въпреки, че съм убеден, че не живеем в свят, паралелен на описаното от Стивън Кинг в “Бягащият човек”, вече започвам да се замислям дали наистина е така.

Разбирам желанието за сензация, тъй като тя продава. Но също така разбирам, че това насреща са хора, живи хора, и най-малкото, което заслужават е уважение в скръбта им – повярвайте ми мили журналисти, никой не иска да става медиен герой заради това, че съпругът му е загинал. Отразете катастрофата и си вървете. Оставете скръбта на скърбящите и си вземете кървящите микрофони в жалките редакции. Изкажете съболезнования, отразете нелепата смърт и бъдете хора, като сведете глава и се качите на лъскавите си микробусчета, и се приберете при вашите семейства. Хората, които сте снимали днес и чиито сълзи са капали върху жадните за сензация потни журналистически дланички, вече си нямат някого, който да се прибере при тях на вечеря. Нямат нужда от вашите микрофони и камери за да го осъзнаят.

Първоначално ми направи изключително лошо впечатление небезизвестната Нова Телевизия ( ако не греша, не мисля, че бяха bTV ), която изпрати явно най-коравосърдечният си репортер на погребението на убитият при сбиване в Студентски град Стоян Балтов. И в денят, в който роднините на момчето го виждаха за последен път, те не получиха само утешителните слова на божият служител. Получиха и ефирно време. От кога отразяването на едно погребение е “в обществен интерес”, че да бъдат не нарушени, а сгазени най-елементарни човешки порядки, да не говорим за журналистическа етика?

Какво ви даде повече като журналисти отразяването с животинско настървение на човешката скръб? Как това утеши кървящите сърца на роднините им? Какво дадохте на простолюдието, което яде зрелища и повръща чужда болка?

Вчера, телевизията, която смятах, че не следва тази линия на поведение – Pro.bg, постави като статуя на журналистическата етика една девойка пред къщата на единият от загиналите двама мои колеги във великотърновското село. Починал, докато е бързал да предотврати престъпление. И това същество обясняваше равнодушно как родните му са отказали да застанат пред камерата, почти изрисува с думи сцената, в която присъства бащата, който се чуди как да обясни на дъщеря си, че мъжът й няма да се прибере никога повече. Епохална сцена от изключителен обществен интерес! bTV отиде след погребението на Стоян Балтов и в лицето на лидерът на жалката журналистика у нас Бареков, осребри сълзите на баща му. Това не се отдаде днес на pro.bg. Но съм сигурен, че ще опитат пак, ако имат тази възможност.

Защото за тях, подобно събитие е като мъничко животинче за голям хищник – малко, и крайно недостатъчно. И нещо, което няма как даже да си спомниш утре. Освен ако не започне да кърви наново. Тогава, като виден вампир ще се впусне отгоре му със сухо гърло някой редактор и подопечен нему кандидат – вампир и ще сучат скръб и болка.

И ще си мислят, че правят новини.

Бягай Бен Ричардс, бягай, камерите ще те снимат…