Comments on: Големият таен семеен дневник

By: Lollypop

Lollypop — Thu, 12 Nov 2009 16:55:53 +0000

Май не си женен отдавна…Ха си писал в дневника, ха са ти изписали пътния лист.Бракът е странна смесица от лицемерни чувства, но в една нормална версия.И за да го запазиш…е по- добре да запазиш забележките за себеси,иначе рискуваш да раниш смъртно най-зеланото от теб същество, и да , малките тайни спасяват много неща.

By: snejkata

snejkata — Sun, 08 Mar 2009 09:30:02 +0000

Напълно подкрепям идеята ти и веднага предлагам да добавиш и още една към нея/ако ти хареса/Не смяташ ли че има в човешката природа едно много тайно,скрито,лесно ранимо и накърнено кътче наречено с голяма буква-ДУША.Там ние като в лексикон от младежките години сме събрали стари и прашасали спомени-приятни неприятни весели и тъжни лични и не толкова.Те същите могат да се класифицират единствено и само от нас-т.е.-кое може и кое не може кое бива и кое не докъде опира тънката граница да бъде достояние на някого или не-защото не всичко е позволено на приятелите и хората в живота ни иначе нямаше да бъде душа а нещо като лична карта която винаги е в един от джобовете ти готова като ти я поискат да я покажеш!Мисля че трябва да добавиш идеята за един душеприказчик както ти го наричаш-таен-това което искаш но не можеш да кажеш на никого да го споделиш там.Знаеш ли колко фобии и депресивни състояния ще бъдат самоизлекувани…………

By: pierrot

pierrot — Sun, 08 Feb 2009 07:18:18 +0000

Срокът се определя от всяко семейство, оптимално звучи 1 месец. Поне ние така решихме да го направим. Тук става дума за едни отношения и споделяне, които се заглушават от нещо друго в момента и остават недоизказани, и понякога при тях влизат и сериозни проблеми.

By: евгени

евгени — Sun, 01 Feb 2009 17:23:07 +0000

абе то хубаво, ама защо на 4 месеца да се четат дневниците не разбрах? не е ли основна идеята да се решават проблемите на момента? пък и след 4 месеца може вече да са решени тези “записки”? а и един проблем премълчан на момента може да се разклони доста за 4 месеца ако не му се обърне спешно внимание вместо да се пише и да се усмихваме един на друг?

By: Dimitar Haralanov

Dimitar Haralanov — Thu, 29 Jan 2009 23:57:03 +0000

Идеята изглежда интересна. Трудно е да се каже от сега как това ще промени нещата или не в семейство Ваневи, но пък както казват руснаците “ще поживеем и ще видим” Компромис. Бях споменал за него в коментара си относно предишната публикация и се радвам, че го срещам отново. Аз лично съм от такова семейство, в което никога не са правени компромиси. Под каквато и да е форма. Резултатът – доста негативен. Загубва се балансът и комуникацията в семейството, изострят се отношенията. И всичко започва от един малък аргумент, в който никой не желае да отстъпи. Сякаш компромисът е грешен избор. Тоталитаризмът в обществото може и да е бил правилна форма на управление. В семейството никога не е и няма да бъде.

By: Bunny

Bunny — Thu, 29 Jan 2009 21:14:43 +0000

Похвално е един мъж да отделя толкова мисли и енергия за това да развира брака си! Вече не вярвах, че има такива дето въобще искат семейства, камули да работи за това брака му е в добро здраве…

Идеята е прекрасна, ама лично като се познавам лично… аз много ги приемам лично нещата и ако прочета нещо гадно, най-малкото ще се засегна! Дано да мога да направя компромисс… :Р

By: Blago

Blago — Thu, 29 Jan 2009 18:46:14 +0000

А дали жена ми ще прочете следващите редове?:)
Хайде ще опитам да се измъкна. Става дума за следното.
Хайде си представи една книга. Най-хубавата книга на света. Изчиташ я на един дъх. Никога не си чел нищо по-хубаво. И вече знаеш – точно това е моята книга. Вричаш и се. И започваш ден след ден да я препрочиташ. И все не ти омръзва. Така една година, две, три, четири….. Обаче книгата винаги е една и съща. Знаеш какво ще се случи след всеки прочетен ред. И започваш постепенно да пропускаш изречения, редове, абзаци, страници, цели глави. Просто знаеш какво ще се случи. Лошото е , че колкото повече пропускаш толкова повече книгата ти се отчуждава. А колко хубаво би било от време на време да откриваш по нещо ново, нещо, което да те държи буден докато четеш.
Това е едната страна.
А ето и другата.
Понякога се налага да спестиш нещо на любимия човек. Да поемеш удара върху себе си, а него да предпазиш.
Ето за тези малки тайни става дума.
П.С. : Сега да не размислите

By: pierrot

pierrot — Thu, 29 Jan 2009 16:37:17 +0000

Чакай, че ми стана интересно – понеже знам, че ти няма да празнословиш, обясни какво имаш ти предвид под малки тайни? С какво те са помагат?
Любопитно ми е да чуя твоята гледна точка

By: pierrot

pierrot — Thu, 29 Jan 2009 16:27:40 +0000

Хаха, защо риторичен? Не те интересува какво ще отговоря? 4 години , което не мисля, че е малко.
Теорията за малките тайни я знам, знам достатъчно убедителни доводи, но все си мисля, че не искам при мен да е така. Категорично за себе си знам, че малка тайна няма – или има тайна, или няма. Но то е до характери и нагласи…

By: Blago

Blago — Thu, 29 Jan 2009 13:19:06 +0000

Само един риторичен въпрос:
От колко време сте женени
Все си мисля, че от скоро.
Само ще ти кажа, че малките тайни заздравяват семейството
Но има време – ще го разбереш и сам
А с дневника : УСПЕХ