Чиста проба нарцисизъм! Петър Ванев – Pierrot 2008
Правилата на Майк:
1. Посочвам идеята, посочвам посочилият ме, посочвам албумите (които бих взел на самотен остров с вечноживи батерии) – 7 на брой и предизвиквам. Значи:
2. Мястото, където се роди острова.
3. Владислав Димчев
4. За албумите:
Ще ходя до този остров. На острова на мъченията – музика без ток ( Майк – онова за батериите и годините живот не го вярвам брат! ). Все едно съм с тир “Cohiba” и нямам огънче. НО! Тъй като музиката живее в мен ( по един или друг начин, наблюдаващите ми лекари не са сигурни ) докато я слушам, то хубав OST на хубав филм е нещо, на което няма да спра се радвам. Там намирам образа, който искам да стана днес докато си насапунисвам главата сутринта в банята. Въобще, всеки търси и намира себе си в музиката. А аз? Значи – филми, музика, образи и действия. И аз там някъде…
1.”Mambo Kings” – Много страст, много мъжко, много истинско. Много Куба.
2.”Pulp Fiction” – Добрата и лошата страна. И жената по средата. Тарантино.
3.”Blood Diamond” – … стенещи във воят си африкански ритми. Инстински филм.
4.”Brave Heart” – Шотландия. Дойстонство. Лидер. The Bad Guy. Тя. На фона на голи мъжки задници на голото поле – яка философия!
5.”Gladiator” – И сам войнът е войн, ама без подкрепа си е умрял такъв.
6.”Akira” – Лудост. Техносветлини. Приятели. Tokyo by night.
7.”Ally McBeal” – Жива. Забавна. Като леко смигаща руса проститутка на края на бара в задимен диплотически клуб – Винаги има цел!
8.”Fighting Temptation” – без захарта. Нахаканият плейбой и стъпилата на земята жена. И госпъл. Hallelujah!
5. Предизвиканите ( Майк, хайде да са поканените? Като поканиш повече хора на този остров, ще стане Mike Ramm`s Ibiza Party? ) – едни достатъчно интелигентни и интересни хора, в чийто блогове не се среща много музика – този остров също 
- Петър Стойков a.k.a. Longlanlon; – The True Life Idiotlogy a.k.a. Mindbolt; – Един личен и питащ поглед към скапаният глобус и Тихомир Димитров.
Благодаря ти за поканата! Н помни седмо правило
Благодаля ти за поканата! Преди време и г-ца Галадриел ме покани, но смело отказах. Наистина не обичам участието в подобни абсурди, макар и в авторството им да участва Майк Рам, който ме кефи. Много ми е ученическо тва цялото нещо като организация, а и в профила ми в Гугъл става ясно какво бих взел на самотният остров.
П.С. Ако ме зачопли ще го напиша де!!!
аз именно затова поканих хора, които никога не сте писали за музика, а в един или друг аспект пишете адски готини и уникални неща. и никой не знае каква музика слушате. ( За теб Mind – Алелуята е за теб
.
п.с. За профила в Google не се сетих бро…:)
Хайде сега и аз да се включа в Комсомола. Въртейки, въртейки скапания глобус, показалецът ми все спира на Доминиканската република. Заради някакво океанско течение там цари вечна пролет в холивудския й вариант, а именно: 24-30 градуса целогодишно, мек и влажен климат, плюс палми и мулатки на килограм. Един семеен приятел, който пътуваше дълго време по корабите, а после го отвличаха нигерийците за заложник и по едно време се беше превърнал в нещо като медийна звезда за един ден, след като го освободиха и се върна в България, си беше направил крайпътен мотел там. Каза, че държавата се управлявала от мафията (същот като в България), но за разлика от тук липсвала мега зимата и хората не си заключвали къщите и колите, защото ако не пипаш чуждото и ако си плащаш редовно рекета (който бил няколко пъти по-нисък от данъчното бреме в България, при това без излишната бюрокрация) нямаш никакви проблеми. Дъщеря му завърши средното си образование там и каза, че Коледата се посрещала по бански край басейна и било нещо като традиция хората да се замерват с торти…
Само че има един малък недостатък – не е безлюден остров : )) Както и да е.
Филми:
1) Кръстникът
2) Изкуплението “Шоушенк”
3) Зелената миля
4) 25th Hour
5) Equilibrium
6) Ghost in a Shell-2
7) Appleseed
Aлбуми:
1) The Prodigy: “Experience”
2) The Peodigy: “Music for the gilted generation”
3) Саундтрака на “Хакери”
4) Моби
5) Future Sounf of London
6) Dead can Dance
7) Исихия
Книги:
1) Стивън Кинг: “То”
2) Едгар Алан По: без значение, обожавам всичко, което е написал
3) Албер Камю: “Чумата”
4) Албер Камю: “Чужденецът”
5) Джон Броснан: “Небесните господари”
6) Джон Броснан: “Войната на небесните господари”
7) Джон Броснан: “Краят на небесните господари”
Рапорт-даден, рапорт-приет.
бях през 2007 УНИКАЛНО Е!лелелеле наистина бих искал да отида пак но евентолано 2009год ще мога да отида на острова на щастието да видат те че и българите могат да използват алкохол, наркотици и естествено да очастват в най-големия разврат на света IBIZA IS……….
Кому са нужни правопис и пунктуация…
Хаха
Тео – прав си, ама човека си е емоционален!
@Тишо: а защо не искаш в твоя блог да ги пуснеш?
Евентолано най- много ми допадна. Също и концепцията за островна интерпретация на Булгар-Булгар