Имам един проблем – мразя да се карам. Ама много мразя. През годините си изградих поведение на неконфликтна личност, поради простата причина, че установих на собствен гръб колко по-добре е да няма непрестанни конфликти, било то с близки или колеги. Да, ама не…
Развитие на конфликта
Колкото и да ми е мъчно понякога, се старая да съм открит с хората и да прескачам моментите, където се скарваме, защото сме си премълчали разни неща. В бързината през деня пропускаме нещо да си доизясним и остава един мътен спомен, който като нищо може да се превърне в семето на раздора. Много мразя ей-такива малки нещица от ежедневието, които не се изглаждат, не се дообясняват, а стоят като дрипа на полата на домакинята на Виенският бал, които после цял месец се коментират по пресата. Дори и да намекваш и да казваш тактично, че нещо според теб не е наред – полза никаква, все едно говориш на тапициран паркет. Да, ама и аз съм човешко същество, и когато не се разбираме с някого, си образувам нерви. И това е голяма грешка. Дали когато говоря с колегата на работа, дали когато обсъждам с жена ми кой да качи количката и кой багажа – винаги е грешка да се ядосваме. Има случаи, когато скандалът е предизвикан от импулс – нямаш време да се обясняваш, но има такива, за които причините се наслагват, и наслагват – като наноси мръсотия в Перловска река.
Добре, има го. И какво правим после?
Това ми е било основен въпрос винаги. Дали след като съм намеквал на колега нещо със седмици, той не е разбрал и сме се скарали накрая, дали след като съм казвал нещо на приятел няколко пъти и той накрая не ме е послушал или дали след като започвам спор с жена ми отново – след 2 годишна пауза, няма значение. Винаги след скандал съм се чудил – и какво следва? Да, защото аз приемам конфликтите за нещо неминуемо, но по възможност – нещо, което мога да избегна. Но когато се случи – какво правим после? Дали се гледаме под свъсените вежди няколко седмици, докато трудовият процес не ни върне в някакво нормално русло на комуникация и взаимодействие? Дали си говорим, колкото да не забравим, че се познаме? Дали заради детето, секса и общото домакинство не остава назад някъде този конфликт?
Понякога съм се проклинал, че толкова се ровя назад в подобни случки. Но докато се опитвам да не допускам конфликти, трябва да се опитвам да се измъквам от тях. Въобще, емоцията е много лош съветник понякога, и това е един от тези моменти. Тези спорове и караници, които са можели да бъдат избегнати, но не би..Винаги се чудя как да изляза от такава ситуация, винаги се чудя според човека какви ще са последствията, дали да слагам още един филтър на приказките си с него, дали не е случайност… Въобще, винаги се чудя дали се скарах погрешно и дали си заслужаваше…
Няма такова нещо, като ненужен скандал
Това чисти отношения. На първо време чисти емоциите, за да не ни загризат барабар със стреса, а след това разтиква ненужни отношения помежду хората
Съгласен?
(в частния случай на семейството се явява clean up guy за ненужно-натрупали се, отрицателни в повечето случаи, емоции; после идват компромисите и.. вярата в любовта и респекта към партньора, който си си избрал)
Хаха, как така няма? Повечето пъти, в които съм влизал в конфликти е било напълно ненужно и крайно лесно да избегна.
Това е добро! Но защо трябва да се чистят винаги с агресия?!
А за чистене на емоции и ненужни отношения
Ммм… ядът, по време на скандал/скарване, не винаги е агресия (поне такава, каквато аз си представям като дефиниция за думата)
С две думи: всичко си казваш 
Плюс това, той е стимулиращ свободата на словото, говоря за чистотата и неподправеността му
Понякога може да има и минус изказване – тип, афектирана личност – бълва всичко, даже и да не го мисли
Но ако очевадно си задържал нещо, което те е дразнило ще си кажеш само това, без да излизаш от рамката на темата, по която спорите.
Сега, че е могло да го избегнеш – явно може. Избягвал си го преди, накрая обаче е ударило в слабото ти място и си изпушил (развързал торбата са гневните лафове)
Аз бих разделила нещата на лични и служебни.
Когато става дума за работа, отново деля нещата на лични и служебни. В личен план съм емоционален, но неконфликтен човек. Вслужебен план обаче съм голям дзвер и когато става дума за работа съм много лоша
Винаги, обаче, когато се карам на колега, му обръщам внимание, че това няма нищо общо с личните ни отношения, а е само работа.
това, че не си е свършил работата, не значи, че няма да обядвам с него след 1 час. Много малко хора го разбират обаче. и дълго гледат да не ме срещат
Лично: ако става дума за семейството – както казах, съм емоционална, спонтанна, темпераментна, неконфликтна обаче и ако наддам вой – бързо ми минава. За щастие, съпругът ми е толкова спокоен и кротък, с много хубаво чувство за хумор, че бързо ми прощава. Пък и ако не съм аз да надигам глас, съседите може да решат, че сме се изнесли
та,…май не внесох яснота в размислите ти
и за да е пълно объркването, ще обобщя: Всичко е до човека!
И един съвет към всички настоящи и бъдещи скандалджии и скандалджийки — не разваляйте хубавия бой със скандал. Или казано с други думи — не се карайте, бийте се