“Бебетата и новите технологии – начин на употреба”
Снимка: Петър Ванев – Pierrot 2008
Като всеки неразумен човек и аз имам нужда от време на време, от малко разум за да мога да мотивирам продължаващият процес на неразумна демотивация.Не бе, бъзикам се, имам си една дилемичка тук сега…
Телевизия и дете – за и против?
Голямата свирещо-говореща-шарениеща се кутия е перфектното занимание за едно бебе, защото то си стои там някъде и си гледа, и въобще не те занимава. Понякога наистина имаме нужда от малко спокойствие. Телевизора е нещо много полезно, но зависи как се употребява според мен. Вкъщи Ви гледа много музика ( The Voice и City основно, и то защото махнаха идиотите любимия ни MCM ) и изключително много й се радва, опитва се да танцува и да се клати в някакъв ритъм. Но когато види реклами или нещо друго интригуващо, просто замръзва и толкова. Нищо не можеш да правиш с нея, тя е като хипнотизирана. И ако понякога това ни е от полза, в дългосрочен план май ще е вреда. Тя блокира дори като играеше на проходилката или в леглото с играчките си! Затова сега сме във фаза „изучаване на ограничаването на телевизионното облъчване“ 
, като най-вече наблягаме на вечерите – никаква телевизия в стаята след 1800 докато заспи, а само тиха музика по уредбата. За музиката – любимата музиката на татко й : само келтски народни песни И тя заспива на петата минута или си играе малко и пак заспива. Е, един път забравих, че на диска имаше и музиката от филма „Властелина на пръстените“ ( онзи рекламният за сватбената колекция на Алтънбаш, нали се сещате ) и докато се усетя, моята малка нинджа права в леглото и доста притеснена се оглежда, защото сме стигнали до битката на моста – The battle in the mines / The Balrog…
Обаче занапред? Конфликтът ясно си го очертавам – „надрусването“ с пет-шест предавания/анимации/мега-хипер-дълги рекламни блокове преди обед ( ако продължава така да се хипнотизира ) и после какво?!
Плаша се когато приятели ми кажат, че се чудят как да мотивират детето си да играе, да прави нещо различно от висенето пред телевизора и те хем са доволни, че имат време за малко почивка/гости/почистване/секс, хем не знаят как да го откъснат, защото усещат, че то се демотивира да прави каквото и да е друго. Бях чел, че емоциите при децата, получени при гледането на телевизия спомагат за развиването на креативността им, за по-бързо овладяване на детайли, визия и текст. Това за мен не е точно така, защото зомбирането не съм чул да е помогнало на някого освен на мъртвите с втори шанс от някой долнопробен роман. Може би всички деца са минали през този период, но мен лично няма да ми е приятно като стане на 5 да се чудим и маем как да я хоризонтираме, щото видители кинескопа не излъчва поредната доза нещо-си-там…
Засега съм раздвоен как да процедираме занапред…То е ясно, че няма да я оставим да потъне в телевизора, но няма и да е лесно…
Аз, като много голям специалист с децата и отгледал цели 10 (бъзикам се, разбира се), викам да намериш баланса
По малко да гледа сладураната за да не се зомбира 
Както са казали хората – всяко вредно нещо в малки количества е полезно 
Не става ли да й пуснете музика от компа или уредбата, така че да не я зомбират реклами и картинки въобще?
Според мен по-малко телевизия е по-добре…
Gan:виж, аз за теб само бях чувал легенди, ама бройката определено ме изненадва
)))) Ключовата дума е “баланс” и него ще се мъчим да изнамерим.
Bunny:то това е едно на ръка, аз й пускам много музика, защото й харесва и се радва много на нея. Въпросът е, когато ние гледаме нещо по телевизора и тя е при нас, понякога направо си дърпа кабела и замръзва. Следващата стъпка ще бъде сърдене ако няма телевизия…И аз мисля,че по-малко телевизия е по-добре засега…
Спокойно, още малко и ще достигне компютърна възраст, тогава ще откаже телевизията.
(Всъщност май имаше и междинен етап, когато вече може да се движи самостоятелно и да измисля зулуми…)
Аз пък 1во искам да кажа, че всяко нещо си има 2те страни. В смисъл, то това е ясно, но не винаги можеш да прецениш правилно границата м/у 2те. И не винаги лишаването от тв прави децата по-качествени като мислене и въобще личностно. Искам да кажа, може би сладураната (пу-пу) не се зомбира в момента, а просто по-силно се захласва – точно заради съчетанието от различни елементи, което предлага тв. Възможно е да получава от това някакви нейни си неща, без те изобщо да са вредни (възможно е дори да дават някаква специфична посока на ума и усещанията й, която да няма откъде другаде да получи в този вид). С което не предлагам да прекалява с телевизора, разбира се, абсурд; само казвам, че и ограничения не са нужни, ако са прекалени. И че, ако хванете какво я захласва най-силно, може да го използвате. И че не трябва да гледа гадости, дори случайно – но то това е ясно:)).
А преди всичко – да ви е здрава!!
По- малко телевизия е по- добре за сладураната. Може би все пак играчките са по- подходящо занимание. Опитайте с цветни книжки с картинки, списания. Балансирайте!
Хукнах да ти пиша коментар, но той стана неприлично дълъг. Затова го оформих като статийка и го сложих при мен: заповядай: http://www.leeneeann.info/blog/?p=2238
Толкова за телевизията
А как да мотивираш детето си да играе навън и да прави нещо различно? Супер лесно е: чрез ЛИЧЕН пример! Всички други думи са излишни
, нали?
Ох. Не знам при цялото многословие дали се изразих добре:)). А и не че съм върл защитник на телевизията (всичко е според зависи). Но децата наистина не трябва да се чувстват лишавани, а само напътствани. Е, конкретно за тоя тук родител, доколкото от доста време го чета – мисля, че границата няма да бъде премината, по отношение на тв или каквото и да е:)).
