А иначе… чудя се кога – най-вече ДАЛИ – ще почнем да “преписваме отвън” качествата, а не само пороците, които вървят с тях. В общия случай все така става, макар че изключенията хич не липсват, да.

Мисля си, че се усещаш като постоянно нуждаещ се от помощ, когато нямаш особено ясна идея за посоката, която да следваш. Тогава е мн по-лесно да се държиш изкуствено на ниво “2ра ръка”, там няма много отговорности… Обаче пък съгласен ли си, че е честа ситуацията, в която някой иска да си вдигне главата, но го спъват всякак – само защото не се числи към “страшните на деня”, а е съвсем обикновен желаещ да се уповава на себе си човечец…