“Чисто българско заглавие, нали?” Снимка: Петър Ванев – Pierrot 2009
Ако на 10.11.2008г. съм си мислел, че „шльокавицата“ е проблем, а точно два месеца по-късно съм си излял душата за „обективната журналистика“, то сега явно му дойде момента да си поговорим и за изчезващия вид „грамотна журналистика“, и грамотност въобще. Защото или аз съм прекалено задръстен нещо или посредствеността извира от уличните шахти вече и все по-голяма част от народа си мисли, че дъжд вали…
Медии и букви
Ако има словестни послания, които да достигат до най-широк кръг от обществото и съответно да му влияят, то това са именно те – вестници, телевизии и радиа. Дотук нищо ново. Както по-горе споменах – вече съм размишлявал за това до какво дъно може да стигне в необективността си журналистиката и какви низши цели преследва с това. Но когато от медиите – електронни или хартиени, започват да се появяват не чуждици, а направо транскрипции на чужди думи ( бисер: Need for Speed е рейсинг игра. Туш! ), то тогава самоуважението на самите „журналя“ отива на кино! Едно е да нямаш морал и елемнтарна обща култура, но вече съвсем друго е ти дори да не можеш да се изразиш на грамотен български а да прокарваш в обръщение речника на неграмотните хлапетии от кварталните клубове. Особено модни в момента „хай-лайф“ ( супер българска дума, нали? ) списания изкривяват речника на четящите ги до невъобразими гаври със словото. Толкова ли е трудно да се поддържа едно елементарно ниво на употребяване на поне българо-звучащи думи? В „Капитал“ например да не би да се гърчат в агония, когато трябва да се напише поредният брой? Не мисля. Просто не са такива неграмотници и уважават себе си, като български журналисти. И не са само те, но са малцинство. Какво се получава сега? Масовата журналистика падна на дъното на грамотността и продължава упорито да дълбае, а кечествената и грамотно правена такава става някакъв странник, оставен в ъгъла на заведението да си пие ейла…Отивам в ъгъла определено и ще се радвам, че съм там, а който иска да остава и да пляска с ръчички на гъделичкащо потресаваща простотия…А, и няма заговори и конспирации за докарване на населението до ниска култура, просто е по-лесно и „фьешън“ да се напише „перформънс“ вместо изпълнение, и осебено модерното ( и жалко ) – „айдъл“…
Рекламите и фирмите – първенци по неграмотност
Съжалявам, ако смятате, че стигам до крайности, но имам още една черешка, с която не мога да се стърпя да не замеря върха на тортата – рекламите и имената на фирмите. Първо на първо – не разбирам желанието на фирмички, които се борят за квартална репутация в „Младост“ или „Дружба“ да се именуват „Иванов Инвестмънт Къмпъни“ или „Риъл Истейт Интернешънъл“. Или невероятното „Денс Клуб“ например! „Денс“ ще да е някаква странна дума в родният ни език, не мислите ли? За „фешън“ и „лизинг“ пък даже и не ми се отваря дума, да знаете…
И за финал?
Какво следва? Докъде може да стигне изворът на неграмотността? Уличният език не бива да присъства във фирмените регистри, в журналистическите анализи и статии, в новините и в предаванията! И то не е уличен език, ами „мързеливо и неграмотно словоблудстване“ ако питате мен. Защото ние не сме английска колония, нито виртуален свят, а реални хора, с установени норми за грамотност и култура, а това което се показва ( говори/чете ) е не под всякаква критика, ами картина на едно затъване, на едно изчезване на правилната реч, и изплуване на посредствеността.
Абсолютно си прав… тъжна работа.
Ох, това ми е и на мен болна тема. Като почнат новините особено и водещите (дето нали централните емисии най-много се гледат) като почнат едни чуждици… Някой път се оливат. Не знам. Може би им се струва модно. По бай Тошово време не са можели сигурно да говорят такива неща
Жалка работа…
Направи ми много силно впечатление думите, които македонците в Music Idol 3 използват, за да се изразят и ако някой гм е слушал внимателно, не може да не е останал изумен от думи като “в нашата кънтрина”(country=страна), “ако ме електнат”(elect=избирам), “ще ми е хардо”(hard=твърдо), така и много други но не мога да не спомена любимото ми, изцепено от една мацка на кастингите “да се индевърна на макс”(endeavour=старая се). Как те си пазят наследството – тяхна си работа, но как ние си го пазим си е също наша.
Вярно е, че в бизнес средите хората забравят думите “реклама”, “продава”, “изследване”, “обучавам”, “напреднал”, “случай”, “обръщам” и други, а се заменят с “комършъл”, “сейл/селваш/сейлъри”, “рисърч/рисърчър”, “да се тийчнеш”, “адванснал”, “кейс”, “ривърснеш/ривърснат”, че дори лидер, не е лидер а е “лийдър”. Само че тези хора обръщат постоянно от български на английски, от български на френски, от български на немски и им е позволено като клекнат на клек-шопа да го искат шварц, а не със захар. Това, което според мен е непростимо, е да излезеш с компания или сам, да отидеш в МакДоналдс и да изцепиш “Ама ми ги опаковай тейк-ауей”. А да те пакетирам целия в кашонче и да те чарджна за тиксо? Умен народ, ама понякога хич не му пука…
Би трябвало соред мен да е обидно, срамно, мизерно и мърливо е за всеки българин да чете или слуша преса на език, който стимулира подобни изрази. И това го мисля за редно, като за по принцип; не го пиша понеже се чувствам голям патриот. Тъпо е да не е така. Тъпо е на народа да не му пука. Но кучето си лае, а кервана си върви…
Прав си, малко прекаляваме с глобализацията и я поселяндурчваме с прекомерна употреба на чуждици, която е твърде неуместна за масови рекламни кампании пред доминиращо българска аудитория, особено ако са в по-горна възрастова категория. Или както казваше професорката ми по бизнес инглиш в университета: “Преведете изречението “шумпетеровата концепция за иновацията на корпорациите” на английски. Няма какво да превеждате. То си е на английски”
))