Из думите на един мим

"Седя и мисля, и по едно време видиш ли паднах – изтръпнаха ми нозете….” 

Сидях си аз пред Тошинката ( от Тошко де, да не се маете – ТоШиБа, капиче? ) и се чудя – “Какъв път да хвана с моят виден блог никакъв?”. Неграмотейковци всякакви с блогчета има, ама аз нещо не ми се чини да съм такъв. Я да взема да си направя политическо блогче. Ще стана политически блогър, или по народному “политгър”.

Решил съм такова, да атакувам политгърчестата сфера, защото малко има такива. Малко, малко, колко да са малко – доста хорица се изживяват като такива, ама аз не съм точно такъв. Всеки пише за семейства, дава акъл наляво, нагоре и навсякъде, как къде и какво да се прави. Всеки се явява общкрит ( обществен критик, не се прайте че не вдявате сега ) и съди я общини, я мойте любими такова, телекомуникационни дружества, я съвестните шофери, дето се катерят по параваните, тоест тротоарите. Ама така политкоментаторите са нещо мънинки на фона на общото блогосферище.

Мислех си аз – то у нас никак даже не е трудно да си политиканстваш. Я ги виж – повечето люде, дето пишат за това, нивга не са видили политик на живо, камо ли да са участвавували из политиката. И аз съм тъй, въпреки, че веднъж видях плакат с авто-такова…подпис, на Генерала, и то се брои като на живо нали? Повечето политиканствуващи не са имали и минимален досег с вземането на отговорни решения, та туй то политиката де, ама на слова ги вземат, че и превземат даже. Не, последното беше тъпо, повтарят май…Та азе съм вземал многоотговорни решения да знайте – един път реших най-накрая да си поискам ресто в кварталният женоебник, ама те ме набиха. Имам воля обаче такова. Гледам мнозина люде роптаят срещу корупцията из политиката, рисуват едни такива апокалиптични ( въх ква дума – из речника на сложните думи из българският език я намерих картинки, ама те щото не са им предлагали сигур, затова. Мене редовно ме подкупват – я с шамаро, я с метличка, я с нежен поглед на бакалийката. Я съм корумируем, аха. Ама те такива са железни – отказват и без да са им предложили, затуй толкоз лесно плюят. Само се чудя как си бършат телевизорчетата от толкова слюноотделяне, ама…не бе Пешка, мониторчетата бе…Те значи нищят на нишковидни нишки раздумките между хората, ама те къде ли са се заседявали с тях се чудя…Аз видиш ли, всяка вечер си комуникирувам с разни Янета, Бойковци, Воленовци и прочие. Само да мина лимиту на кайсиевата и съм в жицата с тях. Не моат ми вземат думата да знаиш. Тез лепетии къде са тръгнали да ми бистрят думите на опозиционерите из парламенту, те самите те не могат си ги избистрят сигур такова. Много са ми любопитни сега като вземат да съдят бюджетите, образованието и милицията. Те милите бюджет имат колкот мама им даде, образоват се колкото да изкарат европейстиката и да работят из тъмна азиятска зарзаватчийница, и храчат по родните милиционери, без даже да се замислят какво ще чинат те зимъска като ги юрнат да ловят крадците. Ама съдят там нещо си, слова да видиш, леят се като огнени стрели над слънчасала тръстика! И лумтят ли там огньовете на общественизма, на политиканизма, на активността видиш ли…

Ама като се замисля аз такова, политгърче няма май да ставам. То сложно видиш ли. Не е като за мен. Аз сакам вместо да приказвам много, да взема някоя работа да свърша. Кат не ми изнася корупцията няма да давам я! Кат не ми харесват как политиканстуват политиканствуващите – няма да си дам двете кебапчета с руйно пелинче за тях, а за други люде. Като ми се чини да променям общественият строй такова, ще взема да се науча първо аз да турям каруцата правилно, аз да си туря ред из мойто домакинство ( да взема да покажа кой е мъжо у къщи и да изляза изпод масата, че Бероето ще се маризят с Нафтата, кви са тез сапуни по кабела, ольоскаха ми мокетчето ! ), па после да оправям такова държавата видиш ли. Толкоз неща се случват по село, какви казуси има по мегдана да решаваме с маалата, има работа да се върши. Я не моа така лесно да словоблудствам, не бива да харчим думите нахалос я…

И да постскриптна малко – да не ми се разсърдят тез люде, дет са сериозни и отговорни, и творят видиш ли не само на слова, а и по телевизор се пъчат, по вестници думи редят, въобще будят активно и качествено такова. Те са малко, знаят се, правилно правят, а и надали ми улизат у блогчето, ама аз да си им кажа такова.