“Уницеф България подема инициативи, но…
Предполагам сте засичали множеството реклами с едно малко момиченце, което е със запушена уста с биберон? Дали по телевизията, печатните или електронни медии, или плакати из градовете, той призовава. Той приканва да се обърне внимание на един проблем. Цялата кампания е на една уважавана и доказана международна организация – “Уницеф”. Но. Каква е тази кампания всъщност?
Съдейки по публикуваната информация на тяхната страница, те осъзнават колко важно е да се комуникира с детето до третата му годишнина, поради зараждащите се тепърва комуникационни навици и корени на възпитанието. Толкова. Интересно – има една снимка, една встъпителна статия, клип и…толкова. Да. Има няколко известни физиономии, които задължително се обгръщат с малко медийно внимание, като просяци в парфюмите по “Витошка”.
Какво е “инициатива"?
Да “инициираш” нещо. Такъв хубав български глагол – да започнеш нещо, ама не не е това въпросът. В случая аз го разбирам като отпочване на поредица от действия, имащи за цел да запознаят обществото с даден проблем, да се изкажат няколко учени люде, да се предложат алтернативи – като поведение в случая, да се обърне внимание на бъдещи родители, че мълчанието им ще се върне тъпкано един ден и те ще реват като зайци насред вълчи стадион. Нещо да съм пропуснал? Обиколки из страната съпроводени с различни мероприятия. Лекции в интерактивна форма – видеоканали в интернет, социални мрежи и блогове, това е арената на настоящите родители. Демонстрация на потърпевши – бивши деца, които сега осъзнават грешките на родителите си, свързани с комуникацията им. Дори такива с изявени девиации в тази посока. Подобни примери, за съжаление, у нас – да искаш само. Съвременният родител знае, че може да намери всичко в Мрежата, но осъзнава истински един проблем, който може да го застигне и него само когато го види на живо, когато чуе непосредствено за него, когато отпие от грозният резултат от извора. А с едно клипче по телевизията предизвикваш само коментари между двете игрални площадки.
А какво правят Уницеф във България?
Една кратка тема от 23 юни тази година. Широко рекламирана кампания с наистина уникален и въздействащ клип. Няколко цитата в темата от доктори, като един от тях цитира важността на избраните години с развитието на невроните, а не на появата на единствената движеща сила в живота на човека – егото. Има и едно култово изречение, което много ми напомня на политически лупинг –
В партньорство с правителството и местните власти, УНИЦЕФ ще работи за създаването на интегрирани политики и модели, подкрепени с бюджети, които гарантират най-добрия старт в живота за всяко дете в България
Хора, които действително работят за разрешаването на проблемите с подрастващите, хора, които реално контактуват със семействата, хора, които имат понятие от изграждане на навици, обучение и възпитание няма да използват такива никакви думи и светли обещания. Според мен.
Дотук не виждам нищо, което да ми напомня и бегло за инициатива. Или може би е минало малко време от началото? Това да не е като онази интересни рекламни решения, в които се отпечатва нещо привличащо вниманието и непоказващо нищо ( бял лист например ) и ти се казва “Очаквайте скоро…”, и ти тръпнеш като тридесет сантиметров оребрен вибратор, закачен за акумулатор на седемдесет – тонен кран? Изпратих на посочения адрес за връзки едно поздравително дигитално писъмце с няколко изключително добри думи за инициативата, предложих им помощта си най-малкото с банери и каквото друго мога, защото темата жестоко ме вълнува. Все едно писах на китаец на кирилица. Май азиатеца би ми отговорил поне. Дали са заляти от подобни писма и предложния, и тепърва обмислят? Дано, дано.
И какво сега става? Подемаме иницатива, усвояваме голям бюджет, пускаме един хубав клип да покажем, че работим, “правим политики” и … Инициативите трябва да водят до нещо. Да имат конкретно проявление и ясно осезаем резултат. Дано, дано…
За съжаление с повечето инициативи е така. И там, където съм в момента, проекта бе хубаво написан, отпуснати са средства, идеята е супер и след това- шапка на тояга. Но иначе черно на бяло всичко е приказка.
Да, доста стряскаща реклама и на мен ми направи впечатление. И веднага се запитах, комуникирам ли достатъчно (и добре) с детето си (2 г.)… И разрових в интернет, където от дадената пресконференция на Уницеф научих само, че… общуването в тази възраст е изклъчително важно… Е? Как?
Много точно зададени въпроси, дано до нас не е достигнала само тази част от проекта на Уницеф. Надявам се това да е първата проява, а в момента да се организират следните неща. Иначе инициативата ще остане не кота 0.
Аз също като родител се впечатлих от рекламата. Когато моето дете беше в така нареченото ранно развитие, ползвах литература и по- точно известната книга на д- р Спок. Там се толерира идеята, че не бива да се скача в първия момент, когато се чуе бебешки плач. Следвах съветите балансирано. Но сега се сещам, че наистина комуникацията е важна.
Подготвям и втори материал, свързан с първите години на децата, но ще изчакам в неделя по NG ще има предаване на тази тема и тогава ще я пусна. Защото – както казваш, Спок е наистина много добър педиатър, но има едно нещо, което няма как да е отразено тогава, когато е писал книгата. Това е еволюцията, или по-модерно и грозно “акселерация на растежа”. Съвремеността изисква друго, но възпитанието е труден процес и е редно да се спазват едни основни рамки. Глезенето или прекомерната строгост са именно излизане извън тези рамки.