<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
		>
<channel>
	<title>Comments on: Поколение 2009 и on-linе секса&#8230;</title>
	<atom:link href="http://peter.vanev.info/archives/203/feed" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://peter.vanev.info/archives/203</link>
	<description>Личният дневник на Петър Ванев - Пиеро</description>
	<lastBuildDate>Thu, 19 May 2011 05:23:42 +0000</lastBuildDate>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.2.1</generator>
	<item>
		<title>By: Дачи</title>
		<link>http://peter.vanev.info/archives/203/comment-page-1#comment-1749</link>
		<dc:creator>Дачи</dc:creator>
		<pubDate>Sat, 07 Mar 2009 12:09:16 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://peter.vanev.info/?p=203#comment-1749</guid>
		<description>В последните месеци работата ме зарина и се появявам като от миналото, но ...

Аз имам дъщеря на 15 години и не е толкова просто колкото го описваш. :) Сега ти се струва, че нищо не се е променило, защото си разглеждал нещо, което засяга чуждите деца. Когато твоето стане на 15 нещата се преобръщат. (не е критика, нищо че така звучи сигурно:) ) Просто родителите винаги си мислят, че не се отнася за тяхното дете. 

За мен това, което описваш, ако го правеше моята дъщеря, щеше да е проблем и нямаше да съм толкова спокойна. 

Дрънкам всичко това, защото ти спомена нещо, което откривам като идея на много малко места, а именно: &quot;с изграждането на човек от едни 3 килограма месо.&quot; всъщност - точно от 3 кг трябва да почнеш :)
Почнеш ли от 10 - вече е късно ;) :)

По принцип не обичам в чуждите блогове да слагам линкове към своя, но преди време доста мислих/проучвах подобни на размислите ти неща и ми се струва, че това ще ти бъде интересно: http://www.leeneeann.info/blog/?p=1097 

