Последните седмици излязоха известно количество новини за проблемите ( отново ) на печатните медии в абсолютно неравностойния им сблъсък с Мрежата. Споменавал съм тук за безобразното бездушие ( ако мога така да го нарека ) на много журналисти, които само се именуват така, защото само копират съдържание от някъде. Неведнъж из блоговете се е коментирало събитието “медия да открадне съдържание от блог” и само изключително острата и масова реакция срещу това е причината да не е всеобща практика. Все още. Не това е основното обаче. Нека малко поразсъждавам сега…
Настоящето – вестници, списания и блогове
Има много печатни издания – вестници и списания, които реално въобще като обем не отговарят на пазара у нас. Щом оцеляват, значи могат, но за сметка на какво? Виждал съм павилион за вестници и списания в Европа и там има същото количество издания, само че за каква страна говорим? Население, покупвателна способност и събития? Конкуренцията е нещо полезно, но в какво се изразява? В борба за по-качествено и продаваемо съдържание. Вестниците пускат новините, в по-голямата си част, на конвейр от информационните агенции, а те от своя страна копират една от друга, и основно от няколкото големи. Характерното е, че съдържанието, публикувано в интернет – страниците им е напълно безплатно. Рекламата съм сигурен, че въобще не може да ги обезщети като разходи. Картинката за фон е следната – океан от информация, която изключително често се преповтаря, като дори не се прави опит да се промени за да не изглежда брутално копирана, все по-ниско качество на използваният език и терминология. Традиционните медии западат, а блоговете набират сила и това не е само у нас. Плюсовете са повече от явни – непосредственост, лично мнение, анализ, възможност за диалог, рядко срещано плагиатство. Разбира се, някой ще попита – каква е разликата между десетки вестници и списания, и стотици блогове? Има такава. Блогът отдавна не е просто личният дневник отпреди години, а публичност на мисли, разсъждения и емоции. Споделяш, като си готов за диалог, похвали и критика. Медиите, в голямата си част, не са готови нито за диалог, нито за критика. А похвалиш ли ги – все тая…
Всеизвестен факт е, че определяща количеството е масата. А качеството – отбрана прослойка. Ако допреди години масата не е имала високи претенции към съдържанието, то вече не е така. Сега в разцвета на силите си е едно поколение, което отрасна с нормалното, неразвалено, образование, изживя раждането на интернет и има много прилична ценностна система, потребителска култура и ясно изразени критерии и желания. Това, което на запад, срещу течението на река Дунав, наричат “средна класа”, у нас тепърва се заражда и формира. Тя има вече не е интелектуална и необразована маша, а търсеща и знаеща прослойка от населението. В тази среда и с развитието на интернет, настоящият модел на медиите няма как да просъществува.
Бъдеще любимо, колко неясно си ми ти…
Ясно е, че нещата ще се променят. Съдържанието на вестниците ще трябва да стане платено, дори и с малка месечна или годишна такса. Ако е поносима и вестникът е качествен – струва си. Не можем да си мислим, че сме големите далавераджии и ще получаваме цял живот на аванта. Ще бъдат отсяти и ще спрат да излизат изкуствено поддържани вестници, тъй като пропагандата няма същата сила като преди. Не на медиите въобще, а на вестниците. Напудрените и откровено лъжливите информации вече не са неразпознаваеми и публикуването им все още показва глупостта и наглостта на стоящите зад тях журналисти. Народът вече не е толкова късоглед и наивен, а те ни мислят за плиткоумно стадо. Не смятам, че това е така. Същото не важи за списанията според мен, въпреки случилото се с Maxim в Англия. Там ще оцелеят качествените издания и ще останат като печатно съдържание. Изживяването един път в месеца да вземеш тази хартия и да седнеш на едно кафе и да почетеш не може да бъде смененос нищо друго според мен. Там шансът чалгата – и като музика, и като манталитет, да пробие е много по-малък, въпреки, че вече е факт на някои места за съжаление. Няма как обаче тези характерно изваяни от мастило и хартия издания да не преминат и в дигитална платена форма, просто няма да оцелеят иначе. Виж за…
Интернет
