Из думите на един мим

“Приятелството е доверие, опора и радост

Дълго време събирах мисли и думи, с които исках да изразя своето виждане за доверието между приятели, и за самото значение на тази дума за мен. И понеже търсещият намира, то днес самото обяснение попадна пред мен под формата на писмо. В момента чета “Нравствени писма до Луцилий” от Сенека, и под писмо номер 3 намирам това:

Писмо 3: Сенека поздравява Луцилий

“Пратил си ми това писмо, както пишеш, “по един приятел”. После пък ме предупреждаващ да не споделям с него всичко, свързано с теб, защото и ти самият нямаш подобен навик. Така в едно и също писмо хем казваш, че ти е приятел, хем – че не е. Ако се използва в общоприетият смисъл тази много специална дума и си го нарекъл,”тъй както наричаме достойни мъже” всички кандидати за държавни постове или казваме “господине” на някой срещнат, чието име не ни идва на ум, от мен да мине! Но ако смяташ някого за приятел и не му вярваш като на самият себе си, много грешиш и не познаваш достатъчно силата на доброто приятелство. Притегляй всичко заедно с приятеля си, но първо притегли него самият. Най-напред трябва да прецениш приятелството, а после – да му се довериш. Наопаки обръщат нещата онези хора, които противно на съветите на Теофраст първо обикват, а после преценяват, вместо обратното – да обикнат някого, след като са преценили, че е приятел. Мисли дълго дали трябва да приемеш някого за приятел. Но решиш ли – приеми го с цялото си сърце. Говори с него открито, както говориш със самият себе си. А живей така, че дори пред врага си да можеш да признаеш всичко, което признаваш пред себе си. Но понеже от време на време се случват неща, които е прието да остават в тайна, споделяй с приятеля си всички грижи, всички мисли. Щом го смяташ за верен – такъв и ще го направиш. Понякога учим другите да лъжат от страх да не ни излъжат, от мнителност им предоставяме правото да грешат. Откъде накъде ще премълчаваш нещо пред приятеля си? Откъде накъде да не се чувстваш с него като на саме със себе си? Някои хора разправят под път и над път работи, които може да се доверят само на приятел, и изливат на който им падне всичко, дето им е накипяло. Други пък, обратното : ужасяват се от съпричастието и на най-близките и все по-надълбоко заравят всяка тайна, която и на себе си нямаше да поверят ако можеха. Не бива да се прави нито едното, нито другото. Недостатък е да вярваш на всички, недостатък е и на никому да не вярваш. Просто първият недостатък бих нарекъл по-честен, а вторият по-безопасен. Затова би трябвало да укориш и едните, и другите : и тези, които вечно говорят, и онези, които вечно си траят.
Енергичността, която се радва на хаоса, не е никаква енергичност, тя е смут на една разбудена душа; не е истинско спокойствието, за което всяко помъдряване е тежест, то е слабост и леност. И така, скътай в сърцето си, това което прочетох у Помпоний: “Някои са избягали в толкова дълбоки тъмници, че на светлината всяко нещо им се струва смътно”. Нещата трябва да се смесват : и за спокойния е нужно да действа, и за действащия – да потърси покой. Посъветвай се с природата – тя ще ти каже, че е създала както деня, така и нощта. Бъди здрав.”

По-красиво,по-дълбоко и по-точно надали някой може да го опише. Каквото и да съм искал да напиша, вече сте го прочели в горните редове. Засега от мен толкова. Желая Ви безсмъртие, приятели и много любов