дано не греша :)</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>В последните месеци работата ме зарина и се появявам като от миналото, но &#8230;</p>
<p>Аз имам дъщеря на 15 години и не е толкова просто колкото го описваш. <img src='http://peter.vanev.info/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' />  Сега ти се струва, че нищо не се е променило, защото си разглеждал нещо, което засяга чуждите деца. Когато твоето стане на 15 нещата се преобръщат. (не е критика, нищо че така звучи сигурно:) ) Просто родителите винаги си мислят, че не се отнася за тяхното дете. </p>
<p>За мен това, което описваш, ако го правеше моята дъщеря, щеше да е проблем и нямаше да съм толкова спокойна. </p>
<p>Дрънкам всичко това, защото ти спомена нещо, което откривам като идея на много малко места, а именно: &#8220;с изграждането на човек от едни 3 килограма месо.&#8221; всъщност &#8211; точно от 3 кг трябва да почнеш <img src='http://peter.vanev.info/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' /><br />
Почнеш ли от 10 &#8211; вече е късно <img src='http://peter.vanev.info/wp-includes/images/smilies/icon_wink.gif' alt=';)' class='wp-smiley' />  <img src='http://peter.vanev.info/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' /> </p>
<p>По принцип не обичам в чуждите блогове да слагам линкове към своя, но преди време доста мислих/проучвах подобни на размислите ти неща и ми се струва, че това ще ти бъде интересно: <a href="http://www.leeneeann.info/blog/?p=1097" rel="nofollow">http://www.leeneeann.info/blog/?p=1097</a> </p>
<p>дано не греша <img src='http://peter.vanev.info/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' /> </p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>By: Lex_bg</title>
		<link>http://peter.vanev.info/archives/203/comment-page-1#comment-1410</link>
		<dc:creator>Lex_bg</dc:creator>
		<pubDate>Tue, 27 Jan 2009 17:24:45 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://peter.vanev.info/?p=203#comment-1410</guid>
		<description>Аз към на 21 години и мога смело дажа че съм видял почти всичко в Интернет,защото се занимавам със това от 1998 година.Следих промените през последните години и забелязах нещо интерисно- това дали се пишат псувни или не, зависи от потребителите на интернет форума или уебсайта.Във Мрежата може да се намери всяква инфорамация,филми,музика,игри и порно.
 Виждам и една тенденция на намаляване на четенето на книги,аз например чета по 25 хиляди страници книги(и не,не си правя майтап).Моето поколение е едно първите при което се вижда колко силно е влянието на Интернет.Прекарвам в Мрежата од 4 до 8 часа на ден.Виждал съм как срещи се насрочват по Интернет,а също как се женят двойки запознали се по Мрежата.Интернет със своите &quot;пипала&quot; може и да помогне на младите,но и да ги унищожи защо човек лесно се пристрастява.Ролята на родителите е да изградят един фин баланс при който Интернет и реални живот да са на едно ниво.</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Аз към на 21 години и мога смело дажа че съм видял почти всичко в Интернет,защото се занимавам със това от 1998 година.Следих промените през последните години и забелязах нещо интерисно- това дали се пишат псувни или не, зависи от потребителите на интернет форума или уебсайта.Във Мрежата може да се намери всяква инфорамация,филми,музика,игри и порно.<br />
 Виждам и една тенденция на намаляване на четенето на книги,аз например чета по 25 хиляди страници книги(и не,не си правя майтап).Моето поколение е едно първите при което се вижда колко силно е влянието на Интернет.Прекарвам в Мрежата од 4 до 8 часа на ден.Виждал съм как срещи се насрочват по Интернет,а също как се женят двойки запознали се по Мрежата.Интернет със своите &#8220;пипала&#8221; може и да помогне на младите,но и да ги унищожи защо човек лесно се пристрастява.Ролята на родителите е да изградят един фин баланс при който Интернет и реални живот да са на едно ниво.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>By: Zelengorova</title>
		<link>http://peter.vanev.info/archives/203/comment-page-1#comment-1397</link>
		<dc:creator>Zelengorova</dc:creator>
		<pubDate>Sat, 24 Jan 2009 15:46:37 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://peter.vanev.info/?p=203#comment-1397</guid>
		<description>Петре исках да покажа, че съм минала.
Темата ми е много парлива, нали знаеш, родител съм и ме гложди под лъжичката, та пари.
Искам да помисля и пак да се върна.
Не ща ей така да я подминавам със &quot;забърс&quot;.
Когато си родител не ги виждаш нещата, баш като когато не носиш товар, безпокойства и отговорности, а то не чака - онова малкото и трябва нон стоп да отговеаряш и да си денонощно на стража като лекар, защото ти пука и си мислиш, че от теб зависят много неща.
Едно ще кажа, не съм правила тез смели експерименти, дето си ги поел, но миксера в главата баш в тая посока не спира.
И за това ще се  върна да кажа нещо като помисля, че сега ще съм излишно емоцоинална. А трябва да се мисли, щото никой не е научен да е родител, нито как да интерпретира и да възприема промените, че и &quot;бъдещето&quot; като такова - неясно и изненадващо, различно от миналото ни.

П.С.
Браво! Поздравления за хвърлената на масата тема. Ще следя и необременените като нас какво казват.
Сетих се за една мъдрост:
Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на копнежа на живота по самия себе си.
Те идват чрез теб, но не и от теб и макар че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им, защото тя живее в къщата на утрешния ден, където ти не можеш да отидеш дори и в сънищата си.

цитирам по спомени от преди 20 и повече години, но го помня, защото още тогава ме изпари проумяването на това колко е крехка времевата връзка между поколенията и как по дяволите изглецда мъдрия и &quot;правилен&quot; поглед върху това какво се случва с децата ни?