е сложно. Там са блоговете. Това е един неподражаем микс от журналистика, лични дневници, чисто печалбарство ( или по модерному – грубо “монетаризиране” ) и връзки с обществеността. Прокрадват се новини из twitter или facebook как са се появили първи снимки или коментари за дадено събитие в нечии блог или туит, как само из някои блогове се коментира някоя тема, секцията “Анализи” ( или “Коментари” ) в големи вестници се пълни с копирани – съгласно cc лиценза разбира се, текстове от блогове. Не малко хора пишем блогове заради писането, заради идеята, заради комуникацията, и това е нещо, което нито една медия не може да копира или изфабрикува от 0830 до 1730 часа работно време. Идеята. Това в никакъв случай не означава, че блоговете ще смачкат останалите медии, напротив. Последните просто ще трябва да изменят стила си на изразяване, на писане, на мислене. Отразяването на новина няма да е просто снимка и кратък текст, а ще бъде размисъл, истински анализ, провокация към търсещият новина. Когато отидеш пред един водопад, какво ти прави впечатление? Интересно оформяща се водна каскада в левият ъгъл. Е, така ще е и тук – трябва да се направи впечатление. Трябва една новина да се откроява със съдържание и качество сред потока от еднообразие и клишета. Дали блоговете ще изместят медиите? Не, ще ги променят. Защото имат още един жокер – непосредственост. Да. Публикациите в блоговете са все едно написани от автора на вниманието на Читателя. На теб, който четеш. Индивидуално определена аудитория, или по грозному – таргет група. Написани за теб, сега, тук. Четейки, ти влизаш в контакт с автора. Недопустимо е според мен, най-интересното от някой интернет – версии на големи вестници да са форумите под статиите!
И?
Медиите ще се променят според мен. Много от тях ще преустановят изкуственото си съществуване, защото няма да могат да се пригодят към новата реалност. Трик, използван от някои списания е да публикуват цели само няколко текста и ако ти харесат да си купиш хартиеното издание. Каквото и да е – този толкова “вреден” за някои интернет променя тази сфера. Другото, което ще промени настоящето статукво са регионално ориентираните, основно интернет, медии. Националните предлагат все по-малко качествено и интригуващо съдържание. Лично на мен не ми се чете само за катастрофи, убийства, интриги и ДС. А на вас? Блоговете ще се развиват тепърва като средство за изразяване, като средство за комуникация, като средство за известяване. Дали всекидневно растящото количество нови блогове не е редно? Напротив. Един активен и разумен интернет потребител много добре знае какво търси, как да го търси и как да го получава, тоест той няма време и желание да се губи из изкуствени или некачествени блогове. Те ще съществуват докато псевдо-желанието за блогване е живо в поредния анонимен автор. Иначе интернет може да носи на блогове още много и да им позволи да се развиват.
Имало е време, когато медиите са били определящи пулса на едно общество. Сега медиите трябва да го напипат този пулс преди да седнат да пишат и публикуват нещо. Не е ли така?
Съгласна.
Радвам се, че споделяш същото мнение
Ще бъде интересно да се наблюдава ако разсъждавам правилно…
Няма какво да си кривим душата – така си е. Всекидневниците ще бъдат изместени с някакъв %, да не кажа с голям, в бъдеще. Което ще е и нормалното развитие на нещата, все пак сме в ерата на информационите технологии.
Това е едно интерестно четиво за момента след като си си отворил очите в първия ден от отпуската си(леле има да сехваля с това поне до обяд). Според мен си прав – Internet ще промени медиите като такива. Освен това съм съгласен с теб по другата теза, която малцина поддържат – че ние, имам предвид нашето поколение, сме интелигентни и искаме качество, а не само количество и държим да го получим!
За промяната… мисля, че идеализираш малко нещата. Масовите медии според мен ще се ориентират преди всичко към поднасянето на съвсем “изчистена” от коментар новина, а ще оставят коментарното начало на блоговете и другите онлайн медии, които не разчитат да се издържат от публикуването на материали и реклами. На “анализите” и “мненията” в масовите (печатни) медии вярват малцина, общото впечатление е именно за пропаганда чрез тях. Не че и някои блогове не са такива, де
Но блогът като вестоносец, да ме извиняваш, не струва.
