Comments on: Тълковен речник за журналисти

By: gergana

gergana — Sat, 14 Nov 2009 18:34:28 +0000

Като начало да си кажа, че съм абсолютно съгласна с Pierrot (Петър Ванев) и няма да оспорвам позицията му, няма да критикувам, няма да се защитавам като тесен специалист, който не може да говори като обяснява всеки един термин от своята специалност, но като човек, преминал средното си образование в компанията на език, достатъчно богат, че да се изразява сам, без да ползва помощта на чуждите такива (немския). И така се научих, че всяка дума трябва да е добре преведена на езика, с който си служиш в конкретния разговор, за да може освен уважение към компанията си да проявиш и малко загриженост да бъдеш правилно разбран.

В тази връзка искам да ви кажа, че отделям минимум по два часа за първа среща с клиент, независимо от трудността на задачата и сложността на проблема му, и винаги в края на срещата ни, освен умората и желанието и на двете страни взаимно да се разберем, усещам и някаква досада от това, че съм ги затрупала с толкова “излишна” и неразбираема информация, с която ще се разделят още преди да са напуснали офиса ми. И няма проблем, но за да имаш доверие на някой за това, което ти извършва като услуга, трябва поне малко да разбираш това, което той върши… и това важи и за лекари, хирурзи, психолози, хотелиери, ресторантьори, фризьори, козметици, учители, детегледачи, автомонтьори, счетоводители, банкови служители, държавни слувители, адвокати, майстори и архитекти, защото всички ние използваме термини от сферата на специалността си, думи, които не можем постоянно да обясняваме, напр. как да ви преведа “регулация” и “кадастрална карта” – за 15г. професионален опит не мога да ви посоча човек, на който съм го обяснила и независимо от кимането му, той да го е разбрал наистина. (знам, ще кажете, лошо съм го предала, ами опитайте пък вие… )

Приятна вечер и четете законите, те са направени за хората

By: Jeleva

Jeleva — Sat, 14 Nov 2009 12:18:04 +0000

Благодаря за отговора, г-н Ванев.
Текстовете Ви, поне тези, които успях да прочета, показват добро перо. Поздравявам Ви. Ясно е, че и двамата сме от гилдията и май че сме от едната страна на медийната барикада.
Да, аз не съм някой от “ония, които”, а професионална журналистка със съответната квалификация и доста дълъг стаж. В момента като автор избягвам българските медии, с изключение на много малко на брой. работя онова, което ми е професия, на свободна практика. Издържам се от друго. За щастие, много мои колеги, също като мен, не могат да приемат компромиса да пишат простотии, срещу единия хляб. Това не значи, че ние, като част от колегията, не съществуваме. Някои фактори мечтаят за това, но не знам какще им се уреди въпроса към днешна дата. Все пак времената не са точно както “по-преди”…
Поздрави – Блогър

By: pierrot

pierrot — Sat, 14 Nov 2009 07:16:44 +0000

Уважаема Желева, добро утро първо
Приемам напълно съвета Ви, че подобни “падения” могат да се търсят навсякъде, но аз категорично нямам място да ги изпиша в една публикация. В моите редове по-горе никъде не съм атакувал медиите, като цяло, а именно по линия на некачественият човешки фактор вътре в тях. Разбира се, далеч не навсякъде, но масово.
Съжалявам, ако материалът ми Ви се струва като злободневен. Лично аз го намирам за недоволство от предлаганият ми продукт от хората, които ни информират, а аз държа да съм информиран. А самите вътрешни причини за България – управляващият материал, са си причини, които аз няма как да променя като читатели.
Доколкото смея да твърдя, имам дори и минимален опит, и разбиране, за това, което се случва в журналистиката, най-малкото защото и аз съм работил за известни периоди тази работа – и в радио, и в списание, и във вестник.
В никакъв случай не съм искал да Ви засегна, а и думите, които използвате показват категорично, че далеч не сте някоя от онези, за които пиша аз.
Благодаря за коментара и се надявам поне малко да съм Ви отговорил

By: Jeleva

Jeleva — Sat, 14 Nov 2009 07:05:37 +0000

Уважаеми Пиеро, ако търсим професионални падения, можем да ги намерим във всеки един занаят, дейност или професионална насока. Проблемът не е в журналистиката като такава и в медиите сами по семе си, а в човешкия материал, който ги управлява. т.е. “всичко се вмирисва от главата”. Откакто съществува българската журналистика, да останем на първо време в тези граници, /Ив. Богоров, Л. Каравелов, Хр. Ботев и много други впоследствие/, е дава примери наотлично професионално и гражданско поведение, нека не я подценяваме. Друг е въпросът кой се изявява днес на медийната сцена и по какви социално-икономически причини се е закрепил там.
С пожелание да задълбочите познанията си в моята професионална сфера, – журналистиката, както и в области като история социология и политология и по-малко да се плъзгате по повърхността на чисто злободневното:
Блогър

By: Апостол Апостолов

Апостол Апостолов — Fri, 13 Nov 2009 12:41:12 +0000

“Най- ниската точка на човешкото падение се нарича “журналист”. Киркегаард

By: pierrot

pierrot — Fri, 13 Nov 2009 10:34:41 +0000

@GaN: благодаря ти за пореден път Относното общата култура на журналистите смятам, че е редно предодавателите им във факултета и редакторите да им обърнат внимание, защото това си е и тяхна излагация. Надали само толкова могат или това са ней-кадърните.
@Бахар Мустафа: примерът, който даваш ми е малко труден за разбиране, но смятам, че успях Математиката винаги ми е била странна наука Иначе има и хартиени вестници, излизащи и в Интернет, които си заслужават, но са единици. А може би това е все пак отсяването на качеството?
@Sham: благодаря ти

By: Sham

Sham — Fri, 13 Nov 2009 09:53:04 +0000

Чудесен пост!

By: Бахар Мустафа

Бахар Мустафа — Fri, 13 Nov 2009 09:52:11 +0000

Прав си няма никакъв смисъл от четенето на офлайн вестници – те пишат за почти всички неща и в повечето случаи това са непотвърдени факти! Само да дам един пример – колко пъти сте чували журналистите да използват следният пример – |расте в геометрична прогресия”, което в прост вид е нещо подобно “2,4,8,16,32…” като е възможно числата да бъдат умножавани и по други, и ако се умножава за числа по-големи от 1, последното число става все по-голямо. Но какво ще стане ако се умножи по 1/2??

By: GaN

GaN — Fri, 13 Nov 2009 06:51:36 +0000

За пореден път ме изумяваш как локализираш проблем и успяваш да го опишеш простичко и точно. Евала, батка!

Колкото до самия проблем, според мен може да се реши чрез три простички неща – обща култура, логична мисъл и добра проверка на фактите, за които се говори. Просто все някое липсва по редица причини.

Напълно заставам зад думите ти. Аз всеки ден се изумявам колко некомпетентно се отразяват различни новини.