Така е, saty, и аз не съм привърженик на безкрайния подбор и лишенията. Просто трябва да е премислено. Всеки сам преценява колко и докъде
Казваш “децата не трябва да се чувстват лишавани, а само напътствани”
Бих уточнила само, че децата не обичат да се чувстват напътствани и напътстването трябва да става без те да разберат, че го правиш. Иначе ще те саботират
Спас: това ще е истинското предизвикателство – да се опитаме с Хихи ( половинката ми
да покажем как може да й е полезен нета, а не просто да си потъне там…
пък и баба й ( майка ми ) има достатъчно от нас четиримата и от работата, така, че…
твоето мнение е интересно, обективно и важно за мен, затова се радвам, че си моя гостенка тук 
Иначе за личният пример – започнахме да установяваме колко бързо и безпогрешно копира действия, а тепърва ще бъде така и с думи и манталитет, затова наистина личния пример ще бъде важен!
Жани: наистина на там ще наблегнем, поне откъм материали по това не може да се оплачем
Дачи: благодаря ти още един път за отговора
Сати: дообясни ми моля те това аз авто-виоленциите, ако обичаш? Не е нещо с което съм запознат може би или греша…
За баланса и дозировката – тъй като аз цедя зверски за себе си какво получавам от теливизията, именно на базата, че тя манипулира без да дава автономност ( на изразяване, на емоции, на интелект ) а насажда ( в голямата си част ), смятам да я оставя наистина да покаже какво я влече ( за радост сега е основно музиката, но това го казах вече ), и ние да сме с личен пример коректив…И се радвам, че те виждам и теб тук като коментари и благодаря за доверието
Дачи, да, може би не се изразих добре, трябваше да уточня – напътствани, а не направлявани. Понеже напътствия по мое усещане децата не отказват, дори ги търсят по един или друг начин; но не силово, това ми беше мисълта. Да усещат, че е доброжелателно и при това не силово (понеже понякога тия неща се съчетават, за зла беда).
Пиеро, и аз благодаря:). А за автовиоленцията, ами аз я гледам в по-широк аспект в случая: имам предвид например филми, в които децата пушат, или пият, или са загубили любовта към себе си заради това, че някой друг не им е показал такава – независимо дали филмът дава правилен поглед в/у тия неща (понеже правилния поглед децата го хващат по-късно, първо хващат действията). В по-тесен смисъл вече в автовиоленциите влизат всички начини или пориви за самонараняване или самоунищожение, повече или по-малко съзнателни.
saty: Съгласна
(разбрах те още първия път, но ми се искаше да уточним заради останалите, защото много хора не правят разлика м/у напътствам и направлявам, съветвам и заповядвам и т.н.)
Чудесни разсъждения!Карат те да се замислиш и отварят много въпроси.
Без да съм чела коментарите по-горе – аз съм за без телевизия, обаче честно да си кажа, пускам на дъщеря си детски филми, или анимации, като тя си има предпочитания към определени, явно заради възрастта. но мисълта ми е друга, като прочетох реклами се сетих как ме вбесяват и как треперех над дистанционното докато кърмя момата преди да заспи случайно изведнъж да не почват реклами и тя пак да си прекъсне занимавката и зоооор.. музиката, която я има по нова телевизия, която известява реклами и други такива е ужасна, тва където и да се намираше прекъсваше всичко.. ааааа да си кажа, хитът на деня беше рекламата с онази баба от църквата, която рекламираше стийм моп.. ей богу голям смях е падал ..
Да се върна на темата.. моята съм я оставила като цяло на самотек, ако видя нещо фрапиращо ще взема мерки.. за сега е устремена не към телевизора, а към компютъра.. сигурно защото от няколко месеца нямаме телевизор 
Това: “.. моята съм я оставила като цяло на самотек, ако видя нещо фрапиращо ще взема мерки.. ” е някаква шега ли?
към kekla е въпроса, извинете дублирането
Ех.. Дачи защо всичко трябва да приемеш толкова буквално?! Много ясно,че не съм я оставила съвсем на пътя, или нещо такова… и не не е шега, не съм някаква вманиачена майка и бла бла, имах предвид просто, че за сега не забелязвам кой знае какъв интерес към телевизия, още повече, ако видя добре – телевизор изобщо липсва там, където живеем аз и детето.. така че това е отговор на въпроса – да моето дете е на самотек, ако видя нещо фрапиращо тоест нещо, което я отклонява от игрите или от височайшата ми особа, защото аз държа да си играя с нея и да й обяснявам това онова, те тогава ще взема мерки. а относно рекламите аз си имам смоя теория, макар че едва ли е само моя, защотот не съм открила топлата вода и съм почти сигурна защо приковава вниманието на дечковците от психологична гледна точка и отговорът на това не е особено труден. И още нещо държа да отбележа, тук изказах мнението си и говорих лично от моята позиция, не я натрапвам на никого, нито давам съвет на никого, защото всяко дете си е индивидуална личност и всичко относно дадено дете зависи от много неща, които са строго индивидуални и зависещи от средата, в която расте, втози смисъл аз вярвам,че един родител знае какво е добро за собственото му дете. Това е.. още въпроси?
хехе, благодаря за отговора.
всичко останало от мнението ти споделям напълно и вероятно затова думата “самотек” ме стресна толкова. защото съм виждала деца, оставени на самотек като малки и се оказва, че когато родителят забележи нещо, вече е късно за реакция.
но твоя самотек е друг вид
далеч съм от мисълта да давам съвети на другите родители. ако пиша по въпроса, обикновено споделям собствен опит
та… май нямам въпроси