Из думите на един мим

снимка: Дарик

Нека си поговорим малко за музика и как се случва това по нашите географски ширини, защото…съм объркан. Ама честно! Слушам и се интересувам от музика, научих се да приемам и уважавам вкусовете на другите, защото в крайна сметка музиката за нас – слушателите, е удоволствие. Но не и в един конкурс, който освен винаги съпътстван от скандали, вече предизвиква протести. Жалко…

Съществото, наречено „Евровизия“

Един конкурс, възникнал преди около 50 години, е с идеята да е музикален обединител на Европа, без да претендира да е конкурент на утвърдени или неродени конкурси за популярна музика, а просто … интересна музика от Европа. Ако не ме лъже паметта, единствена известна личност, която е печелила Евровизия през последните години е Елена Папаризу, иначе са основни групи и изпълнители, които тепърва пробиват в страните си. С разрастването на ЕС обаче, със засилването на влиянието му е нормално и музикалният му конкурс ( ако мога така да се изразя ) да става все по-значим и престижен. Нормално е и у нас да се съсредоточава по-голям ресурс ( пари, телевизионно време, продуценти – въобще „качество“ ) за да се произведе максимално добро произведение. Но вместо това установяваме, че някои хора не са дорасли да се занимават с организиране на конкурси, други да участват, трети да коментират…

Участници, победители и коментиращи

Разбрах, че има българско издание сега чак на финала, но това е нормално, тъй като досегашната продукция, която е поднасяла БНТ не е породила в мен глад за още и не съм следил. Разбрах, че песента на Красимир Аврамов „Илюзия“ е спечелила поради едно единствено нещо – огромният поток злоба, който се изля върху него и БНТ по медии и коментари из Мрежата. И какво да видя за пореден път? Безумно слаби като песни ( според мен ) с две изключения, сцена – като за „Като Лъвовете“ през 1982-ра, за пореден път недопустими действия от БНТ ( не можеш да си позволиш да пускаш твои продукции направо на финалната права! ) и жалък репертоар на „известни“ български „музикални деятели“. Първо – Мариана Попова има страшна песен, много добър клип, обаче на сцената има присъствие като на лист от бук на четиринадесета страница в хербария ми от 3-ти клас! Може ли такова жалко изпъленение на живо?!? Другата силна песен – спечелилата, е много добра, нетрадиционна ( а именно такива печелят Евровизия досега ), но някак си…кратка и неразбираема. Изключителен стил – поп-опера, в музиката е вплетен и български етно-елемент ( може би БНТ са чули, че етно-елементите печелят?! ), но за сметка на това почти нищо не се разбира от текста и не може един грам емоция да се усети – каква илюзия, какви са тези рицари и тази гола жена, въобще… А е хубаво една песен да е поне малко разбираема, нали? Звучи ми непълна, недоизразена. Иначе като музика и припяване е добра, но това не е песента, с която можем да се представим добре. Допълнително като гледамо останалите участници – това заприличва на зле изработено семейно пари, защото всяка година са едни и същи, само са различни клакьорите отстрани…

Но най-неприятно впечатление ми направиха изказванията на големи и известни имена от българската сцена против Аврамов. Къде бяха преди да спечели да го хулят?! Как можаха някои индивиди да се появят пред медиите и да кажат „Той ( Аврамов ) не си е плащал данъците в България, няма право да я представлява на такъв конкурс!“. Простотията няма край!

Съжалявам за негативизма в този текст, но не може да се редим до големите, когато съществуват такива индивиди, такива конкурси и такива бездарни изпълнители. Не става някак си…