Първи учебен ден. Къде отивате драги мои? Снимка: актуално точка ком
Какъв ден е днес? Средата на началото на есента. Нещо друго? А да – дечурлигата тръгва по алеите на знанието за пореден път. И това отново поражда вълна от съвети кое не е в ред, кое трябвало да се изкорени като практика, заваляха “интелигентни” съвети на журналисти към родители, общо взето – нормалната доза груба истина за образованието. Нещо ново дами и господа няма ли има в репертоара? Нещо градивно например?
Проблеми? Kvi problemi we 6matki?
Май не разбират, че всички знаем за проблемите в образованието, и че те са далеч по гнусни от това, което циркулира из общественото пространство. Безобразието, безхаберието и бездарността в тази област достигат нови висини в търсенето на дъното. Хау, това ми хареса! На всички е ясно, че един от основните проблеми или бърлогата на злото се крие в ниските заплати. Безспорен факт. Това не можем да променим нали? Поне не аз, поне не сега, поне не сам. Друго? Учителите нищо не правили качествено, програмата била неправилна и нецелесъобразна, предметите – бледи останки на старото и качествено образование. Почти като изсъхнало и нагризано парче торта от първия 15.09, което откриваме при почистването за четиридесетия рожден ден. Сичкото ученик учи за фацебука, за вискито с фастъците, за свирките и получават невероятна школовка за бъдещи скатавки. Все полезни работи ще речеш. Неграмотност? Няма такова нещо! Настоящите ученици са толкова грамотни, че ние недодяланите старчоци просто не моем ги разбрем, дъ знаи6. BEL e nai-6ibano prekrasniq book za godinata i nai sme hapy kat go prekarame na cofito i pc-to. А мое и Иванка да гърми от дивидито, 6тот е кул!!! Дебалачковци и трътли? Няма такова нещо, молим ви се! Физическият спорт е издигнат в култ из основното, средното и висшиското образование! Това пръстите са уникално силни – кънтър страйка и WoW морят, черния дроб е пълен с всякакви алкохолни и други екстременти, ама държи щото се тренира нали, шкембето си е сладко и готино – като на Пантагрюел. Нищо, че се съмнявам някой ученик да ми каже кои са Гарнатюа и Пантагрюел. Дюнера и катмите са препоръчани от най-добрите диетолози като невероятно полезни за арабската ( или поне на арабските имигранти ) икономика, какво значение имат осемредовите задници на осмокласнички или страстните дръжки ( сиреч паласките де ) на десетокласника, дето варди на футболния отбор! Не за друго, ама само той не я скрива цялата! Та, за какви проблеми става дума? Образованието не е огледало на обществото, то е неговото начало. То е отражение на нашето желание да създадем образовано и интелигентно наследство. А ние? Явно не искаме достатъчно…
Позитивно
Трудно. Трудно може да се говори за позитивност пред черната дупка. Но не е невъзможно. Нека започнем с мълчанието, става ли? Когато се налага да жилим отровно с думи, хората от както свят светува се безгрешни стрелци. Когато се налага да ужилим за да порасне нещо…е, това е трудно. Градивната критика не се отдава всекиму. Може би и на мен не ми се отдава. Защо само се плюе глупостта и архаичността на преподаваните предмети в училищата? Защо никой не каже какво следва да се преподава? Какво следва да се измени и какво следва да се добави? Тук – там някой да повдигне въпрос за липсата на адекватност в литературата и разликата между класици и просто писатели и да попита защо някои автори въобще присъстват в учебниците, а други не? Защото, тъкмо както знанието, глупостта изисква поливане. Ако се полива с неактуални и неатрактивни глупотевини, то тогава какво да се пръкне? Има няколко много интересни лекция в TED именно за “актуалността” на образованието и за това как то повече взема, отколкото дава. То следва да бъде бързо изменяща се като съдържание единица, която да е в крак с развитието на обществото. До коя година свършва историята на България според учебниците? До коя година спира литературното творчество в нашата страна? Отразяват ли се каквито и да е биологични, химични или физични постижения след 1990г. в учебниците? Защо се плюе за корумпираността на учителите, когато всеки дава пари за частни уроци? Кучето със салам бие ли се? След навършването на 7-годишна възраст образованието на детето не престава да е грижа на родителите, напротив. Защо родителите изпускат юздите на възпитанието с оправданието, че средата разваля. Тази среда от извънземни ли се формира? И техните родители сигурно. С мълчание или размити обвинения дотук само можем да я докараме. На родителските срещи всички са мили и любезни, а по кафетата сипят попържни като баби от най-изпадналата от еволюцията махала. Защо учителите са виновни само, но това е само като няма учител наблизо? Иначе с тях сме близки, че може и да потрябват да уредим чавето за тройка по математика, че не знае две и нула колко е. Защо част от учителите продължават да третират децата като напаст и да им даряват отвращение към образованието? Нима това не се случва в друго училище с техните собствени деца?