Ще  се върна, знаеш, като ме жегнеш в сърцето, много навъртам :))))</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Петре исках да покажа, че съм минала.<br />
Темата ми е много парлива, нали знаеш, родител съм и ме гложди под лъжичката, та пари.<br />
Искам да помисля и пак да се върна.<br />
Не ща ей така да я подминавам със &#8220;забърс&#8221;.<br />
Когато си родител не ги виждаш нещата, баш като когато не носиш товар, безпокойства и отговорности, а то не чака &#8211; онова малкото и трябва нон стоп да отговеаряш и да си денонощно на стража като лекар, защото ти пука и си мислиш, че от теб зависят много неща.<br />
Едно ще кажа, не съм правила тез смели експерименти, дето си ги поел, но миксера в главата баш в тая посока не спира.<br />
И за това ще се  върна да кажа нещо като помисля, че сега ще съм излишно емоцоинална. А трябва да се мисли, щото никой не е научен да е родител, нито как да интерпретира и да възприема промените, че и &#8220;бъдещето&#8221; като такова &#8211; неясно и изненадващо, различно от миналото ни.</p>
<p>П.С.<br />
Браво! Поздравления за хвърлената на масата тема. Ще следя и необременените като нас какво казват.<br />
Сетих се за една мъдрост:<br />
Твоите деца не са твои деца.<br />
Те са рожба на копнежа на живота по самия себе си.<br />
Те идват чрез теб, но не и от теб и макар че са при теб, те не ти принадлежат.<br />
Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им, защото тя живее в къщата на утрешния ден, където ти не можеш да отидеш дори и в сънищата си.</p>
<p>цитирам по спомени от преди 20 и повече години, но го помня, защото още тогава ме изпари проумяването на това колко е крехка времевата връзка между поколенията и как по дяволите изглецда мъдрия и &#8220;правилен&#8221; поглед върху това какво се случва с децата ни?</p>
<p>Ще  се върна, знаеш, като ме жегнеш в сърцето, много навъртам <img src='http://peter.vanev.info/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' /> )))</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>By: GrooveRider</title>
		<link>http://peter.vanev.info/archives/203/comment-page-1#comment-1383</link>
		<dc:creator>GrooveRider</dc:creator>
		<pubDate>Wed, 21 Jan 2009 15:40:07 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://peter.vanev.info/?p=203#comment-1383</guid>
		<description>Ами няма нищо лошо според мен в &quot;дигитализирането&quot; на децата ( или технологичната им въвлеченост в съзряваща възраст ), стига разбира се тя да бъде насочена правилно, регулирана, да има някакъв социален буфер и да се налага един мним контрол от страна на родителя. 

Интернет може да донесе ужасно много полезна информация или както отбеляза Димитър преди мен, да има плашещо регресивно влияние, но в крайна сметка така е и със свободното време като цяло, нали ?</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Ами няма нищо лошо според мен в &#8220;дигитализирането&#8221; на децата ( или технологичната им въвлеченост в съзряваща възраст ), стига разбира се тя да бъде насочена правилно, регулирана, да има някакъв социален буфер и да се налага един мним контрол от страна на родителя. </p>
<p>Интернет може да донесе ужасно много полезна информация или както отбеляза Димитър преди мен, да има плашещо регресивно влияние, но в крайна сметка така е и със свободното време като цяло, нали ?</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>By: Димитър Цонев</title>
		<link>http://peter.vanev.info/archives/203/comment-page-1#comment-1381</link>
		<dc:creator>Димитър Цонев</dc:creator>
		<pubDate>Wed, 21 Jan 2009 08:09:24 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://peter.vanev.info/?p=203#comment-1381</guid>
		<description>бях написал едно доста дълго повествование за това как за добро или лошо нещата се променят и е доста спорно дали това е еволюция или регрес. Само че го затрих, за да спестя на себе си, а и на теб, словесната помия, която можеше да бливне.

Едно нещо е неоспорим факт, обаче - ние използвахме Интернет и всичките благинки, които се точеха по аналоговата линия, за да си организираме чрез него офлайн забавления. А сега Интернет се използва за... /тук всеки може да допише каквото си иска/

Иначе ако преди в стаята влиташе разгневена майка с развъртяна над главата точилка, готова да прани телефонната си линия, сега нейното  място е заето от жена/приятелка/гадже, която очаква да й се обърне внимание. Яко :)</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>бях написал едно доста дълго повествование за това как за добро или лошо нещата се променят и е доста спорно дали това е еволюция или регрес. Само че го затрих, за да спестя на себе си, а и на теб, словесната помия, която можеше да бливне.</p>
<p>Едно нещо е неоспорим факт, обаче &#8211; ние използвахме Интернет и всичките благинки, които се точеха по аналоговата линия, за да си организираме чрез него офлайн забавления. А сега Интернет се използва за&#8230; /тук всеки може да допише каквото си иска/</p>
<p>Иначе ако преди в стаята влиташе разгневена майка с развъртяна над главата точилка, готова да прани телефонната си линия, сега нейното  място е заето от жена/приятелка/гадже, която очаква да й се обърне внимание. Яко <img src='http://peter.vanev.info/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' /> </p>
]]></content:encoded>
	</item>
</channel>
</rss>

