Comments on: Компромисите или изпит по търпимост и уважение

By: book | Beat Pro

book | Beat Pro — Wed, 15 Jul 2009 05:55:12 +0000

[...] [...]

By: Димитър Хараланов

Димитър Хараланов — Thu, 07 May 2009 20:45:10 +0000

Имало е една мадама, която е била казала (с извинение, че е на английски, но така съм го запомнил, пък ако се опитам да го преведа не знам дали няма да загуби малко смисъл) “Don’t compromise yourself. You are all you’ve got.”

By: Крис Ванев

Крис Ванев — Sat, 02 May 2009 16:25:20 +0000

: )

Много ме жегна тази тема… за някои неща хората наистина не се замислят понякога

By: търговец на мисли » Blog Archive » Superspartan

търговец на мисли » Blog Archive » Superspartan — Sat, 02 May 2009 14:57:40 +0000

[...] 2nd, 2009 Sponsored by Компромисите или изпит по търпимост и уважение >> Из думите на един [...]

By: pierrot

pierrot — Sat, 02 May 2009 12:14:48 +0000

Бъни: ами все отнякъде трябва да се подхване. Просто ми писна в един момент – аз се паля, другите се веят на бял кон, бахти…
М: благодаря и ти ни липсваш и ти благодаря за думите, които ми каза
Таня: абсолютно! И въпросът е доколко този човек заслужава да получава това от теб, и как да го получава…което наистина не си е компромис, а еднолично решение вследствие нечий действия…
Лорд Майлс:

By: Lord_Miles

Lord_Miles — Sat, 02 May 2009 11:57:07 +0000

The only thing you cannot sacrifice for you heart desire is your heart.

By: Таня

Таня — Fri, 01 May 2009 12:09:25 +0000

Пак опираме до въпроса – аз ли или те. А всъщност единственият избор е – аз. Всичко произлиза от това, какво ние искаме да направим, да дадем, да постигнем, без да ни интересува реакцията на другите.

Искаме да почистим градинката пред блока, защото искаме да е чиста или защото искаме да получим признание и уважение от съседите за това?

Имаме очаквания към другите хора и когато тяхната реакция не съответства на нашите очаквания, ние се чувстваме разочаровани.

Скоро ми се наложи да правя това упражнение – да се разделя с очакванията си към един човек и да изясня за себе си какво искам от него. Като сложих картите на масата, се оказа че очаквам от този човек глупости и простотии и дребни неща, заради които сме спорили и карали няколко пъти. Изясних си, колко и какво мога да дам и го правя и се оказа, че всъщност нещата са много прости. Като не искам да дам – просто си го казвам. И с това пирключват нещата. И се оказва, че такова поведение се приема съвсем безпроблемно от другата страна.

Всичко произлиза преди всичко от нас самите и така погледнато няма компромиси. Ти или искаш да дадеш нещо на някой човек или не искаш. Толкова. Точка.

By: M

Thu, 30 Apr 2009 18:03:52 +0000

, аз като за начало, мерси, че съм спомената ))) Пак мн силно си го написал, но това не подлежи на коментар, не ти е за първи път . Знаеш ми мнението по темата, така че няма да се повтарям! Целувки, липсвате ми )

By: Bunny

Bunny — Wed, 29 Apr 2009 06:31:59 +0000

Що ти трябваше… много болна тема. Силно си го написал, евала за което…

Не знам, аз нямам верен отговор.Според мен зависи от случай до случай. Зависи и колко е голям компромиса разбира се..

ПС: Сори, че поста малко като да няма общо с твоя текст, ама мои си дяволи пробуди…