Плюенето като национален спорт носи само много слюнка по стъклото на колата. Другият шофьор често даже и не разбира. Говоренето и действието. Тези две неща могат да променят нещо. Нашите деца не престават да бъдат наша грижа дори и когато са на ясла, детска градина, училище или университет. Или просто е по-лесно училището да носи отговорността?
Честит първи учебен ден на всички учащи!







За пореден път ми скриваш шапката!
Мхм, въпросите, които обесиха не един грижовен татко на първокласник…:)
(мило и сладко)
но тази тъпа история се повтаря със същия сюжет във всички сфери на живота на обществото ни, навсякъде, където ходим, висим на опашки и плащаме шибаните данъци на безразличието си…
защото на всеки му се иска, ако не той, то поне детето му да ИЗБЯГА от “системата” наречена държава България,
т.е. да избяга от себе си
Честит първи учебен ден! за мен той винаги е бил и ще си остане свещен – ПРАЗНИК НА ЖИВОТА
Благодаря, за мен бе удоволствие!
@Ган: ( зачервено, но не от пиене, емотиконче ) Благодаря ти брат!
Не бих се съгласил, но думите ти са важни за мен!
Дано не е изключение!
@G.: а дали след първият учебен час не настъпва един момент на примирение и отлагане на важните решения за един бъдещ и несигурен момент, когато вече ще е безнадежно късно?
Това с бягството е наистина силно и болезнено правилно! От нашите действия ще стане ясно колко сме искали да пренесем собствената си несигурност на децата си.
Благодаря за добрите думи и гостуването в моето интернет кътче
… примирение и отлагане ли? Не, по-скоро именно, защото се сблъскваме с безкрайно много въпроси, и опитвайки се да не се удавим в море от мръсотия, се оказва, че само ритаме с крака и мятаме безпомощно ръце, викайки ПОМОЩ
затова, мисля, изглеждаме толкова безсилни и (съжалявам) жалки, такива бяха нашите родители в нетърпеливите ни детски очички, такива станахме и ние… с много болка си признавам, че май се предадохме, повярвали в бремето, което носим като наследство,
защото
е толкова трудно да си различен и да раздаваш широки клоунски усмивки, когато отсреща обществото те залива с помия (поздрав за К.)
и е толкова безнадеждно глупаво да си кадърен и да се раздаваш докрай, и да си вършеш работата не просто с желание, а да гориш и да го правиш така, все едно откриваш отново света…
а когато поискаш услуга (платена), да получиш студен душ във врата
Точно толкова оцняваме и себе си и хората, с които работим и живеем, и учителите (понякога това сме самите ние с примера, който даваме, с живота който водим, с думите, които изричаме) на нашите деца, и лекарите, на които доверявме живота си, и политиците, на които гласуваме бъдещето си, и държавата, на която даряваме труда си…
и за да не стои тъй тъжно
нека някой да ме обори, моля ви
(усмивки)
Пиеро, по принцип много рядко пиша коментари в интернет, но не мога да подмина любимата ми 15-септемврийска-тема.
Първо – браво, много точно и много на място.
Иначе, откакто съм родител си имам една любима реплика “всичко е от родителите”!
Ако не беше пустото му “трябва да имам дете, защото така трябва / модерно е / и другите имат” света щеше да е едно далеч по-добро място
Нямаше да има куп некадърни даскали, нямаше да университети пълни с полуидиоти и цели такива, а и нямаше да имаме общество изпъстрено с всякаква лигоч и паплач…
А като учителско дете мога да кажа, че няма по-трудна професия от даскалската. Но както и в много други поприща – и там вече е пълно с боклуци…
@G: ами ще те оборя с едно изречение
ако позволиш? Помията я има и ще я има винаги, въпросът е ти накъде си обърнал вентилатора. Колкото и каквото и да ми е било, последните години съм се стараел винаги да си напълвам наполовина чашата, вместо да я изпразвам наполовина. Това се старая и да го пренеса върху възпитанието на детето си. Както каза една приятелка – блогърка – “Дали да си възпитам умно и интелигентно дете, което да стане още в училище пълен аутсайдер, или да го оставя на течението с надеждата, че може да уцели верния път? Риторичен въпрос.” Цитирам по памет. Въпросът е да не губиш опора под краката си
А съдейки по думите ти – ти надали си човек, който ще се примири ако я загуби…
Иначе – в интерес на истината за учителстването си много права, частично и аз мога да го потвърдя по линия на майка ми също. Да научиш хората е безумно трудно, може би защото трябва да ги убедиш първо, че те ще имат полза от това, а не е на сила. Образованието избяга ли от ( едва ли не ) репресивния си характер – тогава ще е друг свят
Иначе и аз смятам, че дете следва да се прави, когато си готов да споделиш…
@Миряна: първо: добре дошла тук и благодаря
Нещо подобно, но по-различно: http://www.leeneeann.info/blog/?p=3598
(извинявай, че слагам линк)