“Перфектно семейство? Не е утопия, стига да знаем какво искаме и какво сме готови да дадем, за да го постигнем.”
Колкото и да е доказана вредата от телевизията, то понякога има и нещо полезно, което не е свързано с поредният кръг на Висшата Лига или късните емисии на Private. А когато това нещо има и семейно възпитателна функция, то си струва да му се отделят няколко реда и да се запитаме – дали и на нас не може да ни се случи?
“S.O.S. бавачки”
Тези две симпатични предавания са си чисти “риалитита”, но с много любопитна тема, акценти и аудитория. Първото – “Nanny 911” ( в оригинал ) върви в момента по ТВ7, ако не се лъжа, и показва три професионални бавачки, от които изпращат по една на мисия да оправя бъркотията в нечие семество, което има проблем с децата си. Това е най-общо. Трите жени са като бавачките по приказките – големи жени ( наистина големи ), и един невероятно благ поглед и усмивка, и почти винаги попадат в едно от измеренията на Ада. Целите са ясни – дали бавачката ще успее да нормализира това семейство и основно децата, които са често много (3-4) и неконтролируеми ( ужасно много ). Е, в повечето случаи успява с изключително малки ( но категорични ), прости ( но значими ) и безумно ефективни действия, но има и случаи когато няма напълно щастлив край. Това предаване е леко вмешателство в дома, все едно пускаш добронамерено духче от Хари Потър да ти ходи по петите.
“Размяна на съпруги”
Това е второто “риалити” – в оригинал Wife Swap , на което предстои и българска версия по TV2, към която обаче съм скептично настроен. Това никак не мога да определя с безболезнено за участниците – то си е направо брутално. Избират се две семейства, които са полярни във всичко за което може да се сетите, и се разменят жените за две седмици. Първата седмица всяка жена играе по правилата на къщата, но втората въвежда нейните и всички са длъжни да изпълняват безусловно това. Поради невероятната разлика в характерите, света в който живеят, и дневните принципи и традиции, се получават колкото комични, понякога трагични, толкова и ужасяващи сцени, които показват колко много значи личното пространство за всеки един и колко егоистично се гледа на света. Тук щастлив край рядко има, защото накрая събират възрастните в двете семейства и настава едно обиждане, което може да накара каруцар да извади тефтер и да записва.
“…Това на мен не може да ми се случи…”
Дали тези предавания освен да се гледат, се и виждат? Дали освен да се слушат, се и чуват? Дали когато свърши епизода, зрителят не си казва “Бахти тъпото семейство” и въобще не осмисля видяното, въобще не допуска, че може и той да е там? Един от фундаментите на личността на реалиста, е никога да не казва “Това на мен не може да ми се случи”, а да презумира, че може и да не допуска да се случи. Лично ние – аз и съпругата ми, се стараем да извлечем максимума от тези предавания, тъй като това са нагледни уроци “Как да не се прави семейство”. От един анализ на причините за ужасяващото състояние на семействата ( и в двете предавания ) се извеждат липсата на комуникация и страха от вземане на решения. Показателно е колко много се постига като просто се говори за проблемите у дома. Да знам, че го знаете, но дали го осъзнавате и правите? След всеки епизод се убеждавам, че най-голямата грешка при вземането на решения е да не се вземе решение. Безсилието и нерешителността се превръщат в зараза и постоянен белег на общуването в един дом, което си е началото на края. Както и да го погледнете.
В никакъв случай не съм перфектен, но се старая да действам и да не мълча у дома. Така, както и прекрасната ми половинка, за което й благодаря! Не е лесно, егоизма ме блъска като парен влак всеки път, ядът ме кара да си замълча и да не човъркам темата, но…опитвам се 
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас в \"Свежо\"
Не е необходимо да си перфектен, за да имаш перфектното семейство. Важното е да си бил на точното място, в точното време и да си срешнал точният човек
Аз го срещнах и съм горд със себе си
Но има и много хора, на които не им пука за това и семейните ценности не са на почит. Но пък те и никога няма да разберат какво губят.
А сега нещо , което ми направи силно впечатление във филма Троя. Когато Ахил се чуди дали да отиде да помага за завладяването на Троя една жена му казва:
Ако останеш тук ще срещнеш прекрасна жена, ще имате прекрасно семейство и ще живееш щастливо. Но след 2-3 поколения никой няма да си спомня името ти. А ако заминеш ще умреш на бойното поле, но след 1000 години всички ще си спомнят името ти. И той избра второто.
