Из думите на един мим

“Аз не съм учител, но някои хора имат нужда да се научат на елементарни неща”

      Далеч не претендирам да съм учител на журналистите. Далеч не претендирам да мога да се сравнявам с тях. А и не искам.  Всеки има своя пътека през тъмната гора, именуваща се живот. Само, че когато пътеката на едни е знание за други, то мога да претендирам за определени изисквания към ходещите по тази пътека.

Ниво на компетентност

     Медиите следва да отразяват и често да тълкуват действителността, за да бъде общодостъпна и общоразбираема за потребителите. Да се чете – читателите и зрителите. Тоест – аз в Русе следя новините за да разбера какво се случва в София или Пловдив например, да не говорим за чужди страни. И извън това, което съм коментирал дотук в блога си, ще спомена още нещо – много често предлаганият продукт ( новина ) е много трудно преведима и разбираема. Защо? Всяка медия има журналисти, насочени в съответни специфични области – правосъдие, икономика, медицина, спорт и прочие. Предполага се, че те трябва да са наясно със съответната материя, за да могат да я отразят правилно. Да, но не са. Въобще няма да се спирам например на използваните клишета, които използват за да скрият бедния си речник. Ще се опитам да изведа някакъв общовалиден “потребителски наръчник”, който за съжаление важи за огромна част от трудещите се в областта на журналистиката. Колкото ироничен, толкова и жалък, но такова е и положението за съжаление.

Потребителски наръчник

     Медицински: В толкова репортажи, касаещи медицински случаи се коментират заболявания, симптоми и лекарства, че започвам да забравям какво са казали предните. Някак си минава покрай мен. Колко пъти журналистът Х си е направил труда да обясни на нормален, не специализиран, език симптоми на дадено заболяване, ефект от дадено лекарство или развитие на някоя болест? Малко пъти.

Цитат: Общото й състояние било увредено. Лекарите поставят диагноза Остеогенезис имперфекта и Полималформативен синдром.

Така, аз като средностатистически гражданин веднага знам какво означават горните две понятия, какви са му симптомите и какво да предприема. Жената е починала от това. Каквото и да е. Тоест: ако искате да сте в течение какво се случва на тази почва поне на елементарно ниво, от повечето медии нищо няма да научите. Те никога няма да обяснят. Невежеството в тази област е предпоставка за паники, което играе само в тяхна полза.

     Криминални: Тук цари въпиюща некомпетентност! Повечето пишещи и прочие люде, ангажирани в медиите по тази линия, даже не са чели поне законите, регламентиращи дейностите на структурите, за които пишат. Няма вече следователи в МВР. Няма също така вече нито РДВР, нито РПУ. Но това повечето журналисти го научиха с месеци, да не кажа години закъснение. Да не говорим за фазите на досъдебно производство или съдебно следствие. Там е най-тъмната част на инак тъмната Индия. Няма нито едно чисто професионално понятие, нито едно обяснение, нищо. Копират се едни официални бюлетини или се пишат едни общи приказки, които са съизмерими по култура на езика с най-долнопробна кръчма в краен квартал и въобще не подхождат на каквато и да е медия. И масово хората имат невероятно криворазбрана представа за случващото се в този свят.

Нито един от петимата експерти, запитани да изготвят медицинска експертиза

Драги “криминални” журналисти…експертите не се питат за изготвянето на експертиза. Моля Ви! Експертизата се постановява. НК и НПК са просто малки червени книжки за Вас – журналята, нали? Да не говорим за други неща….

     Спорт: Малцина са тези, които отразяват спорта у нас или в чужбина и се интересуват от чисто техническите детайли, които могат да внесат яснота за много от нещата, случващи се в самия спорт. Слушайки и четейки за отразяването на футболни мачове например, оставам с впечатлението, че отразяващите дори не познават елементарните правила, по които се играе този спорт. Да не говорим за друго. Любимите термини – “вътрешни правила”, “правилници”, “наредби”, нищо не ми говорят. Искам да ми кажете въз основа на кой нормативен акт БФС има възможност да остане без лиценз. Въз основа на кой акт Пенев изгони осем или девет футболисти от ЦСКА София. На какво основание Дражев претендира за неправомерно избрано ръководство на БФС? Нищо. Черна дупка на познанието.

    Технически: Там просто не искам да коментирам. В толкова статии в наши медии по различни технически въпроси са изведени едни данни и като погледнеш коментарите и потърсиш в някоя търсачка разбираш, че нямат много общо с действителността. Дали за Интернет, дали за строителство, дали за отделни отрасли в производството – няма значение. Рядко може да се срещне добре обяснена случка, добре разяснен казус, ясно обяснена функционалност на някой уред. Не ме интересува колко място има отделено в даден вестник или време в някой телевизионен блок. Аз искам да разбера за какво става дума. Обяснете ми. Използват свободно термини, които едва ли разбират, и съдейки по това в каква съвкупност ги поставят в едно и също изречение, и как смисълът остава да виси нейде, се чудя с какъв акъл са им позволили да започнат работа …

    Разговорен речник: задължително условие за да разберете медиите, в която и да е област. Нещо от последните дни – мили смешни и жалки журналисти ( за съжаление и политици, и анализатори ), къде в българският тълковен речник или български нормативен акт е откриваема думата “импийчмънт”? Какво значи? Като я напиша в някоя интернет търсачка не я откривам като тълкувание. Тъп съм и искам да разбера. Нещо щели един политик да го импийчмънтват. Милият! Какво ли ще му правят?!? Без да се повтарям с предходния ми текст – “Свински грип”. Какво им е на свинете? Или на свинското? Да го ядем ли или горим? “Лектори говорят за приложението на когнитивната психология”. Да знам, че е професионален термин, но в латинските езици. Ние си имаме “познавателна психология”. Защото когнитивната ми звучи тъпо, нещо като заболяване по конете. Използването на английски или въобще западни думи, написани с български букви, говори само за ниска речева култура. За нищо друго. За невъзможност журналистът да си преведе сам нещото, камо ли да го отрази разбираемо. Съжалявам, аз все още считам, че българският език не е загубена кауза и си заслужава да претендирам за неговата употреба.

     Малки и скромни отрязъци. Просто не съм се ровил за повече. Нивото на разбиране на материята, за която пишат, е отрицателно почти навсякъде. Те не разясняват това, което не се разбира. Защото и те самите не разбират. Лекари говорят свободно пред камерите на своят си професионален език и ние – пациентите, тънем в блаженство колко знаят. Инженери говорят за едни такива работи, които обаче без едни други работи нямало да мога да се таковат. Ясно. Да не говорим, че липсва каквато и да е инициатива от страна на журналистите да им стане ясно и на тях. Преди години, когато Русе бе в центъра на скандал с обгазяването от страна на Гюргево, в общината се провежда среща с русенски журналисти и румънски индустриалци, чиято цел е да се зададат точните въпроси на точните хора. Нищо подобно. Навлизайки в самата същност на процеса, водещ до замърсяване, нашите “приятели – журналистите” мълчат като риби. Защото не вдяват за какво иде реч. Нищо, че месеци наред пишат злостни статии , пълни с една такава никаква фактология и терминология. Почти като на футболен мач – “Каква невероятна футболна драма!”, като в случая е – речева драма. Липсват нужните думички нещо.

    Затова аз основно черпя информация от блогове и малко на брой вестници, интернет страници и телевизии. Защото малцината пишещи в тях си дават труда да разяснят ясно и правилно за какво говорят. Защото си дават сметка, че четящият иска да разбере, защото четенето заради самото четене е безсмислено. Явно и труда на мнозина журналисти е безсмислен.