“Моето си дневниче” Петър Ванев – Pierrot 2009
Какво ли ще е това, което е хем е голям, хем е таен, че на всичкото отгоре е и семеен дневник? Понякога ми идват едни такива щури идеи, с които се старая от една страна да подобря семейният живот и общуване, а от друга – да избягаме от шаблона на нормалното семейство ( проста работа, проста вечеря, просто Слави, тиранти с потник и прочие ). Има вече една такава – за един календар на щастливото семейство, но за нея друг път…Сега в стаята на тайните…
Дневник
Идеята е стара и ясна – записваш нещо лично, между две корици, на бял лист. Нещо, което е между теб и този лист. Нещо, което ти помага да укротиш демоните си, да се върнеш в реалността, да запазиш словестна картина на усмивката или сълзите си. Защо се пише дневник? Често поради причината, че искаш да запазиш емоцията или че няма с кого да я споделиш. Май по-скоро второто? Споделянето с неодушевен предмет ( дневник ) показва няколко неща: или няма с кого да споделите, или обичате да четете и организирате мислите си, или пък изливате второто си аз, което няма лице пред другите хора. Какво би накарало мъж и жена да си водят отделни дневници, че накрая да ги споделят?
Таен, семеен, че и голям?
Това не е вибратора на жената. Не е и листа със залози на съпруга. Не е и средният разход на Пасат_а. Това може да е дневника. Невероятно интригуващото е, че колкото по-близки стават два души, колкото повече работа/деца/приятели/хобита се появяват, толкова повече неща се спестяват по конюнктурни съображения в отношенията помежду им. Когато вместо да се чудим колко сме щастливи, че можем да си споделяме така, се превръщаме в пресметливи старчета, които изчисляват необходимостта и полезността от казването на няколко прости думи. И складираме едни такива леко неприятни емоции, инсталирани недомлъвки, недоразбрани фрази и изкривени усмивки, които избухват в един миг. Но преди това леко, леко, много леко капят отрова в семейните взаимоотношения.
Идеята
Както повечето странни идеи, и тази ми дойде някак си без да искам, без тя да иска и остана няколко мига във въздуха между ушите ми напълно неразбрана и леко непоносима. Почти като вогонска поезия. Смятам, че ще влезе в приложение обаче, но какъв ще бъде резултата? Същността е: сядат двамата съпрузи и вземат по един халфаджийски тефтер за 2 и 20 от книжарницата. Съвсем ясно и отговорно се заявява от всеки целта – в дневника се пишат изключително лични емоции ( положителни, отрицателни ), които поради една или друга причина са били смотани в нечии прашен ъгъл на ежедневието и вечерта стоят там, вперили кух поглед в темето ни. Дали ще опише жената разочаровението от бързото свършване на мъжа си, дали той ще опише колко органически мрази онази тъпа нейна братовчедка, дали тя ще напише, че си е премълчала поради (еди-си-каква-си) причина да му се противопостави на решението да унищожи хола с това канапе или той да напише, че не знае защо е премълчал да й каже в лицето, че детето не се гледа точно така. Дали тя ще избеснее с нями думи на неговото пиянство или той ще се бунтува вътрешно на поредния отказ да опита анален секс. Дали той ще напише, че е трябвало да я вали и поощрява повече заради нейната инициатива да отслабне, но не е, или тя – че е удивена и щастлива как спокойно може да излезе на бар, а той да гледа детето без да се притеснява, но е забравила да му го каже. Няма значение. Важното е всеки да знае каква е целта. Обща цел. Важно е всеки да знае, че дневникът на другия не е заключен, но той няма право да го чете. Доверие. Важно е, след един период от време ( 1, 2, 4 месеца – срок, колкото да не загуби напълно актуалност записката ) да седнат двамата и да прочетат основни ( или всички ) техни записки един на друг. И да ги приемат. Диалог и отговорност. Важно е да не се обясняват после един на друг като баби на пазаря в сряда сутринта, а да приемат гледната точка на другия, защото е негова. Компромис. Важно е после да няма какво да напишат повече….Ние смятаме да опитаме 
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас в \"Свежо\"
Само един риторичен въпрос:
От колко време сте женени
Все си мисля, че от скоро.
Само ще ти кажа, че малките тайни заздравяват семейството
Но има време – ще го разбереш и сам
А с дневника : УСПЕХ
Хаха, защо риторичен? Не те интересува какво ще отговоря? 4 години , което не мисля, че е малко.
Теорията за малките тайни я знам, знам достатъчно убедителни доводи, но все си мисля, че не искам при мен да е така. Категорично за себе си знам, че малка тайна няма – или има тайна, или няма. Но то е до характери и нагласи…
Чакай, че ми стана интересно – понеже знам, че ти няма да празнословиш, обясни какво имаш ти предвид под малки тайни? С какво те са помагат?
Любопитно ми е да чуя твоята гледна точка
А дали жена ми ще прочете следващите редове?:)
Хайде ще опитам да се измъкна. Става дума за следното.
Хайде си представи една книга. Най-хубавата книга на света. Изчиташ я на един дъх. Никога не си чел нищо по-хубаво. И вече знаеш – точно това е моята книга. Вричаш и се. И започваш ден след ден да я препрочиташ. И все не ти омръзва. Така една година, две, три, четири….. Обаче книгата винаги е една и съща. Знаеш какво ще се случи след всеки прочетен ред. И започваш постепенно да пропускаш изречения, редове, абзаци, страници, цели глави. Просто знаеш какво ще се случи. Лошото е , че колкото повече пропускаш толкова повече книгата ти се отчуждава. А колко хубаво би било от време на време да откриваш по нещо ново, нещо, което да те държи буден докато четеш.
Това е едната страна.
А ето и другата.
Понякога се налага да спестиш нещо на любимия човек. Да поемеш удара върху себе си, а него да предпазиш.
Ето за тези малки тайни става дума.
П.С. : Сега да не размислите
Похвално е един мъж да отделя толкова мисли и енергия за това да развира брака си! Вече не вярвах, че има такива дето въобще искат семейства, камули да работи за това брака му е в добро здраве…
Идеята е прекрасна, ама лично като се познавам лично… аз много ги приемам лично нещата и ако прочета нещо гадно, най-малкото ще се засегна! Дано да мога да направя компромисс… :Р
Идеята изглежда интересна. Трудно е да се каже от сега как това ще промени нещата или не в семейство Ваневи, но пък както казват руснаците “ще поживеем и ще видим”
Компромис. Бях споменал за него в коментара си относно предишната публикация и се радвам, че го срещам отново. Аз лично съм от такова семейство, в което никога не са правени компромиси. Под каквато и да е форма. Резултатът – доста негативен. Загубва се балансът и комуникацията в семейството, изострят се отношенията. И всичко започва от един малък аргумент, в който никой не желае да отстъпи. Сякаш компромисът е грешен избор. Тоталитаризмът в обществото може и да е бил правилна форма на управление. В семейството никога не е и няма да бъде.
абе то хубаво, ама защо на 4 месеца да се четат дневниците не разбрах? не е ли основна идеята да се решават проблемите на момента? пък и след 4 месеца може вече да са решени тези “записки”? а и един проблем премълчан на момента може да се разклони доста за 4 месеца ако не му се обърне спешно внимание вместо да се пише и да се усмихваме един на друг?
Срокът се определя от всяко семейство, оптимално звучи 1 месец. Поне ние така решихме да го направим. Тук става дума за едни отношения и споделяне, които се заглушават от нещо друго в момента и остават недоизказани, и понякога при тях влизат и сериозни проблеми.
Напълно подкрепям идеята ти и веднага предлагам да добавиш и още една към нея/ако ти хареса/Не смяташ ли че има в човешката природа едно много тайно,скрито,лесно ранимо и накърнено кътче наречено с голяма буква-ДУША.Там ние като в лексикон от младежките години сме събрали стари и прашасали спомени-приятни неприятни весели и тъжни лични и не толкова.Те същите могат да се класифицират единствено и само от нас-т.е.-кое може и кое не може кое бива и кое не докъде опира тънката граница да бъде достояние на някого или не-защото не всичко е позволено на приятелите и хората в живота ни иначе нямаше да бъде душа а нещо като лична карта която винаги е в един от джобовете ти готова като ти я поискат да я покажеш!Мисля че трябва да добавиш идеята за един душеприказчик както ти го наричаш-таен-това което искаш но не можеш да кажеш на никого да го споделиш там.Знаеш ли колко фобии и депресивни състояния ще бъдат самоизлекувани…………
Май не си женен отдавна…Ха си писал в дневника, ха са ти изписали пътния лист.Бракът е странна смесица от лицемерни чувства, но в една нормална версия.И за да го запазиш…е по- добре да запазиш забележките за себеси,иначе рискуваш да раниш смъртно най-зеланото от теб същество, и да , малките тайни спасяват много неща.