Из думите на един мим

Снимка: Петър Ванев -Pierrot 2008

Суперневрозно кюфте съм по принцип, да - кофти ми е, нещо. Изключително емоционален, граничещ с хлапе, току що влязъл на Секс Феста с фалшива лична карта. Притеснителен съм доста над нормалното, ама ми личи като на негър шоколадово леке. Имам ясни приоритети в едни неясни дни. Обичам силно. Друго важно: влагам адски много в едни приятелски отношения. Много. Това бе кратък опит за биография. А защо я пиша ли? Ами защото ми дойде вълната. Нали знаете - като се натрупат поредни емоционални вълни с висок интензитет на една и съща тема се получава нещо. В моя случаи - публикация.
За мен има няколко момента в едни “приятелски” отношения, където си проличава кой - кой е. Дали си “Беглецът” на Амнистия или лирическият герой в “We can win the race” на Modern Talking.
Нуждата.
Според мен един приятел няма да чака никога да му поискаш нещо - дали хамалска работа, съвет или учебника по Социология. Той понеже те познава, ще сподели с теб, че мисли, че имаш нужда от нещо. И ще ти го предложи, без да те пита дали може. Ти ако сакаш. Той достатъчно добре те познава, за да предположи че има нещо от което се нуждаеш. Другата страна на нуждата - приятелят ти няма да се оправдае с “Що не се обаждаш бе?”, а ще предположи “Ти сигурно още си махмурлия?”. Добрият приятел е градивен критик, а не деструктивен зрител. Приятелят ти има нужда от теб, както и ти имаш нужда от него.
Семейството.
Ти знаеш кога на сестрьонката на авера й идва, а той знае на брат’чеда ти проблемите с антивирусната ( НОД32 - как да няма проблеми?! ). Приятелят ти е част от семейството ти, те го познават и той ги познава. Самият той - ако например го поканиш за кум, следва да се чувства достатъчно близък и да е болезнено искрен с теб. А ако ти е кум следва да те зачита, уважава и помага, а не да се крие зад нечии рус перчем като лада петица зад новата хикс петица. Той трябва да ти е болезнено близък и да изпитва почти родителска обич като ти бие шамари след поредното омазване с бира, ликьор и изветряла кола. Той трябва да знае какво става у вас за да е истински приятел, иначе ще е добър партньор на канаста събота вечер.
Момента с бирата на пейката.
Раздумката с другарчето е най - пълноценно изживяното време, след секса на абитуриенстката и боят на 15.09 девети клас в двора. Тогава можеш да споделиш защо не ти пускат дупе-любов, защо не можеш да спреш да се предоверяваш на хората и да им помагаш, или още по - лошо: решил си да минеш на Internet Explorer. С приятелят е редно да изживееш времето, а не да го губите заедно. Той не трябва да те разбира, а да иска да те разбере. Може и да гледате как русата бимба се опитва да паркира “Фиеста”-та и да мълчите дълбокомислено. Въобще това е времето, когато можеш да си го излееш и да знаеш, че ще ти мине. Знаеш, че ще те изслушат и разберат. Знаеш, че имаш другар насреща.
За предразсъдъците:
Това горното са случайни редове. Безсмислени. Всичко е въпрос на усещане. Въобще… приятелят ти трябва да се чувства такъв за да го мислиш ти за приятел. Приятелят ти трябва да е искрен за да е прав. Приятелят ти като ти стане кум не ти става любовница. Ти не си трошиш главата с грешни мисли какво ли е искал да каже. Не трябва да се криете, щото ще се хванете. Не бива да има неизказани неща и излишни вътрешни дилеми. Премълчаното се чува най - силно, а вътрешните дилеми валят като шотландска градушка. Или сте приятели или не сте. Или гледате в една посока или не. Просто е…