Comments on: Обещание с шепот

By: pierrot

pierrot — Sun, 10 Feb 2008 20:49:57 +0000

не е лесно, но замисляла ли си се колко напразни нерви се хабят докато на друг въобще не му пука и не разбира за какво иде реч?

By: vanilla

vanilla — Fri, 08 Feb 2008 17:36:34 +0000

)) Срещнах 1 мн хубава мисъл, като описание на нечий блог, обаче съжалявам, че не мога по никой начин да се сетя чий… Надявам се, че няма нищо лошо да я споделя тук, поне както си я спомням:

“Когато спориш с простак, най-вероятно същото прави и той.”

Затова и не е лесно да пазиш чайника от кипване; обаче наистина е силно пожелателен вариант:))…

By: pierrot

pierrot — Wed, 06 Feb 2008 19:54:24 +0000

Важното е да не забравяме да вземаме решенията все пак Вече има ефект, въпреки, че на моменти сигурно ми се веят бакенбардите от възмущение… Трая си. И май по – бързо ми минава…

By: asktisho

asktisho — Mon, 04 Feb 2008 10:34:21 +0000

За мен новата година започна с много хаос и трудности, но вместо да ме озлобят, те ме наведоха на подобно на твоето решение. Реших да стана по-благ и по-мек. В никакъв случай по-отстъпчив, но както казваш ти, да не викаш, да изгладиш ръбовете, поне външно да не ти стърчат, да тушираш агресията…Е, няма да отстъпя и на йота от това, което по право ми принадлежи, нито пък ще оставя интересите си незащитени, защото това е единственият начин човек да живее достойно, но реших вече да го правя бавно и дипломатично, като Европейската комисия – “ще помислим, ще обсъдим и ще решим” или тихо и непредвидимо като кучето, което не лае, а директно хапе там, където най-много боли. Такива ми ти работи. От вербалната агресия просто няма никаква полза. Човек я насочва навътре към себе си и тя го унищожава малко по малко…