“Това е прототип, сглобен от студенти в МИТ. Исках да покажа и такива в БАН или български университет, но освен пощенската количка в РУ не намерих други.”
Първо темата за БАН привлече вниманието покрай едно изказване на един политик, относно целесъобразността на изразходваните бюджетни средства. После ми стана интересно роптаенето на учените там. После в темата на броя в “Капитал” има няколко статии по този въпрос. И окончателно се убедих, че 8,000 служители на БАН произвеждат научна нула. А в същото време местата, където науката следва да намери едно от двете си приложни полета – университетите, тънат в липса на лаборатории и практика. Тоест – хайде да поразсъждаваме като в западен филм…
БАН и наука или ban for science?
Малка игра на думи. Няма да се опитвам да доразвивам идеите на много по-можещите от мен журналисти от “Капитал”. Няма да се опитвам да откривам топлата вода за науката у нас, тъй като нямат пари за такава. Ще направя следният аматьорски анализ, пък вие ще кажете дали съм прав, става ли?
8,000 служители, 52 института, 12 централни лаборатории и 4 научни центъра. Това е БАН. Освен няколко института и лаборатории с ясно и полезно приложение, другите за какво са? Инвестицията в тях – то дори не може и така да се нарече, какво носи? Каква е ползата от амортизирани старци, които работят като изявени мазохисти за без пари ( въпреки, че като чета колко имота имат и дават под наем, надали всички са така ) и в уникално мизерни условия, в които грамофон не може да бъде измислен ? Съжалявам, че така … принизявам науката на чисто финансово равнище, но те се хранят с пари от моите данъци. Под сметката за тези пари те не предоставят нищо, което може да влезе в обръщение за българската икономика и държава въобще. А може и да има, но пък са решили да скромничат и никъде да не са го публикували? Науката в БАН е като диамантите на кухненският плот у дома – липсва. А защо науката трябва да е в БАН? Защо въобще трябва да има БАН?
Университет.
Това, което показват по западните филми не е само за лентата, която гледаме. Там действително университетите са ядро на практика, на опити, а ръководителите ( практиците ) са самите преподаватели. Тоест те се развиват преподавайки. Те са в течение с новостите и са отворени за търсене на нови граници на науката. Бил съм в западен университет, имам приятели, които са там. А у нас? БАН храни осем хиляди ( !!! ) анонимни персонажа, които даже едно списание за наука не издават, какво остава за практичен резултат. Университетите – 95% поради огромният си брой за България, са приют на теоретици, които даже не са в течение с теорията, а преподават нещо си заради самото преподаване. На новите идеи се гледа със скосени космати старчески вежди, дискусиите се възприемат като неуважение на авторитета на преподавателят, а подобрението в материалната база се измерва с ремонтите в канцелариите. Така е в по-голямата част от висшето образование у нас. Теория пет години и после на ново, само че практика, която се поема от работодателят. Защо са тези 8, 000 души и безброй имоти на БАН, след като е редно те да са в университетите? Защо тези “учени” не преподават, като са толкова умни? Защо университетите да не финансират тези изследвания, да кандидатстват за проекти ( един проект в ТУ за енергийна ефективност в обработката на метали би спечелила гарантирано според мен субсидия от Стомана Перник ), от които да печелят, да се развиват и да се развива науката. И да се научават на нещо студентите. Има много места, където има някакви наченки, но на порнографско естество, ще ме прощават научните среди. И не се отнася само за техниката, химията или физиката. Правото и икономиката също са науки. Преподаването е неразривно свързано с практиката, което обаче е малко неразбрано у нас. Да си помощник – адвокат три години не стигат като практика, че да станеш преподавател по право. Да си стажант две години в склада на някоя банка не те прави достоен преподавател по финанси.
Това, от което според мен има нужда науката, е да се махне от нафталина и да отиде там, където й е мястото – в университетите. “Учените” да си заслужат парите, които получават или които искат да получават. А практиката да замести прашасалите учебници, които се слагат само за показ на изгнилите дървени студентски бюра. Малко като в западен филм…
Ами всъщност има доста млади лейки, които можеш да срещнеш по коридорите на която и да е от сградите на БАН. Вярно е че като цяло дават вид на монумент, но ако само те бяха нещата, които да напомнят соц.осанката от време оно – ехеее…
Набързо ще ти разкажа какво се случва в Института по Психология към БАН. Локализиран е в просторен, ергономичено проектиран и боядисан в кремав “брюле” нюанс коридор на 5я етаж в 6ти блок. Излизаш от асансьора и пред теб – масичка, две табуретки и винтаж-кресло в маков цвят. от едната страна на креслото канцеларийка, от другата две канцеларийки, но макар и объркан, установих, че и в трите се изпълняват различни административни и финансови функции. Уточнено е по вратите кой-къде, но набързо разбрах, че всеки там шава от стая на стая. Фактора “всеки” е почти изцяло в женски пол, усмихнат, разказващ вицове, слушащ класически творби по класическа радио точка, усилена до възможното “макс”. Продължиш ли нататък (през желязната решетка, която дава тласък, начало и същинат на дъ Коридора) виждаш около 10 – 12 врати, включително тази на санитара. Общо има се дели на социална, трудова, когнитивна, биологична и личностна психология. Някои от тях си имат повече от една врата. Има си и други помещения за началници и т.н.
В началото на коридора има борд за бележки. Имаше всякакви бележки и анотации за бъдещи мероприятия. По средата на борда имаше залепена бележка от началото но 2007, която те информира за последното “извънредно” финансиране, направено от държавата.
Намират се достатъчно докторанти и асистенти, заради които да си кажеш: “Еее, тук са бачка, само ако някой им отпусне мааалко повече пари…”. Актуално инфо за проектите, заниманията, семинари и др. се намира на сайта им (който на български изкарва error 404).
Това, обаче, заради което ги обичам е линка: http://bjop.wordpress.com/13/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/ и свободния достъп до техните публикации, за които на запад се дават Суми (нещо като по стотачка на статия). Всеки от отделите си има бюлетин, но чак журнал – сигурен съм, че го обмислят. Имат си издания, в които събират различни психологически изследвания, на достъпната цена от 6 до 10 лева на брой. Останах с отворена уста и си ги купих всичките. Дано не се освестят скоро, защото засега това е добре.
Всеки там признава за желанието, което има, да участва в различни международни проекти, семинари, развитие на програми, обучения, но… няма пари.
Първият път си тръгнах с лека нотка на съжаление, но се свиква. Уви.
лелелелелеле, Кристияне, ти си ебаси разследващия орган, как можа с един поглед да обхванеш информация, трупана и залежала с десетилетия, па и малко прахонаслоена, поизмачкана и мухлясала… хвана ме страх, честно да си кажа, ако стъпиш в дома ми как ли ще анализираш всяка прашинка, криво сложено списание (книги почти нямам, но дори и това е срамен факт), а да не говорим за мъглата от външната страна на прозорците ми… и все пак, няма лошо, виж програми за развитие на един млад специалист ще се намерят, просто трябва да си упорит (като магаре), да потърсиш на места, където и не очакваш и с малко късмет нещата стават; давам ти този кураж, защото на мен ми се налага в момента да търся програми за мои клиенти и се натъквам на голямо благоразположение на хора, специалисти и институции, свързани с отделянето на някой лев или евро в помощ за развитие на бедната ни държава, а инак да стоим и да ревем – не става, не става и да си нарамим (кой квот си има) и да офейкаме да си го развяваме из света, все някога ще свършим самочувствието и ще се завърнем у калта, ами поне да изперем окъсаната черга, че не се знае ще ни останат ли подметки или ще шляпаме боси догодина… мдааааа…
Драги ми Pierrot, абсолютно си прав, адмирации за статията и дано повечко люде я прочетат, а и няма да е зле някой да те потърси и за съветник, но една хубава идея не трябва да остане така подхвърлена на вятъра, тя трябва да се доразвие и да стигне до край, т. е. до реализация. И това може да стане, стига да има достатъчно съвестни хора, които да се заровят във всеки отделен конкретен случай (разбирай звено на БАН и съответстващ му Институт) и анализирайки специфичните проблеми в това отделение, да даде план за ефективно използване на интелектуалния потенциал в отдавна променените условия на живот – и като казвам отдавна, визирам още ония времена, когато аз учих в гимназия, която като ковачница на знания и подготовка на умни хора надскачаше няколко пъти което и да е висше учебно заведение у нас (а и в света).
И да, чуждият опит трябва да се ползва, за съжаление обаче, аз не съм никак очарована от Великите световноизвестни колеги (светила в архитектурата, с незабравими имена, висящи по проектите на иновационни сгради и технологии), които изнасят лекции у нас, а се оказва, че не могат половин час да овладеят лаптопа си, за да покажат 50 картинки, които ние вече отдавна сме анализирали (още като студенти), а да не говорим колко трудно им се отдават отговорите на въпроси, тясно свързани със спецификата на конструиране и строителство на инак толкова впечатляващите ни върхове на архитектурата – и за да не съм голословна, говоря за асистента на прочутата Заха Хадид – това ли са техните лектори и преподаватели, които създават космически технологии в лабораториите си и от време на време (целогодишно и навсякъде по скъпите университети) учат студентите и предават своя опит, мне, уви, нещата не са съвсем така безоблачно розови…
но, някак ни харесват, защото ни се иска да е така
още веднъж благодаря за статията