Причината е логична – и очевидна. Блогът като новинарски източник има смисъл само когато го цитира някой по-авторитетен източник; иначе хората няма да тръгнат да се ровят по блоговете, за да научат новините – твърде голямо е предлагането, и объркващо за обикновените хора. Като носител на мнение – да, при това с времето се трупа стабилна аудитория, която знае какво да очаква. Но носителят на същинската информация е необходимо поне в обозримо бъдеще да остане централизиран – за да знаят хората къде да търсят вестите. Гугълването за новини не е решение. И колкото и да не ни се иска да го признаем, все още има едни поне 30% от населението, които не знаят дори откъде се включва компютърът, камо ли как се влиза в Интернет.
Да, списанията умират. Поне в глобален мащаб е вярно – и тенденцията ще продължи. Защото те не са новинарски източник – и актуалността при тях е слабото звено. Така че рано или късно ще стигнем до платено съдържание от онлайн изданията на известни списания – или до триковете тип “прочети част от текста, и ако ти харесва, плати си”. Дали хората са склонни да плащат, е съвсем друг въпрос, който няма да подхващам.
Лафовете за мишката, която ще изяде ако не книгата, то вестниците и списанията, ги чуваме отдавна… само че пропускаме невъзможността сериозна медия да се издържа изцяло от Интернет – и сама да осигурява съдържанието си. Казвам го като човек от бранша – или съдържанието трябва да е платено (и доста скъпо!), или ще се взима директно от агенциите. Друго решение няма, издръжката на екип журналисти не е евтина. Обикновено се търси някакъв баланс между двете – и пренаписване на агенционните източници.
Пак станах излишно обстоятелствен. Качеството и количеството са хубави неща сами по себе си – но аудиториите са различни; собственикът на медия не може да си позволи да игнорира едната част заради другата. Така че профилиране – да, но пълно отмиране на “некачествената” преса, каквото го виждаш? Съмнява ме. Качество без бюджет не може да се прави. Мисли в категории “качествено кино” и “холивудска боза” – бозата набира средствата, с които се прави другото.
За мен бъдещето е в медийни холдинги, обединяващи няколко медии – печатни, ефирни и онлайн, които да могат да преливат бюджети от едното направление в другото.
Звучи добре, макар че ми е трудно да си представя как медиите ще се променят – например тези от новинарски и коментариен тип са 99% поръчкови. Това проличава съвсем ясно особено след смяна на властта. Но и през останалото време пак защитават определени икономически интереси.
Така че не вярвам особено в “промяна”. Виж, да пооредеят – може би.
За съжаление обаче повече от половината население на страната никога не е сядало пред компютър и дори не знае какво означава думата “блог’. Битката ще е само за другата половина.
Само че в момента печатните медии са в ролята на радио, блогърите на любители – музиканти, които свирят по купони и малки кръчми, а някъде по – средата е точката на комерсиализация. Интересно ми е да видя какво ще стане, когато най – успешните блогъри почнат да я преминават.
Много интересно е написано! За някои неща аз съм обаче на по-различно мнение – например платените интернет медии: за мен това е стъпка назад, към един бизнес модел, който отмира. Платените новини ще работят само “наедро”, както е сега например с новините от БТА: трябва да си платиш да ги прочетеш, но пък след като “изветреят” са безплатни. Това решение е само за други новинарски сайтове/медии/решения, но не и за обикновения читател, който има и ще има много безплатни начини да си набавя информацията. Това с платените интернет медии ми изглежда все едно да поскъпнат стационарните телефони, при положение че всички говорим по мобилни телефони
Цената на една услуга трябва да се определя от нейното търсенето и от нейната полезност — ако правиш нещо скъпо, което (почти) никой не ползва едва ли ще постигнеш кой-знай какво развитие.
Темата е дълга, и коментарите са малко ограничаващи за такава дискусия
Обаче според мен е идеална за подкаст 