Това е като един букет за жените и една топла бира за мъжете, но това е и живота. Комплексирани и глупави мъже, както и страхливи и безийдейни жени да не четат – файде няма да има.
Колко пъти някъде където има стоки, Мъжът взема едно решение, а Жената – тихо промърморва нещо противоположно, което М категорично отрязва. Касата – плаща се. След седмица у дома – М влиза гузен в кухнята, носи празна чаша бира, напълва я бавно и някак си обречено от пластмасовата бутилка в хладилника, обръща се и сякаш от преизподнята се чува шепот – “Права беше. Нищо не струват.” и се понася обратно към мача по Диема. Все повече М се натъква на нещо много странно, което реално си е било част от ежедневието му винаги, ама той като Председател на Племенният съвет на Приматите чак сега разбира – Ж е доста често права. Е, за онези вицове за мутресите и русите жени – и тях ги има. Но М доста късно осъзнава реалността за съжаление. Вследствие редица случайни или не толкова фактори, М вижда, че Директорите са основно други М, а отдел “Планиране” – пълен с Ж. И се замисля почесвайки се на балкона, докато си дръпва леко от никотиновият боклук и бавно отпива от домашарката.
Това не е ода за превъзходството на Ж над М, щото базовата поза е обратна. Просто съдя по мои и на другарчета случки – Ж през голяма част от времето си вземат правилни решения, но през още по – голяма част от времето не могат да убедят М, че това не е празнословие. Което всъщност е и основният проблем – липсата на достатъчно воля и методи за аргументация от страна на Ж, както и разбира се – на достатъчно желание за изслушване и замисляне от страна на М. То е лесно да слушаш новините и да мислиш за работни срещи и проекти, но не вреди от време на време да се заслушаш в мнението на Ж. Спонтанният въпрос към Ж има два възможни ефекта – на онзи със тъпият поглед и обърният гръб няма да обръщам внимание. Та, Ж отговаря както майка я е родила – може после да се хване за устата, но доброто е сторено. Доста често ми се е случвало така да избирам дрехи и аксесоари – питам директно продавачката или клиентка в магазина, и досега не съм грешал. Но никога не съм пропускал да попитам и “Защо?”. Има два ключиви момента – да попиташ Ж като покажеш, че те интересува мнението й. Просто е, защото Тя винаги усеща когато я слушаш като обедният блок на Хоризонт. Второто е, мнението на Ж да е конструктивно, смислено и упорито. Замислете се драги М, колко пъти Ж Ви е правила отметка, че това не е добра идея – не само за покупка; но не е имала достатъчно жалание и думи да се аргументира. На мъжа му обяснявай остро и използвайки смислени думи, а на жената – с краен резултат. Биология, какво да я правиш. Значи, на един М трябва да му се обясни защо неговото решение не е най – правилното, къде греши и да му се потрети. М от своя страна трябва да изслуша, да претегли и осмисли ( важната част – режисьорът се изпотява от напрежение! ) и тогава да отговори. Ж има склонност да вижда в детайли неща, които ние никога няма да видим. Но няма нашият инат да ни ги покаже.
Хей, дами! Бъдете по – упорити и по – конкретни в съветите си! Колеги – слушайте жените си, ако не Ви харесва мнението й – кажете защо, а не сумтете. Много просто.







Моят мъж, след като няколко пъти не ме послуша, а после се оказа че съм била права, сега се консултира за повечето покупки с мен /извън тези по колата/.
Освен това се оказа, че той има много добър вкус за дрехите и сега обичам да си купувам дрехи с него, защото първо на него ще му харесва и второ – комбинациите се оказват много добри.
Излиза, че синергията между мъж и жена я има, стига и двамата да не робуват на предразсъдъци…
Пешо, какво ти се е случило?
Oсобено добра статия
Според мен обаче трябва да се прави разлика между обмислено решение на Ж и просто хрумка, каквито изобилстват при нея.
@Ива: Хаха – само жена ще попита такъв въпрос ! Идеята ми дойде след нещо много тривиално и последващ разговор на бира с половинката – тя ми беше казала, че гъбата за баня не става. И така се и оказа. И се сетих за… доста такива случаи.
@Таня: правилната дума е “предрасъдък”. Умишлено най – комбинативните хора са тези които изслушват и приемат позицията на другите.
@long: адаш благодаря:)
в повечето случаи хрумките на жените са именно продиктувани от предходно обмислени сходни ситуации, и просто сега е случила да каже.
Интересен пост, в който за съжаление има много верни неща
Като го четох се сетих за старата приказка, че мъжът е главата, а жената вратът.
Хубава статия! Хареса ми
Иначе мога само да кажа, че и обратното – когато една жена има мнение, противоположно на мъжкото и го отсоява, също не е много добре , било то за дрехи, аксесоари или каквото и да е за мъжа, защото може да възникне спор (скандал) още в магазина…
Аз лично много често, да не кажа през цялото време, ако не ми харесва това, което се е запътил да купува приятелят ми, не си промрънквам просто под носа, че не ми харесва, а направо си излагам причините. Е, не винаги се вслушва в мен, но в 95% от случаите го прави.. и съответно накрая е доволен.
И досега продължава да иска да ходя с него на пазар, значи… има защо
хихи
Благодаря
Двойка да се скарат в магазин е креативно, а да си вдигнете скандал у дома след пазаруването – деструктивно. Въпросът е, да не ни оставяте да правим нещо ей така, и чак после да се сетите, че сте имали друго мнение. Мъжете сме малко … първосигнални в това отношение – трябва настоятелно да се действа…
истинските мъже не пият бира от пластмаса!!! решенията ги взимат точно истинските мъже, а путьовците дето припкат при фустата го правят, защото не могат да поемат елементарна отговорност, а не защото уважават женското мнение. най-уважителният жест към жената, който един мъж може да направи е да се държи като такъв.
Това са две коренно различни неща – да се държиш като мъж и да се съобразяваш със чуждото мнение, още повече на човека, с който съжителстваш.
Как се държи един (истински) мъж? Питам ви сериозно…
Според мен – силно, категорично и без да тръска пепел от пурата си по килима. Това се очаква от него, а не да заеква и да не знае на къде да гледа. В каквато й сутация да го поставиш.
Не само просто, но и добре обяснено. Благодарско, Pierrot:))!!
Правилната дума си е точно “предразсъдък” и коренът й идва от “разсъждавам”
моля ви се. Аз че допускам грешки допускам, ама от друго естество
ааа
– извинявам се за допусната грешка.
hubavice zashto ne izpiem po pitie i da posporim togava?