Е това не го разбирам. Майната му на името. Искам си щастливото семейство.
Както обикновено интересна статия. Първото предаване съм го гледал 1-2 пъти, не мога да кажа че ме очарова, може би защото все още не съм родител. Това, че се опитваш да бъдеш добър родител пък е много хубаво
А всъщност перфектно семейство дали съществува? Или всяко по свое му е такова?
Благо: наистина няма да разберат какво губят. Малките неща всеки ден правят общуването в едно семейство удоволствие, но не е лесно…Поздравявам те и ти пожелавам да сте така завинаги
Явор: перфектно като дефиниция за семейство зависи от личните кретерии на всеки, но според мен е възможно да го има.
Хмм, Пиеро, малко внезапно ми свърши статийката, тъкмо се бях зачела. Продължение, доразвиване на темата? Непременно, моля те! Иначе ме накара да се замисля-както винаги с твоите публикации. Поздравления!
Пиеро, подкрепям това, което си публикувал. Съгласен съм с теб, че комуникацията и взаимното решаване на проблеми в дадено семейство е част от формулата за щастие, което от своя страна може би води към перфектно семейство. Но бих могъл да добавя още нещо към тази формула. Компромис. Не винаги се постига взаимно съгласие по даден проблем. Някой трябва да отстъпи. Два остри камъка брашно не мелят. А не знам до колко тези reality shows са в действителност reality shows. Основната им идея е предаване без сценарий. Това поне е било част от концепцията на ‘Candid Camera’, което стартира през 40-те в US. Не съм гледал нито едно от тях (тези, споменати в публикацията ти), но Nanny 911 се прави тук в US, а точно към американската телевизия имам доверие клонящо към нула.
Прес: cherie, благодаря за добрите ти думи
Защо смяташ, че е свършила рязко? Тя тази тема реално няма свършване ако питаш мен. Но дали трябва да се стига дотам и да капитулират публично двама съпрузи, за да покажат, че нямат сили сами да се справят? Или нямат капацитета да приемат непознатото? Думите ти ме карат да се замисля какво мога да довърша към темата и ще го направя. Радвам се, че те виждам тук 
Митко: абсолютно съм съгласен за доверието в американската телевизия, но аз наблягам на това, което се вижда. Допускам, че може да е нагласено, но се виждат едни диалози, едни сцени, един конфронтации и един размишления, които дори и нагласени, са много полезни.
Абсолютно, аз също съм съгласен с това. Важно е човек да си направи изводите. А дори и да е нагласено предаването предполагам са се постарали да го изпипат
Аз пък някак не вярвам в перфектното семейство. Израснала съм в среда основно, да не кажа само, с такива – всички изглеждаха по формулата – щастливи Мама,Татко и деца. След години разбрах, че всяко семейство крие скелети в гардероба.
Има много Татковци и Майки, които са в това семейство, само заради децата или защото нямат избор къде да са. Второто важи особено за Майките. И често перфектните усмивки са маски.
Всяко семейства има своите проблеми, просто трябва да се комуникира, както ти казваш…. Нищо и никой не е перфектен.
Готин блог, м/у другото.
Bunny: Фактически идеално семейство няма, но нищо не пречи да се стремим към него? За скелетите си брутално права, знам го това. Нали знаеш, че има две възможни последствия – или намразваш перфектното семейство или се стремиш да не го допускаш да се случи по “този” начин при теб. Ние ще се опитаме да стане второто, именно защото се стараем нищо да не пропускаме и споделяме…
Пиеро,
повече хора или копират семейния модел на родители си или изграждат абсолютно противоположния. Аз не обичам крайностите – вярвам в баланса. Моето семейство има слаби страни, но пък и още повече положителни. Аз лично за себе си искам да се поуча от лошите и да продължа добрите неща. Според мен човек трябва просто да дава най-доброто от себе си и да се старае…
Май и вие така я виждате, което е супер. Разгледах снимките ви и блога на страхотната ви дъщеря и мисля, че имате прекрасно семейство!
Имаше една интересна мисъл (Оскар Уайлд?): “Животът не изисква от нас да сме най-добрите. Просто да даваме най-доброто от себе си.”
Абсолютно!