Не знам дали сте забелязали, но в нашата малка и мила родина има безброй информационни агенции, интернет новинарски страници, печатни издания като за цял Китай, стотици радиа и телевизиики. Нищо лошо дотук, защото информацията е нужна за кръвообращението на обществото. Но каква е ползата от толкова много и толкова еднакви журналисти?
Не знам по какъв повод, но се задълбах из всичките записани ми адреси на информационни агенци, вестници и интернет издания. И след ден – два ми се избистри какво съм търсел – различната новина. Изключвам „Капитал“, „Дневник“, re:tv, Екип, защото те не чакат някой да им поднесе „новината на Бареков“. Поне по мое мнение. От цялото търсене освен на въпиюща неграмотност, се натъкнах и на абсолютна липса на въображение – като си взел новината от друг ( нищо, че вземаш сигурно поне колкото него ), поне си направи труда да промениш малко текста. Толкова хора вземат пари за да информират обществото за това, което се случва, а те реално следят, като рибар – новобранец докато кльонка за някое младо сомче да се обърка, и веднага копират написаното от други, които реално са били на терена, реално са били там. Не говоря разбира се за политическите новини, тъй като там журналистите се избиват да предават „ на живо“. Все едно масата се интересува живо.
Отразяването на събитията, така, че да бъдат прочетени с интерес и да пресъздадат у читателя ( респективно зрителя ) онова усещане, че все едно е бил там, изисква две неща: журналист действително да е бил там и информиращият да може така да го опише. А 90 процента от пишещите из дебрите на медиите хал – хабер си нямат от правене на репортаж. Освен ако това за тях не е копиране от емисиите на БТА без да си признават, че са абонирани. „Авторските“ материали в повечето случаи са прости препечатки от няколкото „големи“ информационни агенции и телевизии, които харчат пари за да пращат хора по места и ги карат да произвеждат Съдържание. Нароиха се десетки регионални информационни страници в интернет, а съдържанието често можете да видите на официалните страници на институциите, за които пишат.
Защо е толкова трудно да се създаде съдържание? Не бива да е уникално, тъй като уникална новина у нас няма. Редно е да има собствен стил, поне няколко думи от автора, нещо, което да те накара да се зачетеш, щом си си спрял морния поглед на тези редове. Копиране, пускане, копиране, пускане. Технологична линия. Но това го няма в журналистиката.
Пример:
Източник: Дарик Радио
Община Русе, Дружество за българо-китайско приятелство „Калагия” и Общински младежки дом са организатори на Дните на китайската култура, които ще се проведат от днес до 25 юли. Поводът за инициативата е установяването на 60 години дипломатически отношения между България и Китай. Честването ще се проведе със съдействието на Посолството на Република Китай и Министерството на културата на Китай.
Какво ми прави впечатление? Новина, която със сигурност е взета ( копирана ) от някъде, най-вероятно официалното съобщение до пресата. Няма нищо, което да обясни къде ще бъдат, какво ще съдържат, кои ще участват, няколко думи за организаторите. НИЩО! Копиране и пускане. Мога още една новина подобна от същият източник да дам за пример, но я пуснах във facebook защото бях потресен от интервюто, от липсата на анализ, а простото преразказване, от непроверяването на източника преди да бъде цитиран. Много голям и кофти минус в моите очи за медията от бул. „Дондуков“, която иначе много уважавам.
За какво са ни толкова журналисти? За да синтезират официалните съобщения на институции и организации ли? Защото ако ме интересува какво ще прави община Русе ще се абонирам за RSS емисията им, няма да чета по медиите. Затова ли учат толкова години в Журналистическият факултет? Да цитират добре? Поне да се научат да преразказват. Какви мотиви карат работодателите им да ги държат на работа? Аз сам за по десет минути на час мога да списвам така цял информационен поток в подобен сайт. Сам. И защо са ни толкова журналисти тогава?
послеслов: Това е първата ми публикация, написана, редактирана и публикувана през Windows Live Writer. И определено съм много доволен и ще повторя!
Между другото и аз скоро се сблъсках с този проблем.
RSS четеца ми всеки ден сигнализира “1000+”, а те половината новини вътре съвсем еднакви, макар да съм се абонирал за няколко медии.
Според мен да ги оставим на принципа на пазара да умрат
Да четем тези, които “си струва” (според личните предпочитания на всеки), а останалите рано или късно ще си… спрат 
Мда, това като, че ли е единствената разумна тактика. Както винаги си прав
Въпросът е дали повечето хора селектират новините, които получават и техните източници, или просто обикалят безметежно в безмислието си страниците им и емисиите им?
И си прав и не си прав. Новината предполага да се предаде безпристрастно и без лично мнение от журналиста. Той проверява, но не оценява. От там натарък, ако ти искаш да прочетеш мнение, се абонираш за страницата с анализи. Но работата на агенциите не е да ти правят анализи.
Иначе да, ужасно много са и да, копират барабар с грешките. Единственото, което можеш да направиш като потребител е да използваш само качествените и да чакаш пазара сам да се регулира. Няма кой друг.
Да, за регулярните новини си права, но дали например тази, която съм цитирал е такава? Така аз хем научавам нещо – за събитие, хем нищо не мога да разбера за това събитие. Не съм напълно съгласен с теб, че журналистите трябва да предават безпристрастно и без лично мнение новините – те ги пишат, четат и визуализират. Когато четеш за откриването на нова спирка – тогава е ясно, но за среща на високо равнище например. За съдебно дело. За инфраструктурни проекти. И прочие, и прочие. Дори начина по който е написана новината, трябва да показва, че журналиститът знае какво пише, а примерно в сферата,в която работя – криминалните журналисти ( в огромната си част ) даже не знаят съкращението НК и НПК какво означават…
Има разлика м/у това да знаят за какво пишат и да влагат мнение и отношение в начинът, по който отразяват.
Нима ти не се стараеш да разбираш темата, върху която пишеш?
Старая се разбира се. При нас правилото е, ако не разбираш – питаш. Ако няма кой да питаш, никой не разбира или информацията не е сигурна, просто не пишеш. Не е сложно. Разлика е в това в какви читатели се целиш.
Преди седмица бях на откриването на едно ново радио. На всеки 30 минути журналистката трябваше да чете новини. Обаче някой я беше оставил без интернет, а тя каза, че новините и се пращат по мейла. И какво направи? Взе няколко вестника, прегледа по интересните заглавия и започна да ги чете. След няколко минути вече беше променила текста и беше готова да чете в ефир.
А после като кажа, че в това радио е малко пресилено тази жена да се нарече журналистка се сърдят.
Е, именно затова говоря…Това според мен ще доведе до израстване на регионалните медии, които се стремят да отразяват качествено случващото се там и големите анализаторски седмичници. Останалото просто ще бъде наказано